№ 815/ 09.12.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Йорданка Попова
Прокурор:
П.Жеков
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №863 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Д.Л.Д. ***, против
Решение №181/15.07.2020г. по нахд №75/2020г. на РС Хасково, с което е потвърдено
Наказателно постановление №1970-409 от 14.03.2019г. на Началник РУ ОД МВР
Хасково. Твърди се, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно. При
издаването на наказателното постановление не били спазени процесуални правила.
Административнонаказващият орган съставил наказателното постановление въз
основа на акт за установяване на административно нарушение №1970-409/
07.03.2019г., а такъв АУАН не бил връчен на жалбоподателя. Районният съд
обсъдил възражението в тази посока, но приел, че това било деловодна обработка
и така бил генериран номерът, посочен от него. С разпоредбите на чл.42 и чл.57
от ЗАНН било уредено императивно какви реквизити трябва да съдържат АУАН и НП,
а липсата им или непълнотата, неяснотата или противоречието винаги водели до
ограничаване на процесуални права. Съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН
наказателното постановление трябва да съдържа датата на акта, въз основа на
който се издава, и името, длъжността и местослужене на актосъставителя. Никъде
не било посочено, че номерът на акта бил част от реквизита на НП. Разпоредбата
на чл.42, т.2 от ЗАНН също предвиждала като задължителен реквизит датата на
акта, а не номера на същия или датата на неговата деловодна обработка и
извеждане в масивите на МВР. Иска се решението на РС Хасково да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено ново решение, с което да се отмени
наказателното постановление като законосъобразно и правилно издадено, като
бъдат присъдени и деловодните разноски.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба
е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил Наказателно постановление №1970-409 от 14.03.2019г. на Началник
РУ ОД МВР Хасково, издадено за нарушение на чл.98, ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, като на основание чл.193,
ал.1 от същия закон е наложеното наказание на Д.Л.Д. глоба от 500,00 лева. За да потвърди наказателното постановление въззивният съд не е установил
при съставянето на АУАН и издаването на НП да са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство.
За доказано приел, че на 02.03.2019г. жалбоподателят е съхранявал в стая в обект
в с.С., обл.Х.оръжия – подробно описани, а не както предвижда закона съхранението
да е в метална каса. Съдът е обсъдил подробно приложимите правни разпоредби,
като е отчел актуалната редакция на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ, както и е взел предвид постоянния и
настоящия адрес на жалбоподателя. Направен е извод, че в случая е осъществено
съхранение в нарушение изискванията на цитираната норма, тъй като реално оръжието
и боеприпасите са съхранявани не по установения ред, те не са били в метална
каса, неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо се устройство. В решението на въззивната инстанция е взето предвид, че няма
допуснато съществено процесуално нарушение при посочването на дата на нарушението, защото при описание на фактическата
обстановка са отправени ясни твърденията, че към датата на проверката и
установяване на административното нарушение, то се е осъществявало и в същия
този момент, който се приема и за датата на извършване на деянието. Като
неоснователно е прието възражението, свързано с датата на съставяне на АУАН.
Видно от преписката АУАН има дата от 02.03.2020г., а при неговото деловодно обработване и извеждане в
масивите на МВР е посочена дата 07.03.2019г., както и вписан номер – 409.
При извършената служебна проверка
касационната инстанция счита, че в обжалваното решение относимите факти са
възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред, като фактическите изводи са направени след анализ и
преценка на събраните по делото доказателства.
При съставянето
на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушени, спазени са сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи. Не
са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на
наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими
реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Не се споделя
възражението за непосочена в АУАН и в НП конкретна дата на извършване на
нарушението. Изрично и ясно в двата акта е посочено, че нарушението е
осъществено на 02.03.2020г., а от въззивната инстанция изрично е изследвано
възражението, касаещо посочване в НП на дата на съставяне на акта от
деловодната система.
Съгласно чл.98,
ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия
огнестрелните оръжия се съхраняват в метални
каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства - за
физическите лица на постоянния им адрес /редакция към момента на извършване на
процесното нарушение/. Безспорно по делото е обстоятелството, че оръжията и
боеприпасите не са съхранявани в метална
каса, а са свободно поставени в стая в пивница. В този смисъл правилно АНО е
посочил като нарушена материалноправната разпоредба на чл.98,
ал.1 от ЗОБВВПИ.
Въведените от законодателя правила за съхранение на огнестрелно оръжие са
продиктувани от цел да се ограничи до максимална степен достъпа на други лица
до оръжието, за да не стане последното средство за извършено нарушение или
престъпление. При държане на оръжията в стая към заведение, незаключени със
секретно устройство, както и като се има предвид общия достъп до всяко обществено
заведение, то напълно възможно е така оръжието да стане предмет на неправомерни
действия. Нещо повече - административното нарушение по чл.98,
ал.1 от ЗОБВВПИ
не е с резултатен характер и не е необходимо за реализирането му да са
настъпили вредни последици, а е достатъчно установеното фактическо положение на
съхранение на оръжието, което безспорно не е по предписаните в закона правила.
При правилната квалификация на нарушението административнонаказващият орган е
приложил и правилно и санкционна норма на чл.193,
ал.1 от ЗОБВВПИ.
Според санкционната норма за установеното нарушение се предвижда административно
наказание глоба в размер от 500 лева до 1500 лева, а в случая е наложена глоба
в минималния предвиден от закона размер.
С оглед на изложеното настоящата инстанция
счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният
съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран и са обсъдени наведените възражения
от наказаното лице.
По изложените
съображения решението на Районен съд Хасково следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.1 от АПК, Административен съд Хасково
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №181/15.07.2020г., постановено по нахд №75 по описа на
РС Хасково за 2020г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.