Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В., 31.07.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. В
при
участието на секретаря Т. К. след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №8235
по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от
К.С.А. срещу Заповед №14-17-35/30.09.2014г. на Директора на О. Д. “З.”В., в
която е отправено искане за прогласяване на нищожността й.
Жалбоподателят
излага, че обработва като земеделски производител собствените си земи в землището на с.Ю., общ.А. / имоти с №№*;
*; *; *;*/ и земите на неговия брат Ц. С.А. -44.458 дка/ имоти с №№*; *; *; *; *;
*; * и */. Сочи, че на 30.09.2014г. била издадена Заповед №14-17-35/30.09.2014г. на Директора
на О. Д. “З.”В. за разпределение на масивите за ползване в землището на с.Ю. за
стопанската 2014/2015г. Посоченото правно основание за издаването на тази
заповед било чл.37 в, ал.4 ЗСПЗЗ. Твърди,че към 30.09.2014г. не е подписвал
споразумение по смисъла на чл.37в ЗСПЗЗ и че такова споразумение изобщо не е
съществувало. Сочи,че Комисията за землището на с/Ю., по смисъла на чл.37 в,
ал.1 ЗСПЗЗ, която да е ръководила сключването на споразумението никога не е
заседавала и не е функционирала, дори не се е събирала. Излага,че не му е известно
да имало определена такава комисия и какъв е бил нейния състав. Разпоредбата на
изисквала такава комисия да има във всяко землище на територията на общината,
като законодателят имал предвид, че в състава на тази комисия следва да
участват лица, живеещи в съответното населено място и кметът на кметството.
Твърди,че кметът на с.Ю., нито оторизирано от него лице, нито някой от живущите
или собствениците на земеделски земи в с.Ю., не е бил включен в комисията по
чл.37в, ал.1 ЗСПЗЗ, която комисия да е разпределила обработваемите ниви в
землището между лицата, които обработват земеделските земи в това землище.
Излага, че на 05.11.2014г. бил извикан от служител на ОС “З.” –Община А. и бил
заставен да подпише споразумение, като
категорично му било отказано да се запознае със съдържанието му с мотива, че „
и без това заповедта отдавна е издадена”, като на същата дата му била връчена и
процесната заповед. В последствие установил,че по отношение на него са записани
собствените му ниви, но не и тези на
брат му, които обработвал без прекъсване от 1990г., в това число и
новопридобитите съвместно с последния
през последните 25 години. Сочи,че за всичките 90.27 дка обработвани от
него ниви/негови и на брат му/ бил попълнил
първата част от декларацията по чл.69,ал.1 ППЗСПЗЗ лично на
28.07.2014г., а втората част била разпечатана от програмата на ОС”З.” А., тъй
като заявил, че няма промяна в имотите, които обработва като земеделски
производител и всички имоти, за които подал декларация за стопанската
2013/2014г. били прехвърлени към декларацията за стопанската 2014/2015г.
Представил и пълномощно от брат си, по силата на което той го упълномощавал да
стопанисва и обработва нивите му. В последствие се оказало, че при издаването
на Заповед №14-17-35/30.09.2014г. за
него били записани само собствените му ниви – общо 40.594 дка от притежаваните
общо 44.812 дка и не са записани нивите на брат му. Масивите не били обявени на публично в
кметството на с.Ю. чрез отразяването им върху извадка от картата на землището,
което било съществено нарушение и
неизпълнение на императивното изискване на чл.37в, ал.9 ЗСПЗЗ. Не било
проведено събрание на всички ползватели на земи пред комисия към кметството за запознаване със съдържанието на
споразумението и едновременното му подписване. В последствие установил, че
споразумението по чл.37в ЗСПЗЗ за стопанската 2014/2015г. дори не е подписано
от всички собственици и/или ползватели на земеделски земи в землището на с.Ю.,
в това число не било подписано и към 01.04.2016г. Земеделските земи, които
реално обработвал през стопанската 2013/2014г., обработвал и през стопанската
2014/2015г. и не били записани на него в обжалваната заповед. За стопанската
2014/2015г. декларирал, че е засял земите на брат му с пшеница. Търговско дружество
„Агро Стил 09 ”ООД декларирало, че земите на брат му са угар и те били включени
в земите на дружеството. Проверката на служителите на ответния административен
орган през пролетта на 2015г. установила, че действително тези земи са засети с
пшеница. Твърди,че от 1990г. до сега обработва нивите на брат си и въпреки това
и многобройните му опити да бъде поправена по административен ред процесната
заповед грешка, това не било сторено.
