О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер
IV - 1145 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесети юни,
две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ
ЕВТИМОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 812 по описа за 2019
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е
по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано
е по въззивна жалба на Наталия М.Ж., В.Л. Бондарь, Н.П.Р.,
С.Н.Р., В.К. и М.В.Г. – всички чрез процесуален представител адв. З., срещу
Решение №60/03.04.2019г. по гр.д.№852/17г. по описа на Районен съд Поморие, в частта с което е отхвърлен иска на
въззивниците за отмяна на решенията по т.2, 3, 4 и 7, взети на 14.11.2017г. от проведено
извънредно общо събрание на собствениците в етажната собственост на сграда Е „Ета“ с идентификатор 57491.509.24.1, в комплекс „Сънсет
Ризорт“, представлявана от управителя ЕС „Двора“ –
ЕООД. Според въззивника решението е неправилно, постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати при изготвяне на доклада
по делото и недопускане на относими за спора
доказателства. При постановяване на решението за допуснати нарушения на
процесуалните правила, относно преценка доводите на страните и релевантните
факти и доказателства.
Твърди се, че вписаните в
протокола администрация с
идентификатор 57491.509.24.1.194, със ЗП
от 28.55кв.м. ведно с 7.70 кв.м. ид.ч. от общите
части на сградата; .офис – управител
с идентификатор 57491.509.24.1.195, със ЗП от 38,78 кв.м.
ведно с 10,45 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата; обслужващи помещения хотел с
идентификатор 57491.509.24.1.199
, със ЗП от 65.00 кв.м. ведно с 17,52
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; склад лоби
бар-1 с идентификатор 57491.509.24.1.196, със ЗП от 8,36 кв.м. ведно с 1,11 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; склад лоби бар-2 с идентификатор
57491.509.24.197, със ЗП от 7,61
кв.м. ведно с 0,96 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата; склад лоби бар-3 с
идентификатор 57491.509.24.1.198,
със ЗП от 8,27 кв.м. ведно с 1,06 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; обслужващ инсталационен
блок с идентификатор 57491.509.24.1.193,
със ЗП от 2588,31 кв.м. ведно с 671,31
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; офис с идентификатор
57491.509.24.1.24, със ЗП от 64,79 кв.м. ведно с 16,80 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; офис с
идентификатор 57491.509.24.1.52,
със ЗП от 65,13 кв.м. ведно с 16,90
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; офис с
идентификатор 57491.509.24.1.80,
със ЗП от 67,36 кв.м. ведно с 17,48
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; офис с
идентификатор 57491.509.24.1.108,
със ЗП от 67,36 кв.м. ведно с 17,48
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; офис с
идентификатор 57491.509.24.1.132,
със ЗП от 67,36 кв.м. ведно с 17,48
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; офис с
идентификатор 57491.509.24.1.156,
със ЗП от 67,36 кв.м. ведно с 17,48
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; офис с
идентификатор 57491.509.24.1.176,
със ЗП от 67,36 кв.м. ведно с 17,48
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; не са самостоятелни обекти по
см. на §1ДР ЗКИР 5 и не съответстват на одобрения архитектурен проект, за което
е представено разрешението за ползване, от които се установява броя и вида на
обектите. В тази връзка съдът не е ценил разрешението за ползване, а се е
позовал на извадка от кадастралния регистър, за да приеме че обектите са 200, а
не 188. Изложени са подробни аргументи относно съществения според въззивника
въпрос – дали тези обекти са самостоятелни такива и дали нанасянето им в
кадастралната карта ги прави такива.
На следващо място
аргументите на въззивника касаят ценообразуването, в контекста на площите на
покривните тераси, с обща площ 427.90 кв.м., част от които фигурират в площите
на отделните апартаменти в документите за собственост, но това води до
несъответствия относно размера на общите части на сградата..
Изложени
са подробни аргументи за незаконосъобразност на взетите решения: по т.4, в
контекста на т.2 се сочи, че е нарушена императивната разпоредба на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, изискваща
средствата във Фонд „Ремонт и обновяване“ да се набират от ежемесечни вноски от
собствениците в размер, определен с решение на общото събрание, а е взето
решение, че вноската за Фонд „Ремонт и обновяване“ е платима еднократно
до края на м. август 2018г. Освен това са изложени подробни съображения защо
според въззивника взетото решение по т.4 не съответства на първоначално
обявения дневен ред. В тази връзка е обосновано оспорване на изводите на съда в
тази насока.
На следващо място, с
позоваване на доклад, изготвен от „Бейтс България“ –
ЕООД, подробно са изложени аргументи за оспорване извода на съда във връзка с
решенията по т.3, относно течове на покривите и покривните тераси на
апартаменти в сграда „Е“
С позоваване на съдебна
практика, подробни аргументи са изложени за обосноваване на оплакването, че
съдът не е взел предвид всички представени по делото доказателства.
С излагане на хронологията
по свикване и провеждане на събранието, също подробно са изложени оплаквания, касаещи императивното съдържание протокола от ОС,
съобразно на чл. 16, ал.5 от ЗУЕС: като списък на присъстващите лица не е
подписан от председателстващия и протоколчика, че е
отразена припадащата се ид.ч. за самостоятелен обект
с идентификатор 57491.509.24.1.197, а липсват доказателства собствениците му да
се присъствали на събранието, а много от лицата посочени в приложението не са
единствени собственици на обекти, а го притежават с други лица за които не е
отбелязано да са присъствали или да се представлявани.
На следващо
място според въззивника съдът не е обсъдил несъответствието между общите части
по документи за собственост и тези, посочени в протокола.
Направени са
доказателствени искания: за прилагане на писмено доказателство –
„Ценообразуване на сграда „Е“, за задължаване на ответника да да представи
одобрения архитектурен проект на блок „Е“.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се
установи следното: препис от
първоинстанционното решение е връчен на въззивната страна на 17.04.19г., чрез
процесуален представител адв.З.. Въззивната жалба е подадена по пощата на 24.04.19г.
– в срока по чл. 259 ГПК, вр. чл.60, ал.6 ГПК. Жалбоподателите са лица, които
имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. предявения
от тях иск е отхвърлен частично. Следователно жалбата е допустима.
Препис от въззивната жалба
на ищците е връчен на ответника Етажна собственост на сграда Е „Ета“, с идентификатор 57491.509.24.1, в комплекс „Сънсет Ризорт“, представлявана от
управителя ЕС „Двора“ – ЕООД на
20.05.19г., чрез адв.Н.. В срока по чл.263 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба. В него са изложени съображения за
потвърждаване на решението.
Според въззиваемата страна,
съдът е дал възможност на ищеца в съдебно заседание и в писмен вид да изрази
становище, да направи уточнение и допълнение на исковата молба, което е
сторено. съдът е разпределил доказателствената тежест, а изводите му не почиват
на липсата на доказателства, а на неоснователните правни аргументи на ищците.
Пунктуално, по изложените в жалбата оплаквания, въззиваемият излага подробно
насрещните си аргументи:
- по отношение на
твърдението за липса на кворум, в контекста на наличие/липса на самостоятелен
характер на посочените обекти – обсъдени са доказателствата, установяващи апорт на тези обекти в капитала на „Сънсет
къмършъл“ – ООД, респ. – документи за собственост,
установяващи правата, които не са били надлежно оспорени; изведен е извод, че
правата на собственост следва да бъдат оспорени в отделно производство. Извън
горното, много подробен анализ е извършен при обсъждане на представените
доказателства, вр. с дефинитивната норма на §1 ДР ЗКИР и конкретна съдебна
практика на ВКС, която е цитирана. Според въззиваемата страна, изложеното
становище на въззивника е било подробно обсъдено от първоинстанционния съд –
цитирани са съжденията на съда.
- по отношение на
твърдението за липса на кворум, в контекста на изключване на площта на
покривните тераси от общите части и включването им в площите на отделните
апартаменти. Според въззиваемия, председателстващият събранието е изчислил
кворума съобразно представените документи за собственост, които не са били
оспорени от ищеца.
- по оплакването за
нарушение нормата на чл.50, ал.2 ЗУЕС – изложени са аргументи за липсата на
фонд „Ремонт и обновяване“ и възникналата необходимост от такъв, поради лошото
състояние на покривите и правомощията на ОС
в тази връзка. Отново са споделени разсъжденията на първоинстанционния
съд и по този въпрос.
- по заявеното оспорване на
решението по т.3 – цитирано е съдържанието на протокола в тази част, за да се
обоснове извод, чеу цялата дискусия е била във връзка
с ремонта на покривите, не и за други части на сградата.
- по възражението за липса
на проекто - бюджет за за ремонт на покриви и липсата
на оферти – изложена е хронологията, както и представен на етажните собственици
проект от „Бейтс България“, който е бил дискутиран и
приет – изложени са аргументи.
- подробни съображения са
развити по възражението за нарушения, касаещи протокола от ОС и списъка на
присъстващите, действително присъствалите лица - направено е искане за разпит на свидетел за
установяване на това обстоятелство.
- при обсъждане на
извършената СТЕ и представените писмени доказателства, е оспорена
основателността на оплакването, че съдът не е обсъдил възраженията на ищците за
несъответствие в площите на общите части.
По доказателствените искания
на другата страна е заявено оспорване: документът по ценообразуването не е
подписан и няма данни за авторство; архитектурният проект е неотносим
– собствеността следва да се установи с документи за собственост.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора намира, че делото следва да бъде внесено в
съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Доказателствените искания на
страните следва да бъдат оставени без уважение: Т.нар. документ по
ценообразуване няма характеристиките на документ, т.к. не отговаря на
изискванията за автентичност, предвид липсата на автор. Архитектурният проект
сам по себе си не може да установи факти и обстоятелства, досежно правата на собствениците
и характеристиките на обектите; свидетелски показания са недопустими за факти и
обстоятелства, за които е съставен писмен акт.
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №812/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 07.06.19г.
- на 08.07.2019г. от 14.10 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
доказателствените искания на страните.
Препис от отговора на въззивната жалба да се връчи на
въззивника, ведно с призовката.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.