Мотиви
по НАХД № 259/2019 г. по описа на Районен съд – И., Трети състав.
С постановление от … г. и на основание
чл. 375 от НПК, ИРП е внесла материалите по делото в ИРС с предложение на
основание чл. 78а от НК обвиняемият Б. да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Срещу обвиняемия Д.Г.Б. с ЕГН **********
е роден на ***г***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин,
неосъждан, с начално образование, не женен, безработен, е повдигнато обвинение
за това, че от неустановена дата на месец януари 2016 г. в гр.И., обл.С., в
частен дом на ул.”И.” № .., без да е сключил граждански брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст, а именно Я.А.А.,
14 годишна – престъпление по чл. 191,
ал.1 от НК.
ИРП, редовно призовани, не изпращат
представител, не вземат становище по предложението.
Обвиняемият, редовно призован, се явява,
признава вината си и моли за наказание в минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и на доказателствата, намиращи се по досъдебно
производство № … г. по описа на РУ на МВР- И., по реда на чл. 14 и 18 НПК
приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Д.Г.Б. е роден на ***г***, а
свидетелката Я.А.А., е родена на *** г. в гр. И..
Обв. Д.Б. и Я.А. се запознали през
2015г.. В началото били само приятели, като по-късно станали гаджета и
започнали да се срещат. През месец януари 2016г. двамата взели решение да
заживеят на семейни начала, въпреки, че Я.била едва на 14 години, а Д. бил вече
пълнолетен – на 22 години. Двамата съобщили на родителите си за решението да
заживеят като семейство и те се съгласили. Двамата заживели съвместно, на
семейни начала, въпреки, че Д., който бил пълнолетен – на 22 години знаел, че Я.е
непълнолетна и е на 14 години. От съвместното им съжителство на 05.01.2017г. им
се родило дете – Г.Д. Б..
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка се
установява от събраните в наказателното производство гласни и писмени
доказателства, които са непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират
помежду си. В хода на досъдебното производство обвиняемият не е оспорил
твърденията на свидетелите, като се е признал за виновен в извършването на
деянието, за което му е повдигнато обвинение. Фактическите си констатации съдът
направи след анализ на доказателствата по делото, събрани в хода на досъдебното производство и
инкорпорирани по реда на чл. 378 НПК – показанията на свидетелите Я.А., С.Б., А.А.,
А.. А., Г. Б., удостоверение за раждане, справка за криминална проявеност,
справка за съдимост и писмени справки.
Съобразно представената справка за
съдимост обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност.
С оглед възприетата фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира за безспорно доказано както
авторството, така и осъществяването от обективна страна от Д.Б. на състава на
престъплението по чл. 191, ал. 1 НК, тъй като е заживял на съпружески начала с
ненавършилата 16-годишна възраст Я.А.А..
Съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 1 НК пълнолетно лице, което без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до
две години или с пробация, както и с обществено порицание. Това престъпление се
свързва с установяване на фактическо съжителство между субекта, който може да е
само пълнолетно лице, и пострадалата. Това съжителство предполага трайни
отношения между извършителя и пострадалата и обичайно се свързва с
установяването на съвместен живот в едно домакинство, т.е. изпълнителното
деяние би могло да бъде осъществено само чрез действие.
Родовият обект за защита от това
престъпление са обществените отношения, които възникват по повод правилното
физическо, психическо и нравствено развитие на младежите, чиято обща
характеристика се свежда до това, че предвид ниската им възраст и липсата на
социален и житейски опит не могат да формират правно валидна воля за участие в
определени обществени отношения.
В семейната среда преди всичко се
формира бъдещата личност. Там следва младият човек да бъде обезпечен материално
и да бъде възпитаван в духа на господстващия морал. Държавата, чрез
криминализиране на тези прояви, цели именно осигуряването на правилното
нравствено възпитание и нормално полово развитие на подрастващите. Предвид
обстоятелството, че съвместно съжителство обичайно включва и полово общуване,
законът в съответствие с цитираните по-горе разпоредби приема, че съвместното
семейно съжителство на ненавършилите 16-годишна възраст лица от женски пол е
обществено неприемливо и в противоречие на установените морални норми и ценности.
Това е така защото тези лица, не са достатъчно физически, психически и
емоционално зрели, така че да създадат свое семейство.
От събраните по делото доказателства се
установи, че обвиняемият след като е навършил пълнолетие е заживял на
съпружески начала с ненавършилата 16 години Я.А.А. в дома на неговите родители.
Той установил с пострадалата отношение като тези между съпрузите, като във
връзка с тези отношения се е родило и дете, и по този начин е осъществил
състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 НК.
От субективна страна обвиняемият е
действал при пряк умисъл – той е знаел, че лицето, с което живее на съпружески
начала не е навършило 16-годишна възраст, но въпреки това е заживял с него.
Неотносимо за наказателната му отговорност е обстоятелството, че това
заживяване е било в съответствие с установените ромски традиции, тъй като
основно положение в правния мир се състои в това, че Ignoratio legis neminem excusat - “Незнанието на закона не извинява никого“.
За така извършеното от обвиняемия
престъпление законът е предвидил наказание „лишаване от свобода” за срок до две
годили или пробация, Обвиняемият не е бил осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл. 78а НК, с осъществяване на
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което
съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК и обвиняемият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно
наказание.
При определяне на размера на санкцията
съдът отчете добрите характеристични данни на обвиняемия, чистото му съдебно
минало, както и липсата на други вредни последици от престъпното му поведение.
В хода на досъдебното производство не са установени отегчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът намери, че справедливият размер на административната
санкция, която следва да понесе обвиняемият възлиза на 1000 лв. Същата би
изиграла както превантивна роля спрямо поведението на обвиняемия, така и върху
останалите членове на обществото.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: