Определение по гр. дело №20866/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 40764
Дата: 1 октомври 2025 г. (в сила от 1 октомври 2025 г.)
Съдия: Неделина Димитрова Симова Митова
Дело: 20251110120866
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40764
гр. С. 01.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110120866 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от К. О. З. срещу Й. Д. З. .
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В исковата молба е обективирана претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
В тази връзка е необходимо да бъде указано на ищеца, че иск за обезщетение за
лишаване от ползването с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС се предявява във втората
фаза по делбата след влизане в сила на решението за допускането й. Искът следва да
отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, включително с посочване на
период с начална и крайна дата и претендиран глобален размер на същия. Когато се
предявява иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, недопустимо е да се претендират суми за времето
след първото заседание във втората фаза на делбеното производство, като това е
крайната дата, до която поначало може да се заяви претенцията. Във всички случаи
искът с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС се заявява за период изцяло предхождащ, а
не следващ датата на молбата, с която се заявява, при това с посочване на точно
определена начална и крайна дата.
Отделно от предявяване на иск за обезщетение за лишаване от ползването, на
всеки съделител е предоставена от закона процесуалната възможност да иска
постановяване като привременна мярка определяне коя от страните да ползва имота и
да заплаща на другата страна обезщетение за това на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на член 344, ал.2 ГПК, съдът може да постанови кой от
съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на
делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу
ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването
на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. В този
случай така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите
по реда на член 344, ал.2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по
1
време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна
мярка досежно ползването. Периодът, за който се постановява привременната мярка,
обхваща деня на влизане в сила на съдебното решение по допускане на делбата до
деня на окончателното й извършване.

Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта
на предявените искове, намира следното:
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по
делото.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и отговора писмени доказателства са
допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-техническа и
оценителна експертиза за определяне на средния пазарен наем на имота следва да бъде
уважено с оглед заявената претенция за заплащане на обезщетение /като привременна
мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК/, като същата следва да е съдебно-техническа и
оценителна експертиза, като по останалите формулирани в исковата молба въпроси се
допуска експертиза във втората фаза в производството по делба.
Доказателственото искане на ответника за допускане събирането на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на упражняването на давностно владение в заявения период следва да
бъде уважено.
Следва да бъдат уважени исканията на ответника за издаване на 2 бр. съдебни
удостоверения със съдържанието, посочено в отговора на исковата молба.
Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в срок до насроченото с настоящото определение съдебно
заседание да уточни искането си за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването, като посочи дали предявява привременна мярка или ще формулира
претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС във втората фаза на производството по
делба.
УКАЗВА на ищцата, че периодът, за който съдът би могъл да постанови
привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК обхваща деня на влизане в сила на
съдебното решение по допускане на делбата до деня на окончателното й извършване,
като за предходен период ищецът разполага с възможността да предяви иск с правно
2
основание чл. 32, ал. 2 ЗС, който подлежи на разглеждане във втората фаза в
производството по делба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че по възлагателната претенция с правно основание
чл. 349, ал. 1 ГПК съдът се произнася с решението във втората фаза в производството
по делба.


ПРИЕМА за разглеждане в настоящото производство възражение на ответника за
трансформация на лично имущество с правно основание чл. 23 СК, както и евентуално
възражение за придобиване по давност на процесния имот с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗС.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.

НАЗНАЧАВА съдебно - техническа и оценителна експертиза, която да се изготви
от вещото лице А.Ц. с моб. тел. **********, със следната задача: Вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на място да даде
заключение относно актуалния размер на средния пазарен наем на процесния
недвижим имот.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение за вещото лице в размер
на 400 лв., вносим от ищцата в едноседмичен срок от връчване на определението.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след представяне на доказателство по делото за
внесен депозит.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
при режим на довеждане на страната на ответника за доказване на евентуалното
възражение за придобиване на имота по давност.

ДА СЕ ИЗДАДАТ в полза на ответника поисканите съдебни удостоверения със
съдържанието, посочено в отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Производството по делото е образувано по искова молба на К. О. З. срещу Й. Д.
З., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим
имот, за който се твърди да е съсобствен между страните: АПАРТАМЕНТ №**,
находящ се в гр. С. ж.к. „Л.“, бл. ***, ет.*, с идентификатор 68134.4359.210.23.43,
подробно индивидуализиран в исковата молба. Ищцата твърди, че имотът бил
3
придобит на възмездно основание от нея и ответника по време на брака им, който бил
прекратен с бракоразводно решение, поради което счита същия за придобит в режим
на съпружеска имуществена общност и поддържа, че към момента двамата притежават
равни дялове. Излага твърдения, че ответникът оспорва правата й в съсобствеността,
както и че не могат да поделят имуществото доброволно, което обусловило правния
спор. Заявява претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да допусне делбата при равни квоти.
Ответникът в депозирания отговор на исковата молба оспорва имотът да е бил
придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди, че същият е
придобит като обезщетение срещу отчужден собствен имот, както и срещу доплащане
на сума, за която поддържа да представлява лични средства, поради което навежда
възражение, като заявява същото като такова по чл. 23, ал. 1 СК за пълна
трансформация. По същество заявява, че цената на целия имот възлизала на 21 956
лева, от които 8262 лева равностойност на отчуждения имот и лични негови средства,
а останалата част от 13 694 лева била заплатена с отпуснат заем от ДСК, който той
изцяло изплатил. При условията на евентуалност заявява възражение за изтекла в
негова полза придобивна давност за период от 2008 г. до настоящия момент. Счита, че
искът следва да бъде отхвърлен.


Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 34 ЗС в тежест на ищцата е да докаже, че
заедно с ответника са съсобственици на процесния имот.
По привременната мярка с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК в тежест на
ищцата е да установи лично ползване на общата вещ от ответника за задоволяване на
собствените му нужди, като по този начин ищцата е лишена от възможността да
ползва общата вещ, невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие за
ползването, както и размера на средния пазарен наем на имота.
По възражението с правно основание чл. 23 СК в тежест на ответника е да
докаже личен произход на средствата, вложени за заплащане на цената, срещу която е
придобит имотът.
По възражението за придобиване по давност с правно основание чл. 79 ЗС в
тежест на ответника е да докаже упражняване на фактическа власт с намерение за
своене на процесния имот в продължение на 10 години, а именно, че в рамките на
заявения период е владял жилището явно, непрекъснато, необезпокоявано, спокойно,
както и да е отблъснал намерението на ищцата за своене на имота. При доказване на
тези обстоятелства в тежест на ищцата е да установи факти, представляващи
основание за спиране и/или прекъсване на давността.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2025 г.
4
от 16.00 ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца
- и преписи от отговорите на исковата молба, като страните могат да вземат становище
по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5