РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№2207/5.12.2023г.
гр. Пловдив, 5 декември
2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XIX състав, в открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ ЧЛЕНОВЕ. ТАТЯНА ПЕТРОВА ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА
ДУНКОВА и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа
докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 2318 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера
на производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административно
процесуалния кодекс във връзка с чл. бЗв от Закона за административните
нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба предявена от А.А.К.,
ЕГН **********,***, чрез адвокат Д.,
против Решение №
1367 от 04.08.2023 г. на Районен съд гр. Пловдив, XX н.с,
постановено по а.н.д. № 7104 по описа на същия съд за 2022 г., с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) №
22-1030-007134/11.10.2022 г.,
издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция"
Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 5, ал. 1 ЗДвП, е
наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева, както и са отнети общо
8 контролни точки, съгласно Наредба № 1з-2539/17.12.2012 г. на МВР.
Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното
решение е постановено в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение на
Пловдивския районен съд и НП да бъдат отменени. Претендират се разноски за
двете съдебни инстанции.
3. Ответникът по касационната жалба - Началник група при ОД на
МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция" Пловдив не взема конкретно становище
по касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че решението на първоинстанционния съд
е правилно и законосъобразно.
И.
За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран
с жалба, предявена от А.А.К., срещу НП № 22-1030-007134/11.10.2022 г., издадено
от Началник
група при ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция" Пловдив, с което на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
- ГЛОБА в размер на 100 лв. и са отнети 8 контролни точки, за нарушение на чл.
6,
т. 1 от същия закон.
НП
е издадено въз основа на АУАН № GA692792/12.09.2022 г.,
съставен от Иван Николов, на длъжност мл. автоконтрольор при сектор
"ПП" към ОД на МВР -Пловдив. Обективи раните в акта констатации се
свеждат до следното: На 12.09.2022 г., около 15:40 ч., в гр. Пловдив, на ул.
"Васил Левски" - кръстовище с бул. "Дунав", К. управлява
лек автомобил марка БМВ 320 Д с регистрационен номер РА 3612 КМ, лична
собственост, навлиза и преминава през кръстовището на забранен сигнал на
светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа, десен завой, с което е
извършил нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. Административното наказание е
наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и
възпроизведена в спорното НП.
7. С обжалваното пред настоящата инстанция
решение, Пловдивският районен съд
е потвърдил оспореното пред него НП, като е приел, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 183, ал. 5, т. 1 във вр. чл. 6, ал. 1от ЗДвП, като при
издаване на
АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. При
постановяване на решението, съдът е обсъдил дадените по делото
взаимоизключващи се свидетелски показания на актосъставителя и Ангел
БърДуКОВ (пътувал заедно с
жалбоподателя в
момента на извършване на твърдяното нарушение), като е
дал вяра на
показанията на актосъставителя, тъй като последните „...отговарят на постъпилата информация от Общинско предприятие
„ Организация и контрол на транспорта" към Община Пловдив, че на
процесната дата не е имало дясна стрелка, разрешаваща преминаването при
разрешена зелена светлина и за пешеходците, същата е била планирана за по-късен
период... При това положения е прието, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно
ангажирана.
IV. За правото:
8.
Решението е
неправилно.
9. Според чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съответно, според чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава при
сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
10. В хода на първоинстанционното производство, неясно на какво
правно
основание и без да има направено искане за това от страните, по делото е
призован и разпитан като свидетел, служителя който е съставил акта за
установяване на административно нарушение. Ясно е, че въпросният служител е
пряк участник в административнонаказателното производство и именно въз основа
на съставения от него констативен акт е издадено обжалваното пред съда
наказателно постановление. Основателно при това положение е предположението, че
в показанията си, съставителят на акта за установяване на административно
нарушение ще има интерес да заяви и потвърди, вече приетите за установени в
акта факти и обстоятелства. В този смисъл, неясно защо пък, в хода на
първоинстанционното производство не бива разпитан посочения в АУАН свидетел,
доколкото той поначало е привлечен в административнонаказателното производство
именно в това си качество.
11. Тези съображения, преценени в контекста на конкретния казус,
налагат да се констатира, че всъщност единствените данни за нарушението се
съдържат в твърденията на служителя съставил акта за административно нарушение
и в тези заявени и поддържани от жалбоподателя. Контролният орган сочи, че
жалбоподателят е преминал на червен сигнал на светофара при нормално работеща
светофарна уредба, а жалбоподателят отрича това, като е заявил, че е преминал
на зелен сигнал, правейки десен завой. Ясно е, че при липсата на каквито и да е
други доказателства, не е възможно да се формира еднозначен и несъмнен извод,
кое от двете твърдения на двамата участника в административнонаказателното
производство е истинен.
12. Отделно от изложено, следва да се констатира, че нито в
процесния АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, е вписана посоката на
движене на процесния автомобил, което изначално изключва възможността за
проверка на тези две твърдения. Така допуснатото нарушение на
административнопроизводствените правила, в частност на чл. 42, ал. 1, т. 4 и
57, ал. 1, т. 7 ЗАНН, е до такава степен съществено, че не дава възможност да
се установи по категоричен начин факта на извършване на процесното нарушение, а
това от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.
Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова,
не може да почива на предположения, а на конкретно установени факти,
обстоятелства и данни.
Тези именно съображения
обосновават и извода, че актът не е редовно съставен по смисъла на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, поради което няма придадената му отнапред материална доказателствена
сила на съдържащите се в него констатации.
13. Не на последно място следва да се констатира, че изводът на
районния съд,
че показанията на актосъставителя „...отговарят
на постъпилата информация
от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта" към
Община Пловдив, че на процесната дата не е имало дясна стрелка,
разрешаваща преминаването при разрешена зелена светлина и за
пешеходците, същата е била планирана за по-късен
период..."., не е съответен
на данните по делото. От постъпилото по делото
писмо вх. № 25170/16.03.2023 г.
от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта" към Община
Пловдив и от приложените към него писмени доказателства, извод в горния
смисъл е невъзможно да бъде направен. В цитираното писмо е посочено, че
предоставят на съда „...копие от
организацията на движение на кръстовището,
която е действала към 12.09.2022 г....", като
е уточнено, че „...Светофарната
уредба е работила към 15:40 ч., видно от справката на системата за
управление на трафика Т2С2.". Представените
с това писмо писмени
доказателства обаче, представляват част от документацията изготвена през 2019
г. по подготовка на промяната на управление на
светофарната уредба на
процесното кръстовище, но това в никакъв случай не означава, че от тях може да
се формира извод, че „ ...на процесната дата не
е имало дясна стрелка, ....
същата е била планирана за по-късен период..."., както неправилно е приел съда.
14. Изложеното до тук не е съобразено от районния съд, в резултат
на което
постановеното от него решение не е съответно на материалния закон. То ще
следва да бъде отменено. Това има за последица и отмяна на спорното в процеса
наказателно постановление.
V.
За разноските:
15. При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
във връзка с чл.
228 и чл. 143, ал. 1 АПК, на касационния жалбоподател се дължи присъждане на
сторените в производството разноски за двете съдебни инстанции. Те се
констатираха в размер на 400 лв. - договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд,
XIX състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1367 от
04.08.2023 г. на Районен съд гр. Пловдив, XX н.с, постановено по а.н.д. № 7104
по описа на същия съд за 2022 г., като вместо него ПОСТАНОВЯАВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-007134/11.10.2022 г.,
издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция"
Пловдив, с което на А.А.К., ЕГН **********, за нарушение на чл. 6, т. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 5, ал. 1 ЗДвП,
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева, както и са отнети 8 контролни точки,
съгласно Наредба № 13-2539/17.12.2012 г. на МВР. ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР - Пловдив да заплати на А.А.К., ЕГН **********, сумата в размер на 400 лв.,
представляваща сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.