Твърди,че Заповед
№14-17-35/30.09.2014г. е нищожна. Твърди, че същата е издадена от длъжностно
лице, което не имало правомощията да я издаде. Отделно от това сочи, че
правното основание, посочено в заповедта – чл.37, в, ал.4 ЗСПЗЗ предполагало
наличието на споразумение между всички собственици и/или ползватели, като това споразумение
не било подписано от всички субекти, които са декларирали, че през стопанската
2014/2015г. ще обработват земи в землището на с.Ю.. Счита, че липсата на подписи в
споразумението на част от субектите на същото е равна на липса на съгласие. Излага,
че съгласието като елемент на фактическия състав на правните сделки,
предпоставя наличието на насрещни, съвпадащи волеизявления на страните за
предмета на сделката, каквото в случая липсвало. Липсата на съгласие означавала
липса на споразумение, от което следвало, че издадената заповед е издадена при
липса на основание, което било съществен порок на административния акт,
обуславящ неговата нищожност поради абсолютно противоречие с материалния закон.
От друга страна се посочва, че адресатите на заповедта били неизвестни
юридически лица, които не били индивидуализирания по предвидения ред. Излага,
че обстоятелството, че в заповедта не били записани всички площи, които
обработвал и обработва и през 2014/2015г. го лишавало като земеделски
производител от възможността да получи полагащите му се субсидии. Сочи, че не обжалвал заповедта в установения
от закона срок, като считал, че е допусната техническа грешка, която може да бъде поправена по
административен ред. Направил много опити заповедта да бъде изменена и да бъде
отразена в нея действителното положение, но му било отказано.
В о.с.з. процесуалният представител на
жалбоподателя заявява,
че заповедта е издадена без фактическо основание, липсват декларации и
заявления на част от нейните адресати. Сочи, че към споразумението липсва
задължителните регистър и карта, които съгласно чл. 74, ал. 3 от ППЗСПЗЗ следва
да са неразделна част от него. Излага, че в процесното споразумение
е посочено, че описът на масивите и имотите е неразделна част от проекта за споразумение,
но не и от самото споразумение, а за карта не се споменава. Твърди, че споразумението
не съответства на одобрения на 22.08.2014 г. регистър по чл. 74, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Твърди,
че обявяването
на датата и часа на заседанието на комисията за село Ю. по чл. 72, ал. 2
ППЗСППЗЗ умишлено е опорочено. На обявата, лист
№117 от делото било посочено, че за това землище заседанието ще е в 09:00 часа,
а на обявлението, лист №118 от делото е посочено, че ще е от 10:00 часа, а в
протокола от заседанието, ако такова заседание е провеждано, дори не е посочено
в колко часа е проведено същото. Счита, че заседание не е провеждано, а на
предварително подготвен текст и не в едно и също време са се положили подписи. Твърди се, че кметът
на село Ю. като персонален, задължителен член на комисията изобщо не е бил
уведомяван за датата и часа за заседанието на тази комисия. Предварителният
регистър е подписан от началника на Общинска служба “З.” - А. на 04.08.2014 г.,
а видно от протокола този регистър е бил обявен на 01.08.2014 г. Твърди,че част
от документите в тази преписка са и
антидатирани. Съгласно протокол №2 от 28.08.2014 г., на лист №147 от
делото картата за разпределение на масивите и регистъра към нея сбили приети,
а на 29.09.2014 г. с протокол №3 не бил допуснат ползвател до участие в
споразумението, което уж било подписано на 29.08.2014 г., лист №150 и 151.
Не били поставени обяви, нито в Общината нито в кметството или
помещенията на Общинска служба “З.” – А.. Твърди, че процедурата по
издаване на обжалваната заповед е проведена и
при условията на конфликт на интереси - началникът на Общинска служба “З.”
А. и председателсващ комисията по чл. 37 В от ЗСПЗЗ Маргарита Жекова Атанасова била
съпруга на лицето - Стефан А.А. - главен
специалист ОСЗГ, община А. удостоверил поставянето на обявата за изготвяне на
предварителен регистър, констативен протокол на лист №140. Оспорва констативен
протокол №139, на лист №139 и констативен протокол на лист №140 с твърдението, че същите са подписани от заинтересовани лица и в това число и от лице, което е в конфликт
на интереси като съпруг, а заинтересованите лица са служители и подчинени на
председателстващия комисията. Не ставало известно къде е било
входирано процесното споразумение и как е станало така, че документ, който
очевидно съдържа повече от един лист е входиран не чрез щемпел, а чрез компютър
и принтер, в най – добрия случай този документ бил манипулиран. Твърди във
връзка със становище на ответния административен орган, депозирано на
15.03.2017 г. по делото, че на жалбоподателя не е връчвано становище на органа
от 26.09.2016 г., което е посочено в последващото становище. Във
връзка със становището от месец Март
Депозиран е писмен отговор по жалбата от Директора
на О. Д. “З.” – град В., жалбата се
оспорва и се счита за недопустима, с искане същата да се остави без уважение и
производството по нея следва да бъде прекратено. Твърди се, че процесната заповед е издадена в изпълнение
на разпоредбата на чл. 37 В, ал. 4 ЗСПЗЗ и с нея е одобрено доброволното
споразумение, постигнато между собстевинците и ползвателите в землището на село
Ю.. Сочи се, че
заповедта не е обжалвана в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок и е влязла в
законна сила. Излага се, че
към 01.10.2015 г. същата е изчерпала своето действие, поради срочния си
характер и действие за една стопанска година по смисъла на п. 2, т. 3 от Закона
за арендата в земеделието, произвела е целевия ефект за отминал във времево
отношение период и към датата на подаване на жалбата същата не е действаща. На
тези съображения счита жалбата за недопустима, тъй като не е налице ИАА, който
да бъде обжалван и производството по делото е лишено от предмет. Счита, че заповедта
не съществува в правния мир и че е недопустимо да се пререшават отношения по
разпределението на масивите за ползване с начален период – 01.10.2014 г. В
условията на евентуалност жалбата се счита за неоснователна по следните
обстоятелства: Твърди се, че жалбоподателят въз основа на подадена от него
декларация по чл. 69, ал. 1 ЗСПЗЗ, в която е изразил желание да участва в
създаване на масиви за ползване е допуснат до участие в процедурата по чл. 37 В
само със собствените си земи, защото към декларацията липсвали представени
договори, от които да е видно, че брат му – Ц. С.А. му е отдал под наем и/или
аренда собствените си имоти. Излага се, че процедурата е приключила със
сключване на доброволно споразумение между съсобственици и ползвателите в
землището на село Ю., което е било представено пред комисията по чл. 37 В и
същата е изготвила доклад до Директора на ОД “З.” със становище за издаване на
заповед, която била издадена на 30.09.2014 г. за стопанската 2014/2015 г.
Оспорват се твърденията на жалбоподателят, че към 30.09.2014 г. не е подписвал
споразумението и че такова споразумение не съществува, че комисия за землището
на село Ю., която да е ръководила сключването на споразумението не е заседавала
и не е функционирала, че не му е било известно дали изобщо има определена
такава комисия. Оспорват се твърденията на жалбоподателя, че бил лишен
от възможността да получи полагащите му се субсидии за земите на брат си, като
твърди, че той няма право да получи такива, тъй като не е представил договор за
земите на брат си. Счита се, че за жалбоподателят липсва правен интерес от
обжалване на заповедта и се отправя искане жалбата да бъде оставена без
разглеждане.
По
делото са конституирани като
заинтересовани страни „А.с.о.” ООД, ЕТ”Оникс –Д. Д.”, „Т.К.” ЕООД,
И.П.И., Я.П.Я.. В последното съдебно заседание представителят на „Агро стил 09”ООД изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Всички останали заинтересовани страни не изразяват становище по жалбата, не
се явяват и в о.с.з.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят е сезирал съда с искане за
прогласяване нищожността на Заповед №14-17-35/30.09.2014г. на Директора на О. Д.
“З.”В., с която е определено
разпределението на масивите за ползване в землището на с.Ю., общ.А., обл.В.,
съгласно сключено споразумение за ползване за стопанската 2014/2015г.
Административният акт е недействителен/нищожен, когато страна от някакъв
порок. Тъй като в АПК не съществуват конкретно определени основания за
нищожност на административните актове, в практиката е възприет критерият, че
такива са петте основания за незаконосъобразност, които са изброени в чл. 146 АПК, но само тогава, когато нарушението е особено съществено, т.е. порокът да е
толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо основанието на административния
акт в правната действителност.
По същество
оплакванията, на които се позовава жалбоподателя, аргументирайки твърденията за
нищожност на процесната заповед се свеждат до следното : споразумението не било
подписано от всички участници; жалбоподателят не бил подписал споразумението
към датата на издаване на заповедта 30.09.2014г. , а на 05.11.2014г., когато
бил извикан от служител на ОСЗ и бил съставен да го подпише без да му бъде
дадена възможност да се запознае със съдържанието му; нямало определена комисия
по чл.37 в ЗСПЗЗ, която да е ръководила сключване на споразумението и такава не
била функционирала и заседавала; в споразумението не били включени всички
имоти, притежавани от жалбоподателя и неговия брат; масивите не били обявени на
публично място в кметството на с.Ю. в нарушение на чл.37в, ал.9 ЗСПЗЗ; не било
проведено събрание на всички ползватели на земи през комисия за запознаване със
съдържанието на споразумението; заповедта е издадена от длъжностно лице, което
нямало правмощия да издаде; адресатите на заповедта лица, които не били
индивидуализирани по предвидения ред; заповедта е издадена без фактическо
основание- липсвали декларции и заявления на част от нейните адресати; към
споразумението липсвали регистър и карта; споразумението не съответствало на
одобрения на 22.08.2014г. регистър по чл.74,ал.1 ППЗСПЗЗ; обявяването на часа и
датата на заседанието на комисията било опорочено; заповедта била издадена при
наличието на конфликт на интерси, тъй като председателя на комисията по чл.37 в
ЗСПЗЗ –М. А. била съпруга на главния специалист ОСЗГ Стефан А., който
удостоверил поставянето на обявата за изготвяне на предварителен регистър.
Съдът след запознаване с процесната заповед №14-17-35/30.09.2014г.
на Директора на О. Д. “З.”В. намира същата за валидна, предвид че се констатира, че е
издадеда в предвидената от закона форма, съдържа необходимите реквизити и е
подписана от лице – Милена Ангелова Михайлова –главен директор на Главна Д. „Аграрно развитие” ,
която е изрично овластена
от Директора на ОД”З.”
гр.В. със Заповед №РД-14-10-383/01.09.2014г.
Във връзка с останалите оплаквания на
жалбоподателя са събрани следните доказателства : преписката по издаване на
процесната заповед, съдържаща декларацията на жалбоподателя, споразумението по
чл.37,ал.1 ЗСПЗЗ, актове за собственост на жалбоподателя за земите му в с.Ю.,
както и гласни доказателства чрез разпита на Ангел Балтаджиев, Ц. А., С. Д. и М.
А., които изнасят данни, свързани с процедурата по подписване на
споразумението, изготвянето на регистър и карта, както и обстоятелствата по
подаване и попълване на декларацията на жалбоподателя по чл.37 б, ал.1 ЗСППЗ.
Процесната заповед е
влязла в законна сила на 06.11.2014г., видно от съставения КП от 22.10.2014г.,
с който е удостоверено поставянето й на
таблото за обяви в ОД”З.”, преди депозиране на жалбата от 14.07.2016г.
във ВРС, с оглед и което е преклудирана възможността да бъде отменена поради
незаконосъобразност. Всички цитирани по-горе оплаквания на жалбоподателя касаят
законосъобразността на тази заповед, като дори и да бъдат установени същите не
обуславят наличието на порок, който да доведе до извод за нищожността й. По
същество тези оплаквания касаят незаконосъобразност на проведената процедура по
чл.37 в, ал.1 ЗСПЗЗ, както и липса на споразумение по чл.37 в,ал.2 ЗСПЗЗ поради
неподписаването му от всички лица, включени в него, което би могло да доведе
до отмяна на заповедта, но не й до прогласяване на нищожността й, тъй като не представляват пороци от такова естество.
В тази връзка тези оплаквания няма да бъдат разгледани и обсъдени по съществото им
предвид липсата на възможност на жалбоподателя да ги реливира макар и при
обосноваване на тезата си за нищожност на заповедта.
Гореизложеното обуславя извод неоснователност на жалабата,
поради и което същата следва да се отхвърли.
Предвид изхода по
спора и на осн. чл.143 АПК на отвтената
страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнгаждение в размер
на 500 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба, депозирана от К.С.А., ЕГН : ********** с адрес *** срещу Заповед
№14-17-35/30.09.2014г., издадена от Директора на О. Д. “З.”В., в която е отправено искане за прогласяване
на нищожността на заповедта.
ОСЪЖДА
К.С.А., ЕГН : ********** с адрес *** да заплати
на Диектора на на О. Д. “З.”В. сумата 500.00лв., представляваща юрисконсулстко възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – В., в 14-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………