Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 23.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира И.
мл. съдия Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 12240 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 28.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 57272/ 2016 г. на Софийски районен съд,
ІІ ГО, 79 състав, по предявен от И.Д.И. /ЕГН **********/ срещу
Л.Д.Д. /ЕГН **********/
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.286 ЗЗД
вр. чл.36, ал.1 ЗАдв е признато за установено, че Л.Д.Д.
/ЕГН **********/ дължи на И.Д.И.
/ЕГН **********/ сумата 500 лева, представляваща неплатена част
от възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 9.12.2015 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-
7.03.2016 г., до окончателното плащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч. гр. дело № 12542/ 2016 г. на
СРС, 79 състав. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Л.Д. е осъден да
заплати на ищцата И.И. сумата 175 лв.- разноски за
заповедното производство /ч.гр.д.№ 12542/ 2016 г.
на СРС, 79 състав/, и сумата 325 лв.- разноски за исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба от Л.Д.Д. /ответник по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане
да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
иска, като му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна И.Д.И. /ищца по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение
като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1 ЗАдв.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявения от И.И. срещу Л.Д. установителен иск по чл.422 ГПК вр.
чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1 ЗАдв за признаване дължимостта на незаплатено
адвокатско възнаграждение, като основателен и доказан- чл.272 ГПК.
Основателността
на иска е предпоставена от установяване кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: 1. наличие на действително правоотношение между
ищцата и ответника, възникнало от договор за правна защита и съдействие,
представляващ договор за поръчка; и 2. изпълнение на задълженията по договора
от ищцата- довереник: осъществила е процесуално представителство за ответника-
доверител, като е защитавала интересите му и го е представлявала в съответствие
с действащата нормативна уредба /вкл. ЗАдв/ и съобразно сключения договор.
Установява
се въз основа на представените писмени доказателства, че между ищцата И.И. и
ответника Л.Д. е възникнало и съществувало валидно облигационно правоотношение
по договор за поръчка с особености, произтичащи от спецификата на
предоставяните адвокатски услуги /чл.36 ЗА/, по който ищцата е имала качеството
на довереник, а ответникът- качеството на доверител. По този договор Д. е поел
едно основно задължение- да заплати договореното адвокатско възнаграждение в
срока, установен по взаимно съгласие на страните. Според сключения на 9.12.2015
г. бланков договор за правна защита и съдействие /под № 471514/ договореното за
осъществяване на процесуално представителство по гр. дело № 70930/ 2014 г. на СРС,
84 състав, адвокатско възнаграждение от 800 лв. следвало да бъде заплатено от
клиента Д. на адв. И. „на два пъти в срок до 31.01.2016 г.“. Видно от съдържащата
се в договора разписка, а и не е спорно между страните, че при сключването му
на 9.12.2015 г. ответникът- доверител е заплатил на адв. И. сумата 300 лв.,
като е останал задължен за останалата част от възнаграждението- в размер на 500
лв. Липсва уговорка между страните заплащането на неизплатения остатък от
адвокатското възнаграждение да е обвързано от постигнатия за доверителя правен резултат.
Установява
се от доказателствата и че адв. И. е участвала в производството по гр.д.№
70930/ 2014 г. на СРС, 84 състав, образувано по предявен от Л.Д.Д. срещу М. И.И.
иск по чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.9 СК за изменение режима на лични отношения
на ищеца с детето му В. Л. Д., като процесуален представител на Л.Д. /ищец по
делото/. Представлявала е последния в проведените по делото три открити съдебни
заседания- на 8.10.2015 г., 10.12.2015 г. и 18.02.2016 г., като е осъществила активно
процесуално поведение при защита интересите на представляваната страна: изразявала
е становища, правила е доказателствени искания и оспорвания срещу възраженията
на насрещната страна, а след приключване на устните състезания по делото е
представила и писмени бележки. За учреденото й от Л.Д. процесуално
представителство са представени по посоченото дело бланково адвокатско пълномощно
с дата 9.12.2015 г. и процесният бланков договор за правна защита и съдействие
от същата дата с цитираното по- горе договорно съдържание- за договорено между
страните адвокатско възнаграждение от 800 лв., платимо на два пъти до 31.01.2016 г., съдържащ и разписка за плащането
Л.2 на Реш. по гр.д.№
12240/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
на
част от това възнаграждение- в размер на 300 лв., при подписване на договора.
Видно от
протокола от проведеното на 18.02.2016 г. последно открито съдебно заседание по
посоченото дело, адв. И. е заявила претенция за присъждането на разноски от 880
лв. общо, включващи и 800 лв.- за адвокатско възнаграждение, за което е
представен и списък по чл.80 ГПК. По делото е постановено решение на 9.06.2016
г., с което съдът се е произнесъл и по отговорността за разноски между страните,
като е присъдил на ищеца Л. Д. сумата 25 лв.- разноски за държавна такса, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, и е оставил без уважение искането му за присъждането
и на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не били представени
доказателства за реалното им заплащане на адвоката.
Въз основа
на събраните по настоящото дело доказателства не се установява по безспорен и
категоричен начин процесното адвокатско възнаграждение да е било заплатено на
ищцата, каквото е твърдението на ответника, чиято е и доказателствената тежест
за установяването на това релевантно обстоятелство. Според дадените от Г.К.съпруга
на ответника/ свидетелски показания- ищцата адв. И. се явила само в едно
съдебно заседание по делото относно режима на виждане на детето на ответника-
през м. февруари 2016 г., когато двамата с ответника й платили сумата 500 лв. в
брой; видели се на пейката пред съдебната зала преди съдебното заседание; свидетелката
не помни кой пръв е предложил да се извърши плащането, както и да е подписван
документ за това. Преценени при условията на чл.172 ГПК, при отчитане
евентуалната заинтересованост на свидетелката- съпруга на ответника, от изхода
на спора, и съвкупно с останалите доказателства, включая приложената електронна
кореспонденция между страните, гласните доказателства не могат да обосноват
извод за извършено плащане на адвокатското възнаграждение от клиента на
адвоката. Видно от разменената между страните в края на м.02.2016 г. електронна
кореспонденция /инициирана с електронно писмо на И. И. от 25.02.2016 г./, ищцата
изразила недоволството си, че договореният адвокатски хонорар не бил заплатен
от ответника Д. в уговорения срок до 31.01.2016 г., на което ответникът
отговорил, че не е доволен от осъществената от нея процесуална защита, определяйки
я като некоректна и непрофесионална, отправил искане поетият ангажимент да бъде
довършен до край и по най- добрия начин и изразил готовност да заплати остатъка
от хонорара след това. Налице е следователно изявление на ответника /с характер
на признание на неизгоден за него факт/, което не е оспорено от него, че към
25.02.2016 г. все още не е изпълнил договорното си задължение към ищцата за
плащане на остатъка от уговорения адвокатски хонорар. При така събраните
доказателства не може да се приеме, че от страна на ответника е проведено
успешно доказване на поддържаното в процеса правопогасяващо възражение за
плащане на дължимото по договора възнаграждение.
Предвид
горното, при съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал се
налага приемането на извод за дължимост и изискуемост на претендираното от
ищцата адв. И. адвокатско възнаграждение и съответно- за уважаване на
предявения установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1 ЗАдв
като основателен и доказан.
Ирелевантно
за приемане изводите по съществото на настоящия спор е постановеното от СРС, 84
състав решение, с което е оставено без уважение заявено от адв. И.- като
пълномощник на Л. Д., искане за присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение. Несъстоятелен е и доводът на въззивника /също без правно
значение/, че при липсата на плащане от клиента адв. И. следвало да се откаже
от договора. Това е така, тъй като според нормата на чл.35, ал.2 ЗАдв
повереникът може да се откаже от поетата защита по уважителни причини, като
уведоми за това доверителя си, в който случай не дължи връщане на полученото
възнаграждение /ал.3 на чл.35 ЗАдв/, като незаплащането на част от договореното
адвокатско възнаграждение не съставлява уважителна причина за отказ на адвоката
от поетата защита, а съгласно чл.37 ЗАдв може да бъде събрано по съдебен ред,
за което е предвидена облекчената процедура по чл.410 ГПК, както е процедирала
ищцата в настоящия случай.
При тези
съображения искът правилно е уважен като основателен и доказан, а поради съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
При този
изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да
заплати на въззиваемата страна сумата 300 лв.- разноски за въззивното
производство /за платено адвокатско възнаграждение/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.05.2018 г., постановено
по гр.д.№ 57272/ 2016 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 79 състав.
ОСЪЖДА Л.Д.Д. /ЕГН **********/ да заплати на И.Д.И. /ЕГН **********/ сумата 300 лв. /триста лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не
подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.