Решение по дело №44236/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17375
Дата: 27 септември 2024 г.
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20211110144236
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17375
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110144236 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Сиго – Транс“ ЕООД, чрез
адв. Я. Д., срещу „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с която са предявени кумулативно
обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 435 КЗ за осъждане
на ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Отговорност на превозвача
при автомобилен превоз на стоки“, да заплати на ищеца сумата в размер на 10070,29 евро (с
равностойност 19695,77 лева), представляваща погасено чрез прихващане от превозвача
обезщетение за частична липса на стоки, причинена по време на международен автомобилен
превоз по релация от Барселона, Испания до Амстердам, Нидерландия с дата на товарене
29.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 475,54 евро (с равностойност
930,08 лева), представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от
09.02.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за застраховка
„Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на стоки“ с полица № 0310-970-2020-
00011, със срок на застрахователното покритие от 06.07.2020 г. до 06.07.2021 г. В срока на
действие на застраховката по възлагане на „Hartl Connect Transport GmbH” ищецът
извършил превоз на стоки от Барселона, Испания до Амстердам, Нидерландия, с дата на
товарене 29.10.2020 г. в склада на изпращача. Обект на договора за превоз били 711 кашона с
мъжка конфекция и общо тегло на превозвания товар 14030 кг. бруто (12968 кг. нето). Твърди
се, че на 29.10.2020 г. водачът на товарната композиция, поради изтичане на нормативно
установеното време за шофиране, спрял за престой на място, отредено за почивка, находящо
се в близост до магистрален път, осветено, обхождано от полицейски служители, където
1
имало и други паркирани превозни средства. По време на престоя водачът се намирал в
кабината на товарния автомобил и не я бил напускал. На 30.10.2020 г., около 00:30 часа
служители на каталунската полиция уведомили водача на превозното средство, че при
извършен от тях оглед установили срязване на брезента на полуремаркето, като вероятно
имало липси по товара. От страна на ищеца били предприети незабавни действия по
ангажиране на авариен комисар с цел установяване вида и характера на вредите, а водачът
подал жалба в полицията. Ангажираният авариен комисар извършил оглед на мястото на
инцидента, като установил, че от превозното средство били откраднати 39 кашона с дрехи,
за което бил съставен протокол № АІ-0614543.I-2/200971. Останалата част от товара била
доставена на получателя, като в товарителницата било отбелязано, че били доставени 672
кашона и липсвали 39 кашона от първоначално натоварените стоки. Общата стойност на
загубите била в размер на 10070,29 евро. Между страните по превозния договор било
проведено рекламационно производство, като дължимото от ищеца обезщетение било
погасено чрез прихващане с негови насрещни вземания към „Hartl Connect Transport
GMBH”. За причинените липси по товара на 30.10.2020 г. ищецът уведомил ответника и
предявил пред него претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която била
образувана щета № 0310-970-0001-2020. С писмо изх. № 99-9381/14.01.2021 г.
застрахователят отказал изплащане на обезщетение по щетата. Оспорва постановения отказ
като неправилен и необоснован. В тази връзка прави възражение за нищожност на клаузата
на чл. 13 от общите условия на застрахователя поради липса на яснота, тъй като от
съдържанието не можело да се установи кои места се считат за неохраняеми. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк.
Д. Д.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.
На първо място възразява, че не било налице основание за плащане на застрахователно
обезщетение, тъй като между страните към датата на настъпване на събитието не
съществувало валидно застрахователно правоотношение. В тази връзка възразява, че по
делото не били представени доказателства за платена първа вноска по застрахователната
премия от страна на застрахованото лице. Освен това от страна на превозвача не била
положена нужната грижа за предпазване на превозвания от него товар от настъпване на
застрахователно събитие, поради което допуснал груба небрежност. Процесното превозното
средство било паркирано на неохраняем паркинг, а водачът спял в него. Не били
представени трудови договори на лицата, които управлявали процесното превозно средство,
в нарушение на чл. 5, ал. 3 от общите условия на застрахователя. Оспорва извършеното от
страна на превозвача прихващане на дължимото обезщетение, тъй като съгласно чл. 18 от
общите условия за това се изисквало съгласието на застрахователя. Оспорва претенцията на
ищеца и по размер, като твърди, че същият не бил подкрепен с надлежни доказателства и
превишавал действителната стойност на имуществото към момента на неговото увреждане.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
2
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „Сиго – Транс“ ЕООД, редовно призован, се представлява
от адв. Д.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните
състезания моли съда да уважи предявените искове. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага
допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените искания.
В съдебно заседание ответникът „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, редовно призован, се
представлява от юрк. Д.. Процесуалният представител оспорва исковата молба по
съображенията, изложени в депозирания отговор, който поддържа. В хода на устните
състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Липсвал документ, установяващ настъпването на процесното
събитие, и по-конкретно протокол от авариен комисар. Освен това в нито едно от приетите
по делото писмени доказателства не били посочени точно настъпилите щети и тяхната
стойност, поради което счита, че предявените искове останали недоказани. Претендира
направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
От застрахователна полица № 0310-970-2020-00011, сключена на 06.07.2020 г., със срок
на застрахователното покритие от 11,00 ч. на 06.07.2020 г. до 11,00 ч. на 06.07.2021 г., се
установява, че по време на настъпване на процесното събитие, а именно 29-30.10.2020 г.,
между страните е съществувал валиден договор за застраховане отговорността на ищцовото
дружество като превозвач на стоки по шосе, превозвани с моторни превозни средства,
негова собственост или наети от него. През срока на действие на застрахователната полица
ответното дружество, в качеството му на застраховател, се задължило да покрива
отговорността на превозвача за цялостна или частична липса или повреда на превозваните
товари съгласно Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари (за превози
извън територията на Република България), Глава 26, част ІІІ от Търговския закон – Договор
за превоз, и Закона за автомобилните превози (за превозите на територията на Република
България). Покритието по процесната полица било в сила при осъществяване на превоз със
собствени, чужди и/или наети под наем товарни автомобили, влекачи, ремаркета и
полуремаркета със следните характеристики, а именно: влекач с рег. № ********, марка
„ДАФ“, модел „ХF 460 FT“ (т. 2.1 от полицата). Застрахователят осигурявал покритие и за
чужди и/или наети под наем ремаркета/полуремаркета, които не били посочени в т. 2.1
(анонимни), в случай че били прикачени към посочено в т. 2.1 МПС, с изключение на
цистерни, автовози и контейнеровози (т. 2.2 от полицата). Съгласно т. 4 от полицата
застрахователят покривал отговорността на застрахования за превози, осъществявани на
територията на Европа, Азия и Република България. Ищецът се задължил да заплати
договорената застрахователна премия в размер на 492,75 лева разсрочено на 4 равни вноски,
3
както следва: І вноска в размер на 123,19 лева – в срок до 06.07.2020 г., ІІ вноска в размер на
123,19 лева – в срок до 06.10.2020 г., ІІІ вноска в размер на 123,19 лева – в срок до
06.01.2021 г. и ІV вноска в размер на 123,18 лева – в срок до 06.04.2021 г. (т. 6 от полицата).
При неплащане на първата вноска в определения срок, договорът не влизал в сила и не
пораждал права и задължения. При неплатена поредна вноска в определения срок, договорът
се считал за прекратен от 24,00 ч. на 15-я ден от договорената падежна дата (т. 8 от
полицата). Съгласно т. 10 и т. 11 от застрахователния договор при настъпване на
застрахователно събитие застрахованият бил длъжен да уведоми застрахователя не по-късно
от 3 дни или в първия работен ден след като му е станало известно, за настъпване на
застрахователното събитие или предявяване на писмена претенция срещу него, както и да
изиска протокол от авариен комисар за щети в размер над 1000 евро за удостоверяване на
събитието. При неизпълнение на последното задължение застрахователят можел да намали
размера на обезщетението или да откаже плащане (т. 12 от полицата).
Видно от сметка № 03100970202000011-01 от 07.07.2020 г. и сметка №
03100970202000011-02 от 22.10.2020 г., ищцовото дружество заплатило І-ва и ІІ-ра вноска от
застрахователната премия. Посоченото обстоятелство не се оспорва от ответника.
По делото са представени Общи условия за застраховка „Отговорност на превозвача
при международен автомобилен превоз на стоки“, приложими към процесния
застрахователен договор. Съгласно чл. 4 от същите застрахователят покривал отговорността
на превозвача за цялостна или частична загуба или повреда на товара по Глава ІV от
Конвенцията CMR. В чл. 5 от общите условия били предвидени общите изключения, при
които застраховката не покривала отговорността на превозвача за загуба или щета, а именно:
във всички случаи, когато превозвачът се освобождавал от отговорност съгласно
Конвенцията (т. 1); в случай че водачът, извършващ превоза, не отговарял на нормативно
установените изисквания (т. 3); за загуба или щета вследствие на несходна документация или
нередовност на товарителницата (т. 4); поради злонамереност или груба небрежност,
проявени от застрахования, от негови служители или други наети лица, използвани за
извършване на превоза (т. 5); при кражба на/от превозно средство, паркирано на неохраняем
паркинг или оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахователя (т. 16).
Съгласно чл. 10, ал. 1 от общите условия отговорността на застрахователя за всяко
застрахователно събитие била до размера, определен в чл. 23 от Конвенцията. В чл. 13 от
общите условия било предвидено задължението на застрахования до подбира
правоспособни и физически годни водачи на МПС за извършване на превози, да заключва
натовареното със стока МПС и да не оставя превозното средство на неохраняеми места.
Съгласно чл. 18 от общите условия застрахованият можел да сключва спогодби и/или
споразумения за плащане на обезщетения на трети лица задължително със съгласието на
застрахователя, за което го уведомявал писмено. В противен случай те нямали сила спрямо
застрахователя.
Видно от Указания и насоки при поемане на отговорност при извършване на
автомобилен превоз на товари, приети от застрахователя, било препоръчително
4
подходящите охранявани зони за паркиране по маршрута на превозвача да бъдат
идентифицирани предварително и да са планирани местата за престой, почивка и нощуване.
Местата за паркиране следвало да са регламентирани, да са охраняеми, с видеонаблюдение и
физическа охрана. В случай че не можело да се реагира адекватно, следвало паркингът да е
сигурен – до денонощна бензиностанция с видеонаблюдение, места, обозначени за
паркиране на товарни МПС-та и др. Товарът не следвало да се оставя без надзор, да се
извършва периодична проверка и пр. Водачът не бивало да напуска превозното средство,
докато не се убеди, че то е добре заключено и сигнално-охранителното оборудване е
включено.
Видно от представен по делото коносамент на FIATA за мултимодален транспорт,
издаден на 23.10.2020 г., било възложено извършването на морски превоз на стоки, сред
които били 711 кашона, съдържащи 18483 бр. мъжки панталона, с тегло 14030,000 кг. В
коносамента като изпращач бил посочен Ероглу Египет, а като получател – Inditex S. A.,
Lelystad. Отговорно за доставката на стоките било дружеството Scan Global Logistics S.L.U.
За извършване на автомобилния превоз на процесните стоки бил сключен договор
между ищцовото дружество, в качеството му на превозвач, и Hartl Connect Transport GmbH, с
номер на курса НСО-ТR 193515. Посоченото обстоятелство е видно от приет по делото
доклад за курс, както и от приложена към исковата молба международна товарителница
CMR. От съдържанието на последната се установяват следните елементи на договора за
превоз: изпращач бил Transportes S y D Arias, S.L., получател – Inditex S. A., Lelystad,
товарен пункт – Барселона, разтоварен пункт – Амстердам, Нидерландия, превозвач –
ищцовото дружество. Превозът щял да бъде извършен с МПС с рег. № ******** и МПС с
рег. № ********. В полето за вид на превозваната стока е посочено следното: 711 кашона,
тегло 14030 кг., номер на пломбата на задните врати на камиона – РТО 097971. Видно от
отбелязване в товарителницата CMR, получателят е получил стоката на 03.11.2020 г. със
забележката, че са били разтоварени само 672 кашона, а 39 броя били откраднати.
От протокол № 914664/2020 от 30.10.2020 г., съставен от служители на Главна
дирекция „Полиция“ – МВР, Правителство на Каталуня се установява, че през нощта на 29-
ти срещу 30-ти октомври 2020 г. била извършена кражба на част от превозвания от
ищцовото дружество товар, докато товарната композиция, извършваща процесния превоз от
Барселона до Амстердам, била спряна в северната зона за обслужване на магистрала
„Монсени“, за да ползва водачът полагащата му се почивка. Около 00,30 ч. на 30.10.2020 г.
С.М. бил събуден от полицейски патрул на Националната полиция, който го уведомил, че
някой е откраднал превозвания товар. На място било установено, че брезентът, покриващ
ремаркето, бил срязан на няколко места, а пломбата на задните врати на превозното средство
била счупена. От превозвания товар липсвали няколко кашона, които били разхвърляни от
дясната страна на ремаркето. След като изложил всички известни му до този момент
обстоятелства относно събитието, водачът С.М. заявил пред полицейските служители, че
прави изрично искане за започване на съответната наказателно-съдебна процедура във
връзка с твърдените престъпни действия.
5
За установяване размера на щетите, от страна на ищцовото дружество бил повикан
авариен комисар от Comismar, S.A., който съставил предварителен доклад № АІ-0614543.І-
2/200971. Огледът на товарната композиция бил извършен в град La Jonquera (Жирона),
където междувременно водачът подал жалба до полицията. Комисарят установил, че
ключалката на задната врата била счупена. Във вътрешната част на ремаркето била част от
превозваната стока, пакетирана в картонени кашони, подредени и етикетирани.
Наблюдавало се наличие на празно място в края на полуремаркето, където евентуално са
били разположени откраднатите кашони. Комисарят приел, че липсвали 39 кашона с
транспортираните стоки на приблизителна стойност 25000 евро. След огледа задните врати
били запечатани отново с пломба с № 0011856, за да може превозът да продължи до
крайната дестинация, където да бъде извършено окончателно установяване на липсите. На
превозвача била дадена възможност до 18.11.2020 г. да представи липсващата документация
за определяне на точния размер на щетата.
За настъпилото застрахователно събитие, на 30.10.2020 г. представител на ищцовото
дружество подал до ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „Отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“,
по която била образувана щета № 0310-970-0001-2020. С писмо изх. № 99-9381/14.01.2021 г.
застрахователят отказал изплащане на обезщетение по щетата поради липса на
основателност на претенцията и застрахователно покритие по сключения между страните
застрахователен договор с оглед неспазване от страна на застрахования на чл. 12 и чл. 13 от
приложимите общи условия.
От писмо, изпратено по електронен път на 30.10.2020 г. от Hartl Connect Transport
GmbH до ищцовото дружество, се установява, че за причинените при процесния превоз
щети в размер на стойността на откраднатите стоки, както и за всички направени разходи в
тази връзка, възложителят на процесния превоз щял да държи отговорен „Сиго – Транс“
ЕООД.
Видно от писмо от 05.11.2020 г., Scan Global Logistics S.L.U. предявил пред Transportes
S y D Arias, S.L. рекламация за претърпените липси в резултат на настъпилата между 29-ти и
30-ти октомври 2020 г. кражба на част от превозваната от ищеца стока, а именно 39 кашона
от общо 711. Към тази дата щетите възлизали общо на 10070,29 евро, която сума включвала
стойността на откраднатата стока, пропорционален разход за транспорт и произтичащите от
това разходи. Към писмото било приложено дебитно известие, а на 06.11.2020 г. от Scan
Global Logistics S.L.U. била издадена проформа фактура за стойността на дължимото
обезщетение в размер на 10070,29 евро с получател Transportes S y D Arias, S.L.
Във връзка с получената от Scan Global Logistics S.L.U. рекламация, изпращачът
Transportes S y D Arias, S.L. от своя страна отправил такава към Global United Logistic Iberica
S. L., доколкото с поръчка с реф. № 9108.100.2478/1 и 9108.100.2474/1 превозът на
процесната стока бил възложен именно на посоченото дружество. От Transportes S y D Arias,
S.L. поискали стойността на откраднатата стока да бъде възстановена от Global United
Logistic Iberica S. L. във възможно най-кратък срок.
6
Видно от фактура № Т2020-366 от 23.11.2020 г., Global United Logistic Iberica S. L.
поискал от Hartl Connect Transport GmbH да му заплати сумата в общ размер на 10570,29
евро, от която 10070,29 евро – за откраднатите стоки, и 500 евро – за транспорт за замяна. В
тази връзка от Hartl Connect Transport GmbH ангажирали отговорността на ищцовото
дружество, в качеството му на превозвача, извършил процесния превоз, като издало фактура
№ W04742020/30.11.2020 г. за сумата в размер на 10570,29 евро и основание „откраднати
стоки, замяна“ НСО-TR 193515, товарене 29.10.2020 г., с падеж на задължението – 14 дни.
От трудов договор № 66/28.09.2018 г. се установява, че свидетелят С.В.М. бил
служител на ищцовото дружество от 01.10.2018 г., като заемал длъжността „шофьор,
товарен автомобил (международни превози)“, с месторабота Европейска общност.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитан свидетелят С.В.М., който е управлявал товарния автомобил, извършващ
процесния превоз на стоки. От думите му се установява, че след като шофирал известно
време, се наложило да спре, за да ползва нормативно определената почивка. Спрял на
паркинг, предварително определен от собствениците на превозвача, който бил осветен,
обозначен за паркиране на превозни средства и който редовно бил обхождан от органите на
реда. Там имало и други спрели товарни автомобили. На свидетеля не било известно по
маршрута му да е имало охраняеми паркинги. Водачът легнал в камиона и вечерта около
00,30 ч. на 30-ти октомври бил събуден от полицейски служители, които му съобщили, че е
извършена кражба. Свидетелят видял, че брезентът на ремаркето бил срязан, а задната врата
– отворена. Около превозното средство имало разпилени празни кашони. Полицейските
служители обяснили на водача в кое полицейско управление трябва да отиде, за да даде
показания, а през деня бил извикан авариен комисар, който на място определил щетите на
база броя на липсващите кашони със стока. С.М. е категоричен, че не е оставял камиона без
надзор, като преди да заспи го е проверил и огледал дали всичко е наред. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като обективни, последователни, подробни и логични.
Обстоятелството, че същият е служител на ищцовото дружество и към настоящия момент,
не е основание само по себе си за дискредитиране на неговите показания. Съгласно чл. 172
ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от
страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на свидетеля напълно кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че С.М. е бил
служител на ищцовото дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие,
му е дало възможност да придобие преки впечатления както от обстоятелствата, при които е
бил извършен процесният превоз, така и от кражбата, причинила щети по превозвания
товар, като съдът няма основание да смята, че при свидетеля липсват способността и
желанието вярно да възприеме фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията
си.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
7
запознаване с материалите по делото и предоставените от ищеца документи. От
заключението се установява, че между ищцовото дружество и Hartl Connect Transport GmbH
(европейски доставчик на транспортни и логистични услуги) имало сключен договор за
партньорство № 195 от 29.05.2017 г. Издадената от възложителя на процесния превоз
фактура № W04742020/30.11.2020 г. за стойността на откраднатия товар била осчетоводена
от ищцовото дружество. На 09.02.2021 г. Hartl Connect Transport GmbH извършил
прихващане на задължението на ищеца по процесната рекламация в пълен размер –
10570,28 евро със свои насрещни задължения по издадени фактури. При извършената
проверка в счетоводството на ищеца вещото лице установило, че на 31.03.2021 г. от Hartl
Connect Transport GmbH било издадено кредитно известие № 01792021/31.03.2021 г. на
стойност 2873,29 евро за намаляване размера на обезщетението за откраднатия товар.
Сумата била възстановена на ищцовото дружество по банков път с превод на 09.04.2021 г.
Така осчетоводеното задължение на ищеца за причинените щети при процесния превоз било
в размер на 7697 евро или 15054,02 лева. Вещото лице изчислило, че лихвата за забава върху
главницата от 10570,29 евро за периода от 09.02.2021 г. до 30.03.2021 г. била в размер на
146,81 евро, а върху главницата от 7697 евро за периода от 31.03.2021 г. до 28.07.2021 г. – в
размер на 320,71 евро, или общо в размер на 467,52 евро (или 914,38 лева). Съдът намира, че
заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно
неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
Допусната е по искане на ответника съдебно-оценителна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че превозваните стоки
били 18483 броя мъжки панталони пор. № 31112-D/31071-D, пакетирани в 711 кашона.
Според вещото лице общата приблизителна стойност на превозваните стоки била 216969
евро без ДДС, изчислена към датата на натоварването – 29.10.2020 г. Количеството на
откраднатите стоки били 39 кашона с дрехи или приблизително 1014 панталони с нето тегло
711 кг. От заключението се установява, че стойността на откраднатите стоки към датата на
настъпване на застрахователното събитие възлизала на 10070,29 евро. В дадени пред съда
устни разяснения вещото лице уточни, че ако се приемело, че приблизителната стойност на
всеки кашон е една и съща, то би трябвало стойността на щетата да е в размер на 11901,25
евро. В изготвените документи липсвали редица данни – за стойност на превозваната стока,
за количества на откраднатите стоки, поради което вещото лице изразява становище, че с
изчисления трудно би била определена пазарната стойност на липсващите дрехи. Затова е
приел, че същата е в размер на 10070,29 евро без ДДС, каквато била преценката на
получателя на стоката. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно,
обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го
възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
8
изводи.
По иска с правно основание чл. 435 КЗ:
Сключеният между страните застрахователен договор има за предмет отговорността на
превозвача за нанесените от него на трети лица вреди от липса или повреда на стоката,
настъпили по време на осъществяваната от него търговска дейност по занятие –
международен превоз на стоки и товари, който се подчинява на правилата, установени в
Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). В трайната съдебна
практика се приема, че този застрахователен договор притежава характеристиките и е вид
застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на този договор е рискът от възникване на
отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за
превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. Поради това в т. 10.2
от Раздел ІІ, б. А на Приложение № 1 „Класове застраховки“ към Кодекса за застраховането
застраховката „Гражданска отговорност на превозвача с моторни превозни средства по
суша“ е посочена като подвид на застраховката „Гражданска отговорност“. По отношение на
този застрахователен договор са приложими както общите разпоредби на договора за
застраховка (чл. 343 – 381 КЗ), така и специалните норми, уреждащи застраховането на
гражданската отговорност (чл. 429 – 437 КЗ).
Посоченият договор следва да бъде разграничен от договора за застраховане срещу
рисковете на превоза, уреден в чл. 419 КЗ, който покрива всички рискове, на които е
изложен превозваният товар. Този договор представлява вид имуществено застраховане на
вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от
причините за увреждането и наличието на вина на превозвача. Превозваният товар се
застрахова по пазарната цена, която има в местоназначението – чл. 419, ал. 2 КЗ и ако не е
уговорено друго, застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз
чл. 419, ал. 3 КЗ. Застраховката покрива вредите, причинени на товара, а не отговорността
на превозвача. За обезщетяване на вредите, възникнали при реализиране на имуществената
отговорност на превозвача съобразно правилата, уреждащи договора за превоз, превозвачът
може да сключи застраховка „Гражданска отговорност на превозвача“ (вж. Решение № 47 от
30.07.2019 г. по т. д. № 1502/2018 г., І т. о., ВКС, Решение № 27 от 29.07.2016 г. по т. д. №
2415/2014 г., ВКС, ІІ т. о.).
Освен това в съдебната практика се приема, че когато обект на застраховането са стоки,
за превоза на които се прилагат правилата на Конвенцията за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), отговорността на застрахователя по застраховката „Отговорност на
превозвача“ е обусловена от отговорността на превозвача по Конвенцията, като
съображенията за това са следните. Обект на застраховането е гражданската отговорност на
застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използваното МПС,
които са резултат не само на вина на водача на МПС (чл. 45 и чл. 49 ЗЗД), но и тези, които са
причинени от самата вещ, от нейното състояние, характер (чл. 50 ЗЗД), като
застрахователният риск включва и непозволеното увреждане в определени случаи,
възникнали без вина на отговорното лице. В Конвенцията за договора за международен
9
автомобилен превоз на стоки е уредена отговорността на превозвача спрямо правоимащия
при липса или повреда на стоката, като в нормата на чл. 17 са уредени случаи на
освобождаване от отговорност, които произтичат от грешки на правоимащия, недостатък на
стоката, обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, не е могъл да преодолее
последиците им или от особени рискове, посочени в Конвенцията. По силата на правилото
на чл. 17, ал. 3 от Конвенцията за освобождаване от отговорност превозвачът не може да се
позовава на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на
превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови
служители, като отговорността му може да бъде ангажирана, ако факторите, за които
отговаря, са допринесли за настъпване на щетата – чл. 17, ал. 5 от Конвенцията.
Следователно, уредбата на отговорността на превозвача по Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки предвижда ангажиране на отговорност за щети,
настъпили вследствие на обективни обстоятелства (такива, които са могли да бъдат
избегнати, включително и при недостатъци на превозното средство), както и виновна
отговорност, но с разграничение съобразно факторите, допринесли за настъпването на
щетата (чл. 17, ал. 2 и ал. 5). Функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача“ от отговорността на превозвача
по договор за превоз, за който се прилага Конвенцията CMR, налага извода, че
застрахователно обезщетение по тази застраховка се дължи както при виновни действия на
превозвача, така и при отговорност без вина на превозвача за причинени на трети лица щети
по време на превоза (вж. Решение № 118 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2179/2016 г., І т. о.,
ВКС).
Нормата на чл. 435 КЗ предвижда суброгационното право на застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност“, ако е удовлетворил увреденото лице, да получи от
застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията
на чл. 434 КЗ. Когато обект на застрахователния договор е гражданската отговорност на
превозвача при автомобилен превоз на стоки, за който се прилага Конвенцията CMR,
обхватът на суброгационното право по чл. 435 КЗ зависи както от размера на отговорността
на превозвача съгласно Конвенцията, така и от размера на обезщетението, което
застрахованият е платил на увреденото лице. Платилият застрахован може да претендира от
своя застраховател само това, с което е удовлетворил правоимащия.
За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по
безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на
суброгационното право: съществуването на валидно застрахователно правоотношение
между страните по застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на
стоки“ към датата на застрахователното събитие; осъществяването от ищеца на
международен автомобилен превоз на стоки, по време на който настъпило събитие, довело
до цялостната или частичната липса или повреда на превозвания товар, което представлява
покрит от застраховката „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на стоки“
10
застрахователен риск; възникване на гражданската отговорност за превозвача (неизпълнение
на договора за превоз, причинени от това неизпълнение вреди, причинно-следствена връзка
между неизпълнението и причинените вреди); удовлетворяване на увреденото лице от
страна на ищеца – превозвач.
От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че по време на
настъпване на застрахователното събитие – 29-30.10.2020 г. съществувал валиден договор за
застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на стоки“, сключен между
страните по отношение на влекач марка „ДАФ“, модел „ХF 460 FT“, с рег. № ********.
Съгласно т. 2.1 от застрахователния договор застрахователят осигурявал покритие и за
чужди и/или наети ремаркета/полуремаркета, които не били посочени в т. 2.1 (анонимни), в
случай че били прикачени към посочено в т. 2.1 МПС. Не се оспорва от ответника и
обстоятелството, че в уговорените срокове ищецът заплатил І-ва и ІІ-ра вноска от
застрахователната премия, поради което и по аргумент от т. 7 и т. 8 от застрахователния
договор към датата на настъпване на застрахователното събитие страните били обвързани от
валидно застрахователно правоотношение.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото
застрахователна полица № 0310-970-2020-00011 и Общи условия за застраховка
„Отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“ на „ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД е видно, че частичната липса на превозвания товар съгласно Глава
ІV на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки е част от
покритите рискове. В тази връзка следва да бъдат разгледани възраженията, направени в
отговора на исковата молба, че били налице изключения, при които застрахователят не
покривал отговорността на превозвача и не дължал заплащане на обезщетение.
На първо място ответникът възразява, че бил налице изключен риск съгласно чл. 5, т.
16 от общите условия, доколкото частичната загуба на товара се дължала на кражба от
превозното средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато
било под отговорността на застрахования. Макар в общите условия на застрахователя да
няма определение на понятието „охраняем паркинг“, може да бъде прието, че това е
обособена територия с такова конкретно предназначение, с видеонаблюдение и физическа
охрана. Подобно тълкуване съответства напълно на разбирането на застрахователя за
понятието „охраняем паркинг“, изразено в представените указания и насоки при поемане на
отговорност при извършване на автомобилен превоз на товари. От друга страна, в същата т.
16 на чл. 5 от общите условия, на която се позовава застрахователят, е предвидена и втора,
алтернативна хипотеза – „или оставено без охрана“, като не е конкретизирано каква следва
да бъде тази охрана. Поради това следва да бъде прието, че охраната/надзорът върху
превозното средство може да бъде осъществяван както от трети лица – изпълняващи
функции по физическата охрана на паркинга, предназначен за престой на товарни
автомобили, така и от самия превозвач или от лица, на които той е възложил това, напр.
водача на превозното средство. Може да се каже, че превозното средство е оставено без
11
охрана, когато същото не е било заключено и обезопасено и/или е било оставено без
човешко присъствие, така че посегателството да може да бъде забелязано и предотвратено.
Тълкуването на клаузата на чл. 5, т. 16 от общите условия в смисъл, че създава задължение
за застрахования превозвач винаги да спира само на охраняеми паркинги, би лишило от
смисъл втората алтернативна хипотеза на изключен риск – когато превозното средство е
било оставено без охрана, а и би влязло в противоречие с указанията на самия застраховател.
В същите се допуска вероятността превозното средство да не може да спре на охраняем
паркинг. Затова в този случай е предвидено задължението да се паркира на сигурен паркинг
– до денонощна бензиностанция с видеонаблюдение, на места, обозначени за паркиране на
товарни МПС-та и др. При всички случаи товарът следвало да не се оставя без надзор и да
се извършва периодична проверка на същия. Освен това подобно тълкуване би означавало
превозвачът да бъде поставен в невъзможност да спазва указания му от възложителя и
оптимален за страните по превозния договор маршрут, както и нормативната уредба на
задължителната почивка на водача на превозното средство, когато по продължението на
определения маршрут няма ситуиран охраняем паркинг.
В настоящия случай е безспорно, че превозното средство не е било паркирано на
охраняем паркинг – т.е. на такъв с видеонаблюдение и физическа охрана, но мястото е било
осветено, обозначено за паркиране на товарни автомобили, редовно обхождано от органите
на реда. Нещо повече, именно служители на Националната полиция установили
извършената кражба. Превозното средство не било оставяно без надзор, доколкото водачът
му се намирал в самия камион, за да пренощува. Същото е било заключено и обезопасено,
като няма данни достъпът на външни лица до стоката да е бил безпрепятствен. Напротив, от
изслушаните свидетелски показания и от писмените доказателства по делото се установява,
че кражбата е била извършена чрез взлом, т.е. чрез разрушаване на преградите, направени за
защита на имуществото – брезентът на ремаркето бил срязан, а пломбата на задната врата
била счупена. Водачът периодично проверявал състоянието на камиона и преглеждал
превозвания товар, включително преди да започне ползването на нормативно установената
му почивка. Следователно, доколкото процесното превозно средство не е било оставено без
охрана/надзор и паркингът, на който е било спряно за престой, е бил сигурен по смисъла на
указанията на застрахователя, то следва да бъде прието, че не е налице хипотезата на
изключен риск, предвидена в чл. 5, т. 16 от общите условия.
В този смисъл неоснователно се явява и възражението на ответника за допусната от
превозвача, респ. от водача, извършващ превоза, като негов служител, груба небрежност,
довела до частичната липса на превозвания товар – изключен риск по чл. 15, т. 5 от общите
условия. В гражданското право грубата небрежност е съзнавана непредпазливост.
Небрежността ще е груба, когато застрахованият е съзнавал, предвиждал е настъпването на
вредоносните последици, но лекомислено се е надявал, че те няма да настъпят или че ще
успее да ги предотврати. Преценката е конкретна и зависи от фактите по делото.
Небрежността в гражданското право може да се разглежда и като неполагане на дължимата
грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия
12
стопанин) с оглед естеството на дейността и условията на извършването й. Грубата
небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а
по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. Т.е. грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата
грижа при положение, че застрахованият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановка,
каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да допусне.
Установените по делото факти и обстоятелства не водят до извод за проявена от
застрахования превозвач или негов служител груба небрежност, причинила липсата на част
от превозвания товар. Както беше посочено по-горе, макар паркирано на неохраняем
паркинг, превозното средство не е било оставяно без охрана, било е заключено, а товарът –
редовно проверяван от водача. Паркингът е бил сигурен, като редовно е бил обхождан от
представители на националната полиция. По делото не се установя по определения маршрут
да е имало охраняеми паркинги, на които водачът да е можел да спре за престой, без да
нарушава императивните изисквания за минимална почивка. Следователно, превозвачът е
положил всички възможни според конкретните обстоятелства усилия и грижа, за да осигури
адекватна защита на товара срещу настъпване на застрахователно събитие. При тези данни
настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на изключен риск, предвидена
в чл. 5, т. 5 от общите условия на застрахователя.
Неоснователно е и възражението на ответника, че водачът, извършващ превоза, не
отговарял на нормативно установените изисквания, тъй като нямал трудов договор –
изключен риск по чл. 5, т. 3 от общите условия. По делото е представен трудов договор №
66/ 28.09.2018 г., от който се установява, че свидетелят С.В.М. бил служител на ищцовото
дружество от 01.10.2018 г., като заемал длъжността „шофьор, товарен автомобил
(международни превози)“, с месторабота Европейска общност.
Не може да бъде прието и становището на ответника, че бил налице изключен риск по
чл. 5, т. 4 от общите условия, тъй като процесната международна товарителница била
нередовна – не съдържала изискуемите от закона реквизити – вид, количество и стойност на
превозваната стока. А нередовността на товарителницата водела до недействителност на
договора за превоз. Съгласно чл. 4 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) договорът за превоз се установява с товарителница.
Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването,
нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази
конвенция. Следователно, договорът за автомобилен превоз на стоки е консенсуален.
Наличието на товарителница или на друг писмен документ не е условие нито за
сключването, нито за валидността на договора за превоз, а само улеснява неговото
доказване, доколкото съгласно чл. 9, § 1 от Конвенцията CMR товарителницата
удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката
от превозвача. При липса на редовно оформена товарителница съдържанието на договора
може да бъде установено с помощта на всички допустими от ГПК доказателства и
13
доказателствени средства (вж. Решение № 27 от 28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015 год., І т.
о., ВКС). При съобразяване на цитираната съдебна практика следва да бъде прието, че в
своята съвкупност докладът за курс, международната товарителница и разменената между
ищцовото дружество и Hartl Connect Transport GmbH кореспонденция установяват
наличието на валидно превозно правоотношение. Освен това съдът намира, че не е налице
изключен риск по чл. 5, т. 4 от общите условия, доколкото частичната липса на превозвания
товар не е вследствие нередовност на товарителницата, а резултат от извършена от трети
неизвестни лица кражба.
По отношение на възражението на ответника за липса на протокол от авариен комисар,
който да установява действителните липси на превозвания товар, следва да бъде посочено
следното. Съгласно чл. 14, изр. 2 от общите условия при настъпване на застрахователно
събитие в чужбина застрахованият бил длъжен да изиска протокол от авариен комисар за
удостоверяване на събитието. При неизпълнение на това задължение застрахователят можел
да намали размера на обезщетението или да откаже плащане. В настоящия случай обаче
ищецът е изпълнил това си задължение. Авариен комисар е повикан още същия ден, когато е
установена кражбата на част от товара. Негов представител е дошъл на място и е
констатирал както настъпването на събитието, така и липсата на част от превозваната стока.
За направените констатации е бил съставен представеният по делото предварителен доклад.
Наименуването на доклада „предварителен“ е продиктувано от обстоятелството, че е имало
липсващи документи, необходими на аварийния комисар за точно определяне на
причинените от кражбата щети, например фактура за превозваната стока. Същите са били
изискани от превозвача, на който бил даден срок до 18.11.2020 г., като по делото няма данни
същият да е разполагал с тях и своевременно да ги е представил на аварийния комисар.
Доколкото обаче застрахованият е изпълнил задължението си по чл. 14, изр. 2 от общите
условия, то не е налице основание нито за намаляване размера на обезщетението, нито за
отказ да бъде платено такова.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на превозвача
„Сиго – Транс“ ЕООД. От приетите писмени доказателства и по-конкретно – от
предварителния доклад на аварийния комисар и от полицейския доклад, както и от
изслушаните свидетелски показания се установява по безспорен начин, че по време на
изпълняван от ищеца международен автомобилен превоз на стоки била извършена кражба
на част от превозвания товар от неизвестни лица. Откраднати били 39 кашона с дрехи
(мъжки панталони) от общо превозваните 711 кашона. Общото естество на липсите било
отбелязано от получателя в международната товарителница в съответствие с чл. 30, § 1 от
Конвенцията CMR. Следователно, от събраните по делото доказателства се установява както
неизпълнението от страна на превозвача на поетите с договора за превоз ангажименти, така
и причинените от това неизпълнение вреди на превозвания товар. Направените в тази
насока възражения от ответника не може да бъдат приети.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява и последният
14
елемент от фактическия състав, пораждащ отговорността на застрахователя, а именно
удовлетворяване на увреденото лице от застрахования превозвач. По делото се установи, че
отговорността на ищеца за частичната липса на превозвания товар, настъпила вследствие
извършената кражба, е ангажирана от съдоговорителя му по договора за превоз – Hartl
Connect Transport GmbH. Последният бил удовлетворен на 09.02.2021 г. чрез извършено от
него прихващане на вземането му към ищеца в пълен размер с насрещни вземания на
превозвача по издадени фактури. Това прихващане е било предшествано от размяна на
кореспонденция за заплащане на дължимото обезщетение между изпращача и всички
спедитори по процесния превоз, като последният от тях – Hartl Connect Transport GmbH бил
удовлетворен от ищеца – превозвач. Прихващането е способ за погасяване на насрещни
вземания до размера на по-малкото и е валиден начин за удовлетворяване на увреденото
лице, напълно равностоен с плащане на задължението. В закона няма изискване за начина,
по който застрахованият следва да е удовлетворил увреденото лице. В тази връзка не може
да бъде прието възражението на ответника, че съгласно чл. 18 от общите условия
извършеното прихващане нямало обвързваща сила по отношение на застрахователя, поради
което и при липса на доказателства за реално плащане на дължимата сума от превозвача,
последният не бил материално легитимиран да претендира застрахователно обезщетение.
Изискването за съгласуване по чл. 18 от общите условия е предпоставка единствено за
непосредственото обвързване на застрахователя от произтичащото от спогодбата
задължение на застрахования, но нито е условие за възникване на отговорността на
ответника, нито е определящо за материалноправната легитимация на ищеца. За
основателността на претенцията на застрахования превозвач е от значение единствено дали
същият е удовлетворил по някакъв начин увреденото лице, което в настоящия случай е
сторено.
С оглед изложеното дотук настоящият съдебен състава намира, че са изпълнени всички
елементи от фактическия състав на регресното право на ищеца в качеството му на
застрахован, удовлетворил увреденото лице за причинените по застрахования товар вреди,
да иска неговото възстановяване от застрахователя по застраховката „Отговорност на
превозвача при автомобилен превоз на стоки“. По отношение на размера на дължимото от
ответника застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно
задължителната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична
увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
15
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл.
400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания
размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва
да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. При застраховка „Гражданска отговорност“ размерът на
застрахователното обезщетение е ограничен и от максималната застрахователна сума (вж.
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика, намира, че изчислената от
вещото лице по съдебно-оценителната експертиза сума в размер на 10070,29 евро
представлява действителната стойност на откраднатото имущество, до който размер следва
да бъде определено и застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество. От
друга страна, доколкото обхватът на суброгационното право на застрахования превозвач
зависи от размера на сумата, с която е удовлетворил увреденото лице, то ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на 7697 евро (с равностойност 15054,02 лева), независимо че
изчислената от вещото лице стойност за възстановяване на причинените от процесното
застрахователно събитие вреди е в по-голям размер. И това е така, защото от съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че с кредитно известие от 31.03.2021 г. Hartl Connect
Transport GmbH намалило размера на дължимото обезщетение за причинените липси по
превозвания товар със сумата 2873,29 евро. Така определеното застрахователно обезщетение
е в съответствие с разпоредбата на чл. 23, § 1 от Конвенцията CMR, като по делото няма
данни, а и твърдения същото да е над лимита, определен в чл. 23, § 3 от същата конвенция.
С оглед изложеното искът по чл. 435 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен
за сумата в размер на 7697 евро (с равностойност 15054,02 лева), ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума. За разликата над уважения размер от 7697 евро до пълния предявен размер от 10070,29
евро искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. А разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД предвижда,
16
че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Срокът за произнасяне по щетата съгласно чл. 21 от общите условия е 15 дни
след представяне на всички необходими документи. В настоящия случай застрахователят се
е произнесъл с мотивиран отказ на 14.01.2021 г. Следователно, считано от следващия ден –
15.01.2021 г. ответникът е изпаднал в забава. Ищецът обаче е съобразил обстоятелството, че
фактическият състав, пораждащ правото му по чл. 435 КЗ, е бил завършен на 09.02.2021 г.,
когато е удовлетворил увреденото лице чрез прихващане. При тези данни началната дата, от
която следва да се изчислява лихвата за забава, е тази, посочена от ищеца – 09.02.2021 г., а
крайната – датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2021 г. Доколкото искът по
чл. 435 КЗ е приет за основателен за сумата в размер на 7697 евро (с равностойност 15054,02
лева), то и предявеният иск за мораторна лихва е установен в своето основание за процесния
период. Определен при условията на чл. 162 ГПК, следващият се размер на обезщетението
за забава върху уважената част от процесното вземане на ищеца за периода от 09.02.2021 г.
до 28.07.2021 г. възлиза на 363,47 евро (с равностойност 710,89 лева). Няма доказателства по
делото за пълно или частично заплащане на претендираната мораторна лихва от ответника.
Ето защо искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен за сумата в размер на 363,47 евро (с равностойност 710,89 лева). За
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 475,54 евро (с равностойност
930,08 лева) искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ищецът е извършил следните разноски: 837,83 лева за внесена държавна такса, 300 лева за
депозит за вещо лице и 1500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Процесуалният
представител на ответника е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От
друга страна, в най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд се приема, че
след постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-
438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД)
съдът не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от
СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минимални размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна
услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения
между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101,
17
§ 1 ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС,
Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС).
Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-вече –
фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т.
д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023
г., ІV г. о., ВКС). Съдът, като съобрази обстоятелството, че по настоящото производство бяха
проведени три съдебни заседания, с изслушване на две експертизи и събиране на
допълнителни писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, и като взе
предвид, че действителната правна и фактическа сложност на делото не е голяма, намира, че
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1100 лева вместо поисканите 1500 лева. Предвид изложеното, с оглед изхода на настоящия
спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД следва да
бъде осъден да заплати на ищеца „Сиго – Транс“ ЕООД сумата в общ размер на 1722,22
лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за внесена
държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете.
Процесуалният представител на ответника също е поискал присъждане на направените
по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ответното дружество е извършило следните разноски: 400 лева за депозит за вещо лице и
100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът „Сиго – Транс“ ЕООД следва да бъде осъден да
заплати на ответника „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД сумата в общ размер на 117,84 лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски за депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане” АД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София” № 7, ет. 5, да
заплати на „Сиго – Транс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Н.Х.П.,
със седалище и адрес на управление гр. Върбица, общ. Върбица, обл. Шумен, ул.
„Александър Стамболийски“ № 2А, както следва: по иска с правно основание чл. 435 КЗ
сумата 7697 (седем хиляди шестстотин деветдесет и седем) евро (с равностойност 15054,02
лева), дължима по застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на
стоки“ и представляваща погасено чрез прихващане от превозвача обезщетение за частична
18
липса на стоки, причинена по време на международен автомобилен превоз по релация от
Барселона, Испания до Амстердам, Нидерландия с дата на товарене 29.10.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2021 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 363,47 (триста шестдесет и три евро и 47 евроцента) евро (с равностойност
710,89 лева), представляваща мораторна лихва върху присъдената главница за периода от
09.02.2021 г. до 28.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 435 КЗ за разликата над
уважения размер от 7697 евро (с равностойност 15054,02 лева) до пълния предявен размер от
10070,29 евро (с равностойност 19695,77 лева), а иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над
уважения размер от 363,47 евро (с равностойност 710,89 лева) до пълния предявен размер от
475,54 евро (с равностойност 930,08 лева).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори
А.П.Л. и Р.К.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул.
„Света София” № 7, ет. 5, да заплати на „Сиго – Транс“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Н.Х.П., със седалище и адрес на управление гр. Върбица,
общ. Върбица, обл. Шумен, ул. „Александър Стамболийски“ № 2А, сумата 1722,22 (хиляда
седемстотин двадесет и два лева и 22 ст.) лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, „Сиго – Транс“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Н.Х.П., със седалище и адрес на управление гр.
Върбица, общ. Върбица, обл. Шумен, ул. „Александър Стамболийски“ № 2А, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София” № 7, ет. 5, сумата 117,84 (сто
и седемнадесет лева и 84 ст.) лева, представляваща направените в настоящото производство
разноски за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19