№ 3005
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20211100513300 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 20169677/09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 10810/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 138 състав, е отхвърлен предявеният
от „Г.З.“ ЕАД срещу ЗД „Е.“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в
размер на 147,98 лева, като частичен иск от пълен размер от 744,80 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 67011900871 по
имуществена застраховка „Каско Престиж“ за вреди, нанесени на лек автомобил „Хюндай
ИХ35“, с рег. № ******* при ПТП на 27.11.2019 г. в гр. София, вследствие на виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника по силата на полица № 07119002811642.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Г.З.“ ЕАД е осъдено да заплати на ЗД „Е.“ АД
сторените разноски в производството пред СРС в общ размер на 225 лева.
Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Г.З.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д.Д.. Излагат се
оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното
решение. Въззивникът счита, че решаващият съд неправилно е преценил доказателствата по
делото, в резултат на което е достигнал до погрешно заключение за неоснователност на
исковата претенция. Конкретно сочи, че Софийски районен съд не е взел предвид заявеното
от вещото лице по приетата съдебно – автотехническа експертиза /САТЕ/ в проведеното на
08.06.2021 г. открито съдебно заседание досежно стойността, необходима за възстановяване
на увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени на труда и на
вложените за ремонтирането части. При тези аргументи моли за отмяна на атакуваното
съдебно решение и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна по нея – ЗД „Е.“ АД. Въззивният съд констатира, че такъв е бил
депозиран извън законоустановения срок, който е започнал да тече на 30.09.2021 г., и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК, е изтекъл на 15.10.2021 г. /т. е.
последният ден за депозиране на отговор на въззивната жалба е бил 14.10.2021 г./. В случая,
1
видно от изходящия номер, поставен в деловодството на ответното дружество, най-ранният
момент на депозиране на отговора на въззивната жалба е 15.10.2021 г., т. е. след изтичане на
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
В проведеното на 17.10.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция, въззивникът, редовно призован, не изпраща представител. С молба, депозирана в
деня на насроченото съдебно заседание, същият е завил, е поддържа въззивната жалба и
моли за нейното уважаване. Претендира разноски съгласно представен списък на разноски
по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна
разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното на 17.10.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. С молба,
депозирана в деня на насроченото съдебно заседание, същата е завила, че поддържа отговора
на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV A въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно
правилността му
Във връзка с релевираните във въззивната жалба доводи въззивният съд намира
следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сума,
претендирана от ответното дружество в качеството на застраховател на лице, причинило
увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена
застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по
имуществена застраховка „Каско“ и да е встъпил в правата на увреденото лице срещу
носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно
правоотношение с причинителя на увреждането.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 08.06.2021
г., СРС е допуснал, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на предявения частичен
иск чрез увеличение на неговия размер до сумата от 147,98 лева /при първоначално заявена
с исковата молба частична претенция в размер на сумата от 10 лева/.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има
валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице,
може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди,
които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на МПС, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494 КЗ.
2
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1./
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2./ застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като в тежест на
ответника е при оспорване е да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при
условията на пълно и главно доказване, а в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения, както и да обори презумпцията за
вина.
Между страните по делото не е спорно, а и от представената по делото
застрахователна полица № 6701156019000025/09.01.2019 г. се установява, че между ищеца и
„ОТП Л.“ ЕООД е сключен договор за имуществена застраховка „Каско Престиж“ за
товарен автомобил „Hyundaiix 35“, с рег. № *******. Уговорената застрахователна сума е 24
794 лева, а застрахователната премия е в размер на сумата 1 138,04 лева, платима на 4 равни
месечни вноски, всяка от които на стойност 284,51 лева. Срокът на застрахователния
договор е 20.01.2019 г. – 19.01.2020 г.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване и
обстоятелството, че към датата на процесното произшествие между ответното дружество и
собственика на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № *******, е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по силата на полица № 07119002811642.
Между страните на етапа на въззивното производство не е спорно, а и се установява
при съвкупната преценка на доказателствата по делото, че на 27.11.2019 г. при
пътнотранспортно произшествие с участието на застрахования при ответника лек автомобил
„Опел Астра“, с рег. № *******, застрахованият при ищеца по имуществена застраховка
„Каско Престиж“ автомобил „Хюндай ИХ35“, с рег. № ******* е претърпял вреди, за
обезщетяването на които ищецът е заплатил сумата в размер на 1 994,28 лева, начислил е
ликвидационни разноски в размер на 11,74 лева и е поканил ответника да му ги възстанови с
регресна покана от 18.02.2020 г. В отговор на отправената регресна покана ответното
дружество е заплатило на ищцовото такова сумата в размер на 1 261,22 лева. Между
страните не съществува спор досежно механизма на реализиране на процесното
пътнотранспортно произшествие, вината за неговото настъпване и относно наличието на
причинно – следствена връзка между инцидента и щетите по застрахования при ищеца
автомобил.
Във въззивното производство не са въведени оплаквания срещу изводите на
Софийски районен съд в горепосочените части, като същевременно при обосноваване на
изводите за тях първоинстанционният съд не е нарушил императивна правна норма, поради
което и съобразно ограниченията по чл. 269 ГПК въззивният съд ги приема за установени по
делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 411 КЗ, въззивният съд приема, че
застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата и има право чрез регресен иск да
търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение.
Единственият спорен въпрос по същество пред въззивната инстанция е свързан с
размера на дължимото застрахователно обезщетение – как следва да се определи размерът
на застрахователното обезщетение и доказан ли е по делото претендираният от ищцовото
дружество размер на застрахователно обезщетение.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за
3
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното
събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в този
смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009
г. на ВКС, І ТО, Решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д.
№ 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС,
ІІ ТО, и други, приложими и по отношение на действащия КЗ/. В процесния случай, от
заключението на вещото лице по приетата автотехническата експертиза, което като
компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът кредитира, се
установява, че всички щети по автомобил „Хюндай ИХ35“, с рег. № ******* описани в
приложения двустранен констативен протокол и в описа на застрахователя – ищец, са в
причинна връзка с процесното ПТП от 27.11.2019 г. Експертът изяснява, че необходимата
стойност за възстановяване на тези щети, изчислена на база на средни пазарни цени на труд
и с влагане на нови части от алтернативен доставчик към датата на ПТП, възлиза на
сумата от 1 194, 66 лева, а с включени ликвидационни разноски – в общ размер на 1 206,40
лева, а същата тази стойност, изчислена на база на средни пазарни цени на труд и с влагане
на нови оригинални части от официален сервиз – 1 994,28 лева, а с включени
ликвидационни разноски – 2 006,02 лева. С оглед конкретно зададени въпроси на ищцовата
страна в съдебно заседание, вещото лице е изчислило средноаритметичният размер между
стойността на новите оригинални части от официален сервиз и тези от алтернативни
вносители, който възлиза на 575,35 лева /разликата между 773,01 лева – стойността на
оригинални нови части, и 377,69 лева – стойността на нови части от алтернативни
доставчици/, и е посочил, че при съобразяване на този размер общата стойност, необходима
за възстановяване на увреденото МПС, вече изчислена на база средни пазарни цени на
труда и средният размер на новите части, възлиза на 1 409,20 лева. Въззивният съд
намира, че именно този е релевантният за определяне на действителната стойност на
причинените вреди размер на щетите, тъй като законът свързва този размер с цената, срещу
която може да се закупи същото по вид и качество имущество на пазара, т. е. пазарна
стойност, а тя се определя като средна стойност от стойностите на предлаганите на пазара
както оригинални части, така и части от алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти /официален сервиз и алтернативни вносители/. В тази връзка следва да се посочи, че
сумата, изчислена на база единствено средни пазарни цени от алтернативни източници, не
онагледява средните пазарни цени към датата на процесното застрахователно събитие, тъй
като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е.
съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и др.
Поради изложеното възприетата от първоинстанционния съд стойност за отстраняване на
щетите чрез влагане на части само от алтернативни доставчици в размер на 1 194,66 лева не
кореспондира с релевантната действителната стойност на вредите, респ. изводите на
районния съд в тази насока са неправилни, а релевираните във въззивната жалба оплаквания
– основателни.
Доколкото в разглеждания случай ответното дружество е направило извънсъдебно
доброволно плащане в размер на 1 261,22 лева, а съдът приема, че дължимото регресно
вземане възлиза на посочената от вещото лице по САТЕ в проведеното на 08.06.2021 г.
открито съдебно заседание стойност от 1 409,20 лева, предявения иск за заплащане на
остатъчно задължение в размер на 147, 98 лева /като частичен от пълен размер от 744,80
лева/ се явява изцяло основателен, тъй като ответникът е заплатил по – ниска сума от
дължимата, следователно основателна е и депозираната въззивната жалба.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат,
първоинстанционното решение следва да се отмени, като предявеният частичен иск следва
да се уважи изцяло.
Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която
ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за първоинстанционното производство в
размер на 225 лева.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл. 273 ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски в
4
общ размер на 125 лева, от които: 25 лева – заплатена държавна такса за въззивно
обжалване, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция без явяване в съдебно заседание на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените в първоинстанционното
производство разноски в общ размер на 275 лева, от които: 50 лева – държавна такса, 125
лева – депозит за САТЕ, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК.
По отношение на обжалваемостта на въззивното решение:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на предявения иск, настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV – А
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20169677/09.08.2021 г. по гр. д. № 10810/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 138 състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.Д. „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „******* да заплати на „Г.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, гр. София, бул. „*******, сумата в размер на 147,98 /сто четиридесет
и седем лева деветдесет и осем стотинки/ лева, по иск с правно основание чл. 411 КЗ
/предявен като частичен иск от пълен размер от 744,88 лева/, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 67011900871 по имуществена
застраховка „Каско Престиж“ за вреди, нанесени на лек автомобил „Хюндай ИХ35“, с рег.
№ ******* при ПТП на 27.11.2019 г. в гр. София, вследствие на виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ЗД „Е.“
АД по силата на полица № 07119002811642.
ОСЪЖДА З.Д. „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „******* да заплати на „Г.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, гр. София, бул. „*******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 125 /сто двадесет и пет/ лева – разноски въз въззивното производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 275 /двеста седемдесет и пет/ лева – разноски в първоинстанционното
производство за държавна такса, депозит за възнаграждение за вещо лице по автотехническа
експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5