Р Е
Ш Е Н
И Е №260862
гр. Пловдив, 01.07.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Съдия:Атанаска
Букорещлиева
при
участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното гражданско
дело №2926/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по искова молба,
подадена от П.В.П., ЕГН **********, с
адрес-***, чрез упълномощените процесуални представители адвокат Н. и
адвокат А., с която са предявени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България, с адрес- гр.София,
бул.“Витоша“№2.
В исковата молба за изложени твърдения, че на ***** г.
ищецът П. е бил задържан от полицейски орган за 24 часа по досъдебно
производство № 294 / 2018 г. по описа на ГД „БОП“, пр.пр. № 894 / 2018 г. на
СП. На следващия ден ***** г. той е бил привлечен като обвиняем в извършването
на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, а с прокурорско
постановление е задържан за още 72 часа за явяване пред съда. На 30-ти и 31-ви
юли 2019 г. са проведени заседания по ч.н.д. № 2710 / 2019 г. за произнасяне по
искане на Прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“. Ищецът твърди, че в хода на съдебните заседания установил, че е жертва
на съдебна грешка, тъй като името му не се среща по делото, спрямо него не са
искани и прилагани СРС и не познава повечето от обвиняемите лица, с които
Прокуратурата твърди, че е бил в организирана престъпна група. От секретните
материали станало ясно, че оперативните работници са му приписали прозвището
„****“, което всъщност принадлежи на друго от обвиняемите лица – П. К. И. На
31.07.2019 г. спрямо ищеца е взета мярка „задържане под стража“, но
впоследствие, след подадена въззивна жалба пред АСпНС, по образуваното в.ч.н.д.
№397/2019г. е отменено определението, с което ищецът е задържан под стража, и
на 08.08.2019 г. П. е освободен без мярка за
неотклонение. Сочи се, че в периода 08.08.2019г.- 09.07.2020г. ищецът не
е търсен от органите на досъдебното производство и с негово участие не са
извършвани следствени действия. На 09.07.2020г. с прокурорско постановление
частично е прекратено наказателното производство, като прокурорът от СП е
приел, че не са събрани никакви доказателства по предявеното обвинение срещу П.В.П..
Ищецът П. обжалвал постановлението в мотивната му част, като поддържал, че
основанието за прекратяване на производството спрямо него следва да е чл. 243,
ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1,
пр. 1 от НПК, т.е. че не е извършил престъпление, тъй като е жертва на
класическа съдебна грешка. Жалбата му е приета за основателна с определение от
26.08.2020 г. по ч.н.д. № 2184 / 2020 г. на СпНС, който съдебен акт е влязъл в
сила на дата 16.09.2020 г. По повод воденото против него наказателното
производство, П. ангажирал адвокатска защита, като заплатил хонорар в размер на
600 лв. за защита по ЧНД № 2710 / 2019 г. по описа на СпНС и 240 лв. за
обжалване на постановлението за частично прекратяване. Ищецът твърди, че
незаконно повдигнатото обвинение се отразило сериозно на здравословното и
психическото му състояние. Арестът в дома му в гр. *** бил за него внезапен
шок, без да му бъдат съобщени причините, тъй като постановлението за привличането
му като обвиняем съдържал цифрово изписване на престъпния състав. По този начин
ответната прокуратура нарушила чл. 5, § 2 от КЗПЧОС относно задължението
незабавно и на разбираем език да бъдат съобщени основанията за задържането и
всички предявени обвинения. Взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение, въпреки
липсващи доказателства, го довела до отчаяние, тъй като разбрал, че е
обвиненията срещу него са свързани с трафик на хора и го грози затвор от 3 до
10 г. Докато бил задържан, П. бил в пълна изолация от близките си, изпитвал
страх за бъдещето си, а доверието в правосъдието било разклатено. След
освобождаването му от следствения арест тревогата му не намаляла, тъй като
ищецът се опасявал, че една евентуална присъда, макар и условна, ще го лиши от
препитанието му на ******. Всичко това отключило панически атаки – пристъпи на
задушаване, изпадал в депресивни състояния и го преследвали страхови усещания,
загубил съня си, изолирал се от приятели и познати, а с най-близките си
обсъждал единствено воденото против него разследване, загубил интерес към други
теми на разговор и развлечения. П. възприел задържането и повдигнатото
обвинение като тежък и несправедлив удар срещу личността му.
Ето защо, за него се породил правен интерес от иницииране
на настоящото производство, като се иска от съда да осъди ответника
Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за причинените му
имуществени вреди в размер на 840 лв.- направени разходи за заплатени
адвокатски хонорари и обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни психически изживявания, несигурност, безсъние, панически атаки,
разочарование и липса на доверие в правосъдието, депресия, усещане за
онеправданост, унижение от уличаването в престъпление, което не е извършил,
продължително чувство на обреченост, загуба на самочувствие, отчуждаване, в
размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване- 16.09.2020 г.
до окончателното им изплащане.
Претендира разноски. Допълнителни съображения по спора са изложени в
писмени бележки на адвокат Н. и адвокат А..
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
ответникът- Прокуратурата на Република България е подал отговор на исковата
молба, с който изразява становище, че исковете са недоказани както по
основание, така и по размер. Счита, че представените писмени доказателства за
платени адвокатски хонорари не съдържат данни по кое наказателно производство
са били сторени тези разноски, а твърденията за преживян психически и
емоционален стрес, болки, страдания и притеснения са недоказани. Оспорва
претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като изключително
завишен и несъобразен с критерия по чл. 52 от ЗЗД. От привличането на ищеца
като обвиняем до прекратяването на наказателното производство е изминал срок
по-малък от 1 г., който се явява разумен. Прокуратурата твърди, че взетата
спрямо П. мярка за неотклонение е била най-леката, а именно „Подписка“.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Установява се от представените писмени доказателства,
че въз основа на Заповед от 28.07.2019г., издадена от полицейски орган при
ГД”БОП”, П.П. е задържан за срок от 24 часа по досъдебно производство №
294/2018г, пр. пр. №894/2018г. на СП, като на посочената дата е било извършено
претърсване и изземване в дома, обитаван от ищеца и Г. Л. С постановление от
29.07.2019г. П. е привлечен в качеството на обвиняем по образуваното ДП за
престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК- за това, че в периода м.
октомври 2017г. до 28.07.2019г. в гр. ***, гр. ***** и други населени места на
територията на страната е участвал в организирана престъпна група по см. на
чл.93, т.20 от НК, с цел съгласувано извършване на престъпления по чл.159а и
чл.280-281 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
три години, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на
престъпления по чл.280- 281 НК. С постановление на прокурор от СпП, постановено
на същата дата, ищецът е задържан под стража за срок до 72 часа до довеждането
му пред съда, считано от датата на задържането му за 24 часа по ЗМВР. На
30.07.2019г. пред СпНС е входирано от Специализираната прокуратура искане по
чл.64, ал.1 от НПК за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо
обвиняемия П. и още седем лица. С определение на съда 31.07.2019г. по н.ч.д.
№2710/2019г. е била взета по отношение на настоящия ищец предложената мярка за
неотклонение, която впоследствие е отменена с протоколно определение на АСпНС
от 08.08.2019г. по в.ч.н.д. №397/2019г. С постановле-ние на СпП от 09.07.2020г.
воденото досъдебно производство №294/2018г. е прекратено срещу петима от
обвиняемите в т.ч. и спрямо П.В.П. за престъплението по чл.321, ал.3, т.2 вр.
ал.2 от НК, като е прието, че в случая предявените обвинения не са доказани.
Против това постановление е депозирана жалба от ищеца, съдържаща искане за
изменението му в частта, касаеща основанието за прекратяване на производството
по отношение на него. Образувано е ч.н.д. №2184/ 2020г. на СпНС, по което с
постановено на 26.08.2020г. определение /влязло в сила на 16.09.2020г./
обжалваното постановление е изменено, като е променено основанието за
прекратяване на наказателното производство от такова по чл.243, ал.1, т.2 от НПК
в основание за прекратяване по чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1,
пр.1 от НПК- поради липса на извършено престъпление.
За доказване на твърдените
от ищеца неимуществени вреди в резултат на инициираното против него наказателно
производство по делото са ангажирани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Г. Б. Л. и С. В. М.
Свидетелката Л. сочи, че живее на семейни начала с
ищеца от две години и половина, запозната е с воденото срещу него наказателно
производство, присъствала е на задържането му. В дома им дошли полицаи,
направили обиск, а след това отвели П., който бил много притеснен. На следващия
ден й се обадил по телефона и казал, че ще има нужда от адвокат. Два дни след
задържането му го видяла в проведеното съдебно заседание по повод отправено
искане на СпП пред Специализирания наказателен съд за вземане мярка за
неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемите. П. бил видимо
променен, побелял, отслабнал, притеснен. В това съдебно заседание съдът
определил исканата от Прокуратурата мярка, а след обжалването пред въззивната
инстанция мярката за неотклонение била отменена и П.- освободен. Свидетелката
твърди, че повдигането на обвинение повлияло негативно на ищеца, той бил
потиснат, загубил съня си, затворил се в себе си, ограничил контактите си,
притеснявал се, че може да бъде осъден, да остане без работа, изпитвал
неудобство пред родителите си и познати. Заявява, че в малкия град, където
живеят с ищеца, бързо се разчуло за задържането му, а информация за това била
изнесена и по телевизията. Макар след приключване на производството П. да бил
по-спокоен, той все още избягвал да се среща с приятели и близки, трудно било
да обясни, че е допусната грешка.
Свидетелката М. депозира аналогични показания. Излага,
че през месец юли 2019г. брат й бил задържан и отведен в гр. ***, без да знае в
какво е обвинен. Видели се в съдебната зала при гледане на мярката за
неотклонение в Специализирания наказателен съд. П. бил много променен,
притеснен, отслабнал, побелял, със зачервени очи. В проведеното съдебно
заседание спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”,
която впоследствие била изменена от Апелативния съд. Свидетелката заявява, че са
настъпили сериозни промени в поведението на брат й след повдигането на
обвинението в престъпление. П. бил потиснат, притеснен, оплаквал се, че не може
да спи, постоянно й се обаждал за съвети във връзка с производството, станал
затворен, не искал да общува с близки и приятели, за да не му задават въпроси
за случилото се. Притеснявал се и за родителите си, тъй като се чувствал
отговорен, за това което преживяват. Фактът на привличането на ищеца като
обвиняем станал достояние на широк кръг от лица, информацията за задържането му
бързо се разпространила.
Видно е от приложеното към настоящото дело ч.н.д.
№2710/2019г. на СпНС, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение на
упълномощения защитник адвокат С. в размер на 600 лв., съгласно ДПЗС №149812 /л.
51 от делото/. Освен това се установява от представения договор за правна
защита и съдействие от 01.08.2020г., че същият е платил адвокатски хонорар в
размер на 240 лв. на адвокат Н. за депозиране на жалба, по повод на която е
образувано ч.н.д.№2184/2020г.
Приета е по делото справка за съдимост на П.П., издадена от РС- ****, според която, настоящият ищец е бил осъждан по две дела- н.о.х.д. № 55/2004г. на Военен съд- ***** за
престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 пр.1 вр. с чл.194, ал.1 НК-на наказание
лишаване от свобода от четири месеца, чието изтърпяване е отложено на основание
чл. 66, ал.1 от НК, и н.о.х.д. №118/2008г., по което му е наложено наказание
пробация.
При така събраните доказателства и установени
обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ
предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане
и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Основателността на иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ предполага доказване от страна на ищеца на следните предпоставки-
незаконно обвинение в извършено престъпление; претърпени вреди, както и
причинна връзка между повдигна-тото неоснователно обвинение и вредните
последици.
В случая не е формиран спор между страните, а и се
установи от представените писмени доказателства, че воденото против П.П.
досъдебно производство, в хода на което му е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК, е приключило с постановление
за прекратяването му, влязло в сила на 16.09.2020 г. Безспорно е, че ищецът, в
качеството си на обвиняем, е търпял и наложената му ограничителна мярка
„задържане под стража” - първоначално за срок от 72 часа, а след това и до
08.08.2019г. При тези данни и доколкото досъдебното производство е завършило с
прекратяване, следва да се приеме, че повдигнатото обвинение е било незаконно
по смисъла на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, поради което е налице
незаконосъобразност и на процесуалните действия по образуване и провеждане на
това производство.
Установи се от изслушаните свидетелски показания, че като
пряка и непосред-ствена последица от наказателното преследване ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, страх от неоснователно
осъждане, безпокойство относно неясното си бъдеще.
Свидетелите безпротиворечиво сочат, че след повдигане на обвине-нието П.
променил поведението си, станал необщителен, ограничил контактите си с близки и
приятели, изпитвал неудобство от родителите си и познатите си, като и понастоящем
продължава да е затворен. Така депозираните показания
от свидетелите Л. и М., преценени по правилата на чл.172 ГПК, съдът намира, че
следва да се кредитират, тъй като са логични, последователни, убедителни, основават
се на непосредствените им впечатления, а и изнесените с тях факти относно
преживяванията на ищеца са житейски оправдани, предвид ситуацията, в която се е
намирал към този момент.
Изложеното дава основание да се приеме, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за репариране на
установените неимуществени вреди, претърпени от ищеца, за които се доказа, че
са в причинна връзка с незаконното обвинение.
Дължимото обезщетение за причинените вреди следва да
се определи по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД и при отчитане на установените
обстоятелства относно характера и вида на претърпените вреди, тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното преследване и отражението му върху
обвиняемия.
По делото се установи, че наказателното производство
против П.П. е започнало с привличането му в процесуалното качество на обвиняем
по ДП №294/ 2018г. с постановлението на органа по разследването от дата 29.07.2019г.
и е приключило на 16.09.2020г. с прекратяването му. Стана ясно от събраните
гласни доказателства, че в този период от време той е търпял неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни изживявания, страх от осъждане, ограничаване
на социалните контакти, изпитване на неудобство пред близки и приятели. При преценка размера на обезщетението следва да се
отчете обстоятелството, че престъплението, за което е повдигнато обвинение на
ищеца, е „тежко” по см. на чл.93, т.7 от НК, наказуемо е с лишаване от свобода
от 3 до 10 години, а това несъмнено е предизвикало у него безпокойство и
притеснение. Установи се и че П.П. е бил задържан
за 72 часа и до 08.08.2019г. е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража”, при което следва да се приеме, че задържането
в следствения арест за 11 дни също е рефлектирало негативно
върху правната му сфера, тъй като е довело до ограничаване на основните му
конституционни права- на лична свобода и неприкосновеност, на личен живот, на
придвижване и т.н. Наред с горното обаче, трябва да се съобрази, че
производството срещу ищеца е протекло в разумни срокове, че е прекратено в
досъдебната му фаза, както и че след 08.08.2019г. по отношение на него не са предприемани процесуално- следствени
действия. Следва да се отчете още, че преди въпросното обвинение ищецът е бил
осъждан два пъти за други престъпления, при което интензитетът на страданията
му не би могъл да се сравни с този на лице, по отношение на което за първи път
се повдига обвинение. Въз основа на коментираните свидетелски показания също не
може да се направи извод търпените вреди да са с висок интензитет и те не
стигат до степен да обосноват претендирания размер на обезщетението. Няма данни
воденото наказателно производство да е рефлектирало в отрицателна насока върху
физическото здраве на ищеца, липсват и
такива за загуба на работа или на възможност за трудова реализация. Освен това,
не се доказват твърденията за сериозни последствия върху психиката му в
резултат на наказателното преследване, изпадане в депресия, получаване на
панически атаки, нито да е накърнено доброто му име сред хората, с които е
общувал, напротив установи се, че близките му са го подкрепяли през целия период на производството. Не следва да се
зачете при определяне размера на обезщетението установения от свидетелите факт
за медийно отразяване на данни от задържането на ищеца, доколкото в исковата
молба не се твърдят вреди от дискредитирането му в резултат на оповестяване на
информация за воденото досъдебно производство.
Имайки предвид съдържанието на доказаните неимуществени
вреди, причинени на ищеца, периода на наказателното преследване, тежестта на
обвинението и взетите мерки на процесуална принуда, данните за личността на
пострадалия, както и обществено-икономическите условия в страната към
релевантния период, съдът намира, че на същия следва да се присъди обезщетение
в размер на 4 000 лв., като за разликата над посочената сума до пълния
предявен размер от 30 000 лв. искът ще се отхвърли, като неоснователен.
По отношение на предявения иск за
обезщетение за имуществени вреди:
Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение в
размер на 840 лв. за имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за
заплатен адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното
производство, съдът приема за доказана по основание и размер.
Според разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Несъмнено разноските за ангажиране на
адвокатска защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение и
защитата му пред съда, представляват пряка и непосредствена вреда. От
приложения по настоящото дело договор за правна защита и съдействие №8013/
01.08.2020г., както и от наличния такъв с №149812 по ч.н.д.№2710/2019г. на СпНС
се установяват направени от ищеца разходи в претендирания размер от 840 лв.,
като от тях 600лв.- заплатен адвокатски хонорар на адвокат С. за процесуално
представителство и защита по ч.н.д. №2710/2019г. и 240 лв.- платено адвокатско
възнаграждение на адвокат Н. за подаване на жалба против постановлението за
прекратяване, при което предявеният иск следва да се уважи изцяло.
Върху дължимите обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, на основание чл.84, ал.3 във вр. с чл.86 ЗЗД, в полза на
ищеца, следва да бъде присъдена и претендираната законната лихва. Предвид
обстоятелството, че правото на обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ възниква
от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното производство,
от който момент и вземането за обезщетение става изискуемо, то от тази дата
следва да се присъди лихвата върху главниците. В случая постановлението за
прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 16.09.2020г., при
което исканията за присъждане на законна лихва, считано от посочената дата до
окончателното изплащане на сумите, се явяват основателни и следва да се уважат.
С оглед изхода на правния спор и съгласно чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, на ищеца се дължат направените по делото разноски, като се
претендират такива за внесена държавна такса- 20 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение- 1430 лв. Доколкото предявеният иск за неимуществени вреди се
уважава частично, а този за имуществени- изцяло, то дължимите разноски за
адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно на уважената част на исковете,
възлизат на 224,42 лв. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в общ размер на 244,42 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес:
гр. София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на П.В.П., ЕГН **********, с адрес-***, сумата от 4 000 /четири хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в
резултат на воденото срещу него наказателно производство- досъдебно
производство № 294/2018 г., по описа на ГД „БОП“, пр. пр. №894/2018г. на
Специализирана прокуратура, за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК,
което досъдебно производство е прекратено с постановление от 09.07.2020г.,
влязло в сила на 16.09.2020г., както и сумата от 840 /осемстотин и четиридесет/лв.-
обезщетение за претърпени от ищеца, в резултат на повдигнатото му незаконно
обвинение за престъпление,имуществени вреди, съставляващи заплатени адвокатски
хонорари в хода на наказателното производство, ведно със законната лихва върху
присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от
16.09.2020г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от П.В.П. иск
за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 4 000
лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес:
гр. София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на П.В.П., ЕГН **********, с адрес-***, сумата от 244,42/двеста
четиридесет и четири лв. и четиридесет и две ст./ лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: