№ 18998
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20221110166284 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ...... ЕИК:
........., седалище и адрес на управление: ........, срещу И. К. Г., ЕГН:
**********, адрес: ...., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД и чл. 92
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1900 лв., представляваща непогасена главница по договор за
паричен заем № .......... от ...... г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
04.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 120,20 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от ...... г. до 18.08.2020 г.; сумата
от 301,68 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.09.2020 г. до
01.02.2022 г.; сумата от 257,80 лв., представляваща договорна неустойка за
периода от ...... г. до 18.08.2020 г.; сумата от 475,00 лв., представляваща
неустойка за забава, начислена еднократно на 01.09.2020 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
07.05.2022 г. по ч.гр.д. № 11560/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 59-ти състав.
В исковата молба се твърди, че на ...... г. между страните бил сключен
договор за заем № ........... Ответникът усвоил изцяло заемната сума в деня на
сключването на договора, като поел задължение да върне същата ведно с
договорна лихва, съгласно погасителен план към договора за заем. Длъжникът
не изпълнил задълженията си по договора и не погасил дължимите суми. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на
1
заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.05.2022 г. по ч. гр. д.
№ 11560/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав.
Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването
на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по
делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника И.
К. Г. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата. Ответникът оспорва предявените искове като изцяло неоснователни.
Твърди, че на 11.08.2020 г. в офис на ищцовото дружество му било връчено
уведомление, с което кредиторът обявява кредита за предсрочно изискуем за
сумата от 1952 лв., която сума била заплатена от него в указания в
уведомлението тридневен срок. С молба вх. № ........../...... г. ответникът
възразява, че процесният договор съдържа неравноправни клаузи и предивид
обстоятелството, че не разполага с екземпляр от договора, моли съда
служебно да се произнесе по въпроса относно наличието на такива клаузи.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се
утановява, че на ...... г. между ищеца, в качеството му на заемодател, и
ответника, в качеството му на заемополучател, е бил сключен договор за
паричен заем № .......... при следните параметри: размер на отпуснатия заем –
1900 лв.; размер на погасителната вноска – 2 х 29,59 лв. и 7 х 288,60 лв; ден на
плащане – вторник; вид на вноската – двуседмична; ГПР – 49,62 %; брой
вноски – 9; фиксиран годишен лихвен процент – 40,05 %; дата на първо
плащане – 28.04.2020; обезпечение – поръчител/банкова гаранция; дата на
последно плащане – 18.08.2020г.; обща сума за плащане – 2079,38 лв.
Като писмено доказателство е приложен погасителен план – приложение
№ 1 към договора, в който е посочено, че общото задължение по кредита е в
размер на 2934,00 лв., в които изрично е включено и задължението за
„неустойка“ в размер на 854,62 лв. (месечният размер на вноската е начислен
като сбор от части от главница и договорна лихва, както и горница, явяваща се
дължима „неустойка“ от 296,41 лв. – за първите две вноски и от 37,40 лв. – за
останалите вноски).
Заемната сума в размер на 1900 лв. е предоставена на ответника с
подписването на договора (чл. 1 от договора, в която част същяит служи като
разписка) и това обстоятелство не е спорно между странте. Видно от чл. 1 от
договора ответникът се е задължил да я върне в сроковете и условията,
описани в договора, погасителния план и общите условия.
В чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от договора е предвидено, че договорът за заем ще
бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или
2
поръчител, отговарящ на условията по чл. 9, ал. 2 от общите условия.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от общите условия обезпечението следва да
отговаря на следните изисквания: т. 1 поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по
други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заемаетели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат
кредити към банки или финансови ин-ституции с класификация различна от
„Редовен" както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания
от тях доход; т. 2 залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценена
отлицензирани оценители) надвишава два пъти общата сума за плащане по
Договора за заем, включващо договорената главница и лихва; т. 3 първа по ред
ипотека; т. 4. предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на
договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената
главница и лихва.
В чл. 8 от договора е предвидено, че ако заемополучателят не
предостави уговореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от
сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от общите условия към договора, същият
дължи на заемодателя неустойка в размер на 854,62 лв., платима разсрочено
по начина, посочен в приложение № 1 към договора.
От представеното от ответника уведомление от 11.08.2020 г. се
установява, че ищецът е обявил цялото вземане по процесия договор за заем за
предсрочно изискуемо и поканил ответника да заплати доброволно сумата от
1952 лв. в тридневен срок от получаване на уведомлението по един от
посените в същото начини – чрез кредитен консултант, във всеки един офис на
заемодателя, по банков път на посочената в него банкова сметка или на каса в
............
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че на ...... г. между ищеца, в качеството му на
заедмодател, и ответника, в качеството му на заемополучател е бил сключен
процесният договор при следните параметри: размер на кредита – 1900 лв.;
брой вноски – 9; срок на заема в седмици – 9; размер на седмичната
погасителна вноска – 2 х 29,59 лв. и 7 х 288,60 лв.; фиксиран годишен процент
3
по заема – 40,05 %, ГПР – 49,62 % и обща дължима сума по договора с
неустойката – 2934,00 лв. Установява се, че на основание чл. 6 от договора на
ответника е била начислена неустойка в общ размер на 854,62 лв., която се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като към размер на
всяка от тях се добавя сумата от 293,41 лв. за първите две седмици и 37,40 лв.
за останалите. Установява се, че по процесния договор за заем ответникът е
заплатил сума в общ размер на 706,22 лв., която е била отнесена от ищеца за
погасяването на лихва в размер на 59,18 лв., неустойка в размер на 596,82 лв.
и такса в размер на 50,22 лв. Съгласно заключението размерът на непогасената
главница е 1900 лв., непогасеният остатък от възнаградителната лихва за
периода от ...... г. до 18.08.2020 г. възлиза на 120,20 лв., а на договорната
неустойка за същия период – на 257,80 лв. Непогасения остатък на
мораторната лихва е в размер на 301,68 лв. за периода от 08.09.2020 г. до
01.02.2022 г.
Съдът не кредитира представеното по делото платежно нареждане от
12.08.2020 г. за извършено плащане от ответника в полза на ищеца на сумата
от 1952 лв. чрез „Paysera LT“ UAB – дружество за електронни пари, доколкото
ищецът е оспорил получаването на тази сума, а по делото не са анагажирани
други доказателства, от които да се установява, че сметка на ищеца е била
заверена с посочената сума.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 и чл. 92
ЗЗД.
Несъмнено ответникът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а
ищецът – кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното,
сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, спрямо който договор са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК –
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
от ЗПК, а именно – когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други
разходи (решение № 50174/26.10.2022 г по гр. д. № 3855/21 г на ВКС, IV г.о. и
решение № 50259/12.01.2023 г по гр. д. № 3620/21 г на ВКС, III г.о.).С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
4
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота,
съдът е длъжен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне
дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за
обжалване.
При извършена служебна проверка относно действителността на
сключения между страните договор и на клаузи от него, съдът констатира
следното:
На първо място, съдът намира, че уговорената в договора неустойка в
размер на 854,62 лв. за непредоставяне на обезпечение е в противоречие с
добрите нрави и е неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на
заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка от договора въвежда
възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на
главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а при
неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано
обезпечение, като размерът на неустойката е в размер на 44,98 % от
отпуснатия заем. С оглед на това, неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е
същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори
главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за
заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не
зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за
неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката,
съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до
нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът
поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно
овъзмезден с възнаградителната лихва. Предвидената клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока.
Настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в чл. 8 от договора
за кредит неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума -
т.нар. „скрита възнаградителна лихва“. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
5
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Този извод
на първо място следва от въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и краткия срок за изпълнение на задължението, по отношение на
което е уговорена неустойката. Въведените изисквания и изключително
краткият срок (тридневен срок от сключването на договора) създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то
изцяло да се възпрепятства. По този начин кредиторът не е очаквал или желал
изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е
имал намерение да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави
сключването на договора за заем и предоставяне на заемните средства под
условие от предварителното предоставяне на обезпечения, отговарящи на
посочените изисквания, каквато възможност той има съгласно чл. 138, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД. Следва да се посочи, че посочената алтернатива за обезпечение –
банкова гаранция, в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
заем, е житейски немислима при сключване на договор за потребителски
кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от
средствата, нужни за издаването на банковата гаранция.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че уговорената
в процесния договор неустойка е разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР
(индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който
съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България (основен лихвен процент плюс 10%), което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % (определен към датата на
сключване на процесния договор – ...... г., към която дата основният лихвен
процент е 0,00% и същият не се е променял за срока на действие на договора)
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са
нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието
„общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
6
включва нотариални такси. Предвид изложеното, съдът приема, че
неустойката, уговорена в чл. 8 от процесния договор, представлява разход по
кредита, който е следвало да бъде, но не е включен при изчисляването на
годишния процент на разходите по кредита, с което са нарушени разпоредбите
на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В частност е несъмнено, че получаването на
кредита е обусловено от представянето на обезпечение от страна на
кредитополучателя, а дължимостта на „неустойката“ в размер на 854,62 лв.,
уговорена в чл. 8 от процесния договор, независимо от изпълнението на
поетите задължения за връщане на кредита, противоречи на същността на
неустоучната клауза. Следователно с последната кредиторът цели да получи
възнаграждение под формата на „неустойка“, тъй като на практика размерът
на възнаградителната лихва се съотнася с действителната обезпеченост на
вземанията на кредитора /даденото обезпечение би могло да намали риска от
невръщане на заетата сума/ (така решение № 529/05.02.2024 г. по в.гр.д.
6422/2023 г. на СГС, възз. III-Б състав). Съдът намира, че с разглежданата
неустоечна клауза се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-
висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. В случая
размерът на неустойката (854,62 лв.) е в размер на 44,98 % от размера на
заетата сумата (1900,00 лв.). Ако към посочения ГПР от 49,62 % се прибави и
размерът на неустойката, то тогава годишният процент на разходите ще е
значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед
гореизложеното, задължението по чл. 8 не е свързано с неизпълнението на
договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в
противоречие с правилото чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е включен нито в
годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от
потребителя към деня на сключването. Въпреки, че формално в договора са
посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без
включването в тях на процесната сума по чл. 8 от договора, те не могат да
изпълнят отредената им функция – да дадат възможност на потребителя по
ясен и достъпен начин да се запознае с произтичащите за него икономически
последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за
сключването му (така решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. №
13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките, настоящият съдебен състав счита, че макар формално процесният
договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. В контекста на изложеното, съдът приема, че
7
съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор е недействителен,
тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на
чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
От заключението по ССчЕ се установи,че ищецът е заплатил на
ответника сумата в общ размер на 706,22 лв. Както бе посочено по горе, съдът
не кредитира представеното по делото платежно нареждане от 12.08.2020 г. за
извършено плащане от ответника в полза на ищеца на сумата от 1952 лв. чрез
„............. – дружество за електронни пари, по изложените вече събражения.
Предвид установената по делото недействителност на сключения между
страните договор за потребителски кредит и на основание чл. 23 ЗПК ищецът
дължи връщане само на чистата сума по кредита /главницата/ в размер на
1900,00 лв. Следователно непогасената главница по договора е в размер на
1193,78 лв. (1900 лв. – 706,22 лв.) и до този размер искът по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, се
явява основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК (виж решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на
ВКС, IV г. о.), а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
1900,00 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед установената недействителност на процесния договор за заем №
.......... от ...... г. на осн. чл. 23 ЗПК , предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 и
чл. 92 ЗЗД следва да бъдат на отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като
искане за присъждане на такива е направено единствено от страна на ищеца.
Ищецът е сторил разноски в исковото производство за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице в общ размер на 614,91 лв. и за държавна такса в
заповедното производство в размер на 61,09 лв. Съдът, като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, броя
на проведените открити съдебни заседания с участие на негов процесуален
представител, както и липсата на фактическата и правна сложност на делото,
определя юрисконсултското възнаграждение на ищеца в минимален размер от
100 лв. за исковото и 50 лв. за заповедното производство, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 НЗПП. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
съразмерно с уважената част от исковете, а именно сумата от 279,39 лв. – за
исковото производство и 43,41 лв. – за заповедното производство.
Право на разноски има също и ответникът, но такива не са
претенидрани, не са представени и доказателства за плащането на такива,
8
поради което не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. К. Г., ЕГН: **********, адрес:
...., дължи на ............, ЕИК: ........., седалище и адрес на управление: ........, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, сумата от 1193,78 лв., представляваща непогасена
главница по договор за паричен заем № .......... от ...... г., сключен между
страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.03.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.05.2022 г. по ч.гр.д. № 11560/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...... ЕИК: ........., седалище и адрес на
управление: ........, срещу И. К. Г., ЕГН: **********, адрес: ...., искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за следните суми:
за разликата над уважения размер от 1193,78 лв. до пълния предявен
размер от 1900 лв., представляваща непогасена главница по договор за
паричен заем № .......... от ...... г., сключен между страните;
сумата от 120,20 лв., представляваща договорна лихва за периода от ...... г.
до 18.08.2020 г.;
сумата от 301,68 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
08.09.2020 г. до 01.02.2022 г.;
сумата от 257,80 лв., представляваща договорна неустойка за периода от
...... г. до 18.08.2020 г.;
сумата от 475,00 лв., представляваща неустойка за забава, начислена
еднократно на 01.09.2020 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, И. К. Г., ЕГН:
**********, адрес: ...., да заплати на ...... ЕИК: ........., седалище и адрес на
управление: ........, сумата от 279,39 лв., представляваща разноски за исковото
производство и сумата от 43,41 лв., представляваща разноски за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10