№ 110
гр. ЛЕВСКИ, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20214410100224 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
В РС – Левски е постъпила искова молба от В. Д. ЕНЧ.,
ЕГН**********, с адрес: гр.***, чрез процесуалния представител адв.
Виктория Петрова от АК-Плевен, против ГД „Пожарна безопасност и защита
на населението” МВР.
В ИМ се твърди, че ищецът е служител на ГДПБЗН и са в служебни
правоотношения с ответника. В процесния период 01.04.2019г.-01.08.2020г. е
работил на длъжност „старши пожарникар" в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението" гр. Левски при Областна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението" гр.Плевен - Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението" гр. София МВР. Трудовата
си дейност е осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на
труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12/24 часа
при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на
чл.187, ал.З от ЗМВР. На основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем
часа дневно и четиридесет часа седмично.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители се определяли с наредба на министъра
на вътрешните работи. Твърди се, че в процесния период от 01.04.2019г. до
01.08.2020г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /обн. в ДВ, бр. 60
1
от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в
сила от 10.01.2020г. на Министъра на вътрешните работи. В двете наредби
лисвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Такъв алгоритъм предходно бил предвиден в Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г., но в размер от 0.143/чл. 31, ал.2 от Наредбата/. Съгласно
цитираната разпоредба на Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. при сумирано
отчитане на работното време общият брой часове положен труд между 22:00
часа и 06:00 часа за отчетения период се умножавал по 0,143. Тази Наредба
била отменена с приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. на
Министъра на вътрешните работи, която от своя страна била отменена с
Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450/2016г.
Ищецът счита за нужно да отбележи, че в Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. липсвала изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал.2
от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен
нощен труд. Липсата на такава норма не следвало да се възприема като
законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР
часове нощен труд в дневен.
Според ищеца е налице празнота в уредбата на реда за организация и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи.
Твърди, че Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е отменена с решение
№16766/10.12.2019г. на ВАС 5-членен състав по Адм.д. №8601/2019г., поради
нарушения и несъответствия с европейското законодателство и ЗНА. С оглед
отменената Наредба от 2016г. последвало издаване на нова Наредба №8121з-
36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., в която също липсвала изрична уредба
за преобразуване на нощните часове в дневни.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ от 26.01.2007г.)
В съответствие с чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщали в дневни с коефициент 1.143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Ищецът твърди, че за процесния период от 01.04.2019г. до 01.08.2020г.
е положил 800 часа нощен труд.
В исковата молба се сочи, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в
дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
2
Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече било
регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд
нямало нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове
над тези установени за работното време.
Ищецът твърди, че в конкретния случай, за периода от 01.04.2019г. до
01.08.2020г. е положил общо 800 часа нощен труд, който следвало да се
преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на 914,40 часа, което водело до
извънреден труд от 114,40 часа, който следвало да му бъде заплатен
допълнително. Твърди, че съобразно заплатата му, часовата ставка възлиза в
размер на 8.00 лв. или за 114,40 часа труд му се дължала сумата от 915.20 лв.
Иска от съда да постанови съдебно решение, с което на основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР да осъди ответника да му заплати:
- сумата от 915.20 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода 01.04.2019г. – 01.08.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателно
изплащане на вземането;
- на основание чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на 50 лв., представляваща
мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд, за
периода от 01.07.2019г. до датата на исковата молба;
- направените съдебно – деловодни разноски.
Моли на основание чл. 38 ал.2 от ЗА да осъди ответника да заплати
адвокатско възнаграждение на адвокат В.Н. Николаева – Петрова с ЕГН
********** от АК – Плевен за настоящото производство в размер не по –
нисък от указания в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ищецът прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,
при която вещото лице след като се запознае с графиците в РСПБЗН –
Плевен, нарядните дневници, правилата за работа и водените книги, както и
приложените по делото доказателства, да даде заключение за процесния
период време - 01.04.2019г. до 01.08.2020г. по поставените въпроси.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника. В отговора на ИМ депозиран в РС – Левски, ответникът
изразява становище, че искът е процесуално допустим. Не оспорва, че през
процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника и е
заемал длъжността старши пожарникар в РСПБЗН- Левски към РДПБЗН –
Плевен при ГДПБЗН – МВР.
Оспорва така предявените искове по основание и размер, като навежда
съображения, че исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли,
тъй като НСОРЗ се прилагала за работниците и служителите по трудово
правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1,т.2 от ДРКТ.
Ищецът бил държавен служител и неговото служебно правоотношение било
уредено в специалния ЗМВР.
Позовава се на разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, според който
3
„Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица".
Тази разпоредба изрично и императивно определяла нормалната
продължителност на работното време в брой часове - 8 часа, като „8 часа
дневно" означавало 8 астрономически часа продължителност на работния
ден, независимо от частта от денонощието, в която е разположен работния
ден - през деня или през нощта от 22:00 до 6:00 часа. Посочва начина на
определяне на труда като нощен, както и че само трудът, който се полага при
работа на смени и в интервала от 22:00 до 6:00 часа е нощен. Нормата,
реграментираща 8-часова продължителност на работното време била
установена в закон (чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР). Израз на последователността на
законодателя по този въпрос бил и ЗИД ЗМВР (Обн., ДВ, бр. 60 от 7.7.2020 г.)
В цитирания текст били извършени редакции, в сила от 11.07.2020 г., според
които в ал. 1 било създадено изречение трето, което предвиждало, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период, а новата ал. 4 на същия член - че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното
време през нощта по ал. 1.
Според ответника действащата към момента Наредба № 8121з-1353 за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн., ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г., в сила от 1.1.2021 г.), в
чл. 21, ал. 3, както и в чл. 22, ал. 3 от предхождащата я Наредба № 8121з-1174
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн., ДВ, бр. 93 от 30.10.2020 г., в сила от 3.11.2020 г.),
било регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал.
4 от ЗМВР.
Становището на ответника е, че нормата на чл. 187 ЗМВР е действаща
правна норма и нейното действие не може да бъде дерогирано или
суспендирано, още по - малко от подзаконов нормативен акт като НСОРЗ.
Твърди се в отговора, че предвиденото в чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, за която
наредба изрично било посочено в чл. 2, ал.3, че не се прилага за служителите
по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се
прилага чл. 107а КТ, още по – малко тази наредба била приложима за
държавните служители по ЗДСл и ЗМВР. Посочва, че законодателят е
използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд се
приравнявал на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените
дневни часове, като превръщането ставало чрез умножаване на отработените
4
нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощно работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
8:7=1,143. Счита, че разпоредба, идентична на тази на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ с
основание не била предвидена в наредбите по чл. 187, ал.9 ЗМВР, защото за
държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния
труд съвпадал и коефициентът, изчислен по горепосочения начин би бил 1.
Ответникът счита, че в случая не е налице твърдяната от ищеца
празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на
материята в ЗМВР била изчерпателна, а подзаконовият нормативен акт –
наредбата по чл. 187, ал.1 от ЗМВР нямала основание да предвиди
превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му били
обусловени от предвидената в чл. 187, ал.1 от ЗМВР еднаква нормална
продължителност на часовете нощен и дневен труд.
Ответникът намира претенцията на ищеца, че часовете нощен труд,
които биха се получили като разлика между броя на положените часове
нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143 и реално отработените и
заплатени часове следва да му бъдат заплатени като извънреден труд, за
неоснователна. Навежда подробни съображения, според които извънредният
труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа
годишно, което за служителите от категорията на ищеца се компенсирало с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Посочва, че полагането на нощен труд в
рамките установеното работно време не се явява извънреден труд и с оглед
неговата продължителност от 8 часа н есе преобразува в дневен, умножен със
съответния коефициент, а се заплаща като нощен.
По отношение на претенцията за лихви становището на ответника е, че
претенцията за лихви има акцесорен характер и е в пряка зависимост от
дължимостта на главницата и в отговора били изложени основания за
недължимост на главните вземания, поради което и исковете за лихви били
също неоснователни.
По отношение на доказателствените искания ответникът възразява
срещу допускането на исканата съдебно - икономическа експертиза, тъй като
счита, че не е необходима.
Относно искането за задължаване на ответника на основание чл. 190 от
ГПК, посочва че представя към отговора на всички необходими за изясняване
на спора писмени доказателства.
Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Моли съда да приеме приложените към отговора на исковата молба
5
писмени доказателства.
В случай, че съдът насрочи съдебно заседание и даде ход на делото,
моли то да се гледа в тяхно отсъствие.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че през процесния период ищецът е бил в
служебно правоотношение с ответника ГДБПБЗ – МВР, възникнало на
основание ЗМВР, на длъжност „старши пожарникар“ в РСПБЗН – Левски към
РДПБЗН - Плевен при ГДПБЗН – МВР, както и че е полагал труд на смени
съгласно графици при сумарно отчитане на работното време.
Установява се от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
икономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
обосновано и пълно, че ищецът е полагал труд на 12/24 часови смени, в т.ч.
нощни часове. Общият брой часове, положени като нощен труд посочен в
платежните ведомости на отчетен едномесечен и тримесечен период за
претенд4рания период е 768 часа за 96 смени с нощен труд между 22:00 и
6:00 часа.
Установено е, че за процесния период по отношение на положения от
ищеца нощен труд няма преобразуване на нощен към дневен такъв, предвид
клаузите на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ – при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно
време, установени за подневно отчитане на работното време – 8 часа дневон
работно време/7 часа нощно време = 1,143.
Часовата ставка на ищеца е изчислена на база основните работни
заплати за периоди – 8.37 лв., в т.ч. 50% за извънреден труд.
Видно от заключението, за целия процесен период, ищецът е получил
допълнително заплащане по 0,25 лв./час за положен нощен труд.
По поставените от ищеца задачи е установено, че за периода от
01.04.2019г. – 01.08.2020г. положените часове за процесния период са 769
часа, приравнени с коефициент 1,143 – 878,967 часа, ставката за процесния
период е 8,37 лв., като неизплатената сума за изв. труд за периода
01.04.2019г. – 01.08.2020г. е 920, 42 лв., а лихвата за забава – 107,39 лв.
Вещото лице е изготвило и втори вариант на заключението във връзка с
направените от ответника възражения.
Направено е изчисление, че за периода 01.04.2019г. – 10.07.2020г.
ищецът е положил общо 729 часа нощен труд. Нощният труд, приравнен в
дневен с коефициент 1.143 се равнява на 833.247 часа. Неизплатена сума за
труд за периода от 01.04.2019г. до 10.07.2020г. е 872,55 лв.
Лихвата за забава върху главницата от 872,55 лв. е в общ размер на
105,06 лв.
Спорни между страните са въпросите допустима ли е трансформация на
положените часове нощен труд в дневен, както и дължи ли се от страна на
6
ответника заплащане на ищеца възнаграждение за извънреден труд и в какъв
размер.
Доколкото ищецът е държавен служител на МВР, за него приложима е
разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, съгласно която на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. Съгласно ал.2 на същата
разпоредба, условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед. В чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР е
определено, че държавните служители получават допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Според ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители, се определят с наредба на
Министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период - 01.04.2019г. – 10.07.2020г., са действали
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г./, отменена с Решение №16766 от 10.12.2019г. на ВАС по адм.д.
№8601/2019г. и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. /обн. ДВ бр.3 от
10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г./, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР.
В приложимите наредби е уредена нормална продължителност на
работното време на държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Предвидена е работа на смени с
полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за
всеки 24-часов период. В същите липсва изрична разпоредба, предвиждаща
преизчисляване на реално отработените часове нощен труд с коефициент
1,143, а е разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Такава разпоредба е била изрично предвидена в чл.31, ал.2 от предходно
действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г. – отм., съгласно която при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.
Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. След отмяната на горепосочената наредба – в последващите
Наредба №8121з-592 в сила от 01.04.2015г. и действалите през процесния
период Наредба №8121з-779/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36 от
07.01.2020г., такава разпоредба липсва.
Със ЗИД ЗМВР, обн. ДВ бр.60 от 07.07.2020г., разпоредбата на чл.187
ЗМВР е изменена - в сила от 11.07.2020г., като в ал.1 изрично е предвидено,
че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
7
всеки 24 часов период, а в ал.4, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.1. В приетите след
отмяна на действалите през процесния период наредби на МВР за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР -
Наредба №8121з-1174, в сила от 03.11.2020г. и Наредба №8121з-1353, в сила
от 01.01.2021г. и действаща към момента, също изрично е предвидено, че при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1, съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР.
Спорен по делото е въпросът дали липсата на изрична разпоредба
относно преизчисляването на часовете положен нощен труд към дневен такъв
в действалите през процесния период наредби, представлява празнота в
закона и дали ако е налице такава същата следва да бъде запълнена чрез
прилагане по аналогия на общото трудово законодателство.
Съдът намира, че в процесния случай, при липсата на изрична
разпоредба, която да урежда превръщането на нощните часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време на служителите на МВР в
действалите през процесния период наредби, каквато норма е била изрично
предвидена в отменената Наредба №8121з-407/11.08.2014г. – преизчисляване
с коефициент 0,143, както и в последващите ги Наредба №8121з-1174 и
Наредба №8121з-1353 - превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 1, е налице празнота в закона, която следва да бъде запълнена
чрез прилагане по аналогия на общата законодателна уредба относно
отчитането и заплащането на нощния труд.
Увеличеното изчисляване на нощния труд е предвидено, както в
отменената Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за служителите на МВР, така и
в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена
въз основа на КТ. Не е налице основание към процесния период липсата на
такава изрично предвидена норма в действалите тогава наредби към ЗМВР, да
се тълкува като изрична отмяна, забрана за такова преизчисление.
Правилото за преодоляването на празнота в закона е предвидено в
разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА, съгласно която, когато нормативният акт
е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива
разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на
правото на Република България. В процесния случай, ЗМВР, уреждащ
полагането на труд от страна на държавните служители в структурата на
МВР, се явява специален по отношение на КТ – общ, уреждащ трудовите
правоотношения между работник или служител и работодател в страната. По
същия начин се отнасят и Наредбата, уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
8
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи и общата Наредба за структурата на работната заплата
към КТ.
В чл.9, ал.2 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време (чл.136, ал.3 КТ и чл.140 КТ), установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място или 8ч.:7ч. =
коефициент 1,143. Същият коефициент е бил възприет и в отменената
Наредба №8121з-407 от 2014г. към ЗМВР, но формулиран по друг
математически начин, който обаче води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, при което се
получава същият коефициент 1,143.
Целта на посочената разпоредба - чл.9, ал.2 НСОРЗ, е именно нощното
работно време да се заплаща в увеличен размер спрямо дневното работно
време – поради спецификата на нощния труд, като по-неблагоприятен за
работника спрямо дневния, за което са предвидени и редица други
компенсации. Коефициентът 0,143 в отменената наредба към ЗМВР не е бил
обвързан със съотношение между дневен и нощен труд, а е бил посочен като
конкретна цифра, като по тази начин и в общата и в специалната наредба
положеният нощен труд е бил заплащан с увеличена ставка в еднакъв размер.
Изложеното води до извод, че в отменената наредба към ЗМВР е бил
възприет подход, идентичен с този установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата .
Възприемането на изложения от ответника довод за липсата на
основание за преизчисление на нощния труд, предвид липсата на изрична
разпоредба в този смисъл в приложимата наредба, би довело до поставянето
на служителите на МВР, полагащи нощен труд, в по-неблагоприятно
положение спрямо работници по трудови правоотношения, които са
урегулирани от общия закон – КТ. Това би означавало да се допуснат
различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от
работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват
психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една
и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за
здравето последици. Посоченото не съответства на целта на нормативния акт
и е в разрез с принципите на Конституцията на Република България,
предвиждаща полагането на труд от всички граждани при равни условия и
права, както и с международно-
правните актове, по които Република България е страна, в т.ч. чл.52 от
Хартата за основните права на ЕС.
В тази връзка следва да бъде посочено и постановеното Решение от
9
24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз. Съгласно
цитираното решение член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл,
че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд.
В българското законодателство до изменението на ЗМВР с ДВ бр.
60/2020 г. не съществува норма, определяща нормалната продължителност на
нощния труд на държавните служители в системата на МВР, а след
изменението изрично е предвидено, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа. В т. 2 от цитираното решение на СЕС е
дадено разрешение, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената
в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. Така постановеното не променя
горните изводи на съда относно наличието на основание за преизчисление на
отработените часове през нощта при наличие на празнота в законовата
уредба. В мотивите на цитираното решение на СЕС се приема, че що се
отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се
припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен
критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г.,
Veselibas ministrija, C 243/19, EU: C: 2020: 872, т. 37 и цитираната съдебна
практика). Приема се, че възприетото становище, че в член 187, алинеи 1 и 3
от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през
нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност
на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване,
представлява аргумент, който не отразява допустима от закона цел, годна да
обоснове разлика в третирането. Посочва се, че няма пречка за държавите
членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със
съображения от политически, социален или демографски порядък и да
въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да
приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват
10
цел от общ интерес. В решението се сочи, че ако не е основана на обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с
нея цел. Изложеното по-горе от настоящия съд тълкуване на националните
разпоредби и прилагане на аналогия на закона съответства на така дадените
указания в решението на СЕС, с оглед гарантиране на равно третиране и
мерки за компенсация на нощния труд, при отчитане на неговата специфика,
еднаква за всички лица, полагащи такъв труд.
Неоснователен е наведеният от ответника довод, че дължимото се на
ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд е било изцяло и
своевременно изпълнено, тъй като за отработените от него часове нощен труд
своевременно му било заплащано допълнително възнаграждение за всеки час
нощен труд.
От заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета
от съда съдебно-икономическа експертиза по делото е безспорно установено,
че на ищеца е било заплатено само допълнително възнаграждение за
заработените часове през нощта, но положените реално часове нощен труд не
са били увеличени със съответния коефициент и респективно за така
увеличените часове не е било заплатено възнаграждение.
Преизчисляването на нощните часове с коефициент 1,143 при което
реално отработените часове нощен труд се заплащат в увеличен размер, не
изключва изплащането на допълнително възнаграждение за всеки нощен час
нощен труд в размер на 0,25 лв.
Доколкото е установено, че на ищеца е било заплатено само
допълнително възнаграждение за заработените часове през нощта, но
положените реално часове нощен труд не са били увеличени със съответния
коефициент и респективно за така увеличените часове не е било заплатено
възнаграждение, не може да се приеме, че ответникът е изплатил изцяло и в
срок задължението си спрямо ищеца за положения от него нощен труд през
периода от 01.04.2019 г. до 10.07.2020 г.
Извънреден труд е налице само когато е положен труд извън
установеното работно време - когато продължителността на работното време
надвишава нормалната такава. При сумарно изчисляване на положения труд,
извънреден труд ще е налице само в случай, че отработеното време за
съответния отчетен период /с увеличението на часовете положен нощен труд/
надхвърля нормата работни часове за отчетния период.
От заключението на вещото лице се установява, че за процесния период
11
01.04.2019г. - 10.07.2020г. часовете над нормата на ищеца са 104,247 ч., като
това са именно часове, получени от преизчислението на нощните часове към
дневни. Дължимото се брутно трудово възнаграждение за посочените часове
с добавка за извънреден труд е в размер на 872,55 лв., а лихвата за забава
върху посочената сума е в размер на 105,06 лв.
Поради изложените доводи предявените искови претенции с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР и с правно основание
чл.86 от ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени за сумата в
размер на 872,55 лв., - главница и 105,06 лв. - лихва, доколкото посочените
представляват размера на дължимото се и неизплатено брутно трудово
възнаграждение на ищеца за извънреден труд през процесния период.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски
държавна такса върху уважените искове в размер на 100 лв., както и
направените разноски за възнаграждение на вещо лице по изготвената
съдебно-икономическа експертиза в размер на 196,50лв.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 от
ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца
адв. В. Петрова адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по настоящото дело, съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на
уважената част от исковете, в размер на 600 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, представлявана от главен комисар Н.С.Н. – директор,
ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. ЕНЧ., ЕГН**********, с адрес: гр.***, на основание
чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 872,55 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.04.2019г. - 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, представлявана от главен комисар Н.С.Н. – директор,
ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. ЕНЧ., ЕГН**********, с адрес: гр.*** на основание
чл.86 от ЗЗД мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2019г. до
датата на подаване на исковата молба – 22.03.2021г., в размер на 105,06лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция
“Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана
от главен комисар Н.С.Н. – директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Левски, сумата в размер на 100
лв., представляваща държавна такса върху предявените искове, както и
направените разноски за възнаграждение на вещо лице по изготвената
12
съдебно-икономическа експертиза в размер на 196,50лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
В.Н. Николаева - Петрова, с ЕГН ********** от АК Плевен сумата от 600
лв., представляваща дължимо й се адвокатско възнаграждение в настоящото
производство за осъществена безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
13