№ 196
гр. Сливен, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500310 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 64б/08.08.2023г. по гр.д. № 2821/2023г. по описа на Районен съд
Сливен, с което е задължен Д. П. В.с ЕГН ********** от ***, с телефонен номер *** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката Р. Г. П. ЕГН **********
от ***, за срок от осемнадесет месеца, забранено е на Д. П. В. да доближава жилището на
по- малко от 100 м., в което живее Р. Г. П., както и местата за социални контакти и отдих, и
навсякъде, където пребивава на разстояние по-малко от 100 м., така също и района на детска
градина *** в гр. Сливен, както и след 15.09.2023 г. района на *** в гр. Сливен, както лекия
й автомобил марка „СИ“, с рег. № ***. Забранено е на Д. П. В., да осъществява контакт с Р.
Г. П. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена
поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация. Посочените
мерки за защита се считат наложени за срок от осемнадесет месеца.
Против това решение е подадена въззивна жалба от Д. П. В., в която се поддържа, че
решението противоречи на закона и е несправедливо. Със заповедта се ограничават правата
му да се доближава до децата , което е извън пределите на молбата на Р. П. и засяга личните
му контакти с децата, което е извън молбата им. На следващо място се поддържа, че
решението е постановено без доказателства и се излагат фактически твърдения. В мотивите
си съдът се се е позовал само на показанията Р. П.. В обобщение се иска да се отмени
решението.
В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа
1
жалбата.
Въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е частично правилно, поради което следва да
бъде потвърдено в по-голямата си част.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират
в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
От фактическа страна е установено, че Д. П. В. е живял с молителката Р. Г. П. на семейни
начала, като от съвместното им съжителство имат две деца на **** и на ***
За установяване на твърдения акт на домашно насилие са допустими доказателствените
средства по ГПК, съгласно чл.13, ал.1 от ЗЗДН. Поради особения характер на
производството и поради обстоятелството, че проявите на домашно насилие протичат
обикновено в домашна обстановка и възможностите за доказването им са ограничени,
законодателят е разширил кръга на годните доказателствени средства в това производство,
като е предал такова качество и на едностранните писмени изявления на молителя,
обективирани в декларация. Материалната доказателствена сила на декларацията обаче не е
абсолютна. За да изпълни доказателствена си функция, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
трябва да съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на твърдяния акт на домашно
насилие – дата, час, място на извършване, последици и т.н. В конкретният случай
представените от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН съдържа описание на
фактите и обстоятелствата, при които са извършени твърдените актове на домашното
насилие. Изискването за наличие на такова съдържание следва от нормата на чл.13, ал.2, т.3
от ЗЗДН, според която декларацията представлява доказателствено средство. От друга
2
страна изискването за представяне на такава се обуславя от необходимостта да се потвърди
под страх от наказателна отговорност верността на изложените в молбата твърдения, които
сами по себе си рамкират спора, в който задължение на съда е да провери доколко
твърдените обстоятелства са станали или не и доколко същите осъществяват признака на акт
на домашно насилие. Няма процесуална пречка същите да бъдат доказвани и по друг начин
– с писмени или гласни доказателства. И това е така за да бъде спазен конституционният
принцип, че не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то
накърнява права или законни интереси на други – чл.57 ал.2 от КРБ..
От събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля, съдът намира
за доказани изложените в молбата фактически обстоятелства – досежно механизма на
извършване на акта на домашно насилие, които от една страна се покриват с изложените в
молбата твърдения за тормоз. Свидетелят Д., който е колега на молителката. в „Бюрото по
труда“, депозира твърдения, че дори и на местоработата В. е притеснявал и е тормозил
молителката и споделя за обидните и нецензурни думи изречени на висок глас. Така се
установява, че изложеното в декларациите по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН кореспондира с
установеното обективно. Молителката е подложена на домашно насилие, което е извършено
на посочените дати в присъствието и на децата им.
Не всички наложени мерки за защита обаче са адекватни на закона. Наложената мярка, с
която се забранява на Д. П. В. да осъществява контакт с Р. Г. П. под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, не е съобразена с обстоятелството, че
съгласно чл.5 ал.1 т.4 от закона влиза в сила от 01.01.2024г. Това налага решението в тази
част да бъде отменено. Решението следва да бъде ревизирано и по отношение на
определения срок за мерките, с които е забранено на Д. П. В. да доближава жилището на
по- малко от 100 м., в което живее Р. Г. П., както и местата за социални контакти и отдих, и
навсякъде, където пребивава на разстояние по-малко от 100 м., така също и района на детска
градина *** в гр. Сливен, както и след 15.09.2023 г. района на *** в гр. Сливен, както лекия
й автомобил марка „СИ“, с рег. № ***. Наложените мерки са за срок от 18 месеца, но
действащата разпоредба на чл.5 ал.2 от закона определя мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 да се
налагат за срок от един месец до една година. Приложената от районния съд разпоредба е в
сила от 01.01.2024 г.
Принципно мерки за защита са съобразени с тежестта на извършеното домашно насилие и са
адекватни на установеното, поради което следва да бъдат потвърдени, но за срок от една
година.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 600 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 64б/08.08.2023г. по гр.д. № 2821/2023г. по описа на Районен съд
Сливен в частта, с която се забранява на Д. П. В. да осъществява контакт с Р. Г. П. под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация както и в частта с
която е определен срок за действие на мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 от осемнадесет месеца
като вместо това постановява:
ЗАБРАНЯВА на Д. П. В. да доближава жилището на по- малко от 100 м., в което живее Р. Г.
П., както и местата за социални контакти и отдих, и навсякъде, където пребивава на
разстояние по-малко от 100 м., така също и района на детска градина *** в гр. Сливен, както
и след 15.09.2023 г. района на *** в гр. Сливен, както лекия й автомобил марка „СИ“, с рег.
№ *** ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64б/08.08.2023г. по гр.д. № 2821/2023г. по описа на Районен
съд Сливен в останалата част.
ОСЪЖДА Д. П. В. ЕГН ********** от *** да заплати на Р. Г. П. ЕГН ********** от ***
сумата от 600 /шестстотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
тази инстанция.
ОСЪЖДА Д. П. В. ЕГН ********** от *** да заплати в полза бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд Сливен държавна такса в размер на 12,50 /дванадесет лева и 50
ст./ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4