№ 9069
гр. София, 22.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110132540 по описа за 2024 година
Ищецът „********“ ЕАД води настоящия установителен иск срещу С.
П. Х.. В исковата молба се твърди, че между страните по делото не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от
ищеца, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на
ищцовото дружество и дължи да му върне онова, с което се е обогатил
неоснователно до размера на обедняването. Посочва, че съгласно чл. 149, ал.
1, т. 3 от ЗЕ – продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при ОУ, които
се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за
стопански нужди.
Изтъква, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват
от ДКЕВР към Министерски съвет. Ищецът заявява, че е отправил писмена
покана, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума,
както и че ако ответницата не заплати сумата в 7 – мо дневен срок от
получаване на поканата, „********“ ЕАД ще пристъпи към принудителното
им събиране по реда на чл. 154, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че въпреки отправената
покана последвало плащане не е извършено, поради което дружеството на
дата 26.01.2024 г. депозира, на основание чл. 410 ГПК, заявление за издаване
на Заповед за изпълнение срещу ответницата, за ползвана, но незаплатена ТЕ в
топлоснабдения имот, за горепосочения период.
Ищецът моли съда да приеме за установено, че С. П. Х., дължи суми в
1
общ размер на 169,95 лева, а именно: сумата от 124,87 лева, представляваща
цена на доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.12.2021 г.
до м.08.2022 г., мораторна лихва за забава в размер на 45,08 лева за периода от
31.01.2022 г. до 17.01.2024 г., ведно със законната лихва от 26.01.2024 г. –
датата на депозиране на заявление за издавана на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК с вх. № 25327 до окончателно изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор от С. П. Х., която заявява,
че предявените искове са допустими, но неоснователни. Счита, че не са налице
посочените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата
претенция, тъй като начислените суми за ТЕ за процесния период и имот са
значително завишени, неправилно и от нелегитимна фирма е извършено
разпределението на топлинната енергия. Изтъква, че във формираните в
Заявление за издаване на ЗИПЗ и исковата молба претенции на ищеца
задълженията са погасени целево, а не по периоди. Счита, че по този начин се
възпрепятства възможността за оспорване от ответника по пера/периоди
представяне във връзка с оспорването на съответните доказателства,
респективно препятства правото на защита. Оспорва твърдението, че
ответницата е ползвател на процесния имот за исковия период.
Изтъква, че от приложените към исковата молба доказателства е видно,
че за процесния имот е налице делбено производство, което е образувано на
дата 03.04.2015 г. и е приключило с влязъл в сила съдебен акт на дата
17.11.2021 г., като ответницата е въведена във владение на имота едва на
27.04.2022 г., поради което и претенциите към ответницата са неоснователни
за период от 01.12.2021 г. до 27.04.2022 г., като за останалия период от
м.04.2022 г. до м.08.2022 г. е налице заплатена сума в размер на 31,47 лева,
видно от приложената вносна бележка, приложена към депозираното
Възражение.
Счита, че Договорът между ЕС и фирма „********“ ЕООД от 03.10.2002
г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия е със
срок от 1 година и е прекратил своето действие през 2003 г., което води до
липса на легитимност на всички последващи действия от страна на
2
„********“ по остойностяване на топлинна енергия, отчети и изравнителни
сметки, касаещи процесния имот и период. Оспорва извършеното дялово
разпределение.
Твърди, че ищецът не е установил факта, от който произтича вземането
му, както и кои са компонентите на цената на топлинната енергия. Заявява, че
сумите, отразени в представените фактури са неправилно начислени, като са
допуснати грешки, състоящи се в неправилен отчет, включително тези за
дялово разпределение, както и не е посочено какъв е и на какво основание се
начислява т.н. „прогнозен дял“.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите
претенции на ищеца, като неоснователни и недоказани, ведно с
произтичащите от това правни последици. Претендира разноски за
заповедното и за исковото производство.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
Конституира трето лице на страната на ищеца – „********” ЕООД. Да
се уведоми.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание. НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 13.06.2025г., от 9:20 ч., за която дата и час да се
призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3