Р Е Ш Е Н И Е
№..…
гр. София, 20.04.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно
заседание на двадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа търговско дело № 2084 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. вр. чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба
от 28.03.2018 г. на ищеца „Х.“ АД, ЕИК *********, със седалище *** за допълване
на постановеното на 07.03.2018 г.
решение на Софийски градски съд, VІ-16 състав по търг. дело № 2084/2017 г., с
което е признато за установено по предявения молителя,
иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 168, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че в полза на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, с
адрес: гр. София, ул. „******, не съществува ипотечно право върху недвижими
имоти, собственост на ищеца, обезпечаващо задължения на „Х.-БГ“ АД в общ размер
от 1207836,96 лева и за недействително е прогласено
вписването на законна ипотека по § 8 (отм.) от ПР на ЗИД на ЗПСК с акт № 2, том
І, вх. рег. №454/06.03.2007 г., подновено с акт № 23, том І, дело № 127/2017 г., като в решението недвижимите имоти бъдат индивидуализирани и съдът
постанови заличаване вписването на ипотеката.
Ответникът по молбата, Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол, не изразява становище по депозираната молба.
Софийският градски съд, след
като прецени доводите на молителя, намира следното:
Молбата за
допълване на постановено съдебно решение по същество представлява отправено в
писмена форма волеизявление до съда да разгледа и реши със сила на пресъдено
нещо правен спор, с който е бил сезиран, но по който не се е произнесъл. В този
смисъл предмет на производството е, не молбата с правна квалификация чл. 250 ГПК, а спорното материално правоотношение, по което не е налице формирана
правораздавателна воля.
От същността на
института на допълване на постановено съдебно решение, насочен към преодоляване
грешките на съда, е ясно, че така депозираната молбата е неоснователна, тъй
като (и само въз основа на твърденията в молбата) е ясно, че не е налице
непълнота на постановеното съдебно решение.
Съдът е формирал и
изразил правораздавателна воля по отношение на предмета на правния спор – установителен
иск за несъществуване на ипотечно право, възникнало
въз основа на извършено вписването на законна ипотека по § 8 (отм.) от
ПР на ЗИД на ЗПСК, с акт № 2, том І, вх. рег. № 454/06.03.2007 г., подновено с
акт № 23, том І, дело № 127/2017 г.. Индивидуализацията на недвижимите имоти,
по отношение на които ипотечното право не съществува, не съставлява част от
основанието, нито от петитума на предявения облигационен
иск. Съдът е признал несъществуването на право, като го е индивидуализирал чрез
извършеното вписване, което е елемент от правопораждащия го фактически състав.
Липсата на индивидуализация на недвижимите имоти, върху които е прието, че
ипотеката не тежи, по никакъв начин не сочи на непълнота на съдебното решение.
Още
по-малко пък постановеното решение е непълно, тъй като съдът не е постановил с
нарочен диспозитив заличаване на вписването на ипотеката. Според разпоредбите
на чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 1 ПВ вписването на ипотеката се заличава
въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално
заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. Оттук
следва, че във всички случаи, когато кредиторът отказва да даде съгласие за
заличаване на ипотеката, може да бъде предявен отрицателен установителен иск,
че ипотеката не съществува. В този случай заличаването на вписването става въз
основана влязлото в сила съдебно решение. Съдията по вписванията е длъжен да
извърши заличаването, именно защото решението е задължително за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България – чл. 297 ГПК. Заличаваното
е конститутивна последица на съдебното решение, с което е установено със сила
на пресъдено нещо, че ипотечното право не съществува. Заличаването може да иска всеки заинтересован. То се извършва чрез отбелязване отстрани на
вписания акт, като се посочи документът, на основание на който то става, и
времето, когато е направено. Отбелязването се подписва от съдията по вписванията (чл. 19,
ал. 3 ПВ). От действащата нормативна уредба е ясно, че
заличаването е последица на влязлото в сила съдебно решение за несъществуване
на вписаната законна ипотека. Но тази последица не е нужно да бъде отразена в
диспозитива на решението, за да бъде приложена. Тя не е част от спорното
материално право. Заличаването
на ипотеката е резултат на отбелязване, затова и съдът няма как да го постанови
– това прави съдията по вписванията като зачете последиците на решението.
Ето защо,
молбата на ищеца в производството „Х.“ АД, ЕИК *********,
със седалище ***, за допълване на съдебното решение, следва да
се остави без уважение.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Х.“ АД, ЕИК *********, със
седалище ***, за допълване на постановеното на 07.03.2018
г. решение на Софийски градски съд, VІ-16 състав по търг. дело № 2084/2017 г. чрез индивидуализиране на недвижимите имоти, по отношение на които
ипотечното право не съществува и се постанови изрично заличаване вписването на
ипотеката.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: