№ 75
гр. Стара Загора , 19.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501252 по описа за 2021 година
Производството е по чл.413, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по подадена в законния едноседмичен срок по чл.275, ал.1,
изр.1 от ГПК частна жалба от Д. Д. Д. от *** срещу Заповед № 260080/12.01.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена
от РС- *** по ч.гр.д.№ 182/2021г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател Д. счита, че присъдената от заповедния съд сума в
размер на 1250,40 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуален
представител на дружеството- заявител, което длъжникът следва да заплати, била
прекомерна. Не била налице фактическа и правна сложност на делото, която да
обуславя основателност на претендирания хонорар, над минималния по Наредба №
1/2004г. на Висшия адвокатски съвет. Моли настоящия въззивен състав да намали
адвокатското възнаграждение до размера на 347.60 лв. и да отмени издадената Заповед
в тази част, с която е разпоредено длъжника да заплати на заявителя “И.г.” ООД
адвокатско възнаграждение в завишения размер над посочената сума.
В законния срок по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частна
жалба от насрещната страна- заявителя “И.г.”- ООД, ***, чрез адв. М.И. – С., в който
се излагат доводи за неоснователност на ч.жалба и същата се оспорва изцяло. Твърди
се, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да се отчете
евентуалния размер на отговорността на адвоката при образуване на делото и
осъществяване на процесуално представителство. Счита, че посочената по-висока
цена, посочена в заявлението по чл.417 от ГПК определя и съответно по- голяма
1
отговорност, което се отразява и на по- високия размер на възнаграждението. Сочи, че
ч.жалбоподател не е отчел обстоятелството, че заявителят е сключил договор за правна
защита и съдействие и е упълномощил адвокатско дружество, което е регистрирано по
ЗДДС и съобразно това върху хонорара следва да се начисли ДДС, като се позовава на
съдебна практика. Моли да се остави частна жалба без уважение, евентуално да се
отчете, че адв. дружество е регистрирано по ЗДДС.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
другата страна и провери допустимостта й намери за установено следното:
Пред РС- *** на 11.01.2021г. от “И.г.”- ООД, *** е подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
срещу длъжника Д. Д. Д. от *** за парично вземане в размер на 3000 лв.- главница; 360
лв.-договорна лихва, както и законна лихва от 11.01.2021г. до окончателното
изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено парично
задължение по договор за кредит № СЗ – 1668 от 18.06.2018г. В т.14 от заявлението е
поискано присъждане на разноските, направени в заповедното производство.
Съгласно представен списък на разноски по чл. 80 ГПК, разноските са: 67.20 лв. -
държавна такса и 1250.40 лв. - адвокатско възнаграждение. Към заявлението е
представено адвокатско пълномощно според, което М.Г.Г. в качеството на управител
на “И.г.”- ООД е упълномощила “С. и И.- адвокатско дружество” със седалище и адрес
на управление в *** да представлява и защитава дружеството пред РС- ***,
включително и за подаване на заявление от негово име за издаване на заповеди за
изпълнение, какъвто характер има развилото се заповедно производство. Приложен е
договор за правна помощ и пълномощно, с което дружеството преупълномощава адв.
М.И. – С. да представлява дружеството – заявител, както и фактура и платежно
нареждане за заплатената от заявителя на пълномощника сума за адв. възнаграждение.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК № 260080/12.01.2021г., издадена от РС- *** по ч.гр.д.№ 182/2021г.,
искането на заявителя е уважено, като е разпоредено длъжникът да заплати в негова
полза претендираните вземания, ведно със законна лихва върху главницата от
11.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на
67.20 лв. - държавна такса и адвокатско възнаграждение на стойност 1 250.40 лв.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд счита, че
частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в
заповедното производство, против подлежащ на обжалване акт на заповедния съд
/заповедта за изпълнение в частта за разноските/ и в предвидения законоустановен
едноседмичен срок от датата на уведомяването на длъжника за издаването й чрез
връчването й.
2
Съгласно чл.78, ал.1 във връзка с чл.412, т.6 от ГПК, заплатените от заявителя в
заповедното производство такси и възнаграждения за един адвокат/ако е имал такъв/,
се заплащат от длъжника. Самото право на разноски представлява имуществено
субективно благо и отговорността за заплащане на разноски произтича от
процесуалния закон и е основана на гражданско правоотношение, чийто състав
включва следните елементи: неоснователно предизвикан спор, направени разноски за
участие в съдебно производство по повод на така повдигнатия правен спор и съдебен
акт, който съдържа произнасяне по искането за разноски, с оглед резултата от делото.
Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договора между адвоката
и клиента му, този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по- нисък от предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
където са определени минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по различните видове дела.
Отговорността за разноски има за основна цел да възстанови направените реални
разходи, които са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство,
като вземането за разноски не може да служи и не може да се използва за
неоснователно разместване на блага.
В настоящия случай е представен писмен договор за правна помощ между
заявителя и съответното адвокатско дружество от 11.01.2021г./л.7, стр.2 от делото на
РС/, с който е договорено възнаграждение в размер на общо 1250.40 лв., от които 1 042
лв. - адвокатски хонорар и 208.40 лв. - ДДС върху него, тъй като адвокатското
дружество регистрирано по ЗДДС, като изрично е упоменато, че същото е изцяло
платено по банкова сметка.
В конкретния случай претендираното вземане на заявителя „И.г.“- ООД по
представения договор за кредит е в размер на общо 3600 лв., от които 3000 лв.
главница и лихви в размер на 360 лв., върху която сума е внесена и присъдена на
заявителя държавна такса по делото в размер на 67.20 лв. Дължимото адвокатското
възнаграждение, определено по правилото на чл.7, ал.7 от Наредба № 1/2004 г. на база
половината от размера на претендиралата сума - 1680 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/2004г., е 347.60 лв. Безспорно е, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. В този случай, на осн. чл.78, ал.5 ГПК адв. възнаграждение като
прекомерно следва да намалено от присъдените 1 250.40 лв. с ДДС до размер на
347.60 лв. без ДДС или съответно до 417.12 лв. с 20 % ДДС. Обжалваната Заповед №
260080/12.01.2021г. следва да бъде отменена в тази и част, като вместо това се
постанови намаляване на адв. възнаграждение до предвидения в Наредбата минимален
размер на адв. възнаграждение за заповедното производство.
3
Предвид гореизвложеното и на осн. чл.413, ал.1 от ГПК, въззивният ОС- ***
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ частично Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК № 260080/12.01.2021г. по ч.гр.д.№ 182/2021г. по описа
на РС- ***, в частта за разноските за адв. възнаграждение над сумата 417.12 лв., с ДДС
до размера на претендираните 1250.40 лв. с ДДС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от “И.г.”- ООД, ***, -
заявител по ч.гр.д.№ 182/2021г. по описа на РС – Стара Загора адвокатско
възнаграждение от 1250.40 лв. с ДДС на 417.12 лв. с ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4