РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Перник , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500573 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена
ОТ „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК *********, чрез юрисконсулт Е. М.,
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 1151 от 17.08.2020 г. постановено по гр. дело № 7646 /
2019 г. по описа на Районен съд – Перник, с което съдът е отхвърлил като неоснователни
исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление:***, срещу В. М. Л., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 707,94лв., представляваща неплатена
главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:***, за периода
01.05.2016г.- 30.04.2017г., сумата от 122,84лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 10.07.2016г.- 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед №***г. по ч.г.д.№04541/2019г. на ПРС.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение
на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на същото, като бъде решен спорът
по същество и бъдат уважени исковете.
Въззивника, твърди, че по делото е било установено безспорно от представеното и
прието като доказателство Нотариален акт от ***г., с който е признато, че В. М. Л. е
1
собственик на процесния имот по давностно владение..
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. С който моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени
доводите на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител в писмено
становище, подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено
първоинстанционното решение по съображенията изложени във въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез назначения по реда на чл. 47, ал.5 от
ГПК особен представител, с писмено становище, депозирано преди датата на откритото
съдебно заседание, оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена жалбата
без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че:
Въз основа на приетия като писмено доказателство Нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давностно владение № **, том **, рег.№ ***, дело №
365/2018г., е установил, че В. М. Л. е собственик на топлоснабден имот находящ се в ***.
Посочил е, че от една страна представения по делото нотариален акт е издаден след
процесния период и удостоверява придобиването на права след ***г., т.е. не може да
удостовери наличие на право на собственост, респективно вещно право на ползване през
процесния период. От друга страна същият нотариален акт удостоверява признаване на
право на съсобственост, но не може да установи обема на това право, доколкото не сочи
нито идеална част от притежаваното право, нито сочи лица, с които това право се
съпритежава.
Приел е, че искът е допустим, тъй като за процесните суми е водено заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4541/2019г. по описа на Пернишкия
районен съд, относно вземането, предмет на исковото производство, дадено е указание за
предявяване на иск, като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от
2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в
който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която
клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Приел, е че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като
съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
2
Обосновал, е че тъй като в случая от писмените доказателства, не се установявало,
че ответника е собственик на процесния имот, тъй като ангажирания като доказателство
констативен нотариален акт е с дата следваща процесния период, между страните не бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия и ответника не дължал претендираната от
ищеца сума в пълен размер.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 4541/2019г. по описа на Пернишкия районен съд. В срок е подаден установителния иск.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване
правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените
искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Основните доводи в жалбата са, че неправилно Районен съд Перник бил
интерпретирал доказателствата по делото, като бил приел, че ответника не е бил собственик,
през периода, през който е текла придобивната давност, тъй като издадения нотариален акт е
от ***г., тоест в нотариалното производство е установено, че през исковия период ответника
е владял непрекъснато имота.
Съгласно Тълкувателно решение от 21.03.2013г. по т.д. № 11/2012г. на ОСГК на
ВКС „Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по
реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.“ В случая
съществено е от кога молителя в това охранително производство става собственик на имота,
по отношение на който се произнася нотариуса. В ТР № 4 от 2012 г. ОСГК на ВКС се прие,
че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79
ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, тоест
владелецът става собственик на имота от момента на изтичане на предвидения в закона
давностен срок, но при спор за собственост това негово вещно право може да бъде зачетено
само, ако той се е позовал на давността, тоест това не е момента на съставяне на
констативния нотариален акт, а момента, в който е изтекла придобивната давност. / В този
смисъл е и Решение № 317/02.07.2010 по гр.д. 877/2009 на I г.о. на ВКС/.
При доказателствена тежест на ищеца, по делото правилно разпределена от
първоинстанционния съд, няма ангажирани доказателства за придобиване от ответника на
3
собствеността или вещно право на ползване върху имота по силата на предвидените в
закона придобивни способи за процесния период 01.05.2016g. – 30.04.2017г., включително.
Поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че за процесния период не се
доказва ответника да е страна по облигационното отношение с ищец, съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ за процесния топлоснабден имот и следователно за този период ответника няма
задължения към ответното дружество-доставчик на топлинна енергия за тази част.
Следователно жалбата се явява неоснователна, поради което обжалваното
решението следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и като взе предвид, че въззиваемата страна не е сторила
разноски, съдът намира, че не се дължи присъждане на разноски на нито една от страните.
-во
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1151 / 17.08.2020 г. по гр.д. № 7646 / 2019 г. по
описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4