№ 9227
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110144133 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК във
вр. чл. 124 ГПК.
Ищцата Б. Н. СТ., ЕГН **********, в качеството си на наследник на Н. Г. С., е
предявила срещу ответника /ЮЛ/, ЕИК .., отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124 ГПК за установяване недължимост на сумата от
320,64 лв., представляваща остатък от главницата по изпълнителен лист, издаден на
04.02.2008 г. по ч.гр.д. № 2109/2008 г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Ищцата твърди, че с посочения по-горе изпълнителен лист наследодателят й Н. Г. С.,
ЕГН **********, е бил осъден да заплати на праводателя на ответното дружество ( /ЮЛ/)
сумата в размер на 1746,24 лв. Посочва, че след предявен частичен иск за прогласяване
недължимостта на сумата от 425,64 лв. от общо 1746,24 лв., съдът постановил Решение №
118132/17.05.2019 г., по гр.д. № 13283/2018 г., по описа на 25-ти състав, ГО, СРС, с което
признал за установено спрямо /ЮЛ/, че Б. Н. СТ. не дължи 425,64 лв. - част от главница по
издаден изпълнителен лист от 04.02.2008 г. по ч.гр.д. № 2109/2008 г., по описа на СРС, 25-
ти състав. На 11.03.2020 г. ищцата завела втори частичен отрицателен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване спрямо /ЮЛ/ - новия кредитор по вземанията
по ИЛ от 04.02.2008 г., че ищцата не дължи сумата в размер на 1000 лв., който съдът също
уважил с постановяване на Решение № 160070/25.07.2020 г. по гр.д. № 13742/2020 г., по
описа на 27-и състав, СРС. С оглед гореизложеното моли съда да уважи исковата претенция
спрямо остатъка от вземането по ИЛ от 04.02.2008 г. в размер на 320,64 лв., като прогласи
1
същото за недължимо, поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
последният признава изцяло исковата претенция, като посочва, че процесното вземане е
погасено по давност. Поддържа, че не следва да бъдат присъждани разноски в полза на
ищцата, тъй като с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото
дело. Изтъква, че още в хода на проведеното между същите страни производство по гр.д. №
13742/2020 г. по описа на 27-ми състав при СРС, са признали изцяло вземането си за
погасено по давност, поради което счита, че не следва в тяхна тежест да се присъждат
сторените от ищеца разноски. От своя страна, също претендира такива.
Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след
съвкупен анализ на приетите по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът е разпределил доказателствената тежест в производството, както следва: при
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца
е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата
молба твърдения- изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. С оглед наведеното в исковата молба основание за
недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, за които не са били наведени твърдения.
С доклада по делото, обявен за окончателен в проведеното на 12.04.2022 г. о.с.з., без
възражения на страните, съдът е обявил за безспорни между страните всички изложени от
ищеца факти и обстоятелства в исковата молба, свързани с размера и изискуемостта на
вземането.
По делото е приобщено като доказателство гр. д. № 13742/2020 г. по описа на СРС, I
ГО, 27-и състав, по което е бил предявен и впоследствие уважен с Решение №
160070/25.07.2020 г. частичен иск по чл. 439 ГПК за установяване между същите страни
недължимостта на сумата от 1000 лв., представляваща част от главницата в размер на
1746,24 лв., за която има издаден изпълнителен лист от 04.02.2008 г. по гр. д. № 2109/2008 г.
по описа на СРС, 25-и състав, в полза на цедента- /ЮЛ/, което вземане е било прехвърлено
по силата на договор за цесия от 14.11.2016 г. на ответника, поради погасяването му по
давност. Съгласно Тълкувателно решение от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г., ОСГТК
на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите спорното субективно материално право факти,
при предявен в друг исков процес, иск за защита на вземане за разликата до пълния размер
на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Следователно настоящият иск следва да бъде уважен, като бъде прогласена
недължимостта на сумата от 320,64 лв., представляваща остатък от главницата по
2
изпълнителен лист, издаден на 04.02.2008 г. по ч.гр.д. № 2109/2008 г. по описа на СРС, 25-
ти състав, като погасенa по давност вземане.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от
съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето
на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 ГПК,
приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор
за правна защита и съдействие /какъвто има приложен по настоящото дело/, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК- той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е
обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която разпоредба се позовава ответната страна, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Признание на иска в отговора е направено, като
спорният въпрос се свежда до наличието на втората предпоставка- дали ответникът е дал
повод за завеждане на делото. По делото е безспорно, че в полза на праводателя на
ответника е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително
дело, в което впоследствие ответното дружество е било конституирано като взискател.
Наличието на издаден изпълнителен лист за вземането, предмет на настоящия спор,
обуславя допустимостта на иска, в какъвто смисъл е и цитираната от ищеца практика на
ВКС- така в Определение № 477 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3407/2019 г., IV г. о.,
ГК, е застъпено становището, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Ищецът има интерес да
осуети възможността за иницииране на ново изпълнително производство. В настоящия
случай обаче липсват данни да е инициирано ново изпълнително производство от страна на
ответника, както и всякакви други активни действия, насочени към удовлетворяване на
паричното вземане по издадения изпълнителен лист. При липсата на каквито и да е активни
действия на кредитора насочени към събиране на вземането си не може да се обоснове
отговорността му за заплащане на разноски в производството по отрицателен установителен
иск за същото вземане. Ето защо съдът намира, че предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК са
налице и ответникът не следва да плаща разноски за използваната правна помощ от ищеца в
производството.
С оглед на горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124 ГПК, че
Б. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес /АДРЕС/, не дължи на /ЮЛ/, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление /АДРЕС/, сумата от 320,64 лв., представляваща остатък от главницата
по изпълнителен лист, издаден на 04.02.2008 г. по ч.гр.д. № 2109/2008 г. по описа на СРС,
25-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4