№ 515
гр. Шумен , 03.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на пети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Азадухи О. Карагьозян
Членове:Румяна В. Райкова
Теодора Е. Димитрова
като разгледа докладваното от Теодора Е. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203600500324 по описа за 2020 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Д. Ш. С., действащ чрез пълномощника адв. Т. М. от ВАК
срещу решение № 134/16.06.2020 г. по гр.д. № 1144/2019 г. по описа на НПРС, с което са
отхвърлени предявените от него искове за съдебна делба.
Жалбоподателят намира решението за изцяло незаконосъобразно и необосновано по
съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед на което моли въззивният съд да го
отмени и постанови друго, с което да уважи исковете за делба на процесните недвижими
имоти при посочените в исковата молба квоти и му присъди извършените по делото
разноски за две инстанции. В случай, че съдът приеме, че двамата ответници са доказали
възражението си за липса на легитимност на състава на ПК – Н.К., моли съдът да отмени
обжалваното решение и да приложи регламента на чл.173, ал.2 от АПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите Д. В. Ю. и Д. В. Ю., действащи чрез
пълномощника адв. Г. К. от ШАК депозират отговор, в който оспорват жалбата като
неоснователна и молят за оставянето й без уважение, както и за присъждане на деловодни
разноски във въззивното производство.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите С. Н. Р. и Р.М.Р. не изпращат отговор.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
За да се произнесе съдът взе предвид следното: Гр.д. № 1144/2019 г. по описа на НПРС е
образувано по искова молба на жалбоподателя срещу четиримата въззиваеми, в която се
1
твърди, че страните са съсобственици на нива от 8009 кв.м., ІV кат., местност „ До селото „,
представляваща имот с идентификатор № 12509.110.436 по КК на с. В., при граници: №№
12509.110.249, 12509.110.1, 12509.110.251, 12509.110.250, 12509.880.9901 и нива от 25599
кв.м., ІV кат., местност „ Ч. „, представляваща имот с идентификатор № 12509.46.1 по КК на
с. В., при граници: №№ 12509.46.243, 12509.46.152, 12509.46.246, 12509.46.10, 12509.46.2.
Ищецът е собственик на 5/48 ид.ч., придобити по правоприемство от собственици по
наследство и реституция на наследодател А.Н.Х.. С н.а. за дарение № 39, т. І, рег.
№202/07.02.2019 г., д. № 28/2019 г. на нотариус рег. № 622 същият е придобил от Ф.А.Н. -
наследник на А.Н.Х. 1/16 ид.ч. от имотите. С н.а. за покупко-продажба № 165, т. І, рег. №
919/21.05.2019 г., д. № 134/2019 г. на нотариус рег. № 622 е придобил от З.Н.Е. – наследник
на А.Н.Х. 1/24 ид.ч. от имотите. С н.а. за дарение № 101, т. І, рег. № 554/31.01.2019 г., д. №
55/2019 г. на нотариус рег. № 346 ответниците Д.и Д.Ю. са придобили привидно при равни
квоти собствеността върху описаните имоти, включително и собствените на
прехвърлителките на ищеца общо 5/48 ид.ч. от тях. Тъй като праводателите на ответниците
не са били собственици на целите имоти към момента на отчуждаването и не са могли да им
прехвърлят валидно собствеността върху идеалните части на прехвърлителките на ищеца,
по отношение на тях не се е породил вещноправен ефект, от което следва, че ищецът е
собственик на 5/48 ид.ч., а ответниците на 43/96 ид.ч. от всеки от двата имота. С н.а. за
покупко-продажба № 102, т. І, рег. № 556/31.01.2019 г., д. № 56/2019 г. на нотариус рег. №
346, ответниците С. и Р.Р. са придобили привидно при режим на СИО собствеността върху
1/2 ид.ч от имот с идентификатор № 12509.110.436, включително собствените на
прехвърлителките на ищеца общо 5/48 ид.ч.. Тъй като праводателите на ответниците не са
били собственици на имота към момента на отчуждаването, те не са могли да им прехвърлят
валидно идеалните части, собственост на прехвърлителките на ищеца, поради което той
притежава 5/48 ид.ч. от имота, а ответниците С. и Р.Р. са придобили в режим на СИО 43/96
ид.ч. от него. Позовавайки се на изложеното, ищецът е поискал съдът да допусне съдебна
делба на процесните имоти между съделители и при квоти, както следва: за имот №
12509.110.436 – 20/192 ид.ч. за Д. Ш. С., 43/192 ид.ч. за Д. В. Ю., 43/192 ид.ч. за Д.В.Ю. и
86/192 ид.ч. за С. Н. Р. и Р. М. Р., а за имот № 12509.46.1 – 10/96 ид.ч. за Д. Ш. С., 43/96 ид.ч.
за Д. В. Ю. и 43/96 ид.ч. за Д.В.Ю..
Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил исковете за допускане
до делба на двата имота и е осъдил ищеца да заплати държавна такса, както и деловодни
разноски на ответниците Д.и Д.Ю..
Решението се обжалва изцяло от ищеца.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че в мотивите към
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за делба на имот
с идентификатор № 12509.110.436, която да се извърши между ищеца и четиримата
ответници при квоти: 20/192 ид.ч. за Д. Ш. С., 43/192 ид.ч. за Д. В. Ю., 43/192 ид.ч. за
Д.В.Ю. и 86/192 ид.ч. за С. Н. Р. и Р. М. Р., както и с иск за делба на имот № 12509.46.1,
2
която да се извърши между ищеца и първите двама ответници, при квоти: 10/96 ид.ч. за Д.
Ш. С., 43/96 ид.ч. за Д. В. Ю. и 43/96 ид.ч. за Д.В.Ю., с оглед на които претенции е обсъдил
правно релевантните факти по делото и е достигнал до правен извод, че ищецът не доказва
правото си на собственост върху двата имота, а ответниците се легитимират като носители
на правото на собственост върху съответните идеални части от тях. Същевременно в
диспозитива на решението съдът е постановил, че отхвърля иска на Д.Ш.С. срещу Д. В. Ю.,
Д. В. Ю., С. Н. Р. и Р. М. Р. за съдебна делба на имот № 12509.110.436, при квоти: за Д.Ш.С.
– 20/192 ид.ч., за Д. В. Ю. – 43/192 ид.ч., за Д. В. Ю. – 43/192 ид.ч., за С. Н. Р. и Р. М. Р. –
общо 86/192 ид.ч., както и иска на Д.Ш.С. срещу Д. В. Ю., Д. В. Ю., С. Н. Р. и Р. М. Р. за
съдебна делба на имот № 12509.46.1, при квоти: за Д.Ш.С. – 10/96 ид.ч., за Д. В. Ю. – 43/96
ид.ч., за Д.В.Ю. – 43/96 ид.ч..
Като съобрази горното, настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалвания
съдебен акт е допусната очевидна фактическа грешка при обективиране в диспозитива на
решението действителната воля на решаващия орган относно легитимираните лица по иска
за делба на имот № 12509.46.1, както и противоречие в самия диспозитив относно заявената
претенция, като са посочени за ответници по иска лица, за които ищецът не е твърдял и
съдът не е приемал в мотивите си, че са съсобственици на процесния имот, а от друга страна
по отношение на тези лица не са индивидуализирани припадащи им се квоти от
съсобствеността, както за останалите трима съделители.
Предвид изложеното, че визираната нередност препятства произнасянето по въззивната
жалба и подлежи на изправяне единствено по реда на чл.247 от ГПК, намира, че въззивното
производство следва да бъде прекратено, като делото бъде върнато на първоинстанционния
съд за иницииране на процедура по чл.247 от ГПК по отстраняване на допуснатата в
решението му очевидна фактическа грешка, след приключване на която делото да бъде
върнато на ШОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 324/2020 г. по описа на Окръжен съд - Шумен.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Нови пазар за иницииране на процедура по чл.247 от
ГПК за отстраняване на допуснатата в решението очевидна фактическа грешка, като след
произнасяне, делото бъде върнато незабавно на ШОС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4