Р
Е Ш Е
Н И Е № 63
гр.Габрово, 02.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : И.Димова
С.Миланези
при секретаря М.Шаханова , като
разгледа докладваното от съдията Пенкова
в.гр.д. №14 по описа за 2020г. ,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на «ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ»АД срещу постановеното решение
по гр.д.№1231/2019г. на Габровски районен съд.
Жалбоподателят оспорва обжалваното решение като незаконосъобразно и
необосновано.Твърди ,че корекционната процедура е извършена законосъобразно и
процесната сума е дължима. Позовава се на практика на ВКС.Твърди,че от
доказателствата по делото се установява,че е налице неотчетена електроенергия,
натрупана в тарифа 1.8.4. Първоинстанционният съд не е съобразил чл.17.,т.6 от
ОУ на «Електроразпределение Север»АД Извършената корекция не представлява
санкция, а цена на доставена консумирана ел.енергия. Излагат се доводи за същността на корекцията и правата и
задълженията на страните по
процесното правоотношение. Счита,че ако
абонатът е потребил електроенергия в количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането й, като в този случай размерът на
задължението се установява служебно,при договерените в съотвествие с одобрените от КЕВР правила за измерване.В процесния случай
сметката на абоната е коригирана в съответствие с тези изисквания.В случая
следват да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 ПИКЕЕ,които са били
действащи през исковия период.Дори да е налице непълнота в тези разпоредби ,тя следва да бъде
запълнена при прилагане на правилото на
чл.183 ЗЗД и на общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново по същество на спора,с което предявеният отрицателен
установителен иск бъде отхвърлен изцяло ,ведно със законните последици.
Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.В
с.з. пълномощникът на ищеца оспорва
жалбата като неоснователна.
Въззивният съд,като взе предвид изложените от
страните доводи и доказателствата по делото, прие следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване акт,предвид на коеото е процесуално
допустима.Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на обжалване е постановеното от Габровски
районен съд решение по гр.д.№1231/2019г.,с което е уважен предявеният
отрицателен установителен иск и е прието за установено ,че ищецът Н.Й.С. не дължи на ответника «Енерго-Про Продажби»АД
сумата от 673,67лв., стойността на допълнително начислена електроенергия за периода 16.10.2017 –
15.10.2018г.по фактура №**********/17.06.2019г.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.По същество то е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно
установена от първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз
основа на установените по делото факти и са основани на материалния закон.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи за
законосъобразно извършена корекционна процедура и недоказаност на исковата
претенция.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК
за сумата от 673,67лв.
Не е спорно по делото, че между страните съществува облигационно
правоотношение за продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качеството
потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ за обект,намиращ се в гр.Г., ул.”К. О.”№**, по
партида с клиентски №*** и абонатен №********** и че за този обект има издадена фактура №**********/17.06.2019г за сумата
от 673,67лв.
Спори се по делото за дължимостта на сумата
попроцесната фактура,като ищецът
се е позовала на липсата на законоустановено основание и процедура ответникът
да извършва корекции на сметки за
ел.енергия на потребителите .
Ответникът, в депозирания писмен отговор сочи,че исковата сума ,
представляваща стойност на потребена електрическа енергия за процесния обект ,
е дължима от ищеца на основание чл.200,ал.1 ЗЗД и че с исковата сума не е
служебно начислена в резултат на извършена корекция на сметка за
потребена ел.енергия,а е реално потребено количество,което е отчетено от
СТИ.
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че на 15.10.2018г. от служители на
„ЕРП Север”АД е извършена проверка на
СТИ, при място на потребление обект в гр.Г.,ул.”К. О.”№**,клиент Н.Й.С. ,като
констатациите са отразени в констативен протокол № 1601348 от същата дата,приложен
на л.8 от първоинстанционното дело.
В КП от метрологична експертиза на СИ №322/05.06.2019г е отразено,че при проверка относно техническото състояние на частите и
механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, не е установена видима външна
намеса или видима повреда в схемата на електромера. От електромера е извадена
сумарна тарифа 1.8.0 - 006192,8 с бутона на електромера. Електромерът отговаря
на метрологичните изисквания за измерване на електрическа енергия, не
съответства на техническите характеристики.
От „Електроразпределение Север”
АД е изготвено становище за начисляване
допълнително общо количество ел.
енергия в размер на 3 558 кВТч, за
периода 16.10.2017-15.10.2018г.,която е разделена на два периода – в размер на 2514кВТч за периода
16.10.2017-30.06.2018 и 1042 кВТч за периода 01.07.2018-15.10.2018,като е
посочено ,че корекцията е извършена на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ,при което е установено точното
количество неотчетена ел.енергия.За посоченото в становището количество
ел.енергия е издадена Фактура № **********/17.06.2019 г. на стойност 673,67
лв., начислени за периода от 16.10.2017г. до 15.10.2018.
От приетата СТЕ се установява,че начислената ел.енергия ,за която е
издадена процесната фактура,е на база показанията на СТИ,по тарифа 1.8.0. Изчисленията на
стойността на електроенергията от 673,67лв. са извършени съгласно чл.50 от
ПЕКЕЕ от 14.10.2013г. за битови клиенти.Няма доказателства- извлечения от
паметта на електромера,които да показват ,че начислената ел.енергия е била отчетена от него за посочения период от една година и не може да се установи началния момент на изменението на тарифния план и дали консумираната и отчетена електроенергия е потребена в дневната или
нощната часова зона.Съгласно дадените от вещото лице обяснения в с.з. по
принцип тарифа 1.80. е сумарна на всички
тарифи и с нея
трябва да са пет общо.В случая е отчетена сумарната.
От така събраните доказателства се установява,че
ответното дружество е издало фактура за исковата сума за служебно начислено
допълнително количество ел енергия в размер на 3 558 кВТч за едногодишен период,след извършена проверка
на СТИ за обекта на ищеца.
По делото не е установено реалното потребление на
отчетеното в тарифен регистър 1.8.0
количество електроенергия за
исковия период 16.10.2017г.-15.10.2018г.,
което да обосновава дължимостта на исковата сума на твърдяното от
жалбоподателя основание - съществуващото правоотношение по продажба на ел
енергия и сочените разпоредби
от ОУ , ЗЕ и чл.200,ал.1 ЗЗД. От
доказателствата по делото и заключението на СТЕ не може да се приеме за
безспорно установено, че отчетените сумарно в регистър 1.8.0 3556кВТч са действително потребени от абоната в
процесния период. Липват данни за точния момент ,от който електромерът е
започнал да отчита енергия,включена сумарно в тази тарифа,която включва и тарифи 1.8.3 и
1.8.4 ,поради което не може да бъде
установен и точният период, в който е
осъществено натрупването на потребяваната енергия,като няма и данни какви са
били показанията в регистър при
монтирането на СТИ за обекта на ищеца , предвид на което не може да се приема
за доказано,че това е станало именно през исковия период.Липват данни и дали
тази енергия е потребена в дневната или нощната часова зона.Съгласно приетата и
неоспорена СТЕ няма доказателства – извлечения
от паметта на електромера, които да показват,че количеството
електроенергия е била отчетена от
електромера за посочения едногодишен
период от време и че не може да се установи началния времеви момент на изменението на тарифния план и дали
консумираната и отчетена
електроенергия е потребена в дневната или нощната часова зона.С оглед
тези констатации на вещото лице не е доказано дали отчетеното сумарно в тарифен
регистър 1.8.0 количество електрическа енергия е действително потребено от абонат в рамките точно на процесния
едногодишен период. Неизяснено е и каква електроенергия се отчита по регистър 1.8.3 и 1.8.4 .Не е доказано по
делото и на какво основание е извършена преценката каква част от общо отчетеното количество
електроенергия в регистъра следва да се
отнесе към отделните подпериоди в изготвената от ЕРП Север спарвка,на
база на която е извършена корекцията и издадена фактурата за процесната
сума.Следователно ответното дружество не е провело пълно и главно доказване на
твърденията си за дължимостта на исковата сума от ищеца за реално
потребена и незаплатена ел.енергия през
исковия период , поради което предявеният
отрицателен установителен иск е
основателен,до който извод е достигнал и първоинстанционният съд
По изложените съображения ,въззивният съд прие,че обжалваното решение
следва да бъда потвърдено като законосъобразно и обсновано .
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК
жалбоподателят следва да заплати на ищеца направените за въззивното производство
разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение,като следва да се
присъдят в размер на 300лв. ,предвид размера по приложения към писмения отговор на въззивната
жалба договор за правна защита и
съдействие и при уважаване на направеното възражение за прекомерност ,с оглед
фактическата и правна сложност на спора,извършените от пълномощника на страната
порцесуални действия във въззивното производство и размера на претендираното
възнаграждение от 440лв.,което е над
минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание изложеното,въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №475 от 19.11.2019г. по
гр.д.№1231/2019г. на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна,бул.”Вл.Варненчик” 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на Н.Й.С., ЕГН **********, с адрес
***, сумата от 300лв. - разноски за въззивното производство.
УКАЗВА на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна,бул.”Вл.Варненчик” 258, Варна
Тауърс – Г,че следва да преведе дължимата сума за разноски по банкова сметка – ***:***, BIC/***:FINVBGSF при „Първа инвестиционна банка” .
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :