Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 19.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№481 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове за неизплатено трудово възнаграждение по чл.128
от КТ; иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с
правно основание чл.224 ал.1 от КТ; иск
по чл.226 ал.2 от КТ; иск по чл.86 ал.1
от ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че на 05.06.2018г. ищцата е сключила трудов договор с ответното
дружество, по силата на който се
договорила с ответника да заема длъжността „продавач-консултант” в ответното
дружество, като било уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на
510лв., със срок на плащане до 25-то число на месеца, за който се дължи. Сочи,
че следвало да работи на 8 часов работен
ден, със срок на изпитване шест месеца и платен годишен отпуск от 20 работни
дни. Ищцата заявява, че от момента на сключване на трудовия договор не била
работила при други работодатели. Заявява, че след като работила първия месец от
трудовото правоотношение, не получила месечното си възнаграждение, поради което
решила да прекрати трудовото си правоотношение и изпратила предизвестие до
работодателя за прекратяване на трудовия договор на основание чл.326 от КТ, с
изтичане на 30 дни. Ищцата твърди, че предизвестието било изпратено с куриерска
фирма и получено от работодателя на 11.07.2018г. Ищцата заявява, че с
предизвестието отправила искане до работодателя след неговото изтичане да й
предаде трудовата книжка. Ищцата заявява, че отработила срока на предизвестието
и на 11.08.2018г. преустановила работа в ответното дружество. Ищцата сочи, че
работодателят не й изплатил трудовото възнаграждение за месец юни и юли 2018г.,
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, както и не изпълнил
задължението си да издаде и предаде на ищцата трудовата й книжка. Извършена
била проверка от Инспекцията по труда, която констатирала, че не е изплатено
трудовото възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
липсвала заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Ищцата отправя
искане за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата
1020лв.-представляваща трудово възнаграждение за два месеца- м юни 2018г. и
м.юли 2018г., сумата 52,41лв.-лихва за забава върху трудовото възнаграждение за
период от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до подаване на
исковата молба; законната лихва за забава, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане; сумата 77,27лв.-представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за месец юни и месец юли 2018г. в размер на
три работни дни, както и сумата 3060лв.-представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на незаконно задържане на трудовата книжка на
ищцата след прекратяване на трудовото й правоотношение. В допълнителната молба
ищцата излага твърдения, че претърпените от нея вреди се изразяват в пропуснати
ползи, поради възникнала обективна невъзможност ищцата да започне работа при
друг работодател. Ищцата заявява, че потърсила работа, но не можела да започне
работа, защото не можела да представи трудова книжка пред новия работадател,
предвид на това, че същата не й била върната от ответното дружество.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който са оспорени предявените
искове. Заявява, че на 05.07.2018г ищцата уведомила устно работодателя, че не
желае да работи по сключения трудов договор. Работодателят й предложил да
прекратят по вазимно съгласие трудовото правоотношение, но ищцата поискала това
да стане с 30 дневно предизвестие, което тя отправила до работодателя и същото
било получено от него на 11.07.2018г. Работодателят заявява, че получил и
болничен лист от ищцата, съгласно който е в отпуск поради временна
неработоспособност от 11.07.2018г до 24.07.2018г., като в този период не е била
на работа. Ответникът сочи, че след като на 25.07.2018г ищцата не се явила на
работа и не вдигала телефона си, работодателят разпоредил издаване на заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение, по трудовия договор, сключен със
срок за изпитване в полза на двете страни. По-късно същият ден ищцата била
уведомена, че следва да се яви при работодателя, за да получи заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и трудовата си книжка, но получил от
ищцата продължение на болничния лист, който не би потвърден от НЕЛК. Ответникът
заявява, че на 02.08.2018г ищцата отново не се явила за документите и парите си
и работодателят изпратил по куриер покана да си получи заповедта, дължимите
суми и трудовата книжка. Ответникът заявява, че дължимото трудово
възнаграждение на ищцата, след приспадане на дължимите данъци и осигуровки
възлиза на 351,77лв. за месец юни, а за месец юли 155,53лв. за отработените от
ищцата 7 работни дни и обезщетение за болнични от 3 дни, дължимо от
работодателя. Работодателят заявява, че дължимата сума за обезщетение по чл.224
ал.1 от КТ е в размер на 72,86лв. Ответникът оспорва иска за обезщетение за
имуществени вреди от задържане на трудова книжка след прекратяване на трудовото
правоотношение. Заявява, че трудова книжка на ищцата била издадена и до
предявяване на иска ищцата не е търсила трудовата си книжка от работодателя, а
работодателят я поканил с писмо от 02.08.2018г. да й я предаде. Счита, че не е налице задържане на
трудовата книжка от работодателя. Отправя искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно, че страните са били в трудово
правоотношение въз основа на трудов
договор №24/05.06.2018г., по силата на който трудов договор ищцата е заемала
длъжността „продавач-консултант”, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 510 лв., като договорът бил сключен за неопределено време, със срок
на изпитване шест месеца.
По делото е
представено предизвестие от ищцата отправено до работодателя, с което на
основание чл.326 от КТ е заявила, че след изтичане на 30 дневен срок прекратява трудовото
правоотношение, като отправя искане работодателят да оформи трудовата й книжка
и да й я предаде.
По делото е представена жалба, подадена от ищцата
до Директора на „Инспекция по труда”, в която е подала сигнал с молба за
съдействие за получаване на необходимите документи във връзка с прекратяване на
трудовото правоотношение, трудова книжка и за получаване на извлечения от
ведомости за заплати за посочени месеци.
В представения
по делото отговор от 26.09.2018г., във връзка с депозирания от ищцата
сигнал, „Инспекция по труда” са уведомили ищцата, че е направена проверка, при
която е установено, че не са били представени документи, удостоверяващи плащане
на трудово възнаграждение за месеци юни и юли 2018г., както и че от
представения дневник за издаване на трудови книжки установили, че работодателят
не бил издал трудова книжка.
Видно от представения по делото болничен лист,
ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от
11.07.2018г.-24.07.2018г.
Със заповед №22/25.07.2018г. на управителя на
ответното дружество, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, на
основание чл.71 ал.1 от КТ, в срока на изпитване.
По делото е представено писмо от 02.08.2018г, от
работодателя до ищцата, с което същата е уведомена, че с горепосочената заповед
е прекратено трудовото й правоотношение и
е поканена да се яви при работодателя, за да получи заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, сумите за заплати и обезщетния и
оформена трудова книжка.
По делото е изискана и приложена преписка от „Инспекция
по труда” *****,
съдържаща документи –жалби от ищцата и копия на документи касаещи трудовото
правоотношение на ищцата с ответното дружество.
Видно от протокол за извършена проверка, в периода
17.07.2018г.-12.09.2018г. е извършена проверка от „Инспекцията по труда” в
ответното дружество, при която са дадени предписания към работодател, сред
които предписание да издаде заповед или друг документ за прекратяване на
трудовото правоотношение, както и да снабди ищцата с трудова книжка.
Във връзка с дадените предписания, работодателят е
изпратил, с писмо от 11.10.2018г. до „Инспекция по труда” изискани документи,
сред които заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата и
заверено копие от трудова книжка.
Представено е извлечение от ведомост на заплати,
видно от които за месец юни 2018г. за отработени 19 работни дни през месеца
дължимото трудово възнаграждение за получаване от работника е в размер на
351,77лв., а за месец юли 2018г.-дължимото трудово възнаграждение за отработени
7 работни дни и обезщетението по чл.224 от КТ е в размер на общо 228,39лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Н Х Б, който разпитан каза, че ищцата работела в ответното
дружество „Б”ЕООД. Свидетелят заяви, че присъствал, докато съпругата на
управителя, която също работи във фирмата, разговаряла по телефона с ищцата
относно да дойде да си вземе заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и трудовата книжка.
С протоколно
определение от 20.06.2019г. съдът, по искане на ищцата, е допуснал изменение на предявения иск с
правно основание чл.128 от КТ чрез намаляване на исковата претенция на сумата
507,30лв., включваща трудово възнаграждение за м.юни 2018г. в нетен размер от
351,77лв. и трудово възнаграждение за м.юли 2018г в размер на 155,53лв.; искът
по чл.86 ал.1 от ЗЗД да се счита предявен за сумата 26.07лв.; искът по чл.224
ал.1 от КТ да се счита предявен за сумата 72,86лв.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с
правно основание чл.128 от КТ е допустим, а разгледан по същество същият е
основателен.
Безспорно по делото се
установи, че през
периода, за който се претендират трудови възнаграждения ищцата е работила по
трудово правоотношение при ответника „Б”
ЕООД гр.***** на длъжност “продавач-консултант”.
Между страните в настоящото
производство не се спори, че ищцата е изпълнявал трудовите си задължения през процесния период, като за
през месец юли 2018г. ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспобност
и видно от извлечение от ведомост за заплати за м.юли 2018г. има отработени 7
работни дни. Работодателят не наведе възражения за неизпълнение на трудови задължения от страна на работника по времето,когато е
била на работа.
Съгласно чл.242
от КТ положения труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят
дължи на работника възнаграждение за престирания труд. От събраните по делото
доказателства се установи, че за периода м. юни 2018г. и месец юли 2018г. ищцата
не е получила полагащото й се трудово
възнаграждение за всеки от месеците в този период, както и дължимото от
работодателя обезщетение за ползване на
отпуск поради временна неработоспособност.
Между страните не се спори размера на полагащото се на работника трудово възнаграждение, което след направеното изменение на иска се претендира в нетен размер. Размера на дължимото трудово възнаграждение се установява и от представените по делото ведомост за заплати. В настоящото производство се установи безспорно, че работодателят не е заплатил на работника претендираните трудови възнаграждения. Това обстоятелство е признато от ответника в хода на производството. В тежест на работодателя е да докаже, че е извършил плащане на трудовото възнаграждение. До приключване на устните състезания в първа инстанция не бяха представени доказателства за извършено плащане на дължимите суми.
С оглед гореизложеното съдът счита, че е
налице неизпълнение на основното задължение от страна на работодателя по
трудовото правоотношение, съгл. чл.128 от КТ - да заплаща на ищцата в
установените срокове и в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Поради това следва да бъде ангажирана неговата отговорност
за заплащане на дължимите трудови
възнаграждения в претендираните размери-
351,77 лв. за трудово възнаграждение в
нетен размер за м.юни 2018г. и 155,53лв. -за трудово възнаграждение в нетен
размер за м.юли 2018г. и обезщетение при временна неработоспособност, дължимо
от работодателя на работника за м.юли 2018г.
С оглед основателността на
главния иск, основателен е и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, претендирана от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение до подаване на исковата молба. Следва да се отбележи, че работодателят не спори и
това вземане на ищцата, след направеното изменение на иска. Претенцията е основателна
в претендирания размер от 26,07лв., а съдът определи размера й съгласно
разпоредбата на чл.162 от ГПК.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главниците за
дължими трудови възнаграждения следва да
се присъди законната
лихва за забава от завеждане на исковата молба – 12.02.2019г. до окончателното изплащане.
По иска с
правно основание чл.224 ал.1 от КТ. За времето на съществуване на трудовото
правоотношение между страните и съгласно чл. 155, ал. 4 от КТ, ищцата е
придобила право да ползва 3 дни платен годишен отпуск. По делото няма данни и
твърдения ищцата да е ползвала полагащия й се платен годишен отпуск до момента
на прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо съдът намира, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение са останали неизползвани 3
дни платен отпуск, което е довело до възникване на правото на работника да
претендира от работодателя заплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ, като това
обстоятелство не се спори от ответната страна. Обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ следва да бъде изчислено по правилата на чл. 177, ал. 1 от КТ на база
брутното трудово възнаграждение, което работникът е следвало да получи през
месец юни 2018г., когато е отработил най-малко 10 дни. С оглед на това
предявеният иск по чл. 224 ал.1 от КТ се
явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания след изменението на
иска нетен размер за сумата 72,86 лв.
По иска с правно основание чл.226 ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.226 ал.2 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, които работника е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. В ал.3 от същата разпоредба е посочено, че обезщетението по ал.2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.
Фактическият състав на
възникването на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка включва няколко
елемента, които следва да бъдат осъществени кумулативно, като съобразно съдебната
практика, се приема, че непредаването на трудовата книжка на работника го
препятства да постъпи на работа при друг работодател, съответно да реализира
трудов доход, поради което законът презумира настъпилите от незаконното
задържане вреди и определя размера им. Така, следва да бъде установено, че
трудовото правоотношение е било прекратено;
трудовата книжка е била предадена на работодателя, за да направи
необходимите вписвания и работодателят е
задържал трудовата книжка за съответния период от време. Този фактически състав
предполага към момента на прекратяване на правоотношението
работникът/служителят да има издадена на негово име трудова книжка.
В случая не е спорно, че
ответното дружество е първи работодател на ищцата и при постъпване на работа тя
не е имала издадена трудова книжка. Съгласно разпоредбата на чл.348 ал.1 от КТ
работникът или служителят при постъпване на работа е длъжен да представи на
работодателя трудовата си книжка, а според ал.2, когато постъпва на работа за
първи път, работодателят е длъжен в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка.
От събраните по делото
доказателства-преписка от проверка на „Инспекцията по труда” ****** се установи, че ищцата не е
имала издадена трудова книжка, като видно от протокола за извършена проверка от
Инспекцията, е констатирано от представения дневник за издаване на трудови
книжки, че работодателят не е издал трудова книжка на ищцата Г.Й.Ц., с което
нарушил разпоредбата на чл.348 ал. 2 от КТ, като са дадени предписания
работодателят да снабди с трудова книжка Г.Й.Ц..
Съдът намира, че не е налице
основание за ангажиране отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди
от незаконно задържане на трудова книжка, доколкото се установи, че трудова
книжка не е била издадена към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, а е издадена едва след дадени предписания. До момента на
издаване на трудовата книжка няма как да се приеме, че работникът е търпял
вреди от незаконното й задържане. Както бе посочено по-горе хипотезата на
чл.226 ал.2 от КТ предполага да е имало издадена трудова книжка към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение, която да е била предадена на
работодателят и той да я задържал след прекратяване на трудовото
правоотношение. До момента на издаване на трудовата книжка, няма как да се
търпят вреди от задържането й.
Изложеното води до извод за
неоснователност на исковата претенция само на това основание, още повече, че КТ
в чл.226 ал.1 т.1 предвижда самостоятелно основание за ангажиране на
отговорност в случаи на неиздаване или несвоевременно издаване на документи,
сред които и трудова книжка. Не следва да се приравняват хипотезата на неиздаване на документа с тази
на незаконното му задържане. В хипотезата на неиздаване на документ, която е уредена по чл.226 ал.1 от КТ в тежест на
работника е да докаже какви по вид вреди е претърпял и техния размер, каквото
доказване в настоящото производство не е проведено от ищцовата страна.
С оглед гореизложеното съдът намира иска по чл.226 ал.2 от КТ за неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
Ищцата не е претендирала присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, за което е представен списък по чл.80 от ГПК, като с оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да му се присъдят разноски в размер на 442,36 лв., съразмерно на отхвърления иск.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновския районен съд сумата от 150 лв., представляваща сбор от държавните такси за уважените обективно съединени искове, както и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да
бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото трудово възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Б”
ЕООД с ЕИК ****, със
седалище гр.******, представлявано
от управителя К Б К ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.Ц.
с ЕГН ********** *** сумата от 507,30 лв.
/петстотин и седем лева и тридесет стотинки/- главница, включваща сумата
351,77лв.- представляваща нетен размер на неизплатено трудово възнаграждение за м.юни 2018г. и 155,53лв.-трудово
възнаграждение в нетен размер за м.юли 2018г. и обезщетение за болничен, дължимо
от работодателя за м.юли 2018г.; сумата 26,07лв./двадесет
и шест лева и седем стотинки/-представляваща лихва за забава върху
неизплатените трудови възнаграждения, за период от прекратяване на трудовото
правоотношение до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба /12.02.2019г./ до
окончателното изплащане; сумата 72,86
лв. /седемдесет и два лева и
осемдесет и шест стотинки/- главница, представляваща обезщетение по чл. 224 ал.
1 от КТ за неизползвани 3 дни платен годишен отпуск.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.Й.Ц. с ЕГН ********** *** срещу Б” ЕООД с ЕИК *****, със седалище гр.**********, представлявано от управителя К
Б К иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 3060лв./три хиляди и
шестдесет лева/ от незаконно задържане на трудовата й книжка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Б” ЕООД с ЕИК ******, със седалище гр.********, представлявано от управителя К
Б К ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сумата от 150 лв. /сто и
петдесет лева/, представляваща сбор от дължимите държавни такси за уважените
обективно съединени искове, както и 5 лв. /пет лева/ за държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г.Й.Ц. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б” ЕООД, с ЕИК ******, със седалище *******, представлявано от управителя К
Б К сумата 442,36лв./четиристотин
четиридесет и два лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща направени от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение,съразмерно на отхвърлената
искова претенция.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, постановява
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово
възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: