Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 100
16.03.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело № 638 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от П.Д.П. ***,
подадена чрез пълномощник – адв. Г.Р.Г., с посочен съдебен адрес: ***, против
Заповед №272з-2022/10.07.2020г. на Директор на Областна Дирекция на МВР -
Хасково, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят счита оспорената заповед
за незаконосъобразна. На първо място
сочи, че същата не била съобразена със законовите изисквания за форма и
съдържание, установени в разпоредбата на чл.210 от ЗМВР. Навежда доводи, че
описаното в заповедта нарушение било неясно. Правната квалификация на
нарушението била изцяло неясна и неконкретизирана. Не било посочено коя
конкретно от изброените хипотези на чл.200 т.11 от ЗМВР била налице.
Съществувало противоречие във фактическото описание на нарушението –
неосъществяване на наблюдение и правната му квалификация. Не били описани и
коментирани в заповедта и доказателствата, на база на които било вменено за
извършено дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя. Не на последно
място, не били изложени доводи в заповедта и не били установени от наказващия
орган всички критерии и факти, имащи значение за вида и размера на налаганата
дисциплинарна санкция. На второ място се излагат твърдения, че обжалваната
заповед била издадена и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146 т.3 от АПК. Не
била спазена предвидената в ЗМВР процедура по нейното издаване. На
жалбоподателя не била връчена нарочна заповед, от която той да разбере за
воденото срещу него дисциплинарно производство, за твърдяното нарушение и
доказателствата, които го уличават. Изискваните от него обяснения не били
дадени с конкретна цел, а принципно и при липса на яснота относно повода за
изискването им. От формална гледна точка съдържанието на заповедта също не
отговаряло на изискванията на процесуалния закон, тъй като било непълно, неясно
и давало поводи за различни тълкувания. На трето място се твърди, че не били
налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй като не
било извършено от жалбоподателя твърдяното в нея дисциплинарно нарушение. В
този смисъл обжалваната заповед противоречала на материалния закон.
На следващо място се сочи, че заповедта била несправедлива и не
съответствала на целта на закона. Несъмнено било от самия текст на заповедта,
че постъпката, за която жалбоподателят бил наказан, била маловажна по смисъла
на материалния и процесуалния закон. Липсвали данни от нея да са настъпили
вредни за службата последици, а конкретните обстоятелства по случая водели
до извода за неосъществяване на
накърняващо интересите на службата поведение от страна на жалбоподателя. Твърди
се, че налагането на наказание за неясно, неизвършено или маловажно нарушение
при всички положения било несправедливо и ненужно за постигане на целите на
дисциплинарното наказание, насочено към санкциониране, поправяне и
превъзпитание на нарушителя. Моли се за отмяна на оспорената заповед.
Претендира се присъждане на всички направени
във връзка с воденето на делото разноски.
Ответникът – Директор на Областна
Дирекция на МВР - Хасково, чрез процесуален представител в съдебно заседание и
в представен писмен отговор оспорва жалбата и изразява становище за
неоснователност на същата. Моли да се приеме възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя по делото, като се
редуцира, а така също при отхвърляне на депозираната жалба да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в съответния размер.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено
от фактическа страна следното:
Със Заповед №272з-1672 от
05.06.2020 г. (л.23-24) на Директор на ОДМВР-Хасково (относно: сформиране на
комисия за извършване на дисциплинарна проверка по установени предварителни
данни за нарушения на служебната дисциплина, отразени в утвърден от министъра
на вътрешните работи Доклад рег. №4575р-1246/15.05.2020г. по описа на Дирекция
„Инспекторат“ – МВР, изготвен в резултат на извършена проверка по МЗ
№8121з-406/16.04.2020г., изм. и доп. с МЗ №8121з-437/22.04.2020г., по
организацията на работа по пътен контрол и действията за недопускане на пътни
инциденти в района на участък 66-ти км на автомагистрала (АМ) „Марица“, след
пътно-транспортно произшествие (ПТП) на 03.04.2020г. до 16.04.2020г.
включително), в изпълнение на т.2 от предложителна част на Доклад рег.
№4575р-1246/15.05.2020г. и на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР вр. чл.205 ал.2 от ЗМВР, е разпоредено да се извърши дисциплинарна проверка по установени
предварителни данни за нарушения на служебната дисциплина от старши инспектор П.Д.П.
- Началник на група „Охранителна полиция“ към РУ – Харманли при ОДМВР-Хасково, за това, че за периода от 03.04.2020г. до
16.04.2020г. не извършва проверки в GPS системата за локализация
и визуализация на мобилни единици, съгласно разпореденото в Заповед
№272з-132/18.01.2016г. на Директора на ОДМВР – Хасково за организация, ръководство и контрол на работата
с Автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици в
ОДМВР – Хасково и не изпълнява т.10.2 от
същата заповед. Заповядано е да се съберат всички допустими, относими и
необходими писмени и гласни доказателства и доказателствени средства за
потвърждаване на предварително установените данни в горецитирания доклад, както
и да бъдат извършени и други допълнителни действия, по преценка на комисията, с
цел пълното изясняване на постъпилите данни за допуснати дисциплинарни
нарушения от служителя. Със същата заповед е определен състава на комисията,
която да извърши проверката и е указано за резултата да се изготви справка,
която да се докладва в срок до 10.07.2020 г.
Жалбоподателят е запознат
със заповедта срещу подпис на 15.06.2020 г.
От ст. инспектор П.Д.П. е
представено писмено обяснение рег.
№271р-19069/24.06.2020г. (л.25). Върху същото е поставена резолюция от
08.07.2020г.: „Приех обяснението“ от Директор ОДМВР – Хасково.
За резултата от
извършената проверка е изготвена Справка
УРИ: 272р-14542/01.07.2020г. (л.19-22). В справката комисията е описала
установеното при проверката, като въз основа на изложените констатации е
направила следните изводи: Ст. инспектор П.П. в качеството си на началник група
„Охранителна полиция“ в РУ – Харманли за
периода от 03.04.2020г. до 16.04.2020г. не е извършвал проверки в GPS системата за
локализация и визуализация на мобилни единици, с което не е изпълнил в пълен
обем служебните си задължения, съгласно разпореденото в т.10.2 и т.10.3 от
Заповед №272з-132/18.01.2016г. на Директора на ОДМВР – Хасково. Предвид изложеното, комисията е предложила
следното: На основание чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР във връзка с чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР за установено
нарушение на служебната дисциплина – за
неизпълнение на служебни задължения, изразяващи се в това, че не е
осъществявал наблюдение в реално време и в последствие на всички или конкретни,
предварително дефинирани, мобилни единици или групи от мобилни единици, и не е
проверявал ежедневно движението на авто-патрулните единици – не по-малко от два
пъти в работно време, с което е
нарушил разпоредбата на т.10.2 от Заповед №272з-132/18.01.2016г. относно
организация, ръководство и контрол на работата с автоматизирана система за
локализация и визуализация на мобилни единици в ОДМВР Хасково, на ст. инспектор
П.Д.П. – началник на група „Охранителна полиция“ към РУ Харманли при ОДМВР
Хасково, да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
месеца.
П. е запознат със
справката срещу подпис на 06.07.2020 г.
Върху справката е поставена
резолюция от 08.07.2020г. до Началник „ОА“ – „За становище“.
Представено е становище
рег. №272р-15258/09.07.2020г. (л.17-18), изготвено от С. Т. С. - гл.
юрисконсулт в сектор „КАПОЧР“, отдел „Административен“ при ОДМВР – Хасково, адресирано
до Директора на ОДМВР – Хасково.
С покана за депозиране на писмени
обяснения рег. №272р-14793/06.07.2020г. (л.16), до старши инспектор П.Д.П. –
началник на група „Охранителна полиция“ към РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково,
същият е поканен да представи в срок до 24 часа писмените си обяснения и/или
възражения, като посочи и доказателствата за твърдените от него факти и
обстоятелства. Посочено е, че ако в указания срок не представи писмените си
обяснения (възражения), това ще бъде считано за отказ по зависещи от него
причини. Поканата е връчена на П. на 06.07.2020г. в 12.50 ч. срещу подпис.
На 10.07.2020г. е
издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която, на основание
чл.200 ал.1 т.11 предл. I-во, във вр. чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР, се налага дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от 6 /шест/ месеца на старши инспектор П.Д.П. – началник на група
„Охранителна полиция“ към РУ Харманли при ОДМВР Хасково, считано от датата на
връчване на заповедта и служителят е предупреден, че при извършване на друго
дисциплинарно нарушение по чл.200 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще
му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че в периода от
03.04.2020г. до 16.04.2020г. старши инспектор П.Д.П. – началник на група
„Охранителна полиция“ към РУ Харманли при ОДМВР Хасково не е извършвал проверки в GPS системата за локализация и визуализация на мобилни единици,
с което не е изпълнил в пълен обем
служебните си задължения, съгласно разпореденото
в т.10.2 от Заповед
№272з-132/18.01.2016г. на Директора на ОДМВР – Хасково относно организация,
ръководство и контрол на работата с Автоматизирана система за локализация и
визуализация на мобилни единици в ОДМВР – Хасково, а именно не е осъществявал наблюдение в реално време и впоследствие
на всички или конкретни, предварително дефинирани, мобилни единици или групи от
мобилни единици и не е проверявал
ежедневно движението на автопатрулните единици – не по-малко от два пъти в
работно време, с което е нарушил Типова длъжностна характеристика рег.
№3286р-19650/12.11.2015г. за длъжността началник на група „Охранителна полиция“
в РУ на ОДМВР, където е указано, че
„Изпълнява и други задачи, възлагани му от служебното ръководство, в
рамките на предоставените му правомощия“, като деянието представлява
дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл.200 ал.1 т.11 предл. I-во във вр. чл.194, ал.2,
т.2 от ЗМВР, за което се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една
година.
Жалбоподателят е запознат
със заповедта срещу подпис на 15.07.2020 г.
Жалбата срещу заповедта е
подадена директно пред Административен съд-Хасково на 28.07.2020г.
По делото е представена Заповед №272з-132-18.01.2016г. (л.122-129).
По делото е разпитан
свидетел – Ж.Р.И.. Последнят посочва, че П. като
началник на „Охранителна полиция“ има
достъп до GPS системата за локализация и
визуализация на служебните автомобили. От 01.04.2020г. до 16.04.2020г.,
РУ-Харманли разполагали с един автомобил с монтирана такава система. През този период автомобилът бил много
рядко вписван за нуждите на наряда. Този автомобил се използвал предимно за нуждите на ОДМВР -
Хасково, да ескортира ТИР-овете по време на извънредната обстановка.Областният
дежурен при ОДМВР – Хасково се обаждал и казвал къде да се изпрати автомобила.
Изпращали го и от там той (областния дежурен) си поемал автомобила .Когато е по искане на дирекцията, П. бил уведомен
винаги за това. Когато изпращали автомобила за съдействие на ОДМВР – Хасково,
от там нататък, контрола и задачите се поставяли от областния дежурен. След
предявяване на свидетеля на Пътна книжка серия ЕВ №415096 за второ тримесечие
на 2020г. на лек автомобил „К. С.“ рег.№*******, за периода от 03.04.2020г. до
16.04.2020г., свидетелят направи разяснения за всяка дата от посочения период.
Обясни, че пътната книжка се попълвала от служителя, който управлява
автомобила. Всеки по различен начин записвал маршрута и на това се дължало
разминаването.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт
и от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът
намира проверявания административен акт за изхождащ от компетентен орган по
смисъла на чл.204 т.3 от ЗМВР. Директорът на Областна
дирекция на МВР – Хасково е ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и в правомощията на същия е да наложи на служителите на ръководни и
изпълнителски длъжности наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1–3 от ЗМВР,
включително предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 3 от закона дисциплинарно
наказание "порицание".
Съдът
намира, че при издаване на заповедта са били спазени административно
процесуалните правила. Спазени са преклузивните срокове по чл.195 ал.1 от ЗМВР,
като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на
твърдяното нарушение и в едногодишния срок от евентуалното му извършване.
Спазено е предвиденото в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
задължение за дисциплинарно наказващия
орган – преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма и е подписана от издателя си. Съдържа
посочването на фактически и правни основания за издаването й по смисъла
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Независимо
от последното, настоящият състав намира оспорената заповед за издадена в
нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Последният въвежда задължителните реквизити за всеки дисциплинарно санкционен
акт, сред които
са посочване на извършителят, мястото, времето и
обстоятелства, при които е извършено всяко от възприетите дисциплинарни
нарушения, и разпоредбите, които са нарушени.
От
изложените в акта факти се стига до извод, че дисциплинарно наказващият орган е
вменил на жалбоподателя като нарушение на служебната дисциплина възприети от
органа бездействия извършени за посочен от органа период, а именно от
03.04.2020г. до 16.04.2020г. В акта обаче липсва точно посочване на датите, на които
според дисциплинарно наказващият орган, от жалбоподателя П. се е изисквало
предприемането на конкретното действие, неизпълнението на което би съставлявало
дисциплинарно нарушение. Стига сe до извод, че административният
орган е възприел наличието на едно “продължавано” нарушение, осъществено чрез
бездействие. Такова обаче за разлика от наказателното право е непонятно в
правната доктрина относно дисциплинарното производство. Последното по своя
характер е санкционно и в този смисъл следва да почива на общите принципи за
доказаност на всяко едно от вменените на санкционираното лице дисциплинарни
нарушения. В процесния случай, от значение за възможността на наказаното лице
да упражни в пълен обем правото си на защита е същото да разбере, за какво
конкретно деяние се търси неговата отговорност. Доколкото вмененото деяние се
претендира да е бездействие, то в тежест на органа е да докаже, че за
наказаното лице е съществувало задължение за конкретно действие. Според даденото от органа описание на нарушението,
дължимото от жалбоподателя действие е да осъществява наблюдение в реално време на всички или конкретни, предварително
дефинирани мобилни единици или групи от мобилни единици и да проверява ежедневно движението на автопатрулните единици. Това реално време не е посочено от органа като
такова. Ако последният е имал предвид, че на всяка една дата в периода от
03.04.2020г. до 16.04.2020г. жалбоподателя е имал горните задължения, то
ежедневното им неизпълнение води до осъществяването на няколко еднородни
нарушения, всяко от които следва да бъде описано с посочване на дата и място на
извършване. Само по този начин за съда би било възможно да осъществи контрол за
законосъобразност, като провери за всяка една от конкретно посочените дати бил
ли е длъжен жалбоподателя да осъществи конкретното действие и съответно да
възприеме, като извършено дисциплинарно нарушение, конкретното бездействие. При
така даденото от органа описание на нарушението извършено, чрез
неиндивидуализиран брои бездействия за посочен период от време се възпрепятства
възможността на съда да осъществи дължимия контрол за законосъобразност.
Независимо
колко на брой бездействия органа е имал предвид, като осъществени от страна на
жалбоподателя, налагането на едно общо наказание за тях е следвало да бъде
извършено по правилата на чл. 197, ал.3 от ЗМВР, което в конкретния случай не е
сторено. В процесното производство органа е възприел съвкупното поведение на
жалбоподателя, като едно единствено нарушение за което е определил едно
наказание. Последното според настоящият състав представлява нарушение на материалния
закон и води до отмяна на оспорения акт. Независимо от съществуващата към
настоящият момент практика в противоположен смисъл на други състави на
Административен съд Хасково, настоящият съдебен състав намира, за противоречащо
на материално правните разпоредби на ЗМВР, определящи всяко едно деяние като
конкретно нарушение, възприемането на
множество деяния осъществени чрез бездействие, като едно нарушение осъществено
за определен времеви период. От представените в хода на съдебното производство
писмени доказателства, а именно Пътна книжка по отношение лек автомобил „К. С.“
с рег. № ********* и събраните гласни такива чрез разпита на св. И. е видно, че
за една голяма част от датите на които процесния автомобил е бил в движение, за
посочения в процесния акт период, този автомобил е бил предоставен за ползване
на ОД на МВР Хасково, което автоматично поставя въпроса дали в задълженията на
жалбоподателя, като служител на РПУ Харманли е било да осъществява контрол
относно неговото движение в реално време. Тази проверка обаче би била дължима
от съда в случай, че органа беше вменил на жалбоподателя неизпълнение на
конкретно задължение за конкретна дата. В настоящият случай това не е сторено
от административният орган, като по този начин е нарушено и правото на защита
на жалбоподателя и възможността да оспори наличие на конкретно задължение за
конкретна дата.
Доколкото
правилата на ЗМВР изискват при установяване на няколко нарушения, за всяко от
тях да бъде определено конкретно наказание, след което да се определи едно общо
такова, настоящият съдебен състав намира, че института на продължаваното
нарушение не е възприет от нормотвореца при регулиране на дисциплинарната отговорност,
като при наличие на осъществени няколко деяния, независимо дали чрез действие
или бездействие, следва всяко от тях да бъде индивидуализирано с всички негови
обективни и субективни признаци, както и да бъде определено конкретно наказание,
след което да се премине към определяне на общо наказание за всички тях.
Наред с
изложеното, административният органа сочи в обстоятелствената част на акта, че вмененото
на жалбоподателя бездействие е с оглед дължимото от последният действие,
разпоредено му с Заповед
№272з-132/18.01.2016г. на Директора на ОДМВР – Хасково. