РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1540/11.08.2022 г.
гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХІІI
състав, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
участието на секретаря Петя Петрова, като разгледа докладваното от съдия Георги
Пасков административно дело № 581 по описа на съда за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано
е по жалба на Ф.М.Е. с ЕГН ********** ***, ***, чрез адв.
Т.Д., срещу Решение № 2153-15-30 от 12.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ -
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ Ц9101-15-774#13/25.01.2021г.
от Ф.М.Е., в качеството ѝ на земеделски стопанин, против Задължителни предписания № ЗД-1-15-00862277/12.01.2021
г. на С.И.Д.- главен инспектор по осигуряването – контролен орган на ТП на НОИ
– Пловдив.
В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно,
неправилно, постановено при неправилно установена фактическа обстановка и липса
на мотиви, както и при непълна и неправилна съвкупна преценка на представените
доказателства. Оспорват се посочените в обжалваното решение констативни
протоколи, съставени от лекари експерти по ЕВН при ТП на НОИ – Пловдив. Сочи
се, че издаваните на жалбоподателката болнични листове и изплащаните ѝ парични
обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане
на малко дете се основават на това, че действително за процесния период същата
е била бременна и е родила две деца, като в тази връзка е декларирала
посочените данни за периода 2015г.-2020г., респ. е имала право да ѝ бъдат издадени
съответните медицински документи, което се твърди, че не кореспондира с извода
на административния орган, че не следва да се счита за осигурено лице към момента
на издаване. Сочи се, че г-жа З.като регистрира земеделски производител (ЗП), е
закупила терен, който засадила с череши, като през времето, в което не ползвала
болничен, с помощта на роднини и ангажиране на други хора, е извършвала съответните
действия по напояване, орязване, пръскане и други с цел бъдещо плододаване.
Предвид изложените оплаквания в жалбата,
се иска да се отмени решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Претендират
се разноски. Сочи се прекомерност на размера на претендираното от ответната
страна юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по жалба - директорът на ТП на НОИ, чрез пълномощника юриск.С.,
оспорва жалбата като неоснователна и предлага да бъде оставено в сила
обжалваното решение по съображения, изложени в писмено становище. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява по отношение на размера
на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид изложеното в
жалбата и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за
установено следното:
Не се спори по делото, че от контролен
орган на ТП на НОИ - Пловдив, е извършена проверка на ЗП Ф.М.Е. по отношение
определяне правото на изплащане на парично обезщетение на лицето при бременност
и раждане, както и за извършване на проверка по издадени на същото болнични
листове за периода от 25.01.2016г. до 08.08.2020г.
При проверката е установено, че лицето е започнало трудова дейност и на
21.11.2014г. и е осигурявано като земеделски стопанин за фонд „Пенсии“ и фонд
„Общо заболяване и майчинство“.
Не се спори също, че жалбоподателката от
03.11.2014г. е регистрирана като земеделски стопанин, на основание Наредба №
3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани,
като е завявала последващи заверки на регистрацията си през стопанските години
от 2014-2020г. Декларирано е пред проверяващите органи от страна на г-жа З., че
в периода на проверката е имала трудна бременност, както и че в качеството на
земеделски производител се занимава с производство на тютюн, череши, люцерна и
калифорнийски червей, като продава продукцията си на частни лица. Декларира
също така извършени пътувания до Турция по лични поводи, през периода
2014г.-2020г.
Съгласно подадени от лицето годишни
данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ/ГДД/ за периода от 2014 г. до 2019 г., същото
е декларирало дейност като регистриран земеделски стопанин, като в Приложение №
3 на подадените декларации са декларирани доходи от друга стопанска дейност и
са вписани данни за придобит доход по чл. 29 от ЗДДФЛ и доходи под формата на
държавни помощи, субсидии и др. подпомагани от Европейския фонд, през периода
2014 г. - 2019 г.
Не се спори, че за Ф.М.Е. са налице данни
за направени вноски за фонд ДОО за периода от месец януари 2015г. - декември
2020 г, а именно - за внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице
по реда на чл. 4, ал. 4 от КСО - лица, подлежащи на задължително осигуряване за
инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и избрали да се
осигуряват за общо заболяване и майчинство. Установено е също, че за г-жа Е. за
периода от месец януари 2015 г. до месец октомври 2020 г. са подадени данни с
декларация образец №1 с код за вид осигурен 13 - за регистрирни
земеделски стопани и тютюнопроизводители, с отработени дни, с дни с право на
обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане
на малко дете.
Констатирано е по данни от
информационната система на НОИ, че за Ф.М.Е. са представени удостоверения: Приложение
№ 9 към НПОПДОО за период от 06.01.2015г. до 30.03.2015г. вкл. за изплащане на
парично обезщетение за временна неработоспособност; Приложения № 9 към НПОПДОО
за период от 25.01.2016г. до 07.06.2016г. вкл.; Приложения № 11 към НПОПДОО за
изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50,
ал. 1 и чл. 51 от КСО за периода от 08.06.2016г. до 09.03.2017г., вкл. и
парично обезщетение на основание чл. 53 от КСО за отглеждане на дете до
2-годишна възраст за периода от 10.03.2017г. до 09.02.2018г. вкл.; Приложения №
9 към НПОПДОО за период от 08.05.2018г. до 22.05.2018г.; 01.10.2018г. до
15.10.2018г. и за период от 19.11.2018г. до 01.12.2018г. за временна
неработоспособност поради общо заболяване; Приложения № 9 към НПОПДОО за период
от 11.03.2019г. 23.03.2019г., от 12.08.2019г. до 24.08.2019г., от 10.10.2019г. до 27.03.2020г. за временна
неработоспособност поради общо заболяване; и за периода от 27.03.2020г. до
22.06.2020г. за бременност и раждане; Приложение № 11 към НПОПДОО за изплащане
на парично обезщетение при бременност и раждане на осн.
чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО, считано от 09.08.2020г. Не се спори, че
посочените обезщетения са изплатени на лицето до 30.09.2020 г., включително.
В административната преписка е налична
справка от сектор „Български документи за самоличност“, при ОД на МВР – Пловдив
/л.22-25/ относно, извършени от лицето излизания извън територията на Република
България през ГКПП Кап.Андреево и през ГКПП Кап.Петко Войвода за периода от 01.01.2015г. до 24.07.2020г.
С оглед така посочените данни и след извършена
проверка от лекар експерт по ЕВН в ТП на НОИ на лечебните заведения, издатели
на болнични листове на Ф.М.Е., контролните органи приемат, че същата не се
счита за осигурено лице към момента на издаване на болнични листове: № Е20151411861
с период от 06.01.2015г. до 16.01.2015г.; № Е20151953492 с период от
16.03.2015г. до 30.03.2015г. - за общо заболяване и майчинство; № Е20153546718
с период от 25.01.2016г. до 10.03.2016г., Е20164324447 с период от 14.02.2016г.
до 27.03.2016г., Е20165251716 с период от 14.02.2016г. до 27.03.2016г. и №
Е20165251826 с период от 27.03.2016г. до 08.06.2016г. - при бременност и
раждане и майчинство; молба - декларация за изплащане на парично обезщетение
при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО за период от 08.06.2016г. до
10.03.2017г., молба - декларация за изплащане на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода от 10.03.2017г. до
10.02.2018г., болничен лист№ Е20181116167 c период от 08.05.2018г. до 22.05.2018г.,
Е20182456145 с период от 01.10.2018г. до 15.10.2018г., №Е20182456259 с период
от 19.11.2018 г. до 01.12.2018 г., №Е20196243662 с период от 11.03.2019 г. до
23.03.2019 г., № Е20197672635 с период от 12.08.2019 г. до 24.08.2019г., № Е20198506758
с период от 10.10.2019 г. до 09.11.2019 г., №Е20198506970
с период от 09.11.2019 г. до 09.12.2019 г., №Е20199051096 с период от
09.12.2019 г. до 08.01.2020г., №Е20199051282 с период от 08.01.2020 г. до
07.02.2020 г., №Е20200241618 с период от 07.02.2020 г. до 08.03.2020 г.,
№Е20200241839 с период от 08.03.2020 г. до 27.03.2020 г. - за общо заболяване и
майчинство; №Е20200530843 с период от 27.03.2020 до 11.05.2020 г..
№Е20200935476 с период от 11.05.2020г. до 22.06.2020г. и №Е20201636752 с период
от 22.06.2020г. до 09.08.2020г. за бременност и раждане. Констатирано е от
органите на НОИ, че на Ф.М.Е. са издадени болнични листове за периоди, в които
същата не е пребивавала на територията на страната, както и че за част от
издадените болнични не спазвала предписания от здравните органи режим на
лечение като конкретно по отношение на болничен лист № Е20200530843 с период от
27.03.2020г. до 11.05.2020г. е получен от майката на жалбоподателката.
На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО
на г-жа З.са дадени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00862277/12.01.2021 г.
от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, съгласно които осигурителят Осигурителя/самоосигуряващото се лице: 1/ да заличи данни с декларация
№ 1 „Данни за осигуреното лице“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за
съдържанието на, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите
се лица, за Ф.М.Е. за периода от 01.01.2015г. до
ноември 2020г. вкл. – с код за вид осигурен "13"; 2/ да подаде в ТП
на НОИ – Пловдив с код корекция за лицето Приложение № 9, 10, 11 като се
декларират обстоятелства, че лицето е неосигурено за общо заболяване и
майчинство за периода от 2015г. до 2020г. Административния орган е мотивирал
издадените задължителни предписания, с аргумента, че след като лицето е
регистрирано като земеделски стопанин на 03,11,2014г., а за периода от 2015г.
-2020г. не е пребивавало на територия на
страната за него не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО и
същото не се счита за осигурено съгласно § 1 от ДР на КСО и няма право да
получава парично обезщетение за временна неработоспособност, бременност и
раждане и отглеждане на малко дете по представените удостоверения, Приложения №
9 и Приложение № 11 от НПОПДОО, считано от 16.03.2015г. до 30.11.2020г.
Посочено е, че поради това, че лицето не се счита за осигурено лице за периода
01.01.2015г. - 30.11.2020г. не следва да се подават
данни с декларация № 1 „Данни за
осигурено лице“. Посочено е в мотивите на органа, че Ф.М.Е. не е упражнявала
дейност като земеделски стопанин и за нея не е възникнало осигуряване за
съответния осигурителен риск, поради което не е осигурено лице, съгласно чл.
10, § 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО.
Срещу
задължителните предписания, в срок, е подадена жалба с вх. № 9101-15-774#13/25.01.2021г.
от г-жа З., в която е изразено несъгласие с направените констатации и е
посочено, че липсва законово основание за изпълнение на същите, както и че
декларации образец № 1 за периода 2015г. - 2020г. са законосъобразни и
отговарящи на действителното положение и ако изпълни така издадените ѝ
предписания по отношение на тази декларация ще се окаже, че осигурителните
права на жалбоподателката ще останат неуредени.
Обжалваните Задължителния предписания са
потвърдени с оспорваното в настоящото производство решение на директора на ТП на
НОИ – Пловдив. В същото е направен
анализ на фактическата обстановка, установена с констативен протокол №
КП-5-15-00862252/07.01.2021г., съпоставена с нормативната уредба, като
решаващият орган е направил извод, че лицето има регистрация като земеделски
производител, която обаче не е достатъчно условие по смисъла на КСО, за да
възникне осигурително правоотношение, предпоставка за ползване на парични
обезщетения от фондовете на ДОО. Съгласно изложените от административния орган
мотивите, законодателят е разграничил понятията „осигурено лице“ и „земеделски
стопанин“, а събраните доказателства от проверката сочат, че лицето няма
качеството на осигурено лице, поради което Задължителните предписания са
правилно издадени и съобразени с материалния закон.
В съдебното производство е допуснат и
разпитан един свидетел – А.Н.Х. – майка на жалбоподателката. Според показанията
на свидетелката, дъщеря ѝ се
занимава с земеделско производство от
2014 г. като през 2015 г. е взела
земя и започнала да се грижи за овощни дръвчета, които докарала от Турция като
от там купувала препарати за тях. Довела и агроном от Турция, който да се грижи
за насажденията. В този период Г-жа З.имала проблемна бременност като във
връзка с нея посещавала лекари в България и Турция. Често пътувала до Турция
като преминавала през ГКП Капитан Андреево и през Гърция. От засетите дръвчета
с череши, започнали да берат преди година. Свидетелката поемала грижите за тях,
когато г-жа З.била болна, тъй като имала пълномощно. Наемала работници. За
втората си бременност в 2020 г. жалбоподателката била в Турция на преглед при
лекар, но заради пандемията не успяла да се върне. Там се налагало да се да се
грижи болни роднини. Свързвала се онлайн с лекар в Българя, който ѝ изисквал
изследвания от Турция, за да ѝ издава болнични листове, които самата
свидетелка получавала. Сочи че г-жа З.плащала наеми и надници включително и
разходите по агронома от Турция.
По искане на жалбоподателката по делото
е допусната съдебно-агрономическа (САЕ), която да отговори на въпросите: с
какво предназначение е, и за какво се използва имотът предмет на представените
по делото нот.акт
от 06.01.2015г. и протокол № 28-03 от 05.04.2016г. на ОСЗ „Родопи“, има
ли насаждения в този имот, на каква приблизителна възраст са същите и кога
започва периода на плододаването им.
В
отговор на поставените въпроси, по делото е прието, без възражение от страните,
заключение по САЕ, изготвено от ВЛ агр.М.В., която
след като е посетила поземлен имот № 011095 с площ 4,408 дка, находящ се в
землището на с.Устина, общ.Родопи, е констатирала, че в същия е с НТП – овощна
градина, на място има засадени трайни насаждения от череши, които към момента
на огледа (септември 2021г.) са на видима възраст - седем години и във фаза вегетация и
преминаване във фаза на покой. По отношение на плододаването
на въпросните насаждения с череши, ВЛ сочи, че през 2020г. са встъпили в първа
година от периода си на експлоатация, т.е. са в първа година в период на пълно плододаване. В с.з. агр.В. допълва, че в младата си възраст насажденията
от череши са били от 2015г -2018г. и същите са полагани много добри грижи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в законния срок от лице с активна легитимация, което я прави
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен по смисъла
на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО орган, в рамките на вменената му териториална и
материална компетентност, в предписаната от закона форма и при наличие на
материално правно основание за това. В този смисъл не се установяват съществени
пороци на акта, които да обосновават неговата нищожност.
Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал. 1
и ал. 2, т. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по
държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се
осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и
инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията
на последните, съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, е
даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО,
подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ.
Административните актове са обективирани в изискуемата писмена форма и са
подписани от издателя си, поради което не са налице основания за оспорване по
чл. 146, т. 2 и 3 от АПК.
Спорният въпрос в настоящото съдебно
производство е дали така дадените от органа предписания, потвърдени с оспореното
решение, са законосъобразни.
Съдебната инстанция по същество преценява
законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на
съдържащите се в него фактически основания за издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се
осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените
правни последици. Така законосъобразността на административния акт се преценява
въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или
заменя. В процесния случай съдът намира, че актът е съобразен с материалния
закон.
Съгласно
чл.3, ал. 1 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските производители
на регистрация подлежат юридически лица, ЕТ и физически лица, навършили
18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на
земеделска продукция. Регистрираните земеделски
стопани, подлежат на вписване в регистъра, по реда на чл. 5 от
посочената наредба. Безспорно е по делото, че жалбоподателката от 03.11.2014г. притежава
валидна регистрация като земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал. 3 от същата
наредба. По смисъла на КСО обаче, наличието само на регистрация като земеделски
стопанин не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с
произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност
между качеството „земеделски производител“ и „осигурено лице“. Легална
дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО,
според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за
което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на § 1, ал. 1,
т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски стопани са физическите лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и
са регистрирани по установения ред.
По аргумент от гореизложеното, лице, за
което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая, че е
произвеждало растителна и животинска продукция, предназначена за продажба, не
може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни
в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Следователно, изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е
лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като
произвежда продукция за продажба, както и да е регистрирано по съответния ред.
В
случая няма спор за регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин,
както не е спорна и извършваната от нея дейност – производство на растителна
продукция. Поставя се правния въпрос дали регистрацията на г-жа З.като
земеделски производител ѝ дава качеството на „осигурено лице“, както и
дали продукцията, която е произвеждала е с предназначение за продажба на трети
лица.
По силата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО
задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за
смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Съгласно чл.
4, ал. 4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и
майчинство. Но на основание цитираните разпоредби, се налага извод, че в кръга
на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за
които, на първо място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за
пазара, както и да бъдат регистрирани за това по установения ред. В този смисъл
от наличните по делото доказателства се установява регистрация на
жалбоподателката като земеделски
стопанин и презаверяването на тази регистрация през
стопанските години 2014г. – 2020г., но не се доказа г-жа З.да е произвеждала съответната продукция с
предназначение - продажба.
Пред контролните органи, а и в
настоящото съдебно производство
единствено се сочат такива твърдения, но те не са подкрепени с никакви
доказателства. Разпитаната свидетелка, чийто показания съдът не кредитира като
достоверни с оглед родствената връзка с жалбоподателката единствено посочва, че
продукцията от насажденията с череши е била обработвана и отглеждана с цел
продажба. Не се сочат никакви данни за количества закупена продукция, за трети
лица, които са купували същата и как конкретно жалбоподателката е осъществявала
дейността си на земеделски производител, при положение, че се потвърждава от свидетеля
информацията, която е констатирана от контролните органи на НОИ за нейни
многократни пътувания в чужбина. Представеното едва в съдебното производство
пълномощно с посочена дата на съставяне 06.01.2015г., съгласно което
жалбоподателката упълномощава майка си да я представлява пред трети лица в
качеството ѝ на земеделски производител по никакъв начин не води до извод
за реалното упражняване на трудова дейност като земеделски стопанин от г-жа З. От
друга страна, от приетото по делото заключение по САЕ се установява единствено
наличие и обгрижван вид на насаждения от череши в
имот, собственост на жалбоподателката, което също не обосновава извод, че дейността
по засаждането и обработването на посочената растителна култура е свързано с реално полагане на труд от страна
на жалбоподателката, или евентуално от наети от нея лица, което да сочи, че
същата има качеството на осигурено лице, в качеството ѝ на земеделски
стопанин по смисъла на КСО.
Поради изложеното, съдът намира, че въпреки
валидната ѝ регистрация като земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал. 3
от Наредба № 3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските производители, към датата на издаване на оспорения акт, Ф.М.Е. не
се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл. 4,
ал. 3, т. 4 от КСО, вр. с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на
КСО лица. Подадените от лицето данни като самоосигуряващо се лице, регистриран
земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл
са задължителните предписания, потвърдени с обжалваното в настоящото съдебно
производство решение. Този извод се подкрепя и приложените административната
преписка доказателства, в т.ч. и констативните протоколи, които се оспорват от
жалбоподателката, без обаче да се сочат конкретни аргументи относно
съдържанието на същите. От друга страна, направените в тях констатациите от
експерти по ЕВН в ТП на НОИ съответстват на приложените в административната
преписка писмени доказателства. С оглед съдържанието на същите, както и от
приетите по делото доказателства, съдът приема, че за лицето не е
възникнало осигуряване за съответния
осигурителен риск. Ето защо оспореното решение на директора на ТП на НОИ -
Пловдив се явява правилно, а жалбата - неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
При
този изход на спора, съдът като взе предвид определения в чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, размер на възнаграждението за процесуална
защита по административни дела намира, че в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Ф.М.Е. с ЕГН **********
***, чрез адв. Т.Д., срещу Решение № 2153-15-30 от
12.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба с вх.№ Ц9101-15-774#13/25.01.2021г. от Ф.М.Е., в качеството
ѝ на земеделски стопанин, против Задължителни предписания № ЗД-1-15-00862277/
12.01.2021г. на С.И.Д.- главен инспектор по осигуряването – контролен орган на
ТП на НОИ – Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА
Ф.М.Е. с ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ - Пловдив сумата от 100
(сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: