Решение по дело №290/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 260039
Дата: 27 юли 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20203530200290
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

260039                                                 27.07.2020 година                               град Търговище

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ                                                                  тринадесети състав

На дванадесети юни                                                                                 две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:   

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДРАГАНОВ 

Секретар Стела Йорданова

като разгледа докладваното от председателя

НАХД  № 290                                               по описа за                                             2020 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и слeдващите от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от „Ай и М“ ЕООД гр. Търговище, представлявано от управителя И.М.Х., чрез адв. Д.М., против Наказателно постановление № 25-000082/19.03.2020 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Търговище, с което на дружеството, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1600 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ. В жалбата не се оспорват фактическите констатации по АУАН и НП, но се навеждат и доводи за допуснати нарушения на административно производствените правила. Поради изложеното наказателното постановление се  приема за незаконосъобразно и необосновано и  се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Д.М., който поддържа жалбата.

            Ответникът по жалбата - Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Търговище се представлява от ст. ю. к. Р. Х. , която оспорва жалбата, като изтъква, че в процесния случай по безспорен начин е доказано визираното в НП административно нарушение и НП е издадено при спазване на административно производствените правила. Предвид на това моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление.

            Съдът, след като прецени, че жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и е допустима, и след като се съобрази с представените и приети по делото доказателства, прие за установено следното:

На 13.02.2020 г. била извършена проверка в офиса на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Търговище на представените документи от работодателя  Ай и М“ ЕООД гр. Търговище по организацията и разпределението на работното време на полагащите труд в стопанисвания от работодателя обектпавилион „Б. “, намиращ сев гр. Търговище, ул.П. Р. С.  . При проверката било установено, че работодателя е сключил писмен трудов договор с с В. Й. Н. на длъжност „продавач бюфет“, непълно работно време – 4 часа, и сумирано изчисляване на работното време.  Видно от графика за разпределение на смените за м. август 2019 г. и индивидуалния график за отработените часове В. Н.  е положила в обекта труд на 19.08.2019 г. втора смяна от 15.00 ч. до 23.00 часа, и на 20.08.2019 г. от 07.00 ч. до 15.00 ч., с което почивката на лицето между посочените дни е с продължителност 8 часа. Предвид на това проверяващите приели, че работодателя не е осигурил на работничката непрекъсната между дневна почивка  с продължителност не по – малко от 12 часа, с което е осъществил нарушение на чл. 152 от КТ. За така установеното нарушение бил съставен  АУАН № 25- 000082/25.02.2020 г., като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не било депозирано писмено възражение. Въз основа на така съставения АУАН на 19.03.2020 г. Директорът на Д “ИТ”- Търговище издал Наказателно постановление № 25-000082,  с което за нарушение на чл. 152 от КТ и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ наложил наАй и М“ ЕООД, в качеството на работодател, имуществена санкция в размер на 1600 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява по един безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и не се спори от страните.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е  н е о с н о в а т е л н а.

АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Извършеното нарушение е описано обстоятелствено и правилно е квалифицирано. Наказателното постановление е издадено в съответствие с административно – производствените правила от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това. Както АУАН, така и НП, са подписани и връчени на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 152 от КТ "Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа". В конкретния случай е безспорно установено, че лицето В. Н.  на длъжност „продавач бюфет“ работи на трудов договор в дружеството жалбоподател на 19.08.2019 г. втора смяна от 15.00 ч. до 23.00 часа, и на 20.08.2019 г. от 07.00 ч. до 15.00 ч., с което почивката на лицето между посочените дни е с продължителност 8 часа. Видно е че междудневната почива е значително по - малко от 12. 00 часа и това е нарушение на изискванията на закона. Цитираната норма е императивна и следва да се изпълнява от лицата, явяващи се работодатели.

Следва да се отбележи, че в случая е наложена имуществена санкция на юридическо лице, работодател по смисъла на КТ, а съгласно чл. 83 от ЗАНН тази отговорност е безвиновна и за да е налице административно нарушение, е необходимо да е осъществен съставът на нарушението единствено от обективна страна. Затова и е несъстоятелно възражението в жалбата, че работниците сами са изготвяли индивидуалните си графици. Не може да бъде споделено и възражението, че от приключване на касовите книги може да се направи извод за действителното работно време на обекта и работещите в него.

Административно-наказващият орган при квалифициране на нарушението е обсъдил и възможността за приложение разпоредбите на чл. 28 и чл. 415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за тяхното прилагане. Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 415в от КТ или по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално-правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права, което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен случай. Целта на почивката е да осигури време за отдих на работника и служителя. Тя е конкретен израз на закрилата на труда. Тя е и конституционно право. Не е възможно нарушението да бъде отстранено, тъй като вредните последици- не осигуряване на 12- часова почивка, са настъпили за работника и няма как да бъдат отстранени.

Наложеното с атакувания административен акт наказание “Имуществена санкция” е към долната граница, предвидена  от чл. 415, ал. 1 от КТ за работодател. Наказващия орган е изложил подробни мотиви относно определяне конкретния размер на имуществената санкция, които съдът напълно споделя. При проверката е установено, че за същият работник разпоредбата на чл. 152 от КТ е била нарушавана многократно през 2019 г., както не е била осигурявана законоустановената между дневна почивка и за другите работници на дружеството. Следователно нарушението не е инцидентно и наложеното наказание имуществена санкция в размер на 1600 лв. е обосновано.

 С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

От ответната по жалбата страна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото искането е основателно.  В съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 120 лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът намира за справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото. 

            Водим  от  горното  съдът

Р          Е         Ш        И :

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-000082/19.03.2020 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Търговище, с което на „Ай и М“ ЕООД гр. Търговище, представлявано от управителя И.М.Х., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1600 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДААй и М“ ЕООД гр. Търговище, представлявано от управителя И.М.Х., да заплати на ДирекцияИнспекция по трудагр. Търговище сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. 

 

             Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

                                        

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: