№ 730
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно административно
наказателно дело № 20241100605938 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Решение № 3126/02.07.2024 г., постановено от Софийски районен съд,
НО, 13-ти състав по Административно наказателно дело № 20241110204179
по описа за 2024 година, съдът е признал обвиняемия К. Р. М. за ВИНОВЕН в
това, че на 10.03.2021 г., около 03.00 часа, в гр. София, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди”, с регистрационен
номер СВ****АМ по бул. „Цар Освободител”, с посока на движение от бул.
„Васил Левски” към ул. „Г. С. Раковски“, пред сградата на Народното
събрание на Р.България, нарушил правилата за движението по пътищата,
визирани в разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
скорост на движение от 50 км в час в населено място“, като управлявал лекия
автомобил със скорост от 78 км. в час, както и в разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
1
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие“ - като не се съобразил със състоянието на пътя -
мокра и хлъзгава пътна настилка и вследствие на това предизвикал ПТП и
причинил по непредпазливост на А.Д.Т. средна телесна повреда, изразяваща
се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето - първи
горен зъб вляво и травматично разклащане в тежка степен на втори горен зъб
вляво, довело до неговото падане/изваждане/, с което е осъществил състава на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”,пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
поради което и на основание чл. 78А, ал. 1 от НК го е ОСВОБОДИЛ от
наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е НАЛОЖИЛ
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 2 000 /две
хиляди / лева и на основание чл. 78А, ал. 4, вр. чл. 343г, вр. чл. 343 от НК му
налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС“ за СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.
С оглед изхода на делото съдът е ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК обвиняемия К. Р. М., да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР
сумата от 255,60 лв. - разноски в досъдебното производство.
Срещу така постановената присъда е постъпила Жалба от адвокат Н. С. от
САК, защитник на обвиняемия М., в която се сочи, че вината на нейния
подзащитен е останала недоказана, а пострадалата е получила нараняванията,
защото не е била с поставен предпазен колан. Алтернативно се прави искане
за намаляване на наказанието.
Постъпило е и Допълнение към въззивната жалба, в което се изразява
несъгласие с извода на Софийски районен съд, че лицето е било с предпазен
колан, като в тази връзка се сочат единствено показанията на пострадалата.
Сочи се, че водещо за настъпването на пътно- транспортното произшествие е
мократа пътна настилка, а обвиняемият отричал да е карал с превишена
скорост и невъзможността му да спре се дължала именно на лошите
атмосферни условия. В заключение отново се прави искане за оправдаване на
обвиняемия или алтернативно – за намаляване на наказанието.
С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на
2
доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание от 02.10.2024 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 от НПК, след като се запозна с подадената въззивна жалба, намира, че
за правилното изясняване не е необходим разпит на обвиняемото лице, както и
разпити на свидетели и вещи лица.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, обвиняемият
К. М. не се явява, като вместо същият се явява упълномощения му защитник -
адвокат Н. С.- САК. Защитникът няма доказателствени искания.
Защитникът, адвокат С. поддържа изложеното от нея във въззивната си
жалба. Сочи, че нейният подзащитен счита, че не е виновен за
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, предвид твърдяното от
него, че приятелката му, возеща се на предна дясна седалка, не е поставила
предпазен колан и това е причината за средната й телесна повреда. В
заключение, се моли съдът да отмени първоинстанционното решение или
алтернативно, да намали размерите на така наложеното наказание.
Прокурорът счита, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Смята,
че първоинстанционният съдебен акт е правилен, законосъобразен и
обоснован, със справедливо наложено наказание, поради което, моли
въззивния съд да потвърди решението на Софийски районен съд.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите
и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка
на първоинстанционното решение, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Пред настоящата инстанция не бе проведено въззивно съдебно следствие,
при което не са приети нови доказателства и доказателствени средства.
3
Въззивният съд формира изводите си по фактите въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способи
на доказване – експертизи, като прецени, че същите са достатъчни по своя
обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по
фактите.
Част от събраните по делото гласни доказателствени средства, в
съвкупност със заключенията на експертизите, съдът е кредитирал изцяло,
като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени
средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата
обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен
състав.
С оглед горното, въззивният съд намира, че не са налице основания за
промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от
една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и
обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и
точна преценка на доказателствения материал.
Настоящата инстанция не установи възможност, въз основа на наличните
доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно
фактологията, приета от първоинстанционния съд, която се изразява в
следното:
Обвиняемият К. Р. М. е роден във Франция, български гражданин,
неженен, неосъждан, с висше образование, безработен, с ЕГН **********.
На 10.03.2021 г., около 03,00 часа, в гр. София, обвиняемият е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди”, с регистрационен
номер СВ **** АМ по бул. „Цар Освободител” с посока на движение от бул.
„Васил Левски” към ул. „Г. С. Раковски“, със скорост от около 78 км. в час.
Разрешената скорост за движение в населено място била 50 км. в час. В
автомобила на предната дясна седалка до него пътувала А.Д.Т., с поставен
предпазен колан. Пътната настилка в този участък била мокра и хлъзгава.
Видимостта на пътя се осъществявала от улично осветление и фарове на
движещи се моторни превозни средства. Ширината на платното за движение в
била дванадесет метра, с две пътни ленти за движение във всяка посока с
ширина на всяка от тях три метра.
Управляваният от обвиняемия М. лек автомобил приближил сградата на
4
Народното събрание на Република България. Тогава обвиняемият отклонил
кормилото надясно, вследствие на което започнало плъзгане на превозното
средство. Той се опитал да предприеме спиране, при което автомобилът се
плъзнал с лявата си зона напред, отклонил се надясно, излязъл от платното за
движение и навлязъл в намиращото се пред Народното събрание уширение.
На около десет метра преди лявата колона на стълбите на сградата на
Народното събрание, обвиняемият се опитал да се насочи в първоначалната си
посока на движение и завъртял волана на лекия автомобил наляво, но не
успял. При това автомобилът се ударил с челната си дясна зона в лявата
колона на стълбите пред Народното събрание, гледано срещу тях от платното
за движение. Предната част на автомобила се деформирала от удара и се
активирали предпазните въздушни възглавници.
В резултат на настъпилото ПТП на свидетел Т. бил избит първи горен зъб
вляво и настъпило травматично разклащане в тежка степен на втори горен зъб
вляво, довело до неговото отпадане /изваждане/, което довело до затруднение
в дъвченето и говоренето. Частично счупени били и короните на първи и
втори долен зъб вляво и първи горен зъб вдясно, както и имала разкъсно-
контузна рана на лигавицата на горната устна и навяхване на шията, които
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За настъпилото ПТП бил подаден сигнал и на място пристигнали
служители на СДВР. Обвиняемият отказал да бъде тестван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества.
За да постанови обжалваната присъда, Софийски районен съд е е обсъдил
подробно събраните относими гласни и писмени доказателствени средства и
заключения на способи на доказване – експертизи, а именно:
Гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А.Д.Т. и
Н.Л.Л. и обясненията на обвиняемия К.-А. Р. М..
Писмени доказателствени средства – заключението на
съдебномедицинска експертиза; заключението на комплексна видео и
автотехническа експертиза; медицинска документация; докладни записки;
скици; наказателно постановление; справки; свидетелство за съдимост;
Способи на доказване – съдебномедицинска експертиза; комплексна
видео и автотехническа експертиза.
5
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката
на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната
логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са
допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без
някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. В
мотивите на постановената присъда, първият съд по ясен и убедителен начин
е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е
извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с
доказателствения анализ на първата инстанция.
Без да бъдат преповтаряни изводите на Софийски районен съд,
настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и
възраженията, изложени във въззивната жалба и в съдебното заседание, както
и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка
на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
Обосновани са изводите на първоинстанционния съд относно
кредитируемостта на показанията на свидетел Т.. Съдът намира, че
показанията на тази свидетелка са обективни и достоверни. Същите са
подробни и логически последователни, непротиворечиви и кореспондират по
несъмнен и категоричен начин с останалата доказателствена съвкупност. От
изложеното от свидетел Т., се установява, че същата при движението си в
автомобила е била с предпазен колан. По отношение на значимостта на
поставения от свидетел Т. предпазен колан, съдът счита, че свидетелката
непротиворечиво пресъздава факти, които лично и непосредствено е
възприела и които са изцяло относими към предмета на доказване по делото.
Показанията на тази свидетелка подробно и последователно описват пътната
обстановка при настъпване на ПТП, както и поведението на обвиняемия
непосредствено преди и по време на настъпването му.
6
Както и първият съд и настоящият даде вяра на показанията на свидетел
Н.Л., който е полицейски служител, пристигнал на място на осъщественото
ПТП. Показанията на този свидетел сочат самоличността на обвиняемия,
както и че последният е отказал да му бъде направен тест за наркотици.
Свидетелят, в изпълнение на служебните си задължения, е съставил на
обвиняемия наказателно постановление и му издал талон за изследване.
Показанията на този свидетел също са относими към предмета на доказване,
като са в корелация с други несъмнено установени обективни и
безпристрастни доказателства събрани по делото.
Действително, в обясненията си обвиняемият М., сочи, че не е шофирал с
превишена скорост, както и, че свидетел Т. не е била поставила предпазния си
колан, което се опровергава от така приетите експертизи и показания на
свидетел Т.. Обвиняемият не отрича състоялото се ПТП, сочейки мократа
настилка като единствена причина за настъпването му, а непоставения
предпазен колан от свидетел Т. като единствена причина за настъпването на
средната й телесна повреда. Тези обяснения правилно са били дискредитирани
от първоинстанционния съд, тъй като не намират опора в останалия
доказателствен материал. Обясненията на обвиняемия се явяват напълно
изолирани и оборени по несъмнен начин от непротиворечивите,
последователни показания на свидетел Т., както и от приетите по делото
експертизи. Обясненията на обвиняемия имат двойнствена природа, като
освен доказателствено средство, те представляват и основно средство за
защита. В случая, съдът намери, че казаното от обвиняемия М. изцяло
противоречи на останалите събрани по делото доказателства и представлява
опит за изграждане на неговата защита и не представлява източник на
информация. Още повече, дори и съдът да бе приел, че свидетел Т. не е била
поставила нейният предпазен колан, то причинената телесна повреда щеше да
бъде същата, тъй като тя е настъпила вследствие отваряне на въздушни
възглавници, които от своя страна са се отворили вследствие на реализираното
от обвиняемия ПТП.
Съдът кредитира изготвените по делото заключения на
съдебномедицинска експертиза и комплексна видео и автотехническа
експертиза, като намира, че те дават еднакви по същество изводи, като са
изготвени от компетентни вещи лица. Изводите на вещите лица са обосновани
7
и изчерпателни, поради което съдът ги намира за обективни и им дава вяра
изцяло. Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица, поради което
съдът им дава вяра.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява
естеството и механизмът на причинените телесни увреждания на
пострадалата, медико-биологичният им характер, както и периодът на
възстановяване.
От друга страна, заключението на комплексната видео и автотехническа
експертиза изяснява механизма на произшествието, мястото на удара,
скоростта на лекия автомобил преди и в момента на настъпването му,
отстоянието на управлявания от обвиняемия автомобил от мястото на удара,
опасната зона за спиране на автомобила и възможността за предотвратяване
на настъпилото ПТП. Заключението е пълно, ясно и обосновано, като намира
опора в приетите по делото писмени доказателства и доказателствени
средства и е изготвено от лица с изискуемите специални знания, поради което
съдът го кредитира изцяло. При определяне скоростта на лекия автомобил от
вещите лица, са анализирани видеозаписи от местопроизшествието, на което
съдът дава предимство пред субективните усещания на обвиняемия, изложени
в обясненията му. Според вещите лица, мократа плътна настилка е довела до
плъзгане на лекия автомобил, като избраната от водача скорост не му е
позволила да спре преди мястото на удара.
Въззивната съдебна инстанция, също както и първоинстанционния съд,
кредитира и останалите писмени доказателствени средства напълно, като
намира за правилно и законосъобразно използването им от първия съд при
изграждането на фактическите му изводи, в качеството им на допълващи и
изясняващи установената по делото фактическа обстановка.
От приетите по делото наказателно постановление и справки, както и
първият съд и настоящият прави извод за извършените от обвиняемия
нарушения на ЗДвП, а неговото съдебно минало, се установява от справка за
съдимост.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
събрана в нужния обем и категоричност доказателствена съвкупност, която
позволява на съдилищата да формират еднозначни изводи по фактите и изцяло
споделя направения в мотивите към решението анализ на наличните
8
доказателствени материали.
Като цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната
фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички
възможни и необходими процесуални усилия. Съдебното следствие е
проведено прецизно, като са изследвани внимателно всички факти от
обективната действителност, имащи връзка с инкриминирания случай.
Поради всичко посочено, въз основа на така направения анализ на
доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка,
първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със
закона и постоянната практика на върховната съдебна инстанция на Р.
България, досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като го е
квалифицирал като престъпление по чл. 343, ал.1, б. „Б“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3
от НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че
извършеното на инкриминираната дата и място от обвиняемото лице
осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно на това
престъпление.
От обективна и субективна страна са налице всички признаци на
състава на престъплението с посочената правна квалификация.
От обективна страна е установено по несъмнен начин, че обвиняемият
М. на 10.03.2021 г., около 03,00 часа, в гр. София е управлявал моторно
превозно средство- лек автомобил марка „Ауди”, с регистрационен номер СВ
**** АМ, по бул. „Цар Освободител”, с посока на движение от бул. „Васил
Левски” към ул. „Г. С. Раковски“, пред сградата на Народното събрание на Р.
България със скорост от 78 км. в час, при разрешена такава от 50 км. в час и
при мокра и хлъзгава пътна настилка и вследствие на това предизвикал пътно-
транспортно произшествие, довело до средна телесна повреда на А.Д.Т.,
изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето- избиване на първи горен зъб вляво и травматично разклащане в
тежка степен на втори горен зъб вляво, довело до неговото падане
/изваждане/.
Нормата на чл. 343 от НК е бланкетна и съдържанието й се допълва от
нормативно установени правила за движение по пътищата, които се съдържат
в специалния закон - ЗДвП и правилника за прилагането му. Съгласно
повдигнатото обвинение са нарушени две разпоредби на ЗДвП. Разпоредбата
9
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП забранява на
водачите при избиране скоростта на движение да превишават скорост на
движение от 50 км. в час в населено място.
По делото безспорно е установено, че пътната паважна настилка на
инкриминираното място и време е била мокра и хлъзгава, както и е
установено, че скоростта, с която се е движел обвиняемият в този участък не е
била съобразена с това състояние на пътя, което е довело до загубата на
контрол над автомобила, плъзгане и невъзможност да спре преди мястото на
удара. Така с поведението си обвиняемият е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
като това нарушение е било в пряка причинна връзка с настъпилото пътно-
транспортно произшествие и причинените вследствие на него увреждания на
пострадалата.
Установено е, че обвиняемият е управлявал лекия автомобил със скорост
от 78 км/ч, при максимално разрешена за процесния пътен участък от 50 км/ч.,
с което е нарушил и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От заключението на комплексната
видео и автотехническа експертиза се установява, че при скорост на движение
с 50 км/ч, която е максимално разрешената за съответния пътен участък,
водачът би имал възможност да осъществи спиране преди мястото на удара,
поради което и това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилото
произшествие и причинените вследствие на него телесни увреждания на
пострадалото лице.
При преценка на правната природа на причинените на пострадалата Т.
травматични увреждания, следствие на пътния инцидент и конкретно избит
първи горен зъб вляво и настъпило травматично разклащане в тежка степен на
втори горен зъб вляво, довело до неговото отпадане /изваждане/, настоящият
съд, както и първият съобрази дадените указания в Постановление № 3/1979 г.
на Пленума на ВС и прие, че същите следва да се квалифицират като средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в избиване
на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Останалите
10
причинени с деянието увреждания имат характера на лека телесна повреда,
която не се отразява на квалификацията на деянието.
По отношение на доводите за неизползван предпазен колан от
пострадалата, дори и това да бе доказано по делото, следва да се посочи, че то
би могло да бъде аргумент единствено за допринасяне на пострадалата за
настъпването на общественоопасните последици, което на свой ред би се
третирала като смекчаващо обстоятелство. Това би се отразило върху
индивидуализацията на наказанието, но не би изключило отговорността на
обвиняемия.
От субективна страна районният съд правилно е приел, че деянието е
извършено виновно от обвиняемия М., при форма на вината несъзнавана
непредпазливост, а именно- обвиняемият не се е съобразил с пътната
обстановка и не предвидил, че при движение с превишена скорост ще
предизвика пътно-транспортно произшествие, вследствие на което ще
причини телесни увреждания на пътуващото с него лице, като от
установените по делото обстоятелства се прави извод, че за обвиняемия е
съществувала обективна и субективна възможност да предвиди този резултат
от поведението си, както и задължението да го стори.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че районният
съд е направил законосъобразни, правилни, обосновани и доказателствено
обезпечени правни изводи за съставомерността, от обективна и субективна
страна, на вмененото на обвиняемия М. инкриминирано деяние.
Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с правните изводи на
решаващия първоинстанционен съд, установили предвидените в чл. 78А, ал. 1
от НК условия за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия с
налагане на административно наказание. Правилно първият съд е преценил, че
са налице кумулативните предпоставки за прилагането на чл. 78А от НК, като
след като е отчел чистото съдебно минало на обвиняемия, фактът, че за
извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени
вреди, които да подлежат на възстановяване и не са налице ограниченията на
чл.78А, ал.7 от НК, е освободил обвиняемия от наказателна отговорност, като
му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на обвиняемото
11
лице, първият съд правилно е отчел обществената опасност на деянието и
дееца, като е приел за смекчаващо обстоятелство младата възраст на
обвиняемия, а като отегчаващи отговорността обстоятелства – мястото на
деянието /в центъра на столицата/, където минават пешеходци, значителното
превишаване на скоростта, отказът на обвиняемия да бъде тестван за
наркотични вещества и недобрите характеристични данни, свързани с
предходни негови нарушения на ЗДвП.
Съобразно гореизложеното, правилно първият съд е наложил на
обвиняемия на основание чл. 78А, ал. 4, вр. чл. 343г, вр. чл. 343 от НК
кумулативно и административно наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС" за срок от две години.
С оглед изложеното във въззивната жалба по отношение оценъчната
дейност на съда, касаеща най-вече показанията на свидетел Т. и установяване
дали същата е поставила предпазен колан, следва да се изложи, че
фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката
на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинението рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане
на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други, като показанията на свидетел
Т. напълно кореспондират и се допълват от останалия доказателствен
материал- експертизи. Така също непоставянето на предпазен колан не е в
отношение с отворената въздушна възглавница на автомобила, вследствие на
реализираното ПТП, довела до нанесената телесна повреда.
Съдът е изложил по ясен и убедителен начин в мотивната част на
решението изводите си по фактите и тяхната правна оценка, както и
съображенията си относно кредитируемостта на доказателствените средства,
като не е сторил това произволно, а въз основа на задълбочен и правилен
анализ и съпоставка на доказателствените източници едни спрямо други.
Изложил е подробно хронологията на събитията, които е приел за установени,
12
както и съображенията, обусловили извода му, че с деянието си обвиняемото
лице е осъществило от обективна и субективна страна всички признаци от
състава на вмененото му престъпно посегателство. Контролиращата съдебна
инстанция и страните по делото не са лишени от възможност да разберат
действителната воля на първоинстанционния съд и начинът на формирането
.
Въз основа на направения задълбочен и подробен анализ на
доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред
него, Софийски районен съд е формирал по същество правилни изводи по
фактите и обстоятелствата, визирани по-горе, подробно обективирани в
мотивната част на постановения съдебен акт.
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да
се потвърди изцяло. Изложените в жалбата доводи са неоснователни.
Решението е постановено при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон. Определеното административно наказание е справедливо
и напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
По изложените съображения, правилно обвиняемото лице е било
признато за виновно за извършеното от него престъпление по чл. 343, ал.1, б.
„Б“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваното решение, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи неговото изменяне или отмяна,
поради което и с оглед изложените съображения същото следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от
НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3126/02.07.2024 г., постановено от
Софийски районен съд, НО, 13-ти състав по Административно наказателно
дело № 20241110204179 по описа за 2024 година.
13
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14