Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 19.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на деветнадесети
септември
две хиляди и осемнадесета година, в
публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Виляна
Цачева
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 1322 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 288 ал. 12 вр.
ал. 1 КЗ /отм./.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че
на 16.06.2009г. ответникът, при управление на т.а. "***" с рег. № ***,
собственост на трето за делото лице, при движение в района на с. *** /уточнено
по реда на чл. 143 ГПК/ с несъобразена скорост, губи контрол над управлението
на МПС и се блъска в стоманенобетонен ел. стълб. Ищецът сочи, че към датата на
пътния инцидент ответникът е управлявал увреждащия автомобил без сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Твърди, че в
резултат на ПТП е увреден стоманенобетонен стълб собственост на „***” АД като
размера на щетата възлиза на 1104, 88 лв. Сочи, че е изплатил тази сума на
пострадалото дружество и че е поканил ответника да я възстанови,
но такова плащане не е извършено. По тези съображения отправя искане до съда за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1104, 88 лв., представляваща
изплатено от ищеца по щета № 11- 0515/04.08.2009г.
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащането на вземането. Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на така депозираната
искова молба в срока по чл. 131 ГПК. С писмено становище преди първото съдебно
заседание оспорва да е налице причинна връзка между негово противоправно
поведение и настъпилата вреда и релевира възражение за погасяване по давност на
претендираното от него вземане.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
От двустранно подписан протокол за ПТП № 1185194 от
16.06.2009г., съставен от служител на РУ В. Търново, при ОД на МВР В. Търново,
се установява, че на посочената дата около 01.00 часа в с. ***, в двора на
животновъден комплекс, с адм. адрес – извън регулация № 3, ответникът, при
управление на т.а. „***” с рег. № ***, поради движение с несъобразена скорост,
блъска циментов ел. стълб, като причинява материални щети – счупване на стълба
и скъсване на 7 бр. проводника на две междустълбия с дължина
От НП № 4037/15.07.2009г. и НП № 4038/15.07.2009г. на
началника на РУ – В. Търново е видно, че ответникът е санкциониран по
административен ред на основание чл. 179 ал. 2 ЗДвП и чл. 259 ал. 1 т. КЗ
/отм./ за това, че е причинил ПТП, поради движение с несъобразена скорост и че
управлява МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
Наказателните постановления са влезли в сила на 12.03.2013г. /писмо на РУ В. Търново
- лист 6/, който факт се признава изрично от ответника.
Собственикът на увредената вещ ***/ е депозирал при
ищеца уведомление за имуществени вреди, настъпили в резултат на произшествието
и изразяващи се в подмяна на счупения стоманобетонен ел. стълб. Въз основа на
това уведомление при ищеца е заведена щета № 11 0515/04.08.2009г., по която,
чрез техническа експертиза размера на вреди е определен на сумата от 1104, 88
лв. Въпросната сума е изплатена на собственика на вещта с платежно нареждане от
07.05.2013г., а до ответника на два пъти е изпратена регресна покана за
доброволно плащане, която обаче не му е връчена.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 288 ал. 1 т. 2 б. „а” КЗ /отм./
Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за вреди на чуждо
имущество, когато ПТП е настъпило на територията на Р България или на друга
държава членка и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на
Р България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. След плащане на
обезщетението Гаранционния фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното и разходите и за него възниква регресно вземане по чл. 288 ал. 12 КЗ /отм./ срещу причинителя на вредата.
Уважаването на предявения иск изиска ищецът да
установи по делото, че ответникът е извършил вредоносно деяние при управление
на МПС, в резултат на което са настъпили вреди, че вредоносното деяние е
противоправно т.е. че нарушава предписани от нормативните актове правила за
поведение - в случая правилата за движение по пътищата, че е налице причинна
връзка между поведението му и настъпилите вреди, че липсва валидно сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на
процесния автомобил и че сумата, служеща за обезщетяване на увреденото лице е
заплатена от ищеца. Само пълното и главното доказване на всички елементи от изложения
фактически състав пораждат правото на ищеца да встъпи в правата на увредения
срещу причинителя на вредата до размера на изплатените суми.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства
безспорно установява осъществено от ответника противоправно деяние при
управление на МПС, в резултат на което са настъпили вреди в чужда имуществена
сфера. В тази връзка съдът намира за доказано, че на 16.06.2009г. около 01.00
часа на територията на животновъден комплекс в с. *** ответникът, при
управление на т.а. „***” с рег. № ***, поради движение с несъобразена скорост е
причинил ПТП, от което са настъпили материални щети върху чуждо имущество –
унищожен ел. стълб и 7 бр. проводници между две междустълбия. В качеството си
на официален свидетелстващ документ протокола за ПТП установява с обвързваща за
съда доказателствена сила извършените от и пред съставилия го полицейски
служител действия, както и направените от него констатации, които почиват на
непосредствените му възприятия. Доколкото процесния протокол за ПТП е съставен
от длъжностното лице след посещение на местопроизшествието, същият има
официален удостоверителен характер по см. чл. 179 ГПК за възприетите от него
факти за разположението на МПС и на увредената вещ в пространството /обозначени
и на скицата в протокола/, както и за видимите щети по тях. Тази
доказателствена стойност на документа не се опорочава от факта, че протокола за
ПТП е съставен няколко часа след настъпване на пътния инцидент. Горепосочените
релевантни обстоятелства са възприето пряко от длъжностното лице в присъствието
на ответника, като същият нито ги е оспорил, нито е посочил различен механизъм
на произшествието, който да се намира в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Ответникът е подписал протокола за ПТП без възражения и тъй като той
удостоверява неизгодни за него факти /за участието му в пътния инцидент, за нарушените
от него правила за движение и за механизма на произшествието/, същият се полза
с материална доказателствена сила относно тяхното настъпване. Тази
доказателствената стойност на протокола за ПТП не е оборена в хода на процеса.
Напротив тя кореспондира с влезлите в сила наказателни постановления, с който
ответникът е санкциониран по административен ред за виновно причиняване на
процесното ПТП, поради управление на МПС с несъобразена скорост. Последното
представлява нарушение на вменените му в чл. 20 ал. 2 ЗДвП задължения като
водач на МПС и сочи на противоправност на неговото поведение. Възражението на
ответника за неоспорване на наказателните постановления, поради липсата на средства
не може да дискредитира доказателствената им стойност на официални документи, а
и не държи сметка, че обжалването им не е обвързано най – малкото с
извършването на разходи за държавни такси.
На следващо място от приложените към исковата молба
писмени доказателства се установява безспорно претърпените от ощетеното
юридическо лице имуществени вреди и техния размер. Същите са подробно описани и
остойностени в доклада по щетата и заключението на техническата експертиза към
него. Отразеното в тези документи кореспондира с констатациите, съдържащи с
протокола за ПТП, имащ характер на официален свидетелстващ документ в частта относно
конкретния по делото вредоносен резултат - счупване на ел. стълб и скъсване на
7 бр. проводника на две междустълбия. Различията в описанието на ел. стълб относно
материала, от който е изграден не могат да обусловят извод, че в случая се касае
за различни предмети, както възразява ответника. По тези съображения съдът
намира, че в следствие на противоправното и виновно поведение на последния при
управление на процесното МПС са настъпили вреди за собственика на увредената
вещ в размер на 1104, 88 лв. Тези вреди не биха настъпили, ако ответникът не бе
причинил ПТП и блъснал ел. стълб, собственост на „***” АД, сега „***” АД,
поради което е налице причина връзка между вредоносното поведение на ответника и
настъпилите в резултат на него щети.
Категорично се установи по делото, а и това не се
оспорва от ответника, че към датата на ПТП - 16.06.2009г. управляваното от него
МПС - т.а. „***” с рег. № *** не е било застраховано със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Обстоятелство, което следва и от
представената от ищеца справка от базата данни на ИЦ към ГФ, която има
характера на официален свидетелстващ документ, който до доказване на противното
се ползва с обвързваща доказателствена сила относно съществуването и прекратяването
на договорите за задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.
От представеното по делото платежно нареждане
безспорно се установи и последната предпоставка, която поражда регресното
вземане на ищеца към ответника. От същото се установява, че на 07.05.2013г. Гаранционният
фонд е изплатил на увреденото лице обезщетение в размер на 1104, 88 лв. по
процесната щета, с което се е суброгирал в правата му срещу прекия причинител
на вредата. Ответникът не твърди и не доказва да е възстановил тази сума на
ищеца, поради което тя е изцяло дължима от него, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане. Релевираното от ответника
възражение за изсрочване по давност на регресното вземане на ищеца е
недопустимо да се разглежда от съда, тъй като е наведено след срока за отговор
на исковата молба по чл. 131 ГПК /т. 4 ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г.
на ОСГТК, ВКС/. Но дори да бе своевременно наведеното, същото е неоснователно,
тъй като съгласно задължителната и трайната съдебна практика /т. 14 ППВС №
7/77г., Решение № 15/04.02.2011г. по т.д. № 326/2010г. на ВКС, ТК и мн. други/,
регресното вземане на ищеца се погасява с общата 5 – годишна давност, която
започва да тече от момента на изплащане на обезщетението на правоимащото лице.
В случая плащането е извършено на 07.05.2013г., поради което давностния срок
изтича на 07.05.2018г. Исковата молба е била подадена в съда на 04.05.2018г.
/арг. чл. 62 ал. 2 ГПК/ т.е. преди погасяване на вземането по давност, като
след този момент давност не тече /чл. 115 б. „ж” ЗЗД/.
Мотивиран
от изложеното съдът намира, че по делото са установени всички предпоставки за
ангажиране на регресната отговорност на ответника, поради което същият следва
да бъде осъден да заплати претендираната от него сума в размер на 1104, 88 лв.
При този изход на спора претенцията на ищеца за
присъждане на разноски се явява изцяло основателна. По делото е доказано
единствено плащане на държавна такса в размер на 50 лв., поради което
ответникът следва да я понесе.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Г.Б., ЕГН: *********** с постоянен адрес ***.
Търново, в населеното място № 347 и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, представляван заедно от
изпълнителните директори ***, на основание чл. 288 ал. 12 вр. ал. 1 КЗ /отм./
СУМАТА от 1104, 88 лв. /хиляда сто и четири лева и 88 стотинки/, представляваща
изплатено обезщетение по щета № 11 - 0515/04.08.2009г. за причинени от
ответника имуществени вреди при ПТП от 16.06.2009г. настъпило в с. ***, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.05.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Г.Б., ЕГН: *********** с постоянен адрес ***.
Търново, в населеното място № 347 и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, представляван заедно от
изпълнителните директори *** сумата от 50 лв. /петдесет лева/ - сторените от ищеца
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: