Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 272
гр.Добрич
11.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На четиринадесети октомври 2019 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:ПЕПА МИТЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №421 по описа
за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Образувано
е по повод три въззивни жалби,както следва:
1./въззивна
жалба от К.М.Р. *** и Н.Х. *** /приложена
към предходно в.гр.д.№170/2019 г. на ДОС-прекратено и върнато на БРС за
произнасяне по чл.248 от ГПК/ срещу решение №5/03.01.2019 г. по
гр.д.№213/2018 г. на Балчишкия районен съд,с което е признато за установено по искове на „ИНТЕРТУР 2003“ ЕООД-гр.В. срещу К.М.Р. ***,З.И.К.
***,Н.Х. *** и Я.Т.В. ***,че са нищожни вписванията (отбелязванията) на
заличаването на искова молба,вписана в СлВп - Б.
под №15, том I, вх. peг. № 1261/03.06.2003 г.,което
заличаване е вписано под № 59, том I, вх. peг. №1423/12.04.2005 г. на
CлBп -Б.,като извършено в
нарушение на законовите изисквания;постановено е да се извърши заличаване на вписаното
заличаване на горната искова молба,като
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца „ИНТЕРТУР 2003“ ЕООД сума в
размер на 2 758 лв разноски по
делото;
2./частна
жалба от З.И.К. *** чрез особения му представител адв.П.Г. от ДАК /приложена към в.ч.гр.д.№197/2019 г. на ДОС-прекратено
и върнато на БРС за администриране/ срещу определение №112/15.02.2019 г. по
гр.д.№213/2018 г. на БРС,с което е оставена без уважение молба на частния
жалбоподател за изменение на решение №5/03.01.2019 г. по гр.д.№213/2018 г. на
Балчишкия районен съд в частта за разноските;
3./частна
жалба от К.М.Р. *** и Н.Х. *** срещу определение №316/02.05.2019 г. по
гр.д.№213/2018 г. на БРС,с което е оставена без уважение молба на частните
жалбоподатели за изменение на решение №5/03.01.2019 г. по гр.д.№213/2018 г. на
Балчишкия районен съд в частта за разноските.
На
основание чл.265 ал.2 от ГПК като жалбоподатели по трите жалби са конституирани
и необходимите другари на жалбоподателите,т.е. за жалбоподатели се считат
четиримата ответници по делото К.М.Р. ***,З.И.К. ***,Н.Х. *** и Я.Т.В. ***.
В
жалбата срещу първоинстанционното решение е изложено,че последното е неправилно
по причина,че не съдържа абсолютно никакви мотиви.Липсвало мотивирано
произнасяне по възражението на ответниците по делото за недопустимост на
предявените искове.Развити са подробни доводи за липса на правен интерес за
ищеца от предявяване на исковете и други основания за недопустимост на
последните,идентични с тези,съдържащи се и в отговора на исковата молба,подаден
от ответниците Р. и Т..Набляга се,че е неправилен изводът на районния съд,че
заличаването на вписване на искова молба в нарушение на чл.13 от ПВп е
нищожно,т.е. че изначално няма последици и следва да се счита за
неизвършено.Същото било незаконосъобразно,като са визирани хипотетични
възможности за заинтересования ищец да защити правата си в този
случай.Акцентирано е,че районният съд не коментирал обстоятелството,че новото
вписване на исковата молба и отмяната на заличаването на първоначалното й
вписване имат действие само занапред.Отправя се искане за обезсилване на
атакуваното решение като постановено по недопустими искове,респ. за отмяната му
и отхвърляне на исковете.Претендират се сторените по делото разноски в двете
инстанции.
В
писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата страна „Интертур
2003“ ЕООД-гр.В. изразява становище за неоснователност на горната жалба и
настоява за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.Претендира
сторените от дружеството разноски в настоящата инстанция.Според въззиваемия
въззивният съд дължи произнасяне само по въпроса за валидността и допустимостта
на атакуваното решение,но не и за неговата правилност,доколкото пороци на
обжалвания акт във връзка със съществото на спора не били изтъкнати от
въззивниците.Излага подробни доводи за наличието на правен интерес от исковете.
В
двете частни жалби срещу определения на БРС по чл.248 ал.3 от ГПК се настоява
за отмяна на тези определения като незаконосъобразни и за редуциране размера на
присъдените в полза на ищеца по делото разноски под формата на адвокатско
възнаграждение поради прекомерност на последното.Изложени са подробни доводи
защо изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да се
намали.
В
отговор на частната жалба,подадена от З.И.К.,“Интертур 2003“ ЕООД изразява
становище за недопустимост на частната жалба и за недопустимост на молбата на К.
по чл.248 от ГПК,респ. за недопустимост на обжалваното от К. определение,което
следвало да бъде обезсилено,а производството по чл.248 от ГПК прекратено.По
същество се сочи,че определението от 15.02.2019 г. е правилно и следва да бъде
потвърдено при правилност на извода на районния съд,че адвокатското
възнаграждение не е прекомерно.Дружеството не е подало отговор на частната
жалба,изхождаща от К.Р. и Н. Т..В хода на въззивното производство същото
изразява становище за неоснователност на двете частни жалби.
Като
постави на разглеждане депозираните жалби,Добричкият окръжен съд установи
следното:
Жалбите
са редовни,подадени в законоустановените срокове от активно легитимирани лица с
правен интерес от атакуване на неизгодните за тях съдебни актове и са процесуално допустими.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно като постановено от законен състав на
районния съд в рамките на правомощията му,изготвено в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото обаче е процесуално недопустимо и подлежи
на обезсилване,респ. производството по делото на прекратяване,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№213/2018
г. на Балчишкия районен съд е образувано по повод искова молба,с която са
предявени от „Интертур 2003“ ЕООД-гр.В. срещу К.М.Р. ***,З.И.К. ***,Н.Х. *** и Я.Т.В.
*** обективно евентуално и пасивно субективно съединени искове на основание чл.124
ал.1 от ГПК във връзка с чл.88 и чл.90 ал.1 от ЗКИР във връзка с чл.537 ал.2 от ГПК,както следва:
1./главни
искове за установяване в отношенията между страните,че заличаването на вписване
на вписана в СВ-Б. под №15,т.І,вх.рег.№1261/03.06.2003 г. искова молба,което
заличаване е вписано под №59,т.І,вх.рег.№1423/12.04.2005 г. в СВ-Б.,е нищожно;
2./евентуални
искове за установяване в отношенията между страните,че при заличаването на
вписване на вписана в СВ-Б. под №15,т.І,вх.рег.№1261/03.06.2003 г. искова
молба,което заличаване е вписано под №59,т.І,вх.рег.№1423/12.04.2005 г. в СВ-Б.,е
вписано несъществуващо обстоятелство.
Като
последица от уважаване на исковете се настоява да се постанови отмяна на
вписаното заличаване на посочената искова молба.
В
исковата молба са изложени обстоятелства,обосноваващи правния интерес от
предявяване на горните искове,респ. основателността на исковете.Накратко
основният аргумент на ищеца да претендира установяване нищожност на вписването
на заличаване на визираната искова молба,евентуално вписване на несъществуващо
обстоятелство,е възможността му да защити ефикасно правото си на собственост
върху недвижимия имот-предмет на исковете по исковата молба,чието вписване е
заличено,доколкото наличието или не на вписана искова молба е от значение за
противопоставимостта спрямо ищцовото дружество на правата,придобити върху същия
имот от настоящите ответници в хода на производството по делото,по което е била
вписана посочената искова молба.Сочи се,че изходът на спора по настоящите
искове ще има значение за защитата на ищеца по воденото от него срещу
ответниците друго висящо гр.д.№322/2015 г. на БРС по искове за установяване
правото му на собственост върху имота.
Ответниците
К.М.Р.,Н.Х. Т. и З.И.К. в писмени отговори на исковата молба на първо място са
навели доводи за недопустимост на предявените искове и са настояли за
прекратяване на производството по делото.
Предявените
искове са установителни и наличието на правен интерес за ищеца от търсената
чрез тях защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на исковете.За съществуването й съдът следи служебно в хода на
целия процес,поради което въззивният съд следва да извърши преценка налице ли е
правен интерес за ищцовото дружество от предявяване на настоящите искове.
От
събраните по делото доказателства се установява следното:
С
искова молба,вписана в СВ-Б. под №15,т.І,вх.рег.№1261/03.06.2003 г. /на лист 12
от делото на БРС/,“Интертур 2003“ ЕООД-гр.В. предявява срещу П.Д.С.от гр.В.,Е.А.Р.от
гр.В.,Д.Н.Г.от с.К.,общ.Б.,Е.Н.Б. от гр.В.,Д.Н.Д. от гр.В.,Д.Н.Б.от с.С.,общ.А.,обл.В.,Д.
И. *** и Б.Н.С.от гр.В. искове на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за
окончателен на сключен между ищеца в качеството на купувач и ответниците в
качеството на продавачи предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот-земеделска земя с площ от 5,593 дка-имот №3017 в землището на с.К.,общ.Б..По
повод на горната искова молба е образувано гр.д.№146/2003 г. на Балчишкия
районен съд,по което с влязло в сила на 09.02.2010 г. решение №149/07.07.2009
г. предварителният договор е обявен за окончателен /така решение на листи 14-18
от делото на БРС/.В хода на гр.д.№146/2003 г. на БРС,докато същото е още
висящо,ответниците-продавачи по предварителния договор /респ.техни наследници
по закон/ се разпореждат с недвижимия имот по договора,като на 01.09.2005 г.
сключват договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт
№139,т.VІ,рег.№4339,д.№1014/2005 г. на нотариуса О.О.с район на действие БРС
/лист 20 от делото на БРС/.Същите продават имота на ответниците по настоящото
дело К.М. К. /Р./ и Н.Х. Т.,като не е спорно между страните,че горните купувачи
към датата на изповядване на сделката са имали сключени бракове съответно К. М.Р.
със З.И.К.,а Н. Хр. Т. с Я.Т.В.,т.е. правото на собственост е придобито в режим
на СИО в рамките на двете двойки съпрузи и в обикновена съсобственост между
тях.
Последната
сделка е сключена на 01.09.2005 г. след заличаване на вписването на исковата
молба-предмет на гр.д.№146/2003 г. на БРС,т.е. при липса на вписана искова
молба.Горното заличаване на вписването е сторено по време на висящността на
гр.д.№146/2003 г. по повод молба вх.рег.№1279/12.04.2005 г.,подадена до СВ-Б.
от адв.Р.Х. от ВАК в качеството й на пълномощник на наследници на А.Т.Г.по
гр.д.№124/2004 г. на БРС /лист 27 от делото на БРС/.С последната е поискано
заличаване на вписването на две искови молби,едната от които процесната,като
към молбата е приложено определение от 14.10.2004 г. по гр.д.№124/2004 г. на
БРС,обективирано в протокола от проведеното на тази дата открито съдебно
заседание,за прекратяване на производството по последното цитирано дело
/протокол на лист 28 от делото на БРС/.От представения протокол е видно,че се
касае за прекратяване на производството по дело,различно от гр.д.№146/2003 г. с
предмет вписаната процесна искова молба,което друго дело /гр.д.№124/2004 г. на
БРС/ е водено между други страни.Прекратяването на гр.д.№124/2004 г. на БРС е
послужило на съдия по вписванията като основание за заличаване на вписването на
исковата молба-предмет на гр.д.№124/2004 г. и на исковата молба-предмет на
гр.д.№146/2003 г. на БРС.Заличаването на вписването на процесната искова молба
е сторено с вписване под №59,т.І,вх.рег.№1423/12.04.2005 г. на СВ-Б. /в тази
насока и писмо на СВ-Б. на лист 26 от делото на БРС/.
С искова молба вх.№2370/27.07.2015 г. по
описа на БРС /на лист 23 от делото на БРС/ „Интертур 2003“ ЕООД-гр.В. предявява
срещу К.М. К. /Р./ и Н.Х. Т. /приобретателите по договора за покупко-продажба
от 01.09.2005 г./ при последващо конституиране като ответници и на техните
бивши съпрузи З.И.К. и Я.Т.В. искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК за
установяване правото на собственост на ищцовото дружество върху процесния
недвижим имот в землището на с.К.,общ.Б. като придобито по силата на обявения
за окончателен по гр.д.№146/2003 г. на БРС предварителен договор за
покупко-продажба.По повод на горната искова молба е образувано гр.д.№322/2015
г. на БРС.Видно от приложените решение от 22.12.2017 г. по гр.д.№322/2015 г. на
БРС /на лист 30 от делото на БРС/,решение №227/05.11.2018 г. по
в.гр.д.№164/2018 г. на ДОС /на лист 105 от делото на ДРС/ и определение
№310/17.06.2019 г. по гр.д.№755/2019 г. на ВКС на РБ /на лист 42 от делото на
ДОС/,горните установителни искове за собственост са отхвърлени с влязло в сила
на 17.06.2019 г. решение.За да потвърди решението на БРС по гр.д.№322/2015 г.,с
което се отхвърлят горните искове за собственост на „Интертур 2003“ ЕООД,въззивният
ДОС е приел в решението си по в.гр.д.№164/2018 г.,че действително в случая
заличаването на вписването на исковата молба,по която е образувано
гр.д.№146/2003 г. на БРС,е осъществено на 12.04.2005 г. в нарушение на чл.13 от
ПВп /не е имало представен влязъл в сила съдебен акт,постановяващ
заличаването,респ. такъв за прекратяване на производството по гр.д.№146/2003 г.
на БРС/,но това заличаване не е нищожно в смисъл,че няма никакви последици и
следва да се счита за неизвършено.Прието е,че извършеното в нарушение на чл.13 от ПВп
заличаване на вписването на искова молба е незаконосъобразно и заинтересованият от вписването ищец би могъл
да иска ново вписване на исковата молба или да иска отмяна по чл.537 ал.2 от ГПК на незаконосъобразното заличаване на вписването й.Отчетено е,че както новото
вписване на исковата молба,така и отмяната на заличаването на първоначалното й
вписване,имат действие само занапред,поради което във времето между
заличаването на вписването на исковата молба и неговата отмяна положението е,че
за съответния имот няма вписана искова молба.При това положение и с оглед
разпоредбата на чл.114 ал.1 б.“б“ от ЗС е прието,че придобитите при липсата на
вписаната искова молба от трети лица вещни права върху имота са
противопоставими на ищеца и в частност,че,тъй като спорният недвижим имот е
прехвърлен от ответниците по гр.д.№146/2003 г. на БРС по време,когато исковата
молба по делото не е била вписана,приобретателите-ответници по настоящото дело
са придобили правото на собственост върху имота.Зачетено е,че сделката,по
силата на която последните са придобили правото на собственост по време на
висящия процес,е противопоставима на ищеца „Интертур 2003“ ЕООД,който по тази
причина не е придобил правото на собственост върху имота по силата на по-късно
постановеното конститутивно съдебно решение по чл.19 ал.3 от ЗЗД.Решението по
в.гр.д.№164/2018 г. на ДОС не е допуснато от ВКС на РБ до касационно обжалване.
Разпоредбата
на чл.90 ал.1 от ЗКИР предвижда три възможни установителни иска за оспорване на
извършено вписване в имотния регистър-за установяване недействителност
/нищожност/ на вписването;за установяване недопустимост на вписването и за
установяване вписване на несъществуващо обстоятелство.Вписването е
недействително /нищожно/,когато е вписано неподлежащо на вписване
обстоятелство.Вписването е недопустимо,когато е постановено по искане на
нелегитимирано лице или съдия по вписванията се е произнесъл,без да е бил
сезиран.Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице,когато е вписано
обстоятелство,което не е възникнало валидно /определение №154/20.03.2015 г. по
ч.т.д.№119/2015 г.,ІІ т.о.,ТК на ВКС/.В случая предмет на делото са главен иск
за установяване недействителност /нищожност/ на вписването на заличаване на вписването
на процесната искова молба и евентуален за установяване,че при заличаване
вписването на исковата молба,е вписано несъществуващо обстоятелство.
С оглед
изтъкнатия от ищеца правен интерес от исковете да защити в крайна сметка
правото си на собственост върху недвижимия имот в землището на с.К.,общ.Б.
следва да се прецени дали уважаването на предявените два иска може да доведе до
защита на това право.Правен интерес от исковете ще е налице,ако заради
атакуваното вписване ищецът не може да реализира свои предоставени от закона
права-в случая се твърди невъзможност да защити правото си на собственост върху
имота в с.К. поради извършване на сделката на разпореждане с него в полза на
ответниците по делото при наличие на порочно заличаване на вписването на
исковата молба-предмет на гр.д.№146/2003 г. на БРС,което прави сделката противопоставима
на ищцовото дружество.Ищецът смята,че с установяване нищожността на
заличаването или с установяване,че е вписано несъществуващо обстоятелство,ще
може да постигне заличаване на вписаното заличаване на исковата молба с обратна
сила,така че към датата на сделката от 01.09.2005 г. да е налице надлежно
вписана искова молба,което да обуслови непротивопоставимост на сделката спрямо
ищеца.Горният ефект с настоящите искове обаче не може да бъде постигнат.Дори и
исковете да бъдат уважени и със сила на пресъдено нещо между страните да се
приеме,че заличаването на вписването на процесната искова молба е
недействително или евентуално,че е вписано несъществуващо обстоятелство,и въз
основа на влязлото в сила решение компетентният съдия по вписванията по реда на
чл.90 ал.2 от ЗКИР да извърши заличаване на въпросното вписване,следва да се
има предвид,че в закона не е придадено обратно действие на заличаването,т.е.
същото има действие само за в бъдеще.В този смисъл е трайно установената
съдебна практика по чл.537 ал.2 от ГПК.Действието на заличаването за в бъдеще
означава,че вписването на исковата молба-предмет на гр.д.№146/2003 г. на БРС ще
се счита за възстановено не от датата на заличаване на това вписване-12.04.2005
г.,а от момента на вписване на
заличаването въз основа на влязлото в сила решение по настоящото дело занапред.Последиците
на влязлото в сила решение по уважен иск по чл.88 във вр. с чл.90 от ЗКИР и
евентуалното заличаване на вписването /било то нищожно вписване или вписване на
несъществуващо обстоятелство/ няма да има обратно действие,а ще действа
занапред /в тази насока мотивите на определение №37/20.01.2016 г. по ч.гр.д.№6168/2015
г.,IV г.о.,ГК на ВКС;определение №334/30.05.2014 г. по
гр.д.№2610/2014 г.,І г.о.,ГК на ВКС,което препраща към т.3 на ТР №1/06.12.2002
г. по тълк.д.№1/2002 г. на ОСТК на ВКС/.Това означава,че решението по иска по
чл.88 от ЗКИР няма значение за спора за собствеността на имота по чл.124 от ГПК
и за конкуренцията между правата на страните по делото,изхождайки от
вписванията на исковата молба по чл.19 ал.3 от ЗЗД и на нотариалния акт за
продажбата от 01.09.2005 г.В този смисъл настоящият спор е без значение за
изхода на спора за собствеността между страните,още повече че последният спор
по гр.д.№322/2015 г. на БРС вече е приключил с влязло в сила решение за
отхвърляне на исковете за собственост,предявени от „Интертур 2003“ ЕООД-гр.В.
срещу К.М. К. /Р./,Н.Х. Т.,З.И.К. и Я.Т.В. /в горната насока и определение
№358/26.06.2018 г. по ч.гр.д.№287/2018 г. на Апелативен съд-В.-на лист 109 от
делото на БРС/.По никакъв начин последващо заличаване на вписаното заличаване
на вписването на исковата молба по чл.19 ал.3 от ЗЗД не може да помогне на
ищцовото дружество да реализира защита на свое право на собственост върху
описания имот в землището на с.К. спрямо четиримата ответници.В този смисъл
настоящите искове са процесуално недопустими поради липса на правен интерес за
ищеца от предявяването им.Първоинстанционното решение на БРС следва да бъде
обезсилено като недопустимо и производството по делото следва да бъде
прекратено.
Обезсилването на първоинстанционното
решение,с което ответниците К.Р.,З.К.,Н. Т. и Я.В. са осъдени да заплатят на
ищеца „Интертур 2003“ ЕООД-гр.В. разноски в размер на 2 758 лв обуславя
отпадане в хода на производството пред въззивната инстанция на правния интерес
за ответниците по делото да искат по реда на чл.248 от ГПК изменение на горното
решение в частта за разноските,което те са сторили с молба вх.№267/22.01.2019
г. /З.К./ и с въззивната жалба срещу решението /К.Р. и Н. Т.-в тази връзка виж
определение №215/18.03.2019 г. по в.гр.д.№170/2019 г. на ДОС/.В този смисъл
понастоящем горните молби по чл.248 от ГПК се явяват процесуално недопустими
като лишени от правен интерес,което обуславя и недопустимост на постановените
по тях определение №112/15.02.2019 г. и определение №316/02.05.2019 г. по
гр.д.№213/2018 г. на БРС,които се атакуват чрез подадените от ответниците
частни жалби.Следователно и тези определения на БРС следва да бъдат обезсилени,като
се прекрати производството по чл.248 от ГПК.
При този резултат от производството пред
въззивния съд следва да се разпредели наново отговорността за
разноските,сторени пред първата и въззивната инстанции.На основание чл.78 ал.4
от ГПК ответниците имат право на разноски за двете инстанции,а ищецът няма
право на такива.Изрично е претендирано присъждане на разноски само от
ответниците К.М.Р. и Н.Х. Т. в първата и във въззивната инстанция и такива
следва да им се присъдят,както следва:
за първата инстанция-на К. М.Р.-480 лв с
вкл.ДДС адвокатско възнаграждение,изплатено в брой съгласно фактура и фискален
бон към нея на лист 114 от делото на БРС;
за първата инстанция-на Н.Х. Т.-480 лв с
вкл.ДДС адвокатско възнаграждение,изплатено в брой съгласно фактура и фискален
бон към нея на лист 113 от делото на БРС;
за въззивната инстанция-на К. М.Р.-480 лв
с вкл.ДДС адвокатско възнаграждение,изплатено в брой съгласно фактура и
фискален бон към нея на лист 50 от в.гр.д.№421/2019 г. на ДОС;25 лв държавна
такса по въззивното обжалване и 1,50 лв банкова такса-вн.бележка на лист 5 от
в.гр.д.№170/2019 г. на ДОС;
за въззивната инстанция-на Н.Х. Т.-480 лв
с вкл.ДДС адвокатско възнаграждение,изплатено в брой съгласно фактура и
фискален бон към нея на лист 51 от в.гр.д.№421/2019 г. на ДОС.
Разноски в полза на страните във връзка с
производството по частни жалби срещу определения по чл.248 от ГПК не следва да
се присъждат.В производството по чл.248 от ГПК разноски не се дължат,тъй като
същото няма самостоятелен характер,в него само се изменя или допълва решението
в частта за разноските и неговият изход не обосновава отговорност за нови
разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор /определение
№74/25.04.2018 г. по ч.гр.д.№1103/2018 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС и цитирана в
последното съдебна практика/.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение №5/03.01.2019 г. по гр.д.№213/2018
г. на Балчишкия районен съд.
ОБЕЗСИЛВА определение №112/15.02.2019 г.
по гр.д.№213/2018 г. на Балчишкия районен съд.
ОБЕЗСИЛВА определение №316/02.05.2019 г.
по гр.д.№213/2018 г. на Балчишкия районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото,вкл.
производството по молби на основание чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА „Интертур 2003“ ЕООД-гр.В. с ЕИК ***
да заплати на К.М.Р. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 480 лв /четиристотин и осемдесет лева/
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
ОСЪЖДА „Интертур 2003“ ЕООД-гр.В. с ЕИК ***
да заплати на Н.Х. Т. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 480 лв /четиристотин и осемдесет лева/
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
ОСЪЖДА „Интертур 2003“ ЕООД-гр.В. с ЕИК ***
да заплати на К.М.Р. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 506,50 лв /петстотин и шест лева и
петдесет стотинки/,от които 480 лв адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС,25 лв
държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение и 1,50 лв
банкова такса.
ОСЪЖДА „Интертур 2003“ ЕООД-гр.В. с ЕИК ***
да заплати на Н.Х. Т. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 480 лв /четиристотин и осемдесет лева/
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.