№ 1205
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110200159 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. В. Й., с ЕГН ********** срещу ЕФ
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К №10052740/26.11.2024 г. на СДВР, с който на
основание чл. 189 ал. 4 вр. чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 50 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
В жалбата, подадена чрез адв. А.-САК се прави искане за отмяна на ЕФ
като незаконосъобразен, тъй като са налице допуснати процесуални
нарушения при издаването му – липса на компетентност на органа, издал
електронния фиш; не е доказано, че територията, на която е извършено
твърдяното нарушение, съвпада с територията, върху която се разпростира
компетентността на издателя на електронния фиш; не става ясно нарушението
в населено или извън населено място е извършено, в ЕФ липсва посочване на
мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението; липсва снимка,
съгласно чл. 10 ал. 3 от Наредба №8121 з-532/12.05.2015 г. на МВР, която
доказва разположението на АТСС; липсват данни от електронната памет на
АТСС, от които да се доказва по безспорен начин, че същото е действало в
съответствие с нормативните разпоредби, и че точно автомобилът на
жалбоподателя се е движел с отчетената скорост; липсват данни къде точно са
1
се намирали пътните знаци към момента на установеното нарушение.
Жалбоподателят оспорва начина на връчване на ЕФ, който го го е лишил от
възможността да посочи дали друго лице е управлявало автомобила по
времето, за което се твърди, че е извършено нарушението. Твърди, че ЕФ е
издаден извън сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Предлага на съда да
отмени същия като незаконосъобразен, претендира разноски за адвокатско
възнаграждение. Редовно призован жалбоподателят се явява лично в с.з. и
поддържа жалбата. Оспорва истиността на датата на снимката, справката за
издаден/връчен ЕФ, протокола за използване на АТСС, ежедневната форма на
отчет, поради две различни дати – 26.11.2024 г. и 23.12.2024 г.
Жалбоподателят прави възражение, че от данните представени от СО е видно,
че общината не разполага с проект за организацията на движението в този
участък. По делото са постъпили писмени бележки с подробни доводи за
незаконосъобразност на ЕФ /л.44 от делото/.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. От
юрисконсулт Михайлова са постъпили писмени бележки с подробни доводи за
неоснователност на жалбата. Предлага на съда да потвърди ЕФ като
законосъобразен, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в
срок /в информационната система на МВР-АИС-АНД е посочена дата на
връчване 29.11.2024 г./, поради което съдът приема в полза на жалбоподателя,
че е спазен срока за обжалване, от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това
са следните.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с
автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S1 за това, че на дата
26.11.2024 г. в 11:44 часа в гр.София, бул. Александър Малинов до Бизнес
парк с посока на движение от Околовръстен път към ул. Самара, установило,
че л.а. Дачия Логан, с рег. №СВ 7237 КС се движи с 69 км/ч при ограничение
50 км/ч за населено място, респ. превишение от 19 км/ч, след приспаднат
толеранс от - 3%.
Видно от база данни КАТ собственик на процесния лек автомобил е
2
именно жалбоподателят.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
какво именно поведение се санкционира.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на
жалбоподателя като собственик на вписаното в него МПС към момента на
нарушението и което обстоятелство не се оспорва. Няма данни,
жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189 ал.5 ЗДвП и по
чл. 189 ал.6 ЗДвП, като възраженията му, че начинът на връчване на ЕФ му е
попречил да се възползва от горната разпоредба са изцяло неоснователни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Съобразно правилото на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, при нарушение, установено
и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл.189
ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба №8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от
19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело №1/2013 г. на
ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на техническа
система, /без значение мобилна или стационарна/, е допустима, като законът и
наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното
функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Именно с цел
гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на обективната
истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове,
Наредбата предвижда към административната преписка, която се изпраща в
3
съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя
и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите,
действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение
на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка.
Всички посочени данни са приобщени по делото, поради което съдът
счита че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи.
Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189 ал. 4
ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да
съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, където са предвидени
реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се
счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание
на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление и възраженията
в жалбата в обратната насока са неоснователни.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система,
като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от
техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч за
населено място, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, като
няма данни, вкл. видно и от снимковия материал за обстоятелства, пречещи на
правилното отчитане на скоростта от техническото средство.
Коректно и ясно е отразено в ЕФ, че се касае за глоба на физическото
4
лице жалбоподател като собственик на автомобила.
Налице е изготвен Протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /л.25 от делото/.
Всъщност именно с този протокол е удостоверено използването на АТСС на
съответното място за контрол съставен от обслужващия полицейски служител,
в който изчерпателно следва да бъдат посочени точното място за контрол и
посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък
скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния
автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и
номерата на първия и последния запис. Протоколът по чл. 10 ал. 1 от
наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на
мобилно АТСС, за да има обвръзка между предвидената с наредбата
информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал, което в случая
безспорно е така.
Налице е снимка на разположението на уреда, съгласно чл.10 ал.3 от
същата наредба /л.26 от делото/, като възраженията за липсата на същите са
изцяло неоснователни.
Действително, Столична община е уведомила съда, че не разполага с
проект за организация на движението в участъка бул. Александър Малинов до
Бизнес парк /л.50 от делото/. Това би било от значение за съставомерността на
нарушението само, ако на жалбоподателя беше вменено нарушение по чл.21
ал.2 ЗДвП – наличие на пътни знаци от вида В26, сигнализиращи скорост,
която не трябва да се превишава, различна от тази за населено място. В
конкретния случай обаче се касае за нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП, а именно –
нарушение на скорост над 50 км/ч за населено място и е без значение, че в този
участък липсва проект на организация на движение от СО.
Техническото средство, с което е заснето нарушението е одобрен тип
средство за измерване от БИМ, видно от данните по делото /л.30/.
Техническото средство е годно като по делото са представени писмени
доказателства установяващи това обстоятелство – Протокол за проверка на
техническото средство, установяващи изправността на същото към датата на
нарушението – 26.11.2024 г., характеристики на мобилната видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения ARH CAM S1,
както и удостоверение за одобрен тип на същото, издаден от БИМ.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от надлежно
приложеното по преписката статично изображение /л.24 от делото/, което
съгласно чл.16 ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
5
видеоконтрол. Това отпечатано статично изображение във вид на снимков
материал се състои от два компонента: снимкова част и тестова част, която
съдържа словесно описание на нарушението, което е заснето /съответно л.24 и
л.25 гръб/.
В случая е налице пълно съотвествие между разпознат от АТСС
регистрационен номер и този отразен в ЕФ. Всъщност, посочените по-горе
два неразривно свързани компонента, от които се състои статичното
изображение, дават отговор и на възражението на процесуалния представител
на жалбоподателя, касаещо точното място на извършване на нарушението. На
снимката са посочени точните координати на заснемане на нарушението, а в
текстовата част тези координати са обвързани с конкретния административен
адрес, на който е извършван контрола върху скоростта.
В конкретния случай, правилно е приложен и чл. 16 ал. 5 от Наредба
№8121з532/12.05.2015 г., като при определяне на установената наказуема
скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч. От приложения снимков материал
се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 72 км/ч.
Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения
снимков материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във
фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има
предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на
одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени
грешки при измерване на скорост при стационарна система от 3 процента. В
тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния
фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и
наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена
на 69 км/ч с приспаднат изискуемия толеранс от 3 %.
Служителят Деян Тодоров Чорбаджиев да е преминал задължителен
курс за обучение с техническо средство ARH CAM S1, видно от сертификата,
издаден на 01.03.2019 г. /л.33 от делото/.
Поради тези мотиви, съдът намира, че санкцията за жалбоподателя е
определена правилно по реда на чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП - водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване
от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.
6
Възражението на жалбоподателя за изтекли давностни срокове е
неоснователно, имайки предвид датата на извършване на нарушението –
26.11.2024 г. и отразената дата на връчване на същия в базата данни на
въззиваемата страна – 29.11.2024 г.
Не е налице е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В хода на
производството не се събраха доказателства, които да сочат по-ниска степен
на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение в
сравнение с обикновените случаи от този вид.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваният ЕФ като правилен и
законосъобразен следва да бъде потвърден изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва
да бъде определено в посочения минимален размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП - 80 лв., поради неявяване на процесуален представител по
делото, но отчитайки представените подробни писмени бележки /л.44-л.46 от
делото/.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К
№10052740/26.11.2024 г. на СДВР, с който на П. В. Й., с ЕГН **********, на
основание чл. 189 ал. 4 вр. чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП е наложена глоба в размер на
50 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА П. В. Й., с ЕГН ********** да заплати СДВР сума в размер
на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7