Р Е Ш
Е Н И Е
№ 13.09.2018г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на десети септември две хиляди и осемнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА
гражданско дело № 2528 по описа за 2017г. и
като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл.9
от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 25,06,2016г. между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД е
сключен договор за кредит „Бяла карта“ №472454, по силата на който на К.С. е
предоставена кредитен лимит от 250 лева. На 11,07,2016г. той е извършил първата
транзакция, поради което от тази дата се дължи уговорената договорна лихва.
Задължението на кредитополучателя било да заплаща ежемесечно, до 5-то число на
следващия месец, месечна вноска в минимален размер. Той не е изпълнил горното
задължение, поради което усвоеният и непогасен кредитен лимит от 248,99 лева е
станал предсрочно изискуем на 06,12,2016г. Поради това освен главницата и
договорна лихва в размер на 21,53 лева за периода до тази дата, ответникът
дължи 49,80 лева неустойка в размер на 10% върху усвоената главница за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство
при забава в срок от 3 дни от падежа, 197,50 лева разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение и 16,81 лева обезщетение за
забава за периода от 06,12,2016г. до датата на подаване на заявлението
31,08,2017г. С договор за цесия от 1,11,2016г. и анекс към него от 13,07,2017г.
тези вземания са прехвърлени на ищеца. Тъй като ответникът не заплатил тази
суми, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но длъжникът подал възражение в
предвидения в закона срок. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което
да бъде признато за установено, че ответникът му дължи горните суми, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до изплащането й. Претендира направените по делото
разноски, както и тези в заповедното производство.
Ответникът оспорва предявения иск.
Твърди, че предсрочната изискуемост на вземането не настъпва автоматично, а е
следвало да бъде уведомен за нея, което кредиторът не е направил. Освен това
той не е бил надлежно уведомен и за извършената цесия. Ето защо предявеният иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №1982/2017г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжникът К.Г.С. да заплати на кредитора „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД описаните в исковата молба суми. Срещу нея е подадено
възражение, а настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради
което е допустим.
Не е спорно между
страните, че между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД е сключен договор за кредит
„Бяла карта“, въз основа на който е възникнало задължение за заплащане на
посочените в исковата молба суми. Тези факти се потвърждават и от приетите
писмени доказателства – договор от 25,06,2016г., анекси към него, както и от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Не е спорно също така, че
вземанията на кредитора са прехвърлени на ищеца. Спорните въпроси са дали е
настъпила предсрочна изискуемост и дали цесията е произвела действие по
отношение на ответника.
В тежест на ищеца е да
установи, че кредиторът „Аксес Файнънс“ ООД е упражнил правото си да обяви
цялото задължение за предсрочно изискумено, което е уговорено между страните в
чл. 22, ал. 1 от сключения договор за кредит. Видно от представената
разпечатка, той е направил това по единия от начините, посочени в чл. 28 от
същия договор, а именно чрез изпращане на кратко съобщение на телефонния номер,
предоставен от длъжника и вписан в договора. Ето защо възражението, че това не
е направено е неоснователно и при липсата на оспорване на останалите
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че
това е станало на 06,012,2016г.
Не е спорно, а и от
представения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), сключен на 11.11.2016г. се установява, че ищецът е придобил вземанията
на заемодателя срещу ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. В същия (в чл. 4.5) се съдържа е упълномощаване цесионерът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземането. Уведомлението за извършено прехвърляне на вземането е приложено към
исковата молба и същото е изпратено на ответника, ведно с исковата молба, и
съответно е получено от същия. Ето защо съдът счита, че е налице валидно
прехвърляне на вземанията, съгласно клаузите на сключения рамков договор за
цесия. Възраженията на ответника против пораждане на правните последици на
договора за цесия спрямо задълженията по заема, са неоснователни, по следните
съображения:
В съответствие с разпоредбата
на чл.26, ал.1 ЗПК, с договора за потребителски кредит е предвидена
възможността кредиторът да прехвърли вземането си по договора за потребителски
кредит на трето лице. Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/
07.09.2016 г., т. д. № 362/ 2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС; Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д.
№ 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/
24.06.2009 г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./ установеното в
чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на
вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника
за прехвърленото вземане, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и
съобщението, извършено от новия кредитор /цесионер/, тъй като само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна
на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията
му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Същевременно е допустимо, доколкото не се касае за лично и незаместимо
действие, цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник, като в този случай представителната власт възниква по
волята на представлявания – цедента, и обемът й се определя според това, което
упълномощителят е заявил. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и няма пречка съобщаването като
фактическо действие да бъде извършено от пълномощник. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина и формата, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то уведомление за прехвърляне на вземания, подписано
от цесионера, но не в качеството му на цесионер, а на пълномощник на цедента и
същевременно получено от длъжника в рамките на съдебно производство по предявен
иск за прехвърлянето вземане, е допустимо и следва да се зачетат правните
последици, които произтичат от достигането му до длъжника. Изходящото от
цедента /в т.ч. чрез пълномощник/ уведомление, приложено към исковата молба и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал.3 ГПК, включително и в рамките на производство по иск с
правно основание по чл. 422 ГПК, с оглед приетото по т. 9 от ТР № 4 от
18.06.2016 г., по т. д . № 4/ 2014 г., на ОСТГК на ВКС.
На следващо място следва да се
отбележи, че уведомяването на длъжника от цедента за цесията има значение
единствено за редовността на извършеното плащане от страна на длъжника на
стария кредитор спрямо новия кредитор, но не и за редовността на прехвърлените
права. Преди да бъде уведомен за цесията, длъжникът може валидно да погаси
задължението си чрез плащане на стария кредитор.
При
така изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай е налице валидно
съобщаване на цесията, същата е произвела действие, считано от датата на
получаване на исковата молба с доказателствата към нея, сред които е
уведомлението за прехвърляне на вземания, както и пълномощното, по силата на
което ищецът е упълномощен в качеството на пълномощник на цедента да уведоми
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания, инкорпорирано в сключения рамков
договор от 11.11.2016г. Ето защо, в
настоящия случай съдът приема, че съобщаването на цесията по смисъла на чл.99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД за прехвърлянето на вземането е извършено чрез връчване на
исковата молба с приложенията към нея, вкл. и с уведомление за прехвърляне на
вземането. Поради това и второто възражение на ответника е неоснователно.
На следващо място, в настоящия
случай ответникът не твърди и не сочи доказателства да е изплатил процесното
задължение нито на стария, нито на новия кредитор. Ето защо предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено,
че К.С. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ сумата от 248,99 лева главница и сумата от 21,53 лева договорна лихва за периода от
11,07,2016г. до 06,12,2016г., сумата от 49,80 лева неустойка в размер на 10%
върху усвоената главница за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство при забава в срок от 3 дни от падежа, 197,50
лева разходи и такса за извънсъдебно събиране на просрочено задължение и 16,81
лева обезщетение за забава за периода от 06,12,2016г. до датата на подаване на
заявлението 31,08,2017г., както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението.
На основание чл.78
от ГПК ответникът дължи направените по делото разноски в размер на 175 лева
внесена държавна такса, 350 лева възнаграждение за процесуален представител и
150 лева, възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че К.Г.С., ЕГН ********** ***, дължи на
„Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК 202527341
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Васил Левски“ №114, етаж мецанин, представлявано
от Росен Г. Антов, сумата от 248,99 лева (двеста четиридесет
и осем лева и деветдесет и девет стотинки) главница, сумата от 21,53 лева
(двадесет и един лева и петдесет и три стотинки) договорна лихва за периода от
11,07,2016г. до 06,12,2016г., сумата от 49,80 лева (четиридесет и девет лева и
осемдесет стотинки) неустойка в размер на 10% върху усвоената главница за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство
при забава в срок от 3 дни от падежа, сумата от 197,50 лева (сто деветдесет и
седем лева и петдесет стотинки) разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение, дължими по договор за кредит „Бяла карта“ №472454 от
25,06,2016г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, ведно с обезщетение за забава в
размер на 16,81 лева (шестнадесет лева и осемдесет и една стотинки) за периода
от 06,12,2016г. до датата на подаване на заявлението 07,09,2017г. и в размер на
законната
лихва от датата на подаване на заявлението 07,09,2017г.
до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение №1173
от 08,09,2017г. по ч.гр.д. №1982/2017г. по описа на АРС.
ОСЪЖДА К.Г.С., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК 202527341
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Васил Левски“ №114, етаж мецанин, представлявано
от Росен Г. Антов, сумата от 675 лева (шестстотин седемдесет
и пет), направени по производството разноски и
сумата от 125 лева (сто двадесет и пет лева), направени в заповедното
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: