Р Е Ш Е Н И Е
№…../11.10.2017г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря
Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 3009 по
описа за 2016 година на Варненския районен
съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Н.П.Д. и С.И.А. ***
Груп” ООД, ЕИК *********, със
седалище *** положителен установителен иск за приемане за
установено, че извършеното вписване - заличаване на договорна
ипотека, обективирана в НА
№107, том II, рег.№ 4405,
н.д.№307/2008 на нотариус Камен Костадинов, вписан в НК под № 520, вписан в СВ вх.рег.№ 30136, акт 148, т.XXV, дело 238611/17.10.2008г. е недействително, евентуално несъществуващо
- невалидно възникнало, евентуално недопустимо на осн.чл.90 от ЗКИР.
В исковата молба се излага, че
с договори за прехвърляне на вземания от 16.02.2011г. с нотариална заверка на подписите
на страните, всеки от ищците
е придобил от У.Р.С. вземания от по
100 000 евро срещу Лиляна Димитрова Стоянова. Вземанията представляват цена за придобити по
договор за продажба на дружествените
дялове от капитала на „Варна
Груп” ООД от 25.08.2008г. и
са обезпечени с договорна ипотека върху имот, собственост
на ответника- ипотекратен гарант „В.Г.” ЕООД, обективирана в НА№107, том
II, рег.№ 4405, н.д.№307/2008 на
нотариус Камен Костадинов, вписан в НК под № 520, вписан в СВ вх.рег.№ 30136, акт 148, т.XXV, дело 238611/17.10.2008г. Твърди се, че
договорите за прехвърляне на цедираните на ищците
вземания са вписани в книгите по вписвания при
АВ гр.Варна, с вх. рег.№ 3938, том II, к.д. 523/02.03.2011г. и вх. рег.№ 3956, том II, к.д. 521/02.03.2011г.
Навежда се още, че
с определение по гр.д.№ 238/2016г. на Варненски окръжен съд е отменено определение № 21/29.01.2016г., постановено
от съдия по вписванията при Варненски районен
съд по повод
подадено заявление
1507/29.01.2016г. за заличаване
на договорна ипотека, учредена в полза на У.Р.С. с нотариален акт, вписан в СВ- вх.рег.№ 30136, акт 148, т.XXV, дело 238611/17.10.2008г. по жалба на „В.Г.” ЕООД. Ищците не са
били участници в охранителното производство, поради което постановените
в него актове, са им непротивопоставими,
но засягат права на ищците
Твърди се, че не
са налице предпоставките за заличаване на ипотеката.
Навежда се, че съществуването на обезпечените с договорната ипотека вземания е предмет на множество дела,
част от които
са неприключили.
Твърди се, че оспореното
вписване е нищожно, тъй като е извършено
на основа на определение по гр.д.№ 238/2016г. на Варненски окръжен
съд, в което съдът не е постановил
нарочен диспозитив за заличаване на
вписаната ипотека. Определението се намира за нищожно.
Счита се, че вписването
е извършено по искане на нелегитимирано
лице, както и без да е налице
влязло в сила решение, с което да се отрече
вземането на всички кредитори.
В отговора на искова молба ответникът
оспорва иска. Сочи се, че
вписването е извършено по силата на
акт на компетентен
орган, както и че молбата за
заличаване на ипотеката изхожда от легитимирана страната. Твърди се, че с влизането
в сила на решение по гр.д
109/2014г. на Апелативен съд Велико Търново
е отречено съществуването на обезпеченото с ипотека вземане, а оттам и на ипотечното
право.
В съдебно
заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата
си по спора. Представят подробни писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа страната:
По силата на
договор за ипотека, обективиран в нотариален акт №
107, том2, рег.№ 4405, дело №307/2008г. на нотариус № 520 НК „В. Г.” ЕООД е учредило в полза на У.Р.С. ипотека
върху собствения на ответника недвижим имот –УПИ
XVIII-1033, находящ се в гр. Варна, ул.”Шопен” №4, кв.4 по плана на 8 подрайон с площ от 460 кв.м./ идентичен с имот IX-18/, при граници: улица, имот XIX-1034, имот № VII-5, заедно с построената в имота Масивна сграда, състояща
се от сутеренен етаж, партерен етаж от шест стаи, три коридора, асансьорно помещение и сервизно помещение; първи етаж от
седем стаи, две сервизни помещения, асансьорно
помещение, три коридора, два балкона, стълбище и зала; втори етаж от седем
стаи, асансьорно помещение, три коридора, два
балкона, зала и сервизни помещения с мансарден етаж с РЗП на обект от 1265
кв.м, за обезпечение на задължението
на Лиляна Димитрова Стоянова към кредитора в размер на 2 900 000 евро по
договор за продажба на дружествени дялове от 25.08.2008г. и обща годишна лихва
в размер на 5 % върху главницата.
С договор за
прехвърляне на вземания с нотариална заверка на подписите на страните рег.1442
на нотариус №316 и на съдържанието рег.№ 1445, вписан в книгите по вписванията
с вх. рег. № 3936, том 2, № 40 от 02.03.2011г. У.Р.С. е прехвърлил на С.И.А.
вземането си към Лиляна Димитрова
Стоянова по договор за продажба на дружествени дялове от 25.08.2008г. само за
частта на главницата от 100 000 евро.
Видно от
съобщение на л.118 дело ВОС длъжникът Лиляна Стоянова е уведомена за цесията от
цедента, а по това обстоятелство не е въведен спор.
С договор за
прехвърляне на вземания с нотариална заверка на подписите на страните рег.1449
на нотариус №316 и на съдържанието рег.№ 1450, вписан в книгите по вписванията
с вх. рег. № 3938, том 2, № 41 от 02.03.2011г. У.Р.С. е прехвърлил на Н.П.Д.
вземането си към Лиляна Димитрова Стоянова по договор за продажба на
дружествени дялове от 25.08.2008г. само за частта на главницата от 100 000
евро.
Видно от
съобщение на л.121 дело ВОС длъжникът Лиляна Стоянова е уведомена за цесията от
цедента. Липсва спор по този въпрос.
С влязло в
сила решение по възз.т.д.№ 109/2014 на Великотърновски
Апелативен съд е отменено решение № 18/04.02.2014г. по т.д.№ 38/2013г. на
ОС-Габрово и е отхвърлен предявения от У.Р.С. срещу Лиляна Димитрова Стоянова иск
за приемане за установено в отношенията между страните съществуването на
вземане за сумата от 97 791.50 лева частичен иск от целия в размер на 2 900 000
евро по договор за продажба на на дружествени дялове
от 25.08.2008г. Горното решение не е допуснато до касационно обжалване с
определение № 590/26.10.2015г. на ВКС по т.д.№ 3679/2014г. и е влязло в законна
сила.
С
решение № 45/25.02.2014г. по т.д. №
51/2013 г. на ОС- Габрово / л. 37 и сл. дело ВОС/ Лиляна Димитрова Стоянова
е осъдена да заплати на У.Р.С. сумата от 100 000
/сто хиляди./ евро, представляваща част от общо дължимата от 2 900 000
евро по сключен на 25.08.2008 г. договор за покупко-продажба на дружествени
дялове от капитала на „Варна груп” ООД, ведно със
законната лихва върху сумата от 100 000 евро считано от 23.08.2013 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 77 836.86 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 17.10.2009 г. до 22.08.201З г.
Със същото решение Лиляна
Димитрова Стоянова е осъдена да заплати на Н.П.Д. сумата от 100 000 евро, по договор за прехвърляне на вземане от
16.02.2011 г., ведно със законната лихва считано от 23.08.2013 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 77 836.86 лева дължимо обезщетение за
забава за периода от 17.10.2009 г. до 22.08.2013 г. и на С.И.А. сумата в размер на 100 000 евро по договор за
прехвърляне на вземане от 16.02.2011 г., ведно със законната лихва считано от
23.08.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 77 836.86 лева,
дължимо обезщетение за забава за периода от 17.10.2009 г. до 22.08.201З г.
С решение по
възз.т.д.№ 138/2014 на Великотърновски Апелативен съд
/ л. 37 и сл./е отменено и едновременно обезсилено решение №
45/25.02.2014г. по т.д. №
51/2013 г. на ОС- Габрово в частите по предявените от У.Р.С. искове, и е потвърдено в
частите по отношение исковете предявени от Н.П.Д. и С.И.А. искове.
С определение №
147/13.03.2017г. по т.д. № 2099/2016г. на ВКС горното решение не е допуснато до
касационно обжалване, поради което и е влязло в законна сила.
С определение №
525/24.02.2016г. по ч.гр.д.№238/2016г. по жалба на С. Тодоров Манолов – управител на „В.Г.” ЕООД
е отменен отказ № 21/29.01.2016г. на съдия по вписванията при Варненски районен
съд за заличаване на договорна ипотека, учредена в полза на У.Р.С. с нотариален акт, вписан в СВ- Варна при АВ с вх.рег № 30136/17.10.2008г., том 25, акт 148. За да отмени
постановения отказ, съставът на Варненски окръжен съд се е позовал, че с влязло
в сила решение по възз.т.д.№ 109/2014 на
Великотърновски Апелативен съд е отречено обезпеченото с договорна ипотека
вземането на У.Р.С..
С оглед
горното определение на ВОС, с разпореждане на съдия по вписванията при ВРС от
02.03.2016г./л. 33/ е постановено заличаване на договорна ипотека № 107, том 2,
рег.№ 4405, дело 307/2008 на нотариус К.Костадинов
Въз основа на горната фактическа
установеност, съдът формулира следните правни изводи:
Относно родовата подсъдност на установителните
искове по чл. 90 от ЗКИР /за установяване недопустимост или недействителност на
вписването, както и за установяване несъществуването на вписаното обстоятелство
в имотния регистър/ се приема в теорията /"Българско гражданско
процесуално право", изд. "Сиела",
София, 2012 г. стр. 133/ и съдебната практика /цитираното в посочения труд
Определение № 282/29.04.11 г. по т.д. № 29/10 г., ІІ т.о. на ВКС/, че са
подсъдни на районен съд, тъй като нормата на чл. 104, т. 5 от ГПК се отнася
само за споровете по чл. 595 и чл. 604 от ГПК, касаещи вписвания в регистри за
ЮЛ, водени в окръжния съд.
На осн. чл. 90, ал.1 от ЗКИР вписването в имотния регистър
се заличава, когато по исков
ред се установи
недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. По отношение пороците на вписването
следва да намерят съответно приложение на ТР 1/2002 на ОСГК на ВКС. Доколкото всеки един от релевираните
пороци е основание за отделен иск, съдът следва да ги разгледа в реда в който
са предявени- недействителност, несъществуване на вписано обстоятелство,
недопустимост на вписването. В проведеното по делото о.с.з. ищецът поддържа
исковете, както и че същите са предявени в евентуалност по реда съобразно
исковата молба. Следва да се посочи, че за разлика от исковете за нищожност на
правни сделки, при които по –тежки порок поглъща по-лекия, поради което съдът
разглежда основанията за нищожност в поредност според тежестта на порока: от
най-тежкия – към най-лекия, в случая
по иск по чл. 90 от ЗКИР такава възможност не е налице и съдът следва да
разгледа пороците, съобразно заявения порядък. За разлика от нищожността, при
която съдът постановява един диспозитив, независимо,
че сделката е недействителна на различни основания, при исковете по чл. 90 от ЗКИР се дължи отделен диспозитив по всеки порок на
вписването.
По същество на спора:
Заличаването на ипотеката може да се
извърши в четири уредени от ЗЗД случая - при писмено съгласие на кредитора; въз
основа на влязло в сила съдебно решение /двете хипотези уредени в чл. 179, ал.
1 от ЗЗД/; при извършена публична продан на ипотекирания имот /чл. 175, ал. 1
от ЗЗД/ и когато са изтекли 10 години от датата на вписването, без то да е
подновено. Заличаването въз основа на съдебното решение е алтернатива на
съгласието на кредитора, което той може да не даде. Съдебното решение, въз
основана на което се заличава вписаната ипотека може да е такова, с което се
отрича съществуването на обезпеченото вземане или на самото ипотечно право,
както и при недействителност на ипотеката.
При
постановяване на решение относно съществуването на обезпеченото с ипотека
вземане съдът се произнася с диспозитив само по
предмета на спора, но не постановява диспозитив за
заличаване на ипотеката, тъй като този въпрос е извън премета на делото.
Заличаването на ипотеката в този случай се извършва от съдията по вписванията
по молба на заинтересованото лице, съгл. чл. 19, ал. 3 от ПВ към която се
прилага решението, с което е разрешен спора за съществуването на материалното
право. Ето защо съдът намира, че вписването не може да се квалифицира като
недействително на посоченото основание- тоест поради липса на съответен диспозитив на решението за разрешаване на материалния спор.
Доводите за нищожност на акта на Варненки окръжен съд ч.гр.д.№238/2016г.,
обусловили според ищеца нищожност на акта на съдията по вписванията също не се
споделят от съда. Доколкото нищожността на съдебен акт може да се установи само
с влязло в сила решение (чл.270, ал.2 ГПК), този въпрос не може да се разглежда
преюдициално от съда в настоящото производство.
По
изложените съображения, съдът намира претенцията за недействителност на
вписването за неоснователна. Поради сбъдване на процесуалното условие следва да
се разгледа втория иска за ненадлежно възникване на вписаното обстоятелство.
От
представените по делото доказателства- в случая договори за цесия с нотариална
заверка на подписите на страните и надлежно съобщени на цедирания
длъжник, може да се изведе, че ищците се легитимира като ипотекарни
кредитори. Прехвърлянето на вземането е надлежно вписано, видно от
удостовереното от съдията по вписванията върху самите договори за цесия, поради
което прехвърлянето е породи действие на осн. чл. 171 ЗЗД и същото е противопоставимо на ипотекарния длъжник „В.Г.” ЕООД.
Към
датата на извършване на заличаването на ипотеката 02.03.2016г. ищците са били легимирани като кредитори с обезпеченото с ипотека вземане,
поради което и на осн. чл. 179, ал.1 ЗЗД е било
необходимо тяхното съгласие за заличаване на ипотеката. Такова липсва. Дори
по-късно вземанията на ищците, обезпечени с ипотека са признати с влязло в сила
решение № 45/25.02.2014г. по т.д. № 51/2013 г. на ОС- Габрово. Последното само потвърждава материалната
легитимация на ищците като ипотекарни кредитори.
Същественото е обаче, че към датата на заличаването ищците са разполагали с
непогасено ипотечно право, поради което съгласието им за заличаването на
ипотеката е било необходимо.
По
тези съображения, съдът намира, че е вписано ненадлежно възникнало
обстоятелство- заличаването на договорна ипотека.
Не
може да се сподели довода на ответника, изтъкнат в пледоариите по същество на
спора, че с отричането на вземането на първоначалния ипотекарен
кредитор У.Р.С., със сила на пресъдено нещо е
отречено и вземането на ищците, тоест на цесионерите.
На осн. чл. 298 ГПК силата на пресъдено
нещо се разпростира само между страните по спора. Ищците Н.П.Д. и С.И.А. не са
били страни в процеса по т.д.№ 38/2013г. на ОС-Габрово, с решението по което
дело е отречено вземането на техния праводател У.Р.С.
и това решение не може да им се противопостави. Още повече, че тяхното вземане
по-късно е потвърдено с влязло в сила решение № 45/25.02.2014г. по т.д. №
51/2013 г. на ОС- Габрово, недопуснато до касационно обжалване.
В
заключения съдът намира, че искът за несъществуване на вписано обстоятелство
следва да се уважи.
Поради
несбъдване на вътрешно процесуалното условие не следва да се разглежда исковата
претенция за недопустимост на вписването.
По искането за заличаване на вписването, съдът намира, че компетентен да постанови заличаване на вписвания в
имотния регистър, респективно на вписванията извършени по реда на Правилника за
вписванията, предвид изричната разпоредба на чл. 90, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР, е
съдията по вписванията, който се произнася по искане на заинтересувано лице. / така Решение № 158 от 4.02.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 247/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Н. Марков/
Ищецът не е поискал присъждане на разноски и не е
представител доказателства за сторени разходи, поради което такива не му се
следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от Н.П.Д., ЕГН ********** и С.И.А., ЕГН ********** *** Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище *** за приемане за
установено в отношенията между страните недействителни вписванията (отбелязванията), извършени на 03.03.2016 г. от съдията по вписванията при Варненски районен
съд -заличаването на договорна ипотека по Нотариален акт № 107, том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 на нотариус
К.Костадинов.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска на Н.П.Д., ЕГН ********** и С.И.А., ЕГН ********** *** Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище *** с правно основание по чл.90, ал.1, предл.3 от ЗКИР, че не
съществува вписаното (отбелязаното) от съдията по вписванията при
Варненски районен съд заличаването на договорна ипотека по Нотариален акт № 107, том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 на нотариус
К.Костадинов.
УКАЗВА на съдията по
вписванията при Варненски районен съд да заличи на основание
чл. 88 ЗКИР във връзка с чл. 537, ал. 2 ГПК вписването (отбелязването) по
партидата на „Варна Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище ***, на заличаване на договорна
ипотека по Нотариален акт № 107, том 2, рег.№
4405, дело 307/2008 на нотариус К.Костадинов.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: