Решение по дело №17515/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260057
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Татяна Андонова Лефтерова
Дело: 20193110117515
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№260057

17.08.2020 г., гр. В.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Т.Л.

Секретар: Д.Д.

 

разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 17515 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Ж.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – В., с адрес: ***, представлявана от директора старши комисар Даниел Стайков Пашов, след изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, е предявен иск за заплащане на сумата от 525,87 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца при ответника извънреден труд за периода от 25.10.2016 г. до 30.09.2019 г., като сумата е получена в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

Ищецът е служител на ответника, като през процесния период е заемал длъжността „старши полицай“ в „Етапно конвойно звено“ при ОДМВР-В. и е със статут на държавен служител. През процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения

Съгласно чл.178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в нормата на чл.31 ал.2 от Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014 г., според която, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа, за отчетния период, се умножава по 0,143. Тази Наредба е била отменена с приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. на МВР, която от своя страна е била отменена с Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г. Липсата на изрична норма не следвало да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен.

Налице била празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, при което следвало субсидиирно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата обн. ДВ от 26.01.2007 г., според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Твърди, че за периода е положил общо 488 ч. нощен труд, който презичислен с коефициент 1,143 възлиза на 557,78 часа, което сочи положен извънреден труд от 69,78 часа.  Претендира сумата от 432,66 лева – получена след изчисляване на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл.187 ал.6 ЗМВР. На осн. чл.214, ал.1 ГПК, в хода на производството по делото, е допуснато изменение в размера на предявения иск, като ищецът претендира заплащане на сумата от 525,87 лева, за същия период.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Не спори, че през процесния период, ищецът е бил държавен служител и че работата му е изпълнявана на смени, при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.

Сочи, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорва приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл.9 ал.2 и ал.3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР.

Сочи, че съгласно чл.178 ал.1 ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179  ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч. Оспорва часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

 

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

            По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период страните са се намирали в служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът е заемал длъжността „старши полицай“ в „Етапно конвойно звено“ при ОДМВР-В..

Ответникът представя и по делото са приети следните писмени доказателства: кадрова справка peг. №365р-60365/21.11.2019 г., изготвена от началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР - В.; справки от АИС „ТРЗ“ - МВР за въведени болнични листи в периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г.; справки от АИС „ТРЗ“ - МВР за въведени и заявления за ползване на платен отпуск в периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г.; платежни бележки от АИС „ТРЗ“ - МВР за периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г.

По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че през процесния период – от 25.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е отработил  72 ч. извънреден труд. Посочените часове са получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения нощен труд за периода в дневен и след приспадане на часовете нощен труд, които вече са били заплатени от ответника. Според вещото лице, положеният от ищеца извънреден труд, в периода от 25.10.2016 г. до 30.09.2019 г. не е заплатен от ищеца, като същият възлиза на сумата от 525,87 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Искът намира правно основание в разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6, т.2 ЗМВР /преди чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР – изм. ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г./. Същият е допустим, поради което съдът следва да се произнесе относно основателността му.

            Между страните е налице валидно възникнало служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът заема при ответника длъжността „старши полицай“ в „Етапно конвойно звено“ при ОДМВР-В..

            Разпоредбата на чл.176 ЗМВР определя, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнагрждения. Едно от тези допълнителни месечни възнаграждения, предвидени с нормата на чл.178 ЗМВР е за положен извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/.

            На основание чл.187, ал.10 /преди ал.9 изм. ДВ бр.60 от 07.07.2020 г./  ЗМВР е издадена Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ бр.26/02.08.2016 г., отм. ДВ бр.4 от 14.01.2020 г./. Съгласно чл.3, ал.3 от Наредбата, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

За разлика от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., предвиждаща в чл. 31, ал. 2 превръщането на общия брой часове положен нощен труд /между 22,00 и 6,00 ч./ в дневен, чрез умножение по 0,143, при сумирано отчитане на отработеното време, то в Наредбата от 2016 г. липсва такава изрична норма. Тази празнота в нормативната уредба обаче, не  може да се приравни на забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. За преодоляване на посочената непълнота, следва да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. 9 от 26.01.2007 г./, в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, за съответното работно място.

По делото бе установено, че през процесния период – от 25.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ищецът е положил извънреден труд, в размер на 72 часа, на стойност 525,87 лева, която не е заплатена от ответника.

При горните доводи, съдът намира предявеният иск по чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6, т.2 ЗМВР за основателен, поради което същият следва да се уважи.

По отношение направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното.

С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК се дава възможност, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане на насрещната страна да се определи по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  /в редакцията, валидна към датата на изплащане на адвокатското възнаграждение – 27.02.2020 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лева, възнаграждението е в размер на 300 лева. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му представител на 27.02.2020 г., като е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото изплатеното възнаграждение е в минималния размер определен с Наредбата.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед изхода от спора, ответникът дължи в полза на ищеца сторените от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, в тежест на ответника следва да бъде възложена и отговорността за разноски в общ размер на 255 лева, от които: държавна такса – 50, възнаграждение на вещо лице – 200 лева и за служебно издаване на изпълнителен лист - 5 лева, като същият бъде осъден да заплати посочената сума в полза на бюджета на съдебната власт, по банкова сметка ***.

Присъдените по делото, в полза на ищеца, суми, могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка ***, BIC ***.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - гр. В., с административен адрес: гр. В., ***, представлявана от Д.С.П.в качеството му на директор, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 525,87 лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца при ответника извънреден труд, за периода от 25.10.2016 г. до 30.09.2019  г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, за периода, в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.6, т.2 ЗМВР.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - гр. В., с административен адрес: гр. В., ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Д.С.П.в качеството му на директор, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в размер на 300 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - гр. В., с административен адрес: гр. В., ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Д.С.П.в качеството му на директор, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 255 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по банкова сметка *** – В..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - В., в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                        

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: