Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ардино 07. 10. 2010
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ардинският районен съд в публично заседание, проведено на ПЕТИ ОКТОМВРИ,
през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
при участието на секретаря Н.И., като разгледа докладваното от съдията
Гр. Д. № 108 / 2010 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 357 от КТ, вр. чл. 242, вр. чл. 128 от КТ, вр чл. 222 от КТ и чл. 224 от КТ- трудов спор, относно неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения.
Обективно съединени искове с правно
основание чл.128 от КТ, чл.222 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
В ардинският районен съд е
постъпила искова молба от Е.Р.Е. чрез пълномощник- адв.
В.Х., в която се твърди, че ищцата е работила като „Опаковчик” в ответното
дружество „С.” ООД, със седалище и адрес на управление град Ардино, по трудово
правоотношение до 22. 04. 2009 г., когато трудовият договор между страните е
бил прекратено от работодателя с Акт за прекратяване на трудовият договор № 38
/ 22. 04. 2009 г, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ.
Ищцата твърди също, че работодателят
не й е изплатил дължимото на основание чл. 128 от КТ трудово възнаграждение-
заплата за м. Април- 2009-та година, в
размер на 240 лв., обезщетение на основание чл. 224 от КТ за неползван платен
годишен отпуск от четири дни за същата календарна година, в размер на 45 лв. и
обезщетение при уволнение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, в размер 240 лв., както
и че работодателят е в забава за плащане на претендираното трудово
възнаграждение, поради което дължи и лихва за забава от датата на възникване на
задължението до пълбното му изплащане. Като следствие от изложеното ищцата отправя
искане да бъде осъден ответника да й заплати претендираните суми за неизплатено
трудово възнаграждение за м. Април- 2009- та година, претендираните обезщетения
по чл.222, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, възлизащи общо на 525. 00 лева,
както и законоустановената лихва върху тази сума, считано от датата на
възникване на задължението- 22. 04. 2009 г.
В съдебно заседание ищцата не се
явява лично, представлява се от адвокат В.Х., който
намира, че исковите претенции са доказани и моли съда да уважи същите в
размерите, посочени в заключението на вещото лице, а именно в размер на 525. 00
лева. Не е направено изменение на предявената искова молба..
Ответникът „С.” ООД- град Ардино, в
срока по чл. 131 от ГПК не ангажира становище по предявените искове. Редовно
призована за съдебно заседание, ответната страна не се представлява в съдебно заседание и не взема отношение по
предявения иск.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Видно от представеното по делото като доказателство копие от допълнително
споразумение № 115 / 05. 01. 2009 г, към трудов договор, ищцата и ответното
дружество са били в трудовоправни отношения, като ищцата е изпълнявала в
дружеството длъжността „Опаковчик”, при пълно работно време за неопределен срок.
Трудово правните отношения между страните са били прекратени на 22. 04. 2009 г.,
на основание чл. 328, ал. 1, т. З и т. 4 от КТ- с акт № 38 / 22. 04. 2009 г. От този акто за прекратяване
на трудово правните отношения се установява, че на ищцата е следвало да бъдат
изплатени съответни обезщетения, както следва: обезщетение на основание чл.
224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2009- та година- 4 дни
и обезщетение за оставане без работа до 22. 05. 2009 г. на основание чл. 222
ал. 1 от КТ- една брутна работна заплата, след представяне от нейна страна на
трудова книжка и декларация, обр. № 1.
Безспорно обстоятелството на
прекратяването на трудовото правоотношение между страните се установява и от
представения препис на страници 14- 15 от трудова книжка на ищцата, че същата е
работила в ответното дружество по трудово правоотношение на длъжност “Опаковчик”, до 22. 04. 2009 г., когато
трудовия договор между работодател и работник е бил прекратен с цитираната
заповед, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 и т. 4.
По делото са приложени като доказателства- фиш № 24 за месец февруари-
2009 г., от който е видно размера на месечното трудово възнаграждение на ищцата
докато е била на работа и разпореждане № 082- 00- 230- 1 / 24. 06. 2009 г на РУ
„Социално осигуряване”- Кърджали, от което е видно, че на ищцата е била
отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 22. 04. 2009 г до 21.
04. 2010 г включително.
По делото не са представени като доказателства от ищцовата страна
заверен препис на тази част от страниците в трудовата книжка на ищцата, от
които да се установи, че не е вписано постъпване на работа при друг
работодател, през месеца следващ прекратяването на правоотношението с
ответника, както и Декларация, Обр. 1, с която същата да е уведомила в срок
ответната страна, че за периода от 22. 04. 2009 г до 22. 05. 2009 г е останала
без работа и е претърпяла вреди, изразяващи се в липса на трудово възнаграждение,
доказателства които да обусловят претенцията на ищцата по смисъла на чл. 222,
ал. 1 от КТ и условие, което е отразено за изплащане на обезщетението в Акта за
прекратяване на трудовото правоотношение № 38 / 22. 04. 2009 г.
По делото е
назначена съдебно- икономическа експертиза, по която е дадено съответно
заключение, от което е видно, следното:
1/ За периода от 01. 04. 2009 г до 22. 04.
2009 г, ищцата Е.Р.Е. е била в платен годишен отпуск, като полагащото й се
брутно трудово възнаграждение за този период е в размер на 160. 02 лева.
Ответната страна „С.” ООД- Ардино е начислила по ведомост за заплати
задължителни осигурителни вноски за този период за сметка на физическото лице в
размер на 34, 72 лева, като нетната сума за получаване от ищцата като заплата
за този период е в размер на 125, 30 лева. Законната лихва върху сумата от 125,
30 лева за периода от 22. 04. 2009 г до 03. 08. 2010 г включително е в размер
на 17, 96 лева;
2/ Претендираното от ищцата обезщетение с
правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ, за оставане без работа за срок от един
месец е в размер на 240 лева. Обезщетението не е начислено по ведомост за
заплати и не е изплатено на ищцата от ответната страна. За това обезщетение ищцата не е подала молба до ответната страна за
изплащането му и не е декларирала пред работодателя си, че е останала без
работа за срок от един месец, считано от датата на прекратяването на трудовото
правоотношение между страните. Законната лихва върху тази претендирана сума
от 240 лева с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ от дата 22. 04. 2009 г до
03. 08. 2010 г включително е в размер на 34, 40 лева.
3/ Претендираното обезщетение с правно
основание чл. 224, ал. 1 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск от четири
работни дни е в размер на 48, 00 лева. Обезщетението не е начислено по ведомост
за заплати и не е изплатено на ищцата. Законната лихва върху сумата от 48, 00
лева за периода от 22. 04. 2009 г до 03. 08. 2010 г включително е в размер на
6, 88 лева.
По иска
с правно основание чл. 242, във вр. с чл. 128 от КТ.
Задължението за плащане на трудово
възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за
предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. От заключението по изслушаната
съдебно-икономическа експертиза, което не беше оспорено от страните и се
възприема от съда като обективно и компетентно изготвено се установява, че
ответното дружество не е изпълнило това свое задължение съобразно изискванията
на чл. 270 от КТ и не е заплатило на ищцата в дължимото й уговорено трудово
възнаграждение за м. Април- 2009- та година. Според заключението на експерта
неизплатеното възнаграждение за този
период е изчислена в размер на 125, 30 лв. /нетна сума за получаване/. С оглед на това, съдът намира, че предявеният
иск се явява основателен и доказан до размера на сумата от 125, 30 лв. и следва
да бъде уважен като такъв, респективно да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата тази сума, ведно с изчислената лихва за забава от 22. 04. 2009 г до 03.
08. 2010 г, включително в размер на 17, 96 лева, както и законната лихва върху
общата сума от 143, 26 лева, считано от
датата на завеждане на исковата молба- 04. 08. 2010 г, до окончателното й
изплащане. Исковата претенция в останалата част до пълният й размер от 240 лв.
се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
По иска с правно
основание чл. 222, ал. 1 от КТ.
Видно е от представения препис на
Заповед № 38 / 22. 04. 2009 г., че трудовото правоотношение между страните е
било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ, както се посочи
по-горе, поради намаляване обема на работа и спиране на производствения процес
за повече от 30 дни . При уволнение на посоченото основание, работодателят
дължи обезщетение на работника или служителя, съгласно разпоредбата на чл. 222,
ал. 1 от КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което
лицето е останало без работа, но не за повече от 1 месец. Тази претенция обаче, предпоставя работникът или служителят
да е останал без работа и да е претърпял вреди, изразяващи се в липса на
трудово възнаграждение. Тази предпоставка следва да бъде доказана от ищцата. По
делото са представени преписи на част от страниците (14- та и 15- та) от
трудова книжка № 451, сер. Т, № 973244, на ищцата Е.Р.Е., съдържащи отразено
прекратяване на трудовия договор с ответника, но не е представена в цялост
трудовата книжка или тази част от страниците й, въз основа на които да се
установи, че не е вписано постъпване на работа при друг работодател през
месеца, следващ прекратяване на правоотношението с ответника. Предвид на това,
предявеният иск с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ се явява неоснователен
и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1
от КТ.
Съгласно
чл. 224 ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Съдът
намира, че в случая са налице материално-правните предпоставки за присъждане на
обезщетение по реда на чл. 224 ал. 1 от КТ, тъй като трудовото правоотношение с
ищцата е прекратено със Заповед № 38 / 22. 04. 2009 г. на Управителя на "С.”
ООД- Ардино, считано от 22. 04. 2009 година, като в Заповедта изрично е
отбелязано, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1
от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2009 г. - 4 дни.
При така
установените данни, съдът счита, че предявения иск с правно основание чл. 224,
ал. 1 от КТ е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в установения
от експертизата размер 48, 00 лева, а не претендирания размер 45 лева, ведно с
лихвата за забава в размер на 6, 88 лева, считано от 22. 04. 2009 г до 03. 08.
2009 г, включително, респективно
да бъде осъден ответника да заплати на ищцата тази сума в размер на 54, 88
лева, както и законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на
исковата молба- 04. 08. 2010 г, до окончателното й изплащане.
Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция на ищцата Е.Р.Е. се явява основателна и доказана в частта й относно претендираните от ищцата суми- неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл. 128 от КТ, в размер на една работна заплата за м. Април- 2009- та година в размер на 125, 30 лева, и лихвата за забава върху тази сума от 22. 04. 2009 г до 03. 08. 2010 г включително, в размер на 17, 96 лева и неизплатено обезщетение с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2009- та година от четири работни дни, в размер на 48, 00 лева, ведно със лихвата за забава върху тази сума от 22. 04. 2009- та година, до 03. 08. 2010 г, включително в размер на 6, 88 лева, като в тази й част претенцията следва да бъде уважена, и неоснователна и недоказана в частта й относно предявения иск с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ, за изплащане на обещетение за оставане без работа в размер на една работна заплата, считано от 22. 04. 2009 г, до 22. 05. 2009 г, в размер на 240, 00 лева и законната лихва върху тази сума от 22. 04. 2009 г до 03. 08. 2010 г, включително, в размер на 34, 40 лева, като в тази му част искът следва да бъде отхвърлен като такъв;
С оглед изхода на процеса и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 100 лева. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответника следва да
заплати по сметка Районен съд- Ардино ДТ върху размера на уважения иск, в
размер на 50 лева и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 50 лв.
Воден от горното, този състав на Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ,
във вр. с чл. 128 от КТ, „С.” ООД, със седалище и адрес на управление град
Ардино, ул. „Орлови скали” № 1, ЕИК: *********, да ЗАПЛАТИ в полза на Е.Р.Е.,
ЕГН: **********,***, сумата от 143, 26 лева /чиста сума за получаване/,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. Април 2009 г, в размер
на 125, 30 лева и лихвата за забава от 22. 04. 2009 г до 03. 08. 2010 г,
включително в размер на 17, 96 лева, ведно със законната лихва върху тази сума-
143, 26 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба- 04. 08. 2010 г,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 224 от КТ „С.” ООД, със седалище и адрес на управление град
Ардино, ул. „Орлови скали” № 1, ЕИК: *********, да ЗАПЛАТИ в полза на Е.Р.Е.,
ЕГН: **********,***, сумата от 54, 88 лева /чиста сума за получаване/,
представляваща 48, 00 лева неизплатено парично обезщетение за неползувания
платен годишен отпуск от четири работни дни за 2009 г, и лихвата за забава от
22. 04. 2009 г до 03. 08. 2010 г, включително в размер на 6, 88 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума- 54, 88 лева, считано от датата на завеждане на
исковата молба- 04. 08. 2010 г, до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Р.Е., ЕГН:
**********,***, против „С.” ООД, със седалище и адрес на управление град
Ардино, ул. „Орлови скали” № 1, ЕИК: 108553931иск, с правно основание чл. 222,
ал. 1 от КТ, да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 240 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа, ведно със лихвата за забава
и законната лихва върху тази сума, считано от 02. 09. 2009 г, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „С.” ООД, със седалище и адрес на управление град Ардино, ул. „Орлови
скали” № 1, ЕИК: *********, да ЗАПЛАТИ в полза на Е.Р.Е., ЕГН: **********,***,
сумата от 100 лева, представляваща деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „С.” ООД, със седалище и адрес на управление
град Ардино, ул. „Орлови скали” № 1, ЕИК: *********, да ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд- Ардино,сумата в размер на 100 лева, от които- ДТ в размер на 50 лева и възнаграждение за вещо
лице в размер на 50 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Кърджали в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :