Р Е Ш Е Н И Е № 58

гр. Сливен, 29.03.2021 год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,        в публично заседание  на осми март

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                         Радостина Желева                                      и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от               съдията            административно  дело №  75    по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „МИП 2010“ ООД гр. Сливен, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-Р-400-0051200/21.01.2021 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – м.„В.“, находяща се в гр. Сливен, С. м. б., с.от „МИП 2010“ ООД и забрана за достъп до него за срок от три дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че в протокола за извършената проверка не било установено описаното нарушение. Към момента на издаване на заповедта било връчено наказателно постановление, което оспорващият бил обжалвал. Заявява, че оспорва констатациите, изложени от органа по приходите. В заповедта липсвали конкретни фактически основания, а мотивите били бланкетни. Не отговаряло на истината твърдението, че за извършената продажба липсвало издаден фискален бон. За извършената покупка на кафе, натурален сок, тиква с мед и минерална вода бил издаден касов бон, отразяващ стойността на покупката, придружен със служебен бон с подробна информация за наименованието, количеството и стойността на закупените стоки. Това било констатирано от проверяващите. Счита, че няма извършване на нарушение, както и липсвало основание за налагане на ПАМ. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваната заповед, като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание чрез упълномощен представител – адв. М. А. - АК Сливен жалбата се поддържа. Претендират се разноски.

Ответната страна  - Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, се представлява от ст. юриск. С.Д., който изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за отхвърлянето й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по инициатива на административния орган, във връзка с извършена проверка на 20.11.2020 г. в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – м.„В.", находяща се в: гр. Сливен, С. м. б.. Съгласно представения с преписката протокол за извършена проверка серия АА № 0051200/20.11.2020г., служители на ГДФК на НАП, извършили проверка на цитирания търговски обект, при която било установено, че при извършена контролна покупка на храна и напитки, а именно  1бр. кафе, 1 бр. натурален сок „Капи", 1 бр. десерт и 1 бр. минерална вода на обща стойност от 7.30 лв. заплатена в брой от Т. С. Б. – и. по приходите в ЦУ на НАП ГДФК, е издаден фискален касов бон с № 013146/20.11.2020г. от наличното в обекта фискално устройство - модел „Daisy Micro 01, притежаващо индивидуален номер DY485362, с фискална памет номер 36643335, на който е изписан като продажба артикул - „предястия" на стойност от 7.30лв.

Видно от представената административната преписка, на оспорващия търговец е бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № F580556/23.11.2020 г. за нарушение на чл.26, ал.1,т.7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, като е прието, че „МИП 2010" ООД с ЕИК ***, не е изпълнило задължението си издадената фискална касова бележка да съдържа задължително - наименование на стоките, количество и стойност по видове закупени стоки.

С процесната ЗНПАМ № ФК-Р-400-0051200/21.01.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „а“ от ЗДДС, е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект, представляващ м.„В.", находяща се в гр. Сливен, С. м. б., стопанисван от жалбоподателя, и е забранен достъпът до него за срок от 3 дни на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Заповедта е издадена въз основа на констатациите, обективирани в Протокола за извършена проверка серия АА № 0051200/20.11.2020 г, както и въз основа на всички събрани доказателства, като административния орган е приел, че „МИП 2010" ООД гр.Сливен е нарушил чл.26, ал.1,т.7 от Наредба №Н-18/2006 г. на министъра на финансите. Извършеното нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „а“  от ЗДДС, което е сторено от административния орган с процесната заповед, издадена на основание чл.186 ал.3 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена на представител на дружеството на 26.01.2021 г., а жалбата е подадена в съда на 08.02.2021 г., поради което се явява процесуално допустима – подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, адресат на заповедта, при наличие на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна при следните съображения:

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице. Тази заповед, като всеки индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания за издаване на индивидуални административни актове.

След извършена, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, съдът приема, че оспорената ЗПАМ е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, като изводът за териториалната такава, съдът основава на нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК.

Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал.1, т.1 и т.3 от ЗНАП и правомощията предоставени на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас при Централно управление на НАП със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (л.68-70).

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма като съдържа задължителните нормативно установени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „а“ от ЗДДС, посочена като материалноправно основание за издаване на заповедта, принудителната административна мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.  Тази правна норма не предоставя възможност за преценка на компетентния орган по приходите, а е единствено задължение да приложи посочената ПАМ при наличие на визираните в хипотезата юридически факти, т.е. административния орган действа в условията на обвързана компетентност.

В чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Въз основа на законовата делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.), която регламентира изискванията, редът и начинът за издаването на документа и подаването на данните към Националната агенция за приходите. Посочената в обжалваната заповед норма на чл.26, ал.1,т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. въвежда изискването фискалната касова бележка от ФУ да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително като реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.

По делото са събрани категорични доказателства, че на 20.11.2020 г.  в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ м.„В.", находяща се в гр. Сливен, С. м. б., е извършена контролна покупка на храна и напитки на обща стойност 7,30 лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, като издадената за извършената продажба фискална касова бележка № 013146/20.11.2020 г. не съдържа задължителните реквизити: наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

От протокола за извършена проверка серия АА № 0051200/20.11.2020 г., се установява по категоричен начин, че  е извършена контролна покупка на храна и напитки, а именно  1бр. кафе, 1 бр. натурален сок „Капи", 1 бр. десерт и 1 бр. минерална вода на обща стойност от 7.30 лв. заплатени в брой, а е издаден фискален касов, на който е изписан като продажба артикул-„предястия" на стойност от 7.30лв. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът за извършената проверка, съставен по установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.

Касовият бон за извършената от проверяващите контролна покупка не отговаря на изискванията на чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС, във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., които както бе посочено по-горе изискват касовият бон да съдържа задължителни реквизити, едни от които са именно наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

Не може да бъде споделена защитната теза на дружеството-жалбоподател, че с издаването на сметката 40 от 20.11.2020 г. към касовия бон е санирано нарушението на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като законът изисква касовият бон да съдържа задължителните реквизити и не допуска тези реквизити да се съдържат в някакъв друг, допълнителен документ, издаден от друго устройство, а не от въведеното в експлоатация по установения ред фискално устройство. Т. е., в настоящия случай безспорно е установено, че „МИП 2010" ООД гр.Сливен е осъществило нарушение на установения в закона ред за документиране на извършени продажби, като е издало касов бон без задължителните реквизити при изрично разписано в нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдържание за този документ. Следователно налице са всички предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. ( В този смисъл Решение № 4611 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12519/2019 г., I о., Решение № 6500 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 878/2020 г., I о., Решение № 2216 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9059/2019 г., VIII о., Решение № 16014 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6420/2019 г., VIII о.,)

Принудителните административни мерки се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административни нарушения съгласно чл. 22 ЗАНН, като следва да са съобразени с вида и характера на нарушението и конкретните материално правни предпоставки за налагането им съгласно специалния материален закон. Установеното нарушение в процесния случай води до наличие на соченото в заповедта фактическо основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „а“ от ЗДДС.

С налагането на ПАМ се гарантира преустановяване извършването на нарушения от същия вид от търговеца, а съгласно чл. 12 ЗАНН с налагането на административните наказания се цели да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително на останалите граждани. На практика обаче като всяка мярка на административна принуда ПАМ също преследва предупредителни и превъзпитателни цели като подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения. Специфичната цел на ПАМ по чл. 186 ЗДДС не е свързана с издаването и изпълнението на НП за нарушението, за което е издадена. Това следва от текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, според който ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. (Решение № 12620 от 26.09.2019 г. по адм. дело № 4641/2019 г. първо отделение на ВАС). Поради тази причина в производството по налага и оспорване на ПАМ не могат да се разглеждат и въпросите относно правилността на налагането на административно наказание и свързаните с него въпроси за отговорността на дееца, вкл. и тези за вината.

При прилагането на ПАМ, по смисъла на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, преценката на органа се отнася единствено до определяне продължителността на срока. При тази преценка той действа в условията на оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпа до него. Преценката на административния орган относно срока, за който следва да се наложи ПАМ, а именно 3 дни от допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни е в съответствие с тежестта на нарушението и целите, с които тя се прилага, т.е. в съответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Изложените в акта мотиви относно продължителността на срока на налагане на процесната ПАМ в достатъчна степен конкретизират съображенията на административния орган при определянето на срока на налагане на ПАМ. Действайки при условията на оперативна самостоятелност относно срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал.1 ЗДДС максимум до 30 дни, издателят на заповедта изрично е посочил, че продължителността на срока е съобразена с начина и вида на организиране на отчетността на търговеца и степента на обществената опасност на деянието. Отчетено е обстоятелството за вида на извършваната търговска дейност, и среднодневния оборот, както и, че констатираното нарушение цели отклонение от данъчно облагане. Изрично е посочено, че срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на нарушенията, както и, че при тази му продължителност няма да се засегнат права и законни интереси на търговеца в по- голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Тези мотиви са достатъчно конкретни и логически обосновани, поради което позволяват да се извърши преценка на съответствието на заповедта с целта на закона. Оспорената заповед не е в колизия с преследваната от закона цел, както и с основния принцип на съразмерност в административния процес, залегнал в чл. 6 АПК. В случая ПАМ е наложена за срок от 3 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. (Решение № 5447 от 11.04.2019 г. по адм. дело № 78/2019 г. осмо отделение на ВАС)

Съобразявайки характера на административната принуда и засягането на обществените отношения свързани с отчетността правилно административния орган е приел, че е налице висока степен на обществена опасност, тъй като не може да бъде осъществено проследяване на търговския оборот в цялост и по този начин се стига до отклонение от данъчното облагане, което е определящо за решението да се наложи ПАМ за срок около минималния размер.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправните норми, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. пето от АПК, Административен съд Сливен,

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МИП 2010" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-Р-400-0051200/21.01.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „МИП 2010" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: