РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. гр. Хасково, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20215640200699 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 1970-400 от 15.02.2021г., на Директор
на ОД МВР-Хасково, с което на ГЮРХ. ИСМ. Ш. от с.Кладенец обл.Хасково е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лв. на осн.чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр.
В жалбата, подадена от ГЮРХ. ИСМ. Ш. чрез адв. Г.К., се изнасят твърдения,
че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и е издадено
при допуснати съществени процесуални нарушения. Във връзка с горното с жалбата се
иска отмяна на атакуваното НП и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, явява се
упълномощения представител – мл.адв. СТ. АТ. СТ. от Софийска адвокатска колегия, който
поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган ОД на МВР - Хасково в съдебно заседание не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: На 18.01.2021г. свидетелят Ерк. Юс. Е.., служител в ОД МВР-
Хасково заедно със своите колеги са обикаляли района на с. Стамболово. Свидетелят и
неговите колеги са заварили в центъра на селото пред магазина, собственост на Жечка, пет
лица на едно място, без поставени предпазни маски и са извършили проверка. Едно от тези
лица било и жалбоподателят ГЮРХ. ИСМ. Ш.. Там на място на жалбоподателя бил съставен
АУАН от св.Т. Ак. Ш., като в акта било описано нарушение, квалифицирано като такова по
Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. за въвеждане на противоепидемични мерки на
1
територията на Република България - правила за хигиена и дезинфекция, мерки при работа с
клиенти, носене на маски и др. на министъра на здравеопазването във връзка с чл.63, ал.1 от
ЗЗдр. и чл.209а, ал.1 от ЗЗдр. Акта бил предявен на жалбоподателя, и той подписал същия,
като му бил връчен екземпляр от акта.
На база акта е издадено и атакуваното НП като е приета същата фактическа
обстановка и правна квалификация.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на
свидетелите Ерк. Юс. Е.. и св.К.И.С., кредитирани изцяло като достоверни, логични и
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото. При анализа на
гласните доказателства съдът възприе изцяло показанията на свидетеля по акта, който е
очевидец, извършил проверката и установил жалбоподателя на открито обществено място,
без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Затова следва да бъде
разгледана по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. за въвеждане на
противоепидемични мерки на територията на Република България - правила за хигиена и
дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др. на министъра на
здравеопазването.
Посочената разпоредба чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, в редакцията към датата на деянието
предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба
от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв.
Видно от чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено
при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
С издадена на основание чл. 63 от ЗЗдравето Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. за
въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България - правила за
хигиена и дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др. на министъра на
здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.
България считано от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г.
В т.7 от заповедта е записано, че - 7. Всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
2
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3.
В т.8. Всички лица, когато се намират на открити обществени места, на които има
струпване на хора и невъзможност за спазване на физическа дистанция от 1,5 м., са длъжни
да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват
съгласно препоръките в приложение № 3.
Освен това в т.10 е дадено определението за „обществени“ са местата – По
смисъла на т. 7 и 8 „обществени“ са местата, които са достъпни за гражданите и/или са
предназначени за обществено ползване.
Според съда при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения които водят до отмяната на НП. Видно и от двата акта при
описанието на нарушението не е посочено дали става въпрос за открито обществено место
или закрито такова. Последното е от изключително значение за преценка на това дали е
извършено или не нарушение от жалбоподателя. Това е така защото видно от горната
заповед, тя третира по различен начин носенето на маски на открити и съответно закрити
обществени места. Доколкото това не е изрично посочено, няма как жалбоподателя да
разбере в какво е обвинен, какво нарушение е извършил и съответно да се защити.
Следва да се посочи и че дадената в НП правна квалификация на нарушението само
по чл.209а, ал.1 от ЗЗдр. е непълна и неточна доколкото този текст не съдържа точно
правило за поведение и препраща към други разпоредби във връзка с които следва да се
преценя. Тоест според съда правната квалификация е непълна. Тоест има разминаване и в
описанието на нарушението и неговата правна квалификация или по-точно липсва точна
правна квалификация. Това е съществено процесуално нарушение и води до отмяна на НП.
По същество съдът намира, че до колкото не е посочено къде, дали на открито или на
закрито обществено место жалбоподателят не е носил маска, то нарушението в случая
остава недоказано. Да, действително се сочи от свидетеля, че жалбоподателят е бил без
маска, но липсват доказателства, да е имало такова струпване на хора, че да не могат да се
спазват мерките описани в горната заповед, а именно разстояние между лицата от 1.5 метра.
Напротив установено е, че жалбоподателят с още няколко лица е бил пред хранителен
магазин на селото и е нямало струпване на хора, което предполага, че е можело да се спазват
мерките и в частност разстоянието от 1.5 метра. Затова и съдът прие за недоказано
жалбоподателят да е извършил описаното в НП нарушение.
Иначе с оглед правната квалификация на нарушението правилно е наложено
наказанието на осн.чл.209а, ал.1 от ЗЗдр. и правилно е определен размера на наказанието.
Воден от горното съдът намира, че наказателното постановление следва да се
отмени.
3
Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Така допълненият текст на
чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към момента е в сила, поради
което на жалбоподателя, би се следвало адвокатско възнаграждение, но по делото не са
представени доказателства за заплащане на такова адвокатското възнаграждение.
Представено е единствено пълномощно по делото но не и доказателства за направени от
жалбоподателя разноски за адвокат. Тоест не се доказа жалбоподателят да е направил
разноски, тоест да е заплатил адвокатско възнаграждение. Поради това и съдът намира, че
следва да се остави без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатски
хонорар.
Воден от горното съдът намира, че наказателното постановление следва да се
отмени.
Мотивиран така съдът ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1970-400 от 15.02.2021г., на Директор на
ОД МВР-Хасково.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ГЮРХ. ИСМ. Ш. от с.Кладенец
обл.Хасково, направено от процесуалният му представител да бъде осъдена ОДМВР-
Хасково да заплати направените по делоторазноски от жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Хасково, в
14-дневен срок от съобщаването на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
4