№ 19
гр. Варна, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20213100900702 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път“ №260, срещу М. Д. Д., ЕГН ********** и А. Д. Д., ЕГН **********,
двамата с адрес *****, кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, вр. с чл.79, ал.1,
чл.86 и чл.92 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми,
дължими по Договор за потребителски кредит №***г. и допълнителни
споразумения към него от 09.06.2010г., 20.09.2011г., 12.06.2012г.,
29.07.2013г., 30.09.2014г., 09.07.2015г., 26.07.2016г., 07.09.2017г., за които е
издадена Заповед за незабавно изпълнение №261190/30.10.2020г. по ч.гр.д.
№13790/2020г. на РС - Варна : 24 545.07 евро главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
29.10.2020г., до окончателното изплащане на задължението; 1346.22 евро
възнаградителна лихва за периода 10.10.2019г. до 07.08.2020г.; 948.81 евро
наказателна лихва за просрочие за периода 10.10.2019г. до 26.10.2020г.;
86.62 евро такси управление ПК с ипотека за периода 10.11.2019г. до
26.10.2020г.; 125 лева такси за просрочие за периода 10.11.2019 г. -
09.03.2020 г.; 120 лева, сторени от ищеца нотариални разходи за
уведомяване на длъжниците за периода от 05.10.2020 г. до 26.10.2020 г.
Твърди се в исковата молба, че на 14.05.2008г. е сключен гореописаният
договор за потребителски кредит с двамата ответници като
кредитополучатели и солидарни длъжници, по силата на който бил
предоставен кредит в размер на 25 000 евро. Разрешеният кредит бил усвоен
по сметка на М. Д.. Излага се подробно в исковата молба при какви условия е
договорено олихвяването на кредита. Последният следвало да се погасява на
равни месечни вноски от 181.51 евро с краен срок от 300 месеца. С
1
допълнителни споразумения към договора от 09.06.2010г., 20.09.2011г.,
12.06.2012г., 29.07.2013г., 30.09.2014г., 09.07.2015г., 26.07.2016г., 07.09.2017г.
задължението е преоформяно, като са били договаряни периоди на облекчено
погасяване на дълга, а незаплатените задължения са били натрупвани към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално
предоставения кредит. Излага се, че съгласно чл.4 от договора,
кредитополучателите дължат на банката ежемесечна комисиона за
управление на кредита, както и такса при просрочие. Сочи се, че с покани,
получени от А. Д. и за двамата
кредитополучатели, поради непогасяване на формираните просрочия, банката
обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем на основание чл.18, ал.1 от
договора за кредит. Поради липса на плащане в предоставения срок, било
образувано заповедното производство, както и изпълнително дело.
Кредиторът бил уведомен, че срещу издадената заповед за изпълнение са
постъпили възражения. Моли се за уважаване на предявените искове по тези
съображения и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответниците, с който се оспорват предявените искове като недопустими и
неоснователни. Възразява се, че клаузите, които дават право на кредитора да
увеличава приложимия лихвен процент са неравноправни и нищожни,
както и подписаните допълнителни споразумения въз основа на тях. Оспорва
се като нищожно и съгласието за калкулиране на лихвите и просрочените
вноски за главница, което се поддържа, че представлява анатоцизъм.
Потвърждава се, че между ищеца и ответниците е сключен Договор за
потребителски кредит №***г., както и че кредитът е усвоен. Настоява се, че
по отношение на клаузите, позволяващи банката едностранно да увеличава
лихвата по кредита, както и за допълнителните споразумения приложими са
разпоредбите на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Обръща се внимание,
че към настоящия момент приложимата лихва по кредита е 10%, а към
момента на подписване на договора е била 7.3%, което е в разрез с
изискването за добросъвестност. Поддържа се, че клаузите не са
индивидуално договорени и липсва обективен критерий, който да обоснове
извършените увеличения на сумата. Заявява се, че платените лихви над
първоначално уговорения размер са на нищожно основание и подлежат на
връщане, поради което се счита, че следва да бъдат прихванати. Твърди се, че
поради недобросъвестното поведение на икономически по-силната страна,
ответниците са изпаднали в невъзможност да заплащат месечните си вноски,
което ги е принудило да предоговарят, като всяко следващо предоговаряне е
било в тяхна вреда. Атакуват се като нищожни сключените допълнителни
споразумения, тъй като са основани на неравноправни клаузи от
първоначалния договор и тъй като при преструктуриране на кредита към
редовната главница са капитализирани и възнаградителни лихви, което
представлява анатоцизъм. Възразява се срещу валидността на договора за
кредит в цялост, като се поддържа, че същият е нищожен, като сключен в
противоречие със закона и при липса на съгласие. Моли се за отхвърляне на
предявените искове, в евентуалност да се приеме, че за кредита следва да се
приложи лихвен процент от 7.3%, като с надплатените суми се прихване
остатъкът от задължението.
В открито съдебно заседание страните поддържат наведените твърдения
2
и възражения.
С допълнителнa молба-становище от 15.12.2022 г. ответниците
доразвиват възраженията си за нищожност на договора за потребителски
кредит и допълнително сключените към него споразумения.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства
в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от
фактическа страна следното:
Приети са с доклада по делото за безспорно установени и ненуждаещи
се от доказване между страните следните обстоятелства: че между тях са
сключени Договор за потребителски кредит №***г. и допълнителни
споразумения към него от 09.06.2010г., 20.09.2011г., 12.06.2012г.,
29.07.2013г., 30.09.2014г., 09.07.2015г., 26.07.2016г., 07.09.2017г., като сумата
по кредита е усвоена.
Приобщен е Договор за потребителски кредит № ****г. /л.50-54/, с
който „Юробанк и Еф Джи България“ АД е предоставила на
кредитополучателите М. Д. Д. и А. Д. Д. кредит в размер от 25 000 евро за
текущи нужди, като за връщане на кредита, кредитополучателите отговарят
солидарно. Крайният срок за погасяване на кредита е 300 месеца, считано от
датата на откриване на заемна сметка по кредита /чл.5/. Погасяването на
кредита е предвидено да става на равни месечни вноски от по 181.51 евро
/чл.6, ал.1/. Според чл.3, ал. 1 от договора, кредитополучателите дължат
променлива годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни
кредити в евро, за съответния период, плюс надбавка от 0.6 %, като към
момента на сключване на договора, изчислен при посочените условия,
размерът на лихвата е 7.30 %. Съгласно ал.3 от същия текст, при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост,
кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница плюс наказателна надбавка от 10 %. На основание чл.4 от договора,
кредитополучателите дължат такса за управление в размер на 1.5 % върху
размера на усвоената главница и ежемесечна комисионна за управление,
платими на падежа на съответната погасителна вноска по кредита, в размер на
0.04 % върху размера на непогасената главница, считано към същата дата.
Според чл.10, т.2 от договора, кредитополучателят се задължава да
заплаща дължимите от него такси и комисиони, съгласно Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионите, които „Юробанк И Еф Джи
Бълагария“ АД прилага по операциите си (Тарифата). В чл.18 от договора е
предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска, както и при
неизпълнение от страна на кредитополучателя, на което и да е друго
задължение, банката има право да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем, а при забава в плащането на три последователни
вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, считано от
падежната дата на последната вноска.
Представени са извлечение от счетоводните книги, както и подробна
справка по чл. 366 ГПК по договора за потребителски кредит.
Приложени и приети като доказателства са и двустранно подписани по
делото допълнителни споразумения от 09.06.2010г. /л.56 и 58/, от 20.09.2011г.
/л.59-61/, от 12.06.2012 г. /л.62-64/, 29.07.2013 г. /65-67/, от 30.09.2014г. /л.68-
71/, от 09.07.2015 г. /72-75/, от 26.07.2016 г. /76-79/, от 07.09.2017 г. /80-83/.
Банката е изготвила покани за изпълнение до всеки от двамата
3
длъжници /л.84 - 87/, в които е посочила, че поради прекратяване на
плащанията, дължими по Договора, ведно с прилежащите му допълнителни
споразумения/анекси, са формирани просрочия към 21.05.2020 г. в размер
1870,43 лева и 125,00 лева/. Поради това и неизпълнението на условията по
договора, обявява Договора за потребителски кредит за предсрочно изискуем.
Към 21.05.2020 г. задълженията по него са посочени да възлизат в размер на
25 685,13 евро и 125,00 лева, в т.ч.: 24 545,07 евро – главница, 1072,42 евро –
лихви, 67,64 евро – такси и 125,00 лева – такси. Длъжниците са поканени в
седемдневен срок да погасят изцяло задълженията си към банката, връчени
им на 07.08.2020г. Поканите са изготвени от адв. дружество „М. и Р.“,
представлявано от адв. М. и връчени чрез ЧСИ З. Д., като за услугата са
заплатени такси в общ размер на 240 лева, от които са претендирани частично
таксите в размер от 120 лева.
С молба № 25816/13.12.2021 г. от ищцовата страна са представени
справки в табличен вид с посочване на компонентите на незаплатените
задължения от кредитополучателите.
Към делото са приобщени и материалите по заповедното производство
по ч.гр.д. 13790/2020 г. по описа на РС Варна.
В хода на производството по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение като компетентно, безпристрастно дадено е
приобщено към доказателствата по делото и се кредитира от съда. Съобразно
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза /л.220-292/,
размерът на задълженията е разглеждан при всяко сключване на
допълнително споразумение, като се заключава, че към момента на изготвяне
на заключението от банката, задълженията са в следния размер: 24 545,07
евро главница; 1 346,22 евро договорна лихва за периода 10.09.2019г. –
07.08.2020г.; 948,81 евро наказателна лихва за периода 10.10.2019г. –
26.10.2020г.; 86,62 евро месечни такси за периода 10.11.2019г. – 10.07.2020г.;
125 лева разходи за закъснение на вноски за периода 11.11.2019г. –
09.03.2020г. и 120 лева такса за нот. покани от 05.10.2020г. Изготвена е
подробна справка. Последната падежна вноска, която е погасена изцяло, е
тази с падежна дата 10.09.2019 г., като за период, през който ответниците не
са обслужвали кредита, е посочен този от 10.10.2019г. до 07.08.2020г.
Последното погасяване по кредита, направено от ответниците, е с платената
сума в размер на 255,04 евро, постъпила на 17.12.2019г. Изготвен е
погасителен план по първоначалните условия по договора, съгласно който
при спазването му, ответниците е следвало да заплатят на банката главница в
размер на 25 000 евро, договорна лихва - 29452,34 евро и такси за управление
на кредита - 1934,57 евро. Направена е и справка за действително внесените
суми, съобразно която общият размер на внесените суми възлиза на 20 515.00
евро, като в справката е онагледено подробно тяхното разпределение по
различни пера, допълнено със становище от проведеното открито съдебно
заседание, добиващо израз по следния начин: 3340,21 евро – главница,
15038,17 евро – договорна лихва, 98,02 евро – наказателна лихва и 2034,25
евро – такса. Остатъкът по главницата към датата на сезиране на заповедния
съд при положение, че с надвнасяните суми се погасяват следващи вноски, е в
общ размер на 20 965,85 евро, като падежиралата главница е 3 069,91 евро, а
непадежиралата е 17 895,94 евро. Размерът на дължимите главница, лихви и
такси, изчислени към датата на твърдяната предсрочна изискуемост –
07.08.2020 г. е изчислен в три варианта – съобразно първоначалния
4
погасителен план (Вариант 1), съобразно последващите изменения на
договора и сключените допълнителни споразумения (Вариант 2) и съобразно
първоначалния погасителен план, ако кредитът не бе обявен за предсрочно
изискуем (Вариант 3). Всеки от посочените варианти е онагледен детайлно в
табличен вид с изследванията и изчисленията на вещото лице, приложени към
експертизата.
Съобразно Вариант 1 общото задължение по договора към 07.08.2020 г.
е в размер 27 219.01 евро, от които 2 854.61 евро – падежирала главница,
18 111.24 евро – непадежирала главница, 5 479.61 евро – редовна договорна
лихва за периода 20.09.2016г. – 06.08.2020г., 420.66 евро – наказателна лихва
за периода 20.11.2016г. – 06.08.2020г. и 352.90 евро – месечна такса за
периода 20.11.2016г. – 20.07.2020г.
Съобразно Вариант 2 общото задължение по договора към 07.08.2020г.
е в размер 26 043.61 евро и 125.00 лева, като отделните компоненти са
посочени по следния начин: 977.98 евро – падежирала главница, 23 567.09
евро – непадежирала главница, 1 346.22 евро – редовна договорна лихва за
периода 10.08.2019г. – 06.08.2020г., 65.70 евро – наказателна лихва за
периода 10.10.2019г. – 06.08.2020г., 86.62 евро – месечна такса за периода
10.11.2019г. – 10.07.2020г. и 125.00 лева за периода от 11.11.2019г. –
09.03.2020г.
Съгласно Вариант 3 при изчисления, направени към датата на исковата
молба – 11.10.2021 г. общото задължение е в размер на 12 161.63 евро при
отделни компоненти: 3 893.70 евро – падежирала главница, 6 991.92 евро –
редовна договорна лихва за периода 20.09.2016г. – 10.10.2021г., 824.35 евро –
наказателна лихва за периода 20.11.2016г. – 10.10.2021г., 451.66 евро –
месечни такси за периода 20.11.2016г. – 20.09.2021г.
В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
Прави уточнение за размера на общата сума на плащанията, направени от
ответниците, като излага, че следва да бъде включено и плащане в размер на
4,35 евро за наказателна лихва, поради което следва да се приеме за платена
сумата от 20 515 евро, вместо 20 510,65 евро. С това допълване изчисленията
по трите варианта на дължимите суми в частта за наказателната лихва се
променят по следния начин: за вариант 1 на 416,31 евро, за вариант 2 на 61,35
евро и за вариант 3 на 820,00 евро.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Не спорно по делото, че между ищеца и ответниците е сключен Договор
за потребителски кредит №***г., и допълнителни споразумения към него от
09.06.2010г., 20.09.2011г., 12.06.2012г., 29.07.2013г., 30.09.2014г.,
09.07.2015г., 26.07.2016г., 07.09.2017г., по които ответниците солидарно са се
задължили да върнат заетите суми, които са усвоени от тях.
В разглеждания спор сключването на процесния договор за кредит и
усвояването му, са приети за безспорни по делото. Не се оспорва и
осъществяването на фактическия състав по обявяване на предсрочната
изискуемост на задължението, който наред с това се установява от
заключението на ССчЕ и представените по делото покани за изпълнение.
Оспорени са действителността на договора за кредит, на отделни негови
клаузи с оглед неравноправност, както и действителността на допълнително
сключените споразумения към договора за кредит поради капитализирането
5
на изтекли лихви.
По така очертания предмет на спора, настоящият съдебен състав
намира следното:
По възражението за неравноправност на клаузите от договора за кредит,
предвиждащи възможност за промяна на договорения лихвен процент:
Ответниците имат качеството на потребители на финансови услуги по
см. на § 13, т. 1 и т.12 от ДР на ЗЗП. По силата на чл.146 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите с потребителите са нищожни. Съгласно
чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание /т.10/; позволява на търговеца или доставчика
да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или
услугата; предвижда цената да се определя при получаването на стоката или
предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже
от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора/т.12/.
Съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП, преценяването на неравноправната клауза в
договора не включва опреД.ето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от
друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Клаузата за възнаграждението на кредитора е съществен елемент на договора
за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не
само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от
съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение
и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен
наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от
сключването на договора.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора за кредит, за усвоения кредит,
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на
Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро /БЛП/,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна
надбавка от 0.6 пункта. Към момента на сключване на договора, БЛП за
жилищни кредити в евро е в размер на 6,7%, т.е. годишната възнаградителна
лихва е в размер 7,3%. Съобразно чл.3, ал. 5, изр.1 от договора, действащият
БЛП на банката за евро не подлежи на договаряне и промените за него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя
за новия размер на БЛП за евро и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването им на видно място в банковите салони. В чл.6, ал.3 от договора е
предвидено, че в случай, че по време на действието на договора, банката
промени БЛП за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски
се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което
кредитополучателят, с подписване на договора, дава своето неотменимо и
безусловно съгласие.
В случая не е посочено на какво основание банката ще променя БЛП. Не
6
е посочено, че е необходимо да е налице основателна причина за промяната.
Не са посочени и обективни критерии като пазарни индекси, котировки,
курсове и пр., които ще водят до определена или определяема промяна, в т.ч.
увеличение на размера на БЛП. Не се установи използваната от банката
методология за промяна на БЛП да е предоставяна на ответниците при
сключване на договора за кредит. Това създава възможност банката да
определя изцяло по своя преценка по какъв начин да изчисли базовия си
лихвен процент и така едностранно да определи съдържанието на договора.
Правото на информация за цената на услугите е основно право на
потребителя (чл.1 ЗЗП), респ. задължение на добросъвестния търговец е да
даде на потребителя информацията, позволяваща му да направи своя избор
(чл.4 ЗЗП). Законово задължение на банката, произтичащо и от текста на чл.
147, ал. 1 ЗЗП, е да посочи като част от съдържанието на договора ясни и
разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да
бъде променена. То е гаранция за възможността кредитополучателят да
предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в
първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна
осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска (Решение №
205/07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016г. на ВКС, ТК, І т.о.).
Процесните клаузи не съдържат достатъчно ясна и разбираема за
потребителя информация за условията и начина на изменение на размера на
лихвения процент по договора за кредит. Същите съдържат неравноправни
уговорки по смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 от ЗЗП, тъй като дават възможност
на банката да увеличи едностранно лихвата, което е във вреда на
потребителя, създават неравновесие в правата и задълженията на страните
като поставят задължението на потребителя в зависимост от опреД.ето на
съдържанието на едно понятие само от банката и противоречат на принципа
на добросъвестност.
Тъй като спорните клаузи не са индивидуално договорени, същите са
нищожни, освен ако се установи наличие на някое от изключенията,
визирани в чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП или в чл. 144, ал. 2, т. 1, вр. 143, т. 11 от
ЗЗП.
Изключенията по чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗЗП са въведени при
презюмирана от закона добросъвестност на търговеца, т.е. недобросъвестното
му поведение прави неприложими специалните отклонения от генералната
дефиниция за неравнопоставеност, а както се посочи по-горе, спорните
клаузи дават възможност за произвол като въвеждат понятието БЛБ, без да го
дефинират, без да информират потребителя за неговото съдържание, с което
поставят търговеца в по-благоприятно положение пред потребителя.
Следователно, не може да се приеме, че търговецът е действал
добросъвестно.
Не може да бъде приложен и чл.144, ал.2 ЗЗП, тъй като чл.3, ал.5
предвижда, че промяната има действие незабавно и кредитополучателят не се
уведомява лично, а чрез обявление в банковите салони. Посоченото изключва
приложението на чл.144, ал.2 ЗЗП /така решение №87/06.11.2019г. по т.д.
848/2017г. на ВКС, I т.о./.
По въпроса за приложното поле на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е налице и
практика по чл. 290 от ГПК, обективирана в Решение № 424/2.12.2015 по гр.
д. № 1899/2015 г. на ВКС, ІV г.о. Съгласно изложеното в мотивите на
7
посоченото решение, както и в Решение № 77/22.04.2015 г. по гр.д. №
4452/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., изключението по цитирания законов текст е
приложимо само когато съответната клауза предвижда промяната да не е в
зависимост от волята на кредитора. Така например, хипотезата на чл. 144, ал.
3, т. 1, вр. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП е приложима в случаите, когато лихвеният
процент е уговорен като сбор от лихвен процент на финансовия пазар като
Libor, Euribor, Sofibor, ОЛП и пр. и определена фиксирана надбавка.
Възможно е промяната да не настъпва автоматично, например да се извършва
от банката веднъж месечно или два пъти в годината, но във всички случаи тя
трябва да е определена като математически алгоритъм в самия договор и да е
ясно каква промяна в кой обективен фактор на пазара, до каква промяна в
лихвата ще доведе.
В случая атакуваните клаузи от договора за кредит не предвиждат
автоматична промяна на лихвата, която да се дължи на външни причини и да
не зависи от волята на кредитора. Предвидено е изменението на лихвения
процент да се извършва посредством промяна на един от двата компонента,
от които е съставен, а именно т.нар. „базов лихвен процент“ (БЛП). Тази
промяна се извършва по усмотрение на банката, след нейна субективна
преценка на фактори, които самата банка е избрала за релевантни и е
определила тяхното относително тегло. Кои са тези фактори и по каква
методология банката взема предвид тяхното влияние, не е уговорено в
договора за кредит.
Горното обуславя извод за нищожност на цитираните клаузи от
договора за потребителски кредит, в които е предвидено право на банката
едностранно да определя размера на базовия лихвен процент.
Предвид разпоредбата чл.26, ал.4 от ЗЗД, според която нищожността на
отделни клаузи не влече нищожност на целия договор, при опреД.е на
размера на дълга, следва да се ползват параметрите заложени в договора за
кредит, и по-конкретно договореният размер на възнаградителната лихва от
7.30 %.
По възражението за недействителност на сключените
допълнителни споразумения към договора за кредит:
Твърди се в исковата молба и се установява от приетите като писмени
доказателства допълнителни споразумения, както и от приетото за коректно и
кредитирано от съда заключение на вещото лице, че посредством сключените
допълнителни споразумения към процесния договор за кредит,
първоначалните условия са предоговаряни, като е въвеждан период на
облекчено погасяване на дълга. След този период на облекчено погасяване
обаче, сумата по кредита е била преоформяна чрез натрупването на
незаплатените в периода на облекчено погасяване главница и лихви към
усвоената главница. По този начин, задължението за главница, както се
установява от изчисленията на вещото лице, е значително нарастнало спрямо
усвоената сума. А след натрупване на суми за главница, този сбор отново се
олихвява с договорна лихва. Тези условия по кредита очевидно не са
уговорени в интерес на потребителя, тъй като водят до нарастване на дълга. В
практиката на ВКС последователно е застъпено становището, че уговорката в
допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към
размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва,
представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим
само при уговорка между търговци на осн. чл.294, ал.1 ТЗ /Решение
8
№118/11.12.2020 по т.д. №2278/2019г. на ВКС, I т.о., Решение №
66/29.07.2019г. по т.д. № 1504/2018г. на ВКС, II т.о. и Решение №
30/20.05.2020г. по т.д. № 739/2019г. на ВКС, I т.о./ Следователно, доколкото
ответниците нямат качеството на търговци и кредитът е изтеглен за
потребителски нужди, основателно е възражението им, че допълнителните
споразумения, са сключени в нарушение на закона и в отклонение от
потребителската закрила от неравноправни клаузи по чл.143- 146 ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира и че не могат да бъдат възприети клаузите
на допълнителните споразумения за капитализиране на суми като
индивидуално договорени, доколкото споразуменията са типови и
предварително изготвени от банката, основната цел на потребителя е била
въвеждането на период на облекчено погасяване на дълга, като от банката не
са въведени твърдения и ангажирани доказателства относно конкретен процес
на индивидуално договаряне, в който кредитополучателите да са могли да
преценят всички икономически последици от сключените допълнителни
споразумения. Ето защо съдът намира, че клаузите на процесните
допълнителни споразумения, с които са преоформени текущи задължения за
лихва и такива акумулирани през гратисния период, за нищожни като
противоречащи на закона, респективно че споразуменията не са породили
ефект.
По предсрочната изискуемост:
Съобразно чл.18, ал.1 от договора за кредит, на който текст ищецът се
позовава в исковата молба и в изпратените до ответниците покани за
доброволно изпълнение, при непогасяване на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпълнение от кредитополучателя на която и да е задължение
по договора, банката може да направи кредита изцяло, или частично
предсрочно изискуем.
Видно е от заключението на вещото лице, че при опреД.е на размера на
задълженията при условията на първоначалния договор, от момента на
преустановяване на плащанията от длъжниците и към датата на която банката
е отнесла кредита в предсрочна изискуемост - 07.08.2020 г., просрочените
вноски обхващат периода 10.10.2019г. - 07.08.2020г. След като са налице три
последователни незаплатени вноски, е било налице предвиденото в чл.18, ал.2
от договора основание за кредитора да предприеме действия по обявяване на
предсрочната изискуемост. Поради това, съдът намира, че с изпратените
покани, получени от ответниците А. Д. и М. Д. на 07.08.2020г., е достигнало
волеизявлението на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, с което
е удовлетворено изискването на т.18 от ТР 4/18.06.2014г. по т.д. 4/2013г.
ОСГТК на ВКС.
Поради гореизложеното, съдът намира, че следва да определи
дължимото от кредитополучателите съобразно вариант 1 по т.7 от
заключението на вещото лице, а именно при съобразяване на размера на
задълженията към датата на предсрочната изискуемост съобразно
първоначалния договор, без да бъдат вземани предвид преоформянията на
дълга с последващите допълнителни споразумения, както и увеличенията в
лихвения процент.
В този вариант, дължими са посочените от вещото лице главница от
20965.85 евро, от които 2 854,61 евро – падежирала и 18 111,24 евро
предсрочно изискуема главница. Върху главницата дължима се явява
законната лихва, от датата на подаване на заявлението – 29.10.2020г. до
9
изплащането. За разликата над сумата от 20965.85 евро до предявения размер
от 24 545.07 евро искът за главница следва да бъде отхвърлен.
Досежно претендираната договорна лихва, с оглед диспозитивното
начало в процеса и заявения от ищеца период на тази претенция 10.10.2019 г.
– 07.08.2020 г. /датата на обявяване на предсрочна изискуемост/, съдът чрез
извършване на собствени изчисления с помощта на таблицата по Приложение
9 от заключението на ССЕ, установи че размерът на задължението възлиза на
сумата 1187.53 евро, в който размер предявеният иск подлежи на уважаване а
за разликата до предявения размер 1346,22 евро следва да бъде отхвърлен.
Съобразно т.2 от ТР 3/27.03.2019г. по т.д. 3/2017г. ОСГТК на ВКС,
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит, следва да се определи в размер само на непогасения остатък
от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва
от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че за периода до настъпване на
предсрочна изискуемост, размерът на вземането се определя по действалия до
този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му. В случая, кредиторът претендира мораторна лихва, която е
начислил в размера, предвиден в чл.3, ал.3 от договора – сбора от лихвата за
редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта, което както е
посочено и в т.6 от СЧЕ прави договорения размер на обезщетението за
забава в размер от 17.30 %. Съобразявайки тълкувателния акт на ВКС, съдът
намира, че следва да изчисли мораторната лихва върху просрочената
главница и за посочения период на забава, като за периода до настъпване на
предсрочната изискуемост /10.10.2019 – 07.08.2020/, следва да се приложи
договореният размер на наказателната лихва върху падежиралата главница, а
за периода от настъпване на предсрочната изискуемост – 07.08.2020г. до
заявения от ищеца краен момент на претенцията за забава – 26.10.2020г.,
обезщетението следва да се изчисли в размер на законната лихва върху
главницата. При изчисляване на мораторната лихва следва да се изключи
периода, през който по силата на чл.6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците, в редакциите на
разпоредбата от 13.03.2020г. и 09.04.2020г. /редакцията от 14.05.2020г. не
касае предоставените кредити от банки, а само от други финансови
институции/, до отмяната на извънредното положение при забава за плащане
на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и
други форми на финансиране, предоставени от банки и финансови
институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато
вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети
лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки.
Респективно, в периода 13.03.2020г. до 14.05.2020г. лихви за забава от
ответниците не се дължат по силата на посочената разпоредба. Наказателната
лихва за периода 10.10.2019г. – 07.08.2020г. съдът определи чрез извършване
на изчисления по Приложение 9 от заключението на вещото лице, като
установи, че задължението възлиза на сумата в размер на 128.25 евро, а
лихвата за забава, изчислена върху неплатената главница, с продукт Апис –
Финанси е в размер от 471.73 евро за периода от 07.08.2020 г. до 26.10.2020г.
Или, общият дължим размер на обезщетението за забава за периода
10.10.2019г. до 26.10.2020г. е 599.98 евро, в който размер искът подлежи на
уважаване, а за разликата над тази сума до претендирания размер от 948,81
10
евро искът подлежи на отхвърляне.
Съобразно Приложение 9 от заключението на вещото лице дължимите
такси, уговорени в договора съгласно чл. 4, за заявения период 10.11.2019г.
до 26.10.2020г. възлизат в размер от 66.45 евро, в който размер този иск
следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до претендирания размер
от 86.62 евро искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на сумата от 120лв., представляваща разходи за връчване
на покани за изпълнение, съдът намира, че кредиторът обосновава вземането
си на основание чл. 309а от ТЗ, която урежда, че той може да търси
обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер не по-малко от 80
лева, без да е необходима покана, както и обезщетение за действително
претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер
съобразно общите правила, поради което искът се явява основателен.
В уточняващата си молба ищецът обосновава претенцията си за сумата
от 125лв. такса при просрочие с чл.4 от сключения договор, който обаче не
предвижда дължимост на такси на такова основание.Ищецът не е представил
и съгласно чл. 10, т. 2 от Договора, тарифа за таксите на банката, от която да
се извлече дължимост на претендираната сума, поради което искът за
заплащане на този вид такса е неоснователен.
По разноските в процеса:
От ищеца е отправено искане за присъждане на сторени разноски в
производството в размер 1691,61 лева. В заповедното производство са
направени разходи от ищеца в размер 1058,18 лева за държавна такса и
1588,36 лева за адвокатско възнаграждение, или общо 2646.54лв. Съразмерно
с уважената част от исковете и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторени разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение за заповедното производство в
размер от 2 243.46лв., а за исковото производство – 1433.97лв.
От ответниците не е отправено искане за присъждане на сторени по
делото разноски, поради което и съдът не присъжда такива в тяхна полза.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответниците М. Д. Д., ЕГН ********** и А. Д. Д., ЕГН **********, двамата
с адрес ****, дължат солидарно на ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ №260, следните суми по Договор за потребителски
кредит № ****г.: сумата от 20 965.85 евро /двадесет хиляди деветстотин
шестдесет и пет евро и осемдесет и пет евроцента/ главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 29.10.2020г., до окончателното изплащане на
задължението; 1187.53 евро /хиляда сто осемдесет и седем евро и петдесет и
три евроцента/ възнаградителна лихва за периода 10.10.2019г. до
07.08.2020г.; 599.98 евро /петстотин деветдесет и девет евро и деветдесет и
осем евроцента/ наказателна лихва за просрочие за периода 10.10.2019г. до
26.10.2020г., 66.45 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и пет
11
евроцента/ такси управление ПК за периода 10.11.2019г. до 26.10.2020г.;
120 лева /сто и двадесет лева/, сторени от ищеца нотариални разходи за
уведомяване на длъжниците за периода от 05.10.2020 г. до 26.10.2020 г., за
които суми в полза на кредитора „Юробанк България“ АД са издадени
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №
261190/30.10.2020г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13790/2020г. по описа
на РС – Варна, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове в следните части: за
сумата, представляваща разликата над присъдените 20 965.85 евро /двадесет
хиляди деветстотин шестдесет и пет евро и осемдесет и пет евроцента/
главница до предявения размер от 24 545.07 евро /двадесет и четири
хиляди петстотин четиридесет и пет евро и седем евроцента/; за сумата,
представляваща разликата над 1187.53 евро /хиляда сто осемдесет и седем
евро и петдесет и три евроцента/ възнаградителна лихва до предявения
размер от 1346.22 евро /хиляда триста четиридесет и шест евро и двадесет и
два евроцента/; за сумата, представляваща разликата над 599.98 евро
/петстотин деветдесет и девет евро и деветдесет и осем евроцента/
наказателна лихва при просрочие до предявения размер от 948.81 евро
/деветстотин четиридесет и осем евро и осемдесет и един евроцента/; за
сумата, представляваща разликата над 66.45 евро /шестдесет и шест евро и
четиридесет и пет евроцента/ такси управление ПК до предявения размер
от 86,62 евро /осемдесет и шест евро и шестдесет и два евроцента/, както и за
сумата от 125лв. /сто двадесет и пет лева/ такси за просрочие за периода
10.11.2019г. - 09.03.2020г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.430, ал.1
и 2 ТЗ, вр. с чл.79, ал.1, чл.86 и чл.92 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН ********** и А. Д. Д., ЕГН **********,
двамата с адрес **** да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ №260, сумата от 2 243.46лв. /две хиляди двеста
четиридесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство разноски по ч.гр.д. № 13790/2020г. по
описа на РС – Варна и сумата от 1433.97лв. /хиляда четиристотин тридесет и
три лева и деветдесет и седем стотинки/ сторени в исковото производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12