Определение по дело №7/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260086
Дата: 13 януари 2021 г.
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20215300500007
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260086

гр.Пловдив, 13.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                    

 

като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.дело № 7/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

             Постъпила е частна жалба от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт Й.Т. против разпореждането обективирано в Заповед № 261291/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 12832/2020г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 392.02 лева върху просрочената главница за периода 25.02.2019г. - 17.09.2020г. и за разноските над уважените размери до претендираните.

            Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ на клаузата по договора и съпоставката й с част от съдебната практика в България по този въпрос. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

            Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

            РС Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител. РС Пловдив приема, че наред със законната лихва върху просрочените задължения кредиторът начислява обезщетение в размер на договорения лихвен процент от 21.56%, включително за периода на обявеното в страната извънредно положение. Така реално прилагания от страната лихвен процент за обезщетението за забава се равнява на 31.56%. Също приема, че и налична обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл.33 ал.2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика/ и потребителя- чл. 143 т.5 от ЗЗП.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано в Заповед № 261291/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 12832/2020г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 392.02 лева върху просрочената главница за периода 25.02.2019г. - 17.09.2020г. и за разноските над уважените размери до претендираните.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.