№ 117
гр. Сливен, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седемнадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
в присъствието на прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232200600339 по описа за 2023 година
Производството е по реда на XXI от НПК.
С присъда № 94 от 01.06.2023 г., постановена по НОХД № 192/2023
година по описа на Районен съд - Сливен, подсъдимият Д. М. В., роден на
14.06.2004г. в гр. Сливен, живущ в ***, със средно образование, неженен,
живее на съпружески начала, работи, неосъждан, с ЕГН ********** е признат
за виновен в това, че в периода 16.01.2021г. до 19.01.2022г. в ***, в условията
на продължавано престъпление, макар непълнолетен, като разбирал
свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си,
се съвкупил с ненавършилата **** възраст М. И. М. от същото село, като
извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, и на основание
чл.151 ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.26 ал.1, вр.чл.54, ал.1 и чл.58а ал.1 от
НК го осъдил на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА.
На основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК Районен съд – Сливен
отложил изпълнението на наложеното наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият В.,
1
който чрез своя защитник я обжалва в срок по реда на въззивното обжалване
пред Окръжен съд гр. Сливен с искане за изменение на присъдата на осн.
чл.334 ал.1 т.3 от НПК, в частта относно определения по реда на чл.69, ал.1,
вр. чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок от три на две години.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят –
редовно уведомен, се явява. Защитникът му адвокат Г. Х. от АК-Сливен
поддържа жалбата. Счита, че районният съд не е обсъдил всички смекчаващи
отговорността обстоятелства и като такива сочи чисто съдебно минало,
признаване на вината, добрите характеристични данни, общото дете с
пострадалата, грижата към детето и пострадалата с която живеят на семейни
начала.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Сливен намира жалбата за
неоснователна. Счита, че не са налице основания за изменение на присъдата,
тъй като наказанието на подсъдимия е правилно определено, съгласно
изискванията на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК, като са съобразени всички
индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства, поради което
предлага обжалваната присъда като обоснована, законосъобразна и
справедлива, да бъде потвърдена.
Окръжен съд Сливен, след цялостна проверка на присъдата независимо
от основанията, в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и
чл. 314 от НПК, намира въззивната жалба за ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът е приел
фактическата обстановка за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е
направил самопризнание по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка се подкрепя от събраните в досъдебното производство
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М. И. М., М.
М. А., И. М. В., П. П. Д., М. В. Д., Ц.И.С., като е счел същите за достоверни,
последователни, кореспондиращи помежду си и съответстващи с останалите
събрани по делото доказателства, а именно обясненията на подсъдимия и
другите писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал
по делото по реда на чл. 283 от НПК.
С оглед цялостното признаване на фактите, изложени в
2
обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимия, на
базата на описаните по-горе доказателствени материали по делото, районният
съд е приел за установено по несъмнен начин, че подсъдимият Д. М. В. и
свид. М. И. М. към месец януари 2021г. живеели в *** и към периода от
16.01.2021г. до 19.01.2022г. подсъдимият бил непълнолетен, но бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да
ръководи постъпките си, а свид. М. И. М. била малолетна. Свид. М. И. М.
живеела с родителите си – свидетелите М. М. А. и И. М. В.. Подсъдимият
живеел в дома на родителите си – свидетелите П. П. Д. и М. В. Д..
Подсъдимият Д. М. В. и свид. М. И. М. се запознали на неустановена дата
през лятото на 2020г. и след няколко месеца станали „гаджета“. Те не казали
нищо на родителите си за това. В началото на месец януари 2021г.
отношенията между подс. В. и свид. М. се задълбочили и двамата решили да
предприемат по-сериозни действия, като избягат от домовете си и след това
правят секс. В изпълнение на това решение, на 16.01.2021г., подсъдимият Д.
М. В. и свид. М. И. М. отишли до футболния стадион в ****, където
осъществили полов акт за пръв път. И двамата съзнавали какво правят,
подсъдимият знаел възрастта на М. М. и въпреки това осъществил полов акт
със свидетелката. За двамата това било първи сексуален акт, като бил
доброволен и за двамата. Подс. В. много добре знаел и то лично от нея, че по
това време свид. М. не е имала навършена *** възраст и разбирал свойството
и значението на действията си предвид това обстоятелство. След 16.01.2021г.
подс. Д. М. В. и свид. М. И. М. продължили да имат сексуални контакти, като
в периода от 16.01.2021г. до 19.01.2022г., в ****, двамата имали многократни,
неустановен брой сексуални контакти. През цялото време половите актове
били доброволни и от двете страни, а подсъдимият бил наясно, че св. М. била
малолетна, тоест не била навършила *** възраст. През това време
подсъдимият бил непълнолетен, но можел да разбира свойството и
значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият и свидетелката продължили сексуалните си контакти и след
като тя навършила *** възраст. В резултат на това, през месец ***г. св. М. М.
установила, че е бременна от подс. Д. В.. Тогава двамата решили да заживеят
заедно на семейни начала, което направили от месец ***г., със съгласието на
родителите си. Подсъдимият и свидетелката заживели заедно, на съпружески
начала, в дома на родителите на подсъдимия в ****. През ***г. бил направен
3
годеж на двамата. От тогава подс. В. и св. М. живеят заедно. На 08.10.2022г.
свид. М. И. М. родила момче – Г.М.И., което обвиняемият е припознал. Подс.
Д. М. В. и свид. М. И. М. продължават да живеят заедно, като отглеждат
детето си Георги с помощта на родителите на подсъдимия.
Въз основа на безспорно приетите фактически положения, подкрепящи
се от събрания на досъдебното производство доказателствен материал,
първоинстанционният съд правилно е заключил, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 151,
ал. 1 от НК при условията на чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия чрез
действия по осъществяване на съвкупление с лице, ненавършило 14 -годишна
възраст, а именно малолетната М. И. М., доколкото извършеното не
съставлява престъпление по чл. 152 НК. Изпълнителното деяние е довършено
със самото съвкупление. Безспорно установено по делото е, че към момента
на съвкупленията М. е била на близо ***. Половите отношения са извършен
доброволно от страна на свидетелката М., което в случая е без значение
доколкото това не е елемент от състава на престъплението по чл. 151, ал. 1
НК и поради незрялата си възраст, тя се намира под закрилата на закона и
извършеното съставлява престъпление.
Деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е съзнавал всички елементи на
самото изпълнително деяние, предвиждал е последиците от деянието, искал и
целял настъпването на противоправния резултат. Умисълът му е включвал и
съзнаване на обстоятелството, че пострадалата е малолетна.
След като се доказва по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият
В. е извършил горепосоченото престъпление по чл. 151, ал. 1 вр. чл.26 ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, правилно РС – Сливен го е признал за виновен и като е
отчел направените от него на досъдебното производство самопризнания,
съдействието му за разкриване на обективната истина, както и проявената
критичност към извършеното, е определил вида и размера на наказанието му
при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, като е намалил определеното наказание
с 1/3 и е приложил чл.69 ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК.
Основният въпрос, поставен на вниманието на въззивната инстанция, е
направеното с жалбата на подсъдимия искане за намаляване размера на
4
изпитателния срок на наложеното наказание.
За престъплението по чл. 151, ал. 1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Нормата на чл. 373,
ал. 2 от НПК обаче задължава съда да определи на подсъдимия наказание при
условията на чл. 58а НК в случаите, когато е направил самопризнание на
обстоятелствата по обвинението по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, какъвто е
настоящият случай.
За извършеното от подсъдимия престъпление, съобразно възприетата
правна квалификация, посочена по-горе, първоинстанционният съд е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, като е отложил
изпълнението за изпитателен срок от три години. Приел е, че не е приложима
разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни и не може да се
приеме, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно
тежко. При определяне на наказанието РС – Сливен е обосновал своите
изводи, изхождайки от степента на обществена опасност на деянието. В тази
връзка въззивния състав счита, че по отношение на изтъкнатото от защитата
във въззивната жалба като смекчаващо вината обстоятелство традициите,
възпитанието, обичаите и сексуалната култура в ромската общност, към
която принадлежат подсъдимият и пострадалата, не следва да се отчита като
такова. Не бива да се подценява обществената опасност на тези деяния. По
правило те са такива със завишена степен на обществена опасност с оглед
обекта на защита – обществените отношения, свързани с неприкосновеността
на личността, в частност половата неприкосновеност и особено на
малолетните и непълнолетните лица. В конкретния случай обаче деянието на
подсъдимия е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи. То не се отличава с бруталност, от деянието не са настъпили
тежки последици за пострадалата, изразили се в поражения на психическото и
физическото й здраве.
Въззивният съд преценявайки обществената опасност на дееца намира,
че искането, направено от защитата за намаляване размера на определения
изпитателен срок се явява основателно. Районния съд е определил
максималния изпитателен срок от три години на наказанието лишаване от
свобода от 4 месеца, т. е. при минимално наказание. Съгласно чл.69 ал.1 от
5
НК по отношение на лице осъдено условно за престъпление, което е
извършило като непълнолетно изпитателния срок е от една до три години. В
конкретния случай според въззивната инстанция изпитателния срок е
несъразмерно висок за наложеното наказание. Налице са всички
предпоставки за намаляване на този срок. Видно от данните от приложената
по делото справка за съдимост на подсъдимия В., към момента на извършване
на инкриминираното деяние същият е неосъждан. Липсват данни за други
противообществени прояви. Отчитайки факта на проявено активно
съдействие от страна на подсъдимия за установяване на обективната истина,
както и направените от него самопризнания в хода на досъдебното
производство, както и проявената критичност към извършеното, грижите за
св. М. и детето което имат, трудовата му ангажираност настоящия състав
намира, че по отношение на подсъдимия са налице смекчаващи вината
обстоятелства, които обосновава извод за наличие на предпоставки за
определяне на по-малък изпитателен срок на наложеното наказание.
Според настоящия съдебен състав са налице основания за намаляване
срока на отложеното на основание чл.69, ал.1, вр. чл.66 ал.1 от НК
изпълнение на наложеното наказание от 4 м. / четири месеца/ лишаване от
свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години на 1 /една/ година.
Превъзпитанието на осъдения, което е основната цел на НК би се постигнало
и то ефективно и с намаляване на изпитателния срок на наложеното наказание
съобразно предложението във въззивната жалба. Съдът счита, че така
определеното наказание по вид и размер с намален изпитателен срок от една
година се явява достатъчно, справедливо и адекватно на извършеното от
подсъдимия деяние, като същото ще изиграе, както своята превъзпитателна и
предупредителна роля по отношение на подсъдимия, за да коригира
противоправното си поведение, така и за постигане на останалите цели на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При извършена служебна проверка въззивната инстанция не констатира
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат
изменение на присъдата в останалата й част или нейното отменяване.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т.
1 от НПК, Окръжен съд - Сливен
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 94/29.05.2023 г., постановена по НОХД №
192/2023 г. по описа на Районен съд гр.Сливен, като НАМАЛЯВА
отложеното на основание чл.69, ал.1, вр. чл.66 ал.1 от НК изпълнение на
наложеното наказание от 4 м. / четири месеца/ лишаване от свобода за
изпитателен срок от 3 /три/години на 1 /една/ година.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7