Р
Е Ш Е
Н И Е
№……. 13.05.2021 г.
гр. С.З.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
двадесети април 2021
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Стойка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 1241 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 432
от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД.
Образувано по искова
молба от Ж.А. *** против З. “Д.Ж.З.” АД – гр. С., ЕИК ***, с цена на предявения
частичен иск 90 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от целият в размер
на 140 000 лева и 285 лева за имуществени вреди.
Изложено е в исковата
молба, че на 26.11.2018 год. в гр. С.З., около 07.10 часа, когато
ищцата отивала на работа, на кръстовището на ул. „**” и ул. „**” на пешеходна
пътека, е блъсната от лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с peг. № ***.
Автомобилът се управлявал от лицето Д.Д.Д. ЕГН **********. Ищцата твърди, че от
посоченото ПТП е претърпяла редица травматични увреждания - многостепенна
средна телесна повреда, а именно: счупване
на тялото на втори поясен прешлен на гръбначен стълб; Счупване на V, VI, VII ребро
в дясно причинило трайно затрудняване на движението на снагата; счупване на
таза в областта на кръстната кост вляво, в областта на тялото на лявата срамна
кост и клона на лявата седалищна кост, причинили трайно затруднение за движение
на ляв долен крайник; счупване на главичката на дясната малкопищялна кост,
причинило трайно затрудняване на движението на долен десен крайник и множество
натъртвания и охлузвания. Заявено е, че от нараняванията почувствала много
силна болка, била напълно обездвижена. От мястото на инцидента с автомобил на
спешна помощ е откарана в УМБАЛ ”П.” АД гр. С.З., където е приета за лечение в
Клиника по неврохирургия от 26.11.2018 год. до 01.12.2018 год. Изложено е, че
след изписването се наложило ищцата да ползва отпуск поради временна
неработоспособност за един продължителен период от време, а именно от
26.11.2018год. до 24.04.2019 год., поради невъзможността да се придвижва и
изпитваните силни болки. Наложило се да носи медицински корсет за обездвижване
на движенията на гръбначния стълб за един продължителен период от време от
около шест месеца. Наведени са твърдения, че за един продължителен период от
време ищцата е изпитвала много силни болки от нанесените й наранявания, не е
била в състояние да се движи, като дори най-малкото движение й причинявало
нетърпими болки, чувствала се много притеснена, дали въобще ще се възстанови в
степен да продължи нормално живата си, и до настоящия момент изпитва болка при
по интензивни физически усилия и при промяна на времето. В следствие на
инцидента, ищцата твърди, че е изпитала
и изпитва силно чувство на безпомощност и страх, притеснявала се при едно
обикновено пресичане на пътно платно, като чувствала паника и страх да не би отново
да й се случи нещо.
Посочено е, че в началото за период от около
два месеца не е била в състояние да става от леглото, да се придвижва и да
удовлетворява самостоятелно дори физиологичните си нужди. За немалък период от
време, се нуждаела от чужда помощ за извършване на елементарни, ежедневни и
необходими дейности, вкл. физиологични.
Твърди, че и до настоящият момент не се е
възстановила от нанесените й телесни повреди, като в предвид характера на
същите, нейната възраст е много вероятно да не се възстанови изцяло. Заявено е,
че от нанесената й телесна повреда се е променил и начинът й на живот, не е в
състояние да извършва физически усилия, поради болки и възможност от влошаване
на здравословното й състояние, застрашено било нейното здраве и живот. Посочено
е, че е образувано досъдебно производство № 1228зм223/2018 год. по описа на
ОДМВР - С.З. и прокурорска преписка № 5124/2018 год. по описа на РП - С.З.,
което приключило с внасянето на Обвинителен акт от РП - С.З. пред PC - С.З..
Образувано е НОХД № 1848/2020 год. по описа
на PC - С.З., като в производството подсъдимият се признал за виновен, за това
че: “...на 26.11.2018 год., около 07,10 часа в гр.С.З. на кръстовището на ул.„**“
и ул.„**“ при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Опел”, модел „Корса” с peг. № ***, нарушил правилата за движение, като не
контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което управлявал, и при
приближаване към пешеходна пътека не пропуснал стъпилия на пешеходната пътека и
преминаващ по нея пешеходец Ж.А.Я., като намали скоростта или спре автомобила -
нарушения по чл.20, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил
многостепенна средна телесна повреда на Ж.А.Я., изразяваща се в счупване на
тялото на втори поясен прешлен и счупване на V, VI, VII ребро в дясно,
причинило трайно затрудняване на движението на снагата, счупване на таза в
областта на кръстната кост в ляво, в областта на тялото на лявата срамна кост и
клона на лявата седалищна кост, причинили трайно затрудняване на движението на
ляв долен крайник, и счупване на главичката на дясната малкопищялна кост,
причинило трайно затрудняване на движението на десен долен крайник, като
деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е управлявал, без да има
необходимата правоспособност - престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ във връзка с
чл.343, ал.1, б. „б“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК.Сочи се, че производството
е приключило със споразумение.
Автомобилът, с който са причинени на ищцата
средните телесни повреди, лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с peг. № ***,
към момента на причиняване на вредите е имал валидна сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с полица № BG/30/118002438873 - валидна до
18.08.2019год., издадена от З. „Д.Ж.З.”.
Ищцата сочи, че е депозирала, пред ответното
дружество заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди
„Гражданска отговорност” с № 48 от 06.10.2016 год. с приложени констативен
протокол за ПТП и медицинска документация. С допълнително заявление от
28.05.2019 год. като към заявлението е приложила и всички налични документи. С
писмо изх. № 2276 от 14.06.2019 год. е била уведомена от застрахователната
компания, че следва да предостави и редица други документи на основание чл.
496, ал. 4 от Кодекса за застраховане. С писмо изх. № 4853 от 19.12.2019 год.
отново е била уведомена от застрахователя, че при същия е получена информация
за привличането на водача на МПС, в качеството му на обвиняем, но все още не е
налице възможност да установи безспорно вината му и съответно да се изплати
обезщетение.
Твърди, че до настоящият момент не е
получавала формално предложение от ответника за изплащане на обезщетение.
Отбелязва, че действително по телефон, чрез упълномощения от нея адвокат й е
направено предложение за обезщетение, с което не е била съгласна. Твърди, че не
е извършвано от страна на застрахователното дружество превод на някаква сума.
Посочва, че заявеният от нея размер в
депозираното заявление пред ответника е в размер на 100 000.00 лева, но към
настоящият момент, счита, че справедливото обезщетение за нанесените й
неимуществени вреди е в размер на 140 000.00 лева, което е размера на
обезщетението за претърпените от нея вреди и и негативни емоционални
преживявания.
Заявява, че с настоящата искова молба
предявява частична претенция в размер на 90 000.00 лева от 140 000.00 лева,
като това е размера на обезщетението, на колкото е оценила претърпените от нея
неимуществени вреди - болка, страдание, непоправими увреди, които налагат
съществена промяна на начина й на живот, затруднена походка и редица други
негативни емоционални преживявания в следствие на застрашаването на нейното
здраве и живот. Подробно са посочени причинените на ищцата имуществени вреди,
изразяващи се в направени от нея разходи, свързани с лечението й предписани от
лекар.
Твърди, че нанесените й имуществени и
неимуществени вреди са в следствие на противоправното поведение на Д.Д.Д. ЕГН **********
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел
„Корса” с peг. № ***, както и факта, че процесното МПС е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което
да осъди З. „Д.Ж.З.” ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., общ.
Столична, обл. С., р-н „Изгрев” , ж.к.“Дианабад“, бул.”Д-р Г. М. Димитров” № 1
да й заплати обезщетение за причинените й вреди, а именно: имуществени вреди в
размер на 285 лева - съставляващи стойността на закупените от нея медицински
пособия, както и за причинени й неимуществени вреди в размер на 90 000 лева,
съставляващи частична претенция от целия размер на иска в размер на 140 000.00
лева, обезщетение за претърпените от нея болки и страдания, както и негативни
психоемоционални преживявания - страх, безпомощност, възмущение и притеснение
пряка и непосредствена последица от претърпяното от нея ПТП на 26.11.2018 год.,
ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019 год. /датата на депозираното
заявление и предоставяне на банкова сметка/ ***, както и разноските за
настоящото производство, а именно възнаграждение за един адвокат.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан и моли същият
да бъде отхвърлен изцяло. Претендира присъждане на разноските в настоящото
производство, в това число и за юрисконсултско възнаграждение. Моли, да се
отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и
недоказаност на главния иск.
В случай, че се намерят исковете за
основателни, ответникът прави искане да се намали размера на обезщетението, тъй
като счита, че търсената с исковата молба сума е прекомерно завишена и не
съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи
за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД и от друга страна, на характера и
степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на
интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания и от
трета страна, с оглед приноса на същата за настъпване на вредоносния резултат. Според
ответника, искът е допустим, макар и неоснователен. Признава за установено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по
отношение собствеността и ползването на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Корса“, с peг. № ***по силата на Застрахователна полица.
Счита, че предявения от ищцата размер на
обезщетение за неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен, като
излага съображения в тази насока. Твърди, че искът се явява неоснователен в
предявения размер, тъй като не е съобразен с реално понесените от ищцата болки
и страдания, както и не е съобразен и с приноса на пострадалата за настъпване
на вредоносните последици от процесното ПТП. Твърди се, че представените с
исковата молба медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито
твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях -
липсват медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното
състояние на пострадалата, няма представени рентгенови снимки, няма данни за
спазване на рехабилитационен режим, липсват медицински документи относно
възстановителните процеси, липсват контролни прегледи при травматолог, а са
представени такива, които не са в причинно-следствена връзка с ПТП, а напротив
- с придружаващи заболявания на ищцата, които не се явяват предмет на настоящия
иск. Посочено е, че следва да се съобрази както възрастта на ищцата и нейните
възприятия и подвижност, които настъпват в тази възраст, както и наличието на
артрозни и дегенеративни изменения.
Ответникът счита, че твърдяното получено
сърцебиене и предсърдно мъждене не са в причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП, както и изследванията и поставените диагнози от „КОЦ - С.З.“
ЕООД, всичките във връзка с налично при ищцата туморно образувание на белия
дроб, като не следва същите да се ценят от съда при решаване на спора.
Оспорва необходимостта от постоянни грижи за
пострадалата, като твърди, че същата е изписана с „подобрение, вертикализирана“
и с препоръки за проследяване на заболяването, предвид същото твърди, че
евентуално е необходима почасова грижа, а не денонощна помощ, наблюдение и
гледане.
Оспорва твърдените психоемоционални
преживявания, които ищцата е изпитала, в това число „страх, безпомощност,
възмущение и притеснение“. Отбелязва, че
няма данни, съгласно които да се измерят твърдините вреди и тяхната
продължителност, още повече, че ищцата не е посетила специалист, който да
спомогне за възстановяване в емоционален план. Прави възражение за прекомерност
на претендираното обезщетение, като несъответстващо на реално претърпените от
ищцата болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на Христова, изразяващо се в това, че същата е навлязла
внезапно на платното за движение, без да се съобрази с пътната обстановка преди
навлизането на платното за движение с движещия се автомобил, неговата посока и
отстояние.
Прави възражения за съпричиняване на
твърдените болки и страдания, твърдейки, че не е провеждано лечение и
рехабилитационен режим не е бял спазван, както и не са проведени необходимите
контролни прегледи навременно.
Счита, че при евентуална доказаност на
исковите претенции, определеното от съда за справедливо обезщетение следва да
бъде намалено значително заради наличието на принос от страна на пострадалата.
Алтернативно, прави следните възражения за
съпричиняване от страна на ищцата, че същата е съпричинила вредоносния
резултат, предприемайки пресичане, без да се огледа за наближаващи автомобили,
използвайки чадър, който е преграждал периферното й зрение, като по този начин
сама се е поставила в опасност.
Твърди, че в случая се касае за трудова
злополука, в следствие на която ищцата е получила обезщетение за претърпените
от нея болки и страдания от нейния работодател Пловдивски университет „П.Х.“.
Същото обезщетение следвало да бъде съобразено от съда при определяне на
справедливо такова по настоящото дело. В тази връзка, ответникът твърди, че в
случай, че не бъде взето предвид, налице би било неоснователно обогатяване от
страна на пострадалата ищца.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за
лихва и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се
претендират, поради неоснователност па главния иск. В случай, че съдът прецени,
че искът е основателен, то моли да се намали размера и, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 497, ал.1 от КЗ (нов) лихвите за забава се заплащат от
застрахователя считано от деня следващ отказа или произнасяне за изплащане на
застрахователно обезщетение. Посочва се, че в настоящия случай дружеството е
постановило отказ на ищцата на 23.08.2019 г.
По делото е депозирана допълнителна искова молба (становище),
с която ищцата взема становище по възраженията на ответника.
Посочва, че е налице
признаване на иска по отношение съществуващото валидно застрахователно
правоотношение по отношение на МПС, с което ищцата е блъсната.
Заявява, че не споделя становището на
ответника, че медицинските документи са недостатъчни. Сочи, че видно от
приложените такива, става ясно какъв е периода на неработоспособност, както и
характера, броя и степента на нанесените увреди, техният характер и интензитет.
Отбелязва, че в наказателното производство,
подробно са описани нанесените телесни увреди пряка последица от виновното
противоправно деяние на извършителя, като именно за това е и ангажирана
неговата наказателна отговорност.
По отношение на констатираното при
медицинските прегледите - сърцебиене и предсърдно мъждене, се сочи, че за
същите не се претендира обезщетение.
По отношение оспорването на необходимостта от
грижи и помощ за един продължителен период от време, но не и постоянни, както
твърди ответника, следвало да се има предвид, че от ПТП-то са нанесени редица
сериозни травматични увреждания, а именно:
Счупване на тялото на втори поясен прешлен на
гръбначен стълб;
Счупване на V, VI, VII ребро в дясно
причинило трайно затрудняване на движението на снагата;
Счупване на таза в областта на кръстната кост
вляво, в областта на тялото на лявата срамна кост и клона на лявата седалищна
кост, причинили трайно затруднение за движение на ляв долен крайник;
Счупване на главичката на дясната
малкопищялна кост, причинило трайно затрудняване на движението на долен десен
крайник и множество натъртвания и охлузвания.
Твърди се, че единствените части от тялото,
които ищцата е била в състояние да движи, са ръцете и вратът. Наложило да
ползва отпуск поради временна неработоспособност за един продължителен период
от време, а именно от 26.11.2018 год. до 24.04.2019 год..
За период от около два месеца не е била в
състояние да става от леглото, да се придвижва и да удовлетворява самостоятелно
дори физиологичните си нужди.
По отношение на твърдението за съпричиняване,
ищцата отбелязва, че по наказателното дело е установен механизма на ПТП - то и
не ставало ясно от къде ответника черпи данни за „внезапно излизане на
пешеходната пътека“, което ако било налице би довело до невъзможност от
своевременно спиране и на водача на МПС нямало да е ангажирана наказателната
отговорност. Изложено е по отношение на чадъра, че носенето на чадър към момента
е нормално предвид факта, че е валяло, още повече, че чадъра е бил с ярки
цветове, т.е. видим. Според ищцата предвид, че ответника прави това твърдение,
то в негова тежест е и доказателствената тежест. Сочи се, че действително,
инцидентът е признат за трудова злополука, но липсва виновно поведение от някоя
от страните, не е налице застраховка и не е изплащано обезщетение.
Работодателят е изпълнил задължението си за уведомяване на инспекцията по
труда, като ищцата е получавала единствено обезщетенията за временна
нетрудоспособност, което няма нищо общо с настоящото производство.
В срок е постъпил допълнителен отговор, в който
ответникът заявява, че поддържа всички направени възражения,
оспорвания, представени доказателства и доказателствени искания. Пояснява
за ищцата, че с отговора на исковата молба застрахователят признава само и
единствено наличието на валидна застрахователна полица. Поддържа възражението
си за съпричиняване от страна на пострадалата поради изложените с отговора
възражения.
Поддържа възражението си и за прекомерност на
претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от
ищцата болки и страдания, от една страна, и, от друга страна, като
несъответстващо на съдебната и застрахователната практика по аналогични случаи
за процесния период, а, от трета страна, с оглед наличието на принос от страна
на пострадалата. Относно пояснението на ищцата в т.4 от ДИМ, а по-точно че не
се претендира обезщетение относно сърцебиенето и предсърдното мъждене, което е
установено при ищцата, то моли да не се вземат предвид от съда при евентуално
определяне на обезщетение. Относно направеното възражение в ОИМ относно
носеният от ищцата чадър, бил той и в ярки цветове, се изразява в липса на
задължение ищцата да се огледа преди да предприеме пресичане. Посочва, че
пешеходците, независимо, че имат изконното право да пресичат на пешеходна
пътека, следва да имат и задължение към себе си с оглед собствената си
безопасност и към околните, да се огледат и да си осигурят видимост към
наближаващите се автомобили. Ниско или неправилни носеният чадър препятства
изпълнението на това задължение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Със влязло в сила споразумение по НОХД № 1848/2020
год. по описа на PC - С.З., подсъдимият Д.Д.Д. се признал за виновен, за това
че, на 26.11.2018 год., около 07,10 часа в гр.С.З. на кръстовището на ул.„**“ и
ул. „**“ при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Опел”, модел „Корса” с peг. № ***, нарушил правилата за движение, като не
контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което управлявал, и при
приближаване към пешеходна пътека не пропуснал стъпилия на пешеходната пътека и
преминаващ по нея пешеходец Ж.А.Я., като намали скоростта или спре автомобила -
нарушения по чл.20, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил
многостепенна средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в счупване на
тялото на втори поясен прешлен и счупване на V, VI, VII ребро в дясно,
причинило трайно затрудняване на движението на снагата, счупване на таза в
областта на кръстната кост в ляво, в областта на тялото на лявата срамна кост и
клона на лявата седалищна кост, причинили трайно затрудняване на движението на
ляв долен крайник, и счупване на главичката на дясната малкопищялна кост,
причинило трайно затрудняване на движението на десен долен крайник, като
деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е управлявал, без да има
необходимата правоспособност - престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ във връзка с
чл.343, ал.1, б. „б“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
За лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”
с peг. № ***, е налице валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
полица № BG/30/118002438873 - валидна до 18.08.2019год., издадена от З. „Д.Ж.З.”.
От
заключението на съдебно автотехническа експертиза се установява, че ищцата е имала техническа
възможност да пропусне/изчака лекия автомобил да премине и така да избегне
настъпването на ПТП при положение, че той е бил в непосредствена близост до
пешеходната пътека. По друг начин казано, ако той е бил на такова разстояние от
пешеходната пътека в момента на стъпване на нея от ищцата, че спрямо скоростта
му на движение, състоянието на пътната настилка /мокра/ да може да спре на 1м
преди пешеходната. Отстоянието на което се е намирал автомобила от мястото на
удара при стъпване на пътното платно от пешеходката е по-голямо от опасната му
зона за спиране и от тук може да се направи извода,че пешеходката правилно е
преценила, че може водачът на процесния автомобил да спре преди пешеходната
пътека или намали скоростта си на движение и да я пропусне да пресече пътното
платно, тъй като тя е с предимство спрямо него. Тъй като реално ПТП настъпва в
началото на деня при облачно и дъждовно време дори в условията на осветление на
фарове на къси светлини при което фронта на осветяване на пътното платно пред левия
фар е около 50 метра пред автомобила. В условията при което е настъпило
процесното ПТП - градски условия, уплътнен транспортен трафик в час пик около
часът на ПТП или интензитета на движението по ул. ** е бил голям. Пешеходката е
пресичала ул.“**“ по източната пътека тип „Зебра“ на кръстовището с ул. „***“ в
посока от север на юг. Пешеходната е имала възможност да види наближаващия я
автомобил преди момента на стъпване на пешеходната пътека от нея при условие, че
е нямало препятствие по линията на пряка видимост между нея и
водача/автомобила. Експертизата не може категорично да даде отговор на така
поставения въпрос тъй като няма данни за наличие или отсъствие на препятствие
по линията на пряката видимост в материалите по делото. Няма данни в
досъдебното производство за зрителни прегради пред водача на автомобила и пред
пешеходната,които да са представлявали пречка всеки един от тях да възприеме
своевременно другия участник в движението. Пешеходната е имала възможност да
отреагира и избегне сблъсъка с лекия автомобил, като спре на разделителната
линия при условие, че не е имало друг автомобил движещ се в северната лента на
ул.Хр.Ботев в посока от изток на запад към този момент. Пешеходната движейки се
по пешеходна пътека тип „Зебра“ където е с предимство пред ППС не е длъжна да
постъпи по този начин. Ударът е настъпил с предните леви състави/ извивката на
предната броня в лявата и част спрямо посоката на движение на пешеходната и в
последствие предното челно стъкло в лявата му част. ПТП е настъпило в утринните
часове на деня около 7,10 часа на 26.11.2018 при осветление с изкуствена
светлина - от фаровете на автомобила. ПТП е настъпило при осветление с
изкуствена светлина - от фаровете на автомобила. Пътната настилка
към момента на настъпване на ПТП е била мокра, в добър вид без неравности и
дупки. От техническа гледна точка обстоятелството ,че пешеходната е била с
чадър по време на предприетото пресичане, той не е ограничавал периферното
зрение на същата. С оглед на това да извърши безопасно за нея пресичане на
пътното платно, въпреки че процесния автомобил е бил на далечно разстояние при
стъпването си на пешеходната пътека и започване на пресичане на пътното платно
пешеходката с оглед на собствената си безопасност е трябвало да следи пътната
обстановка и приближаващия към нея процесен автомобил - въпреки че е с
предимство пред него - като при забавянето на реакцията отстрана на водачът му
оглед да я пропусне или да спре пред пешеходната пътека. Пешеходката се е
движила със скорост около 3,8 км/ч = 1,08 м/с / по таблични данни съобразно
пола, възрастовата и граница и това че е носила багаж/. Няма данни за промяна
на хода на движение на пешеходката ,както за ускоряване ,така и за забавяне по
време на движението и по пешеходната пътека тип „Зебра“. Наличието на дъжд
оказва неблагоприятно влияние върху поведението на човека - в случая на
пешеходката. Някои от пешеходците забързват своя ход с оглед на това да не се
намокрят , други забавят хода си с оглед да не се намокрят. В конкретния случай
пешеходката е била с чадър и е носела багаж, което обстоятелство е отчетено при
определяне на скоростта и на движение по
пътното платно при изготвяне на експертизата.
От заключението на назначената по
делото съдебно медицинска експертиза се установява, че установените и описани травматични увреждания при пострадалата и тяхната
съвкупност напълно отговарят да са получени при настъпило ПТП от блъскане на
пешеходец от движещ се автомобил и не могат да са получени при падане върху твърда
плоскост от собствен ръст. Оздравителния период на получените телесни
увреждания при настъпилото ПТП са следните. Счупването на тялото на втори
поясен прешлен е причинило трайно затруднение на движенията на снагата за срок
от 12 месеца. Счупването на три на брой ребра в дясно е причинило също трайно
затруднение в движението на снагата за срок от 1,5-2 месеца. Счупването на таза в областта на кръстната кост в
ляво, лява срамна кост и клона на лява седалищна кост е причинило трайно затруднение
на движенията на левия крак за срок от около 4-5 месеца. Счупването на
главичката на дясната малкопищялна кост е причинило трайно затруднение на
движенията на десния крак за срок около 1,5-2
месеца. Тези оздравителни процеси са протекли нормално с пълна
консолидация на счупванията в периодите описани към всяко едно. Налице са
проведени консултации които са отразени в описателната част. В делото няма
представени рецепти за изписани на ищцата медикаменти, но като се има предвид
болките и страданията които е изпитвала във връзка с травмите - счупвания на
прешлен, ребра, тазови кости и кост на дясната подбедрица, неминуемо са били
необходими обезболяващи такива. Налице са медицински документи издадени от
специалист по физикална и рехабилитационна медицина и са отразени изпълнените
процедури. Процедурите са назначени и изпълнени под ръководството на д-р Катя
Бекярова - специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Към момента на
изготвяне на експертизата след извършен преглед общото здравословно състояние
на ищцата е добро, като се има предвид тежеста на травматичните увреждания при
счупвания на прешлен на гръбначния стълб и счупванията в областта на таза. В
началния момент след инцидента и първия месец от възстановяването болките са
били интензивни, като в последствие са отслабвали и към момента е налице
дискомфорт и неразположение при натоварване и по продължително стоене в
изправено положение. При подобен вид травми е била необходима 24-часова грижа
на- малко в първите 60 дни след травмата, тъй като е било налице невъзможност
пострадалата сама да се обслужва, до зарастване и стабилизацията на счупванията
на лумбалния прешлен и счупванията в областта на тазовите кости. Ищцата е посещавала рехабилитационен център, като рехабилитацията
е започната навреме и е била напълно адекватна за възстановяване
предотвратяване на допълнителни усложнения.
По делото са приети като доказателства Фактура № *********/27.11.2018 г. и фактура № *********/27.11.2018
г., във връзка предявения от ищцата иск за
имуществени вреди.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява следното:
Свидетелката
Е.С.Й.
установява, че познава Ж. от 2003г., още като учител в музикалното училище. На
26.11.2018г. доц.А. й се обадила по телефона, че е претърпяла ПТП, като я е
блъснала кола на пешеходна пътека. Свидетелката твърди, че отишла към 5ч.
вечерта в болницата. Установява, че ищцата била пребледняла, не можела да става.
Участвала в пренасянето й от болницата. Съпругът на свидетелката взел служебен
автомобил, който е по-голям, тъй като ищцата не можела да сяда. Не трябвало да
сяда, тъй като имало опасност да се прекъсне гръбначния стълб, което да доведе
до парализа или смърт. Преди била силна духом, а сега обратното. Била много
зле, отчаяна, с болки и на легло. Два месеца не можела да става, като след
втория месец почнала раздвижване. Не можела да сяда месеци наред, била с
корсет, притискания, голям дискомфорт и болки. В момента изпитва голям стрес,
като застане на пешеходна пътека почва да трепери. Минало над година, когато започнала
да се възстановява. Възстановителния период бил много бавен. Рехабилитация
правила, раздвижване. Първия месец не мърдала от леглото. Сестра й се пренесла
при нея, за да може да я обслужва. Това продължило два-три месеца. Сега има
промяна в нея, преди била дейна, смела, сега е затворена, не е борбена. Болките
продължават и до днес и ще са завинаги. В момента е станала професор и работи от
къщи. По затруднена е походката й, по-бавно се движи.
Свидетеля Д.А.А. установява,
че знае за инцидента - сестра й звъннала по телефона и казала, че са я блъснали
на пешеходна пътека. Когато отишла в Бърза помощ и видяла в безпомощно
състояние. Шест дни била в болницата, напълно неподвижна. След това я изписали
и се прибрала в къщи. Два месеца се грижила за нея, хранила я и я обличала, била
с памперси. Била напълно неподвижна първия месец, след това полека почнала да
се раздвижва с нейна помощ. Мъките й били големи. И двете не можели да спят.
Над шест месеца била с корсет. Не можела да вдига нищо. На втория месец почнала
да се изправя, но с помощни средства. Не можела да ходи до магазина сама. Към
април месец започнала да излиза, но я било страх като преминава на пешеходна
пътека. Било ужасно. Една година се забавила с професурата. Работа започнала
след шест месеца след ПТП, нейни докторанти й носили неща. След година започнала
да ходи на работното си място. Сочи, че след ПТП има промяна, има паник атаки и
сърцебиене. Оплаква се от болки в кръста и крака. Били й назначени
рехабилитациони процедури, посещавала ги в една поликлиника в С.З.. Ходила 10
дни на рехабилитация.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията
на чл. 380 от
КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 26.11.2018 г., по силата на което ответникът по делото е
поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения
срещу
него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на обезщетение.
Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ на 28.05.2019г.
застрахователят е уведомен за настъпилото събитие по която застрахователят към
настоящия момент не се е произнесъл. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Съгласно
съдебната практика, гражданският съд е обвързан от задължителната
сила на присъдата, респ. споразумението, одобрено по НОХД № 1848/2020 год. по описа на PC - С.З., приравнено по правни
последици на влязла в сила присъда, която съгласно чл. 300 ГПК е задължителна
за гражданският съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Тези въпроси не могат да се пререшават в настоящото производство.
От назначената по делото съдебно автотехническа експертиза
се установява механизма на процесното ПТП: на
26.11.2018 г., около 7:10 часа, в гр.С.З. на кръстовището между ул.“** “ и ул/‘***“
на източната пешеходна пътека възниква ПТП с участници: Лек автомобил „Опел
Корса“ с рег.№ ***, собственост и управляван от Д.Д. *** в посока от запад на
изток и пешеходката Ж.А. *** по източната пешеходна пътека тип „Зебра“ в посока
от север на юг, при което лекия автомобил блъска пешеходката, която в резултат
на удара получава средна телесна повреда. ПТП е възникнало при в условията на дневна светлина
при облачно и дъждовно време. Мокра асфалтова настилка на пътното платно.
Налице е и последният признак за уважаване
на предявените искове – причинно следствена връзка между процесното ПТП и
получените от ищцата вреди. Вещото лице по СМЕ установява, че всички
установени травматични увреждания напълно отговарят да са получени по механизма
- блъскане на пешеходец от движещ се автомобил с последяващо падане върху терен.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се
явяват доказани по основание.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя
от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като се съобрази,
че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект
обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото ПТП такива,
а продължават и след това.
От изслушаната по
делото съдебно –
медицинската експертиза се установява, че ищцата е получила: Счупването на тялото на втори поясен прешлен е
причинило трайно затруднение на движенията на снагата за срок от 12 месеца.
Счупването на три на брой ребра в дясно е причинило също трайно затруднение в
движението на снагата за срок от 1,5-2
месеца. Счупването на таза в областта на кръстната кост в ляво, лява срамна
кост и клона на лява седалищна кост е причинило трайно затруднение на движенията
на левия крак за срок от около 4-5 месеца. Счупването на главичката на дясната
малкопищялна кост е причинило трайно затруднение на движенията на десния крак
за срок около 1,5-2 месеца.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение,
настоящият съдебен състав съобрази, че на ищцата е причинена многостепенна средна
телесна повреда. Това се
установява както от СМЕ, така и от свидетелските показания, съгласно които
периодът приблизително съвпада. Възстановителния период е бил много
бавен. Не можела да сяда месеци наред и е била с корсет. При подобен вид травми е
била необходима 24-часова грижа най - малко в първите 60 дни след травмата, тъй
като е било налице невъзможност пострадалата сама да се обслужва, до зарастване
и стабилизацията на счупванията на лумбалния прешлен и счупванията в областта
на тазовите кости.
Към настоящия момент съгласно показанията на
свидетелите, ищцата все още изпитва болки и страда от ограничения от
физиологично естество и в личния професионалния и социален си живот.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищцата остра стресова реакция,
която е довело до негативна промяна в психо – емоционалното й състояние. Процесното ПТП се е отразило негативно
върху психичното състояние, негативни емоционални преживявания вследствие на
описаният в делото инцидент.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета
на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и възрастта
на пострадалата намира, че предявения иск за неимуществени вреди следва да бъде
уважен в размер от 90 000 лв., предявен като частичен от сумата от 140 000
лв..
По отношение приетите в последното съдебно заседание
писмо от НОИ с изх. № 1023-23-66-3/05.04.2021г.; писмо от НОИ с изх. №
1023-23-66-1/30.03.2021г.; писмо от ПУ „П.Х.“ с изх. № 28.00-61/31.03.2021г
съдът намира, че същите установяват единствено, че на ищцата е заплатено
обезщетение за временна нетрудоспособност за посочения период, което по никакъв
начин няма връзка с обезщетение за неимуществени вреди, предмет на настоящото
производство.
По иска за имуществени вреди, съдът намира същия за
основателен доказан, тъй като направените разходи за които са представени
съответните документи, са именно във връзка с лечението на ищцата вследствие
претръпнете от нея вреди от процесното ПТП. Ето защо следва да се осъди ответника
да заплати на ищцата сумата от 285 лв., представляваща обезщетение на
имуществени вреди.
Съдът намира, че следва да вземе становище по
направеното възражение от проц. представител на ответника, че ищцата с
поведението си е допринесла за настъпване на повечето по вид и по-тежките по
степен увреждания в резултат на ПТП. За да бъде намалено обезщетението за вреди
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо
пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е
конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла
на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си
е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата.
В конкретния случай такъв принос ответникът не доказа
по никакъв начин. Вещото лице по САТЕ сочи, че е при
настъпване на ПТП-то, ищцата не е нарушила правила за движение по пътищата. Тя
е била пешеходец, който е пресичал на пешеходна пътека, когато е била
ударена от водача на процесното МПС.
Причините за
настъпване на пътния инцидент касаят неправилното поведение на водача на
автомобила, който за същото поведение е признат за виновен и
осъден с влязла в сила присъда. Ищцата като пешеходец е имала
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като възприеме автомобила и го
пропусне да мине, но тя вече е била на пешеходната пътека, когато е блъсната от
автомобила, така че от нейна страна няма съпричиняване на
вредоносния резултат. Задължение на водача на автомобила е да спре на
пешеходна пътека и пропусне да премине пресичащия пешеходец, а не
обратното. Разпоредбата на чл. 119 ал.1 ЗДвП вменява в
задължение на водача на пътно превозно средство, при приближаване
към пешеходна пътека, да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре“. Обстоятелството, че ищцата е ударена от процесния автомобил на
пешеходната пътека е установено по делото и е елемент от присъдата.
По
отношение на другото възражение на ответника, че на ищцата не е провеждано лечение, рехабилитационен
режим не е бял спазван и не са проведени необходимите контролни прегледи
навременно, съдът намира също за неоснователно. Вещото лице по СМЕ сочи, че ищцата
е посещавала рехабилитационен център, като рехабилитацията е започната навреме
и е била напълно адекватна за възстановяване предотвратяване на допълнителни
усложнения.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за
забава, считано от датата на предявената пред застрахователя претенция - 28.05.2019 г.. Съгласно КЗ отговорността на застрахователя
за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за
настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда
задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да
предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил
в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да
предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В конкретния случай
на 28.05.2019 г. ищцата е депозирала заявление за обезщетение, поради което
следва да се приеме, че застрахователят е уведомен за процесното ПТП именно на
тази дата и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за
забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за
забава върху горепосоченото обезщетение се дължи както е поискано в ИМ от 28.05.2019
г. до датата на окончателното плащане.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса по силата на закона, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на СтОС държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 3611,40 лева.
При
този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените от нея разноски, които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 3000 лв. за адв. възнаграждение.
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, да заплати на Ж.А. ***, ЕГН **********, сумата
от 90 000 лв. (деветдесет хиляди лева), предявен като частичен от сумата
140 000 лв./сто и четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и
негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищцата ПТП на 26.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 28.05.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, да заплати на Ж.А. ***, ЕГН **********, сумата
от 285 лв. (двеста осемдесет и пет лв.), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищцата разходи за лечение,
които са в пряка причинно-следствена връзка с получените от нея травматични
увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 26.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 28.05.2019 г., до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА „З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., *** да заплати на Ж.А.
***, ЕГН **********, сумата 3000 лв./три
хиляди лева/, адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА „З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, да заплати
сумата от 3611,40 лв. /три хиляда шестстотин и единадесет лева и 40 ст./,
представляваща държавна такса по сметка на ОС С.З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П. апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………