Решение по дело №34/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 36
Дата: 24 април 2020 г. (в сила от 24 април 2020 г.)
Съдия: Юлиян Стаменов Стаменов
Дело: 20204500600034
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

          

       

                                                гр. Русе, 31.03.2020 г.

Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание, тринадесети февруари, през две хиляди и двадесетата година, в състав:  

                                                Председател:     Юлиян Стаменов                                                           

    Членове: 1.  Росица Радославова

                    2. Ралица Герасимова

 

с участието на  секретар Иванка Венкова, в присъствието на прокурора Радослав Градев, след като разгледа докладваното от съдията Стаменов в.н.о.х. дело № 34/20 г. на РОС, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по гл. XXI от НПК.

          Прокурор при РРП Д. Кертиков е протестирал само в частта й относно наказанията присъдата по н.о.х.д. № 1788/2019 г. на РРС, с която е ангажирана наказателната отговорност на

подсъдимия М.Ц.Г. за престъпления

по чл. 346 ал. 2, т. 1, 2 и 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195 ал. 1 т. 2 и 4 пр. 2 вр. чл.- 194 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно средство с намерение за порзуване, извършено в пияно състояние и чрез използуване на техническо средство, като вещта била без постоянен надзор,  с последвали повреди на стойност 882 лв. и

по чл. 343в ал. 2 вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 и 5  управление на МПС без да има такова право и в едногодишен срок след като е бил наказван за такова деяние по аднминистративен ред

и двете като непълнолетен, разбиращ свойството и значението на извършваното и можещ да ръководи постъпките си, като при условията по чл. 58а ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2 от НПК са му

наложени наказания съответно една година и четири месеца лишаване от свобода за първото и и една година лишаване от свобода за второто и

определено общо наказание една година и четири месеца лишаване от свобода с отлагане на изтърпяването му при условията на чл. 69 вр. чл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.

Конкретизирано е оплакване за незаконосъобразност на частта от присъдата, с която първоинстанционният съд е пропуснал да наложи предвиденото в закона за второто престъпление наказание „обществено порицание“ и да го присъедини към определеното общо наказание съгл. чл. 23 ал. 2 от НК.

В съдебно заседание протестът се поддържа.

Защитникът на подсъдимия счита, че протестът е основателен. Подсъдимият не се явил в съдебно заседание и не е взел становище по протеста.

След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността на пъпрвоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:

Протестът е процесуално допустим като подаден от легитимен и оправомощен за това правен субект, при спазване на законоустановените срок, форма и ред.

По съществото си ПРОТЕСТЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.

От фактическа страна, при съдебно следствие и формиране на констатациите по реда на чл. 373 ал. 2 и 3 вр. чл. 371 т. 2 от НПК

първоинстанционният съд е приел и не се оспорва правилността на следното:

          Подсъдимият е български гражданин, роден на *** г., с основно образование, неженен, осъждан и без постоянна месторабота. В инкриминирания период бил непълнолетен, като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си. На 16.11.18 г., след употреба на значително количество алкохол заедно със свид. И., на път пеша за тяхна обща позната, подсъдимият решил да ползува паркирания лек автомобил марка „Ф.“, собственост на св. И. М.. Проникнал в автомобила с помощта на носен ключ за същия модел. След като не успял да стартира мотора с ключа, сторил това като издърпал и допрял по нужния начин кабелите под волана. Привел автомобила в движение и двамата с И.през нощта и утрото на 17.11.2018 г. последователно отишли на гости при приятелите си св. К. и Ст. Д. отишли до познатата им св. К., катко на всяко от местата подсъдимият паркирал автомобила в района и се черпел с алкохолни напитки. След като отново потеглил с автомобила от св. Д., в района на кръстовището на бул. „Н. Бозвели“ автомобилът бил забелязан от патрулиращи полицейски служители – св. М. и З.да се движи без включени светлини и да нарушава парвилата за предимство на кръстовището. Последвало подаване на светлинни и звуков сигнали от полицейския автомобил, при което подсъдимият не спрял, а увеличил скоростта и опиткал да избяга, преследване по улиците на града и загуба на управлението от страна на подсъдимия, при което последвал сблъсък в крайпътно дърво и многобройни повреди на автомобила на горепосочената стойност.

При тази установеност

законоъобразно първоинстанционният съд е възприел инвокираната от обвинението правна квалификация на деятелността на подсъдимия и го е признал за веновен.

При определянето на наказанията на подсъдимия първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е констатирал и съобразил обстоятелствата, обуславящи адекватните размери на наказанието лишаване от свобода предвидено за всяко от престъпленията и е редуцирал същите по правилата на чл. 58а ал. 1 от НК. Очевидно поради технически пропуск, който обаче се е отразил на правилността на присъдата първоинстанционният съд, след кото го е обсъдил  в мотивите си, е пропуснал в диспозитива на присъдата да наложи предвиденото в закона наказание за престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК наказание „обществено порицание“ /след редукцията по чл. 63 ал. 1 т. 5 от НК за непълнолетния ицзвършител  на комулативно предвиденото наказание „глоба“/. Присъединяването на този вид наказание съгл. чл. 23 ал. 2 от НК е задължително, за разлика от други видове съгл. чл. 23 ал. 3 от НК, поради което следва да се обхване в случая по отношение на общо определеното наказание на подсъдимия. В този смисъл

следва бъде изменена първоинстанционната присъда, като към наказанието наложено на подсъдимия за това престъпление, респ. при условията по чл. 23 ал. 2 от НК към определеното му общо наказание за двете престъпления една година и шетири месеца лишаване от свобода, следва бъде прибавено и комулативно предвиденото след редукцията по чл. 63 ал. 1 т. 5 от НК за случая наказание „обществено порицание“.

При липса и на други основания за изменение или отмяна на процесната присъда и съобразно изложеното, на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 вр. чл. 334 т. 3 от НПК  окръжният съд

   

           Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ присъда № 151/22.10.2019 г. по н.о.х.д. № 1788/19 г. на РРС - първи нак. състав само в частите й относно наказанията, като

ОСЪЖДА подсъдимия М.Ц.Г. за престъплението по чл. 343в ал. 2, вр. чл. 63 ал. 1 и на наказание „Обществено порицание“ и

На основание чл. 23 ал. 2 от НК

ПРИСЪЕДИНЯВА към определеното общо наказание на подсъдимия една година и четири месеца лишаване от свобода И НАКАЗАНИЕТО „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата и настоящото решение по местния радиовъзел.

ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в останалите й части

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.

 

Председател:                                  Членове: 1.                               2.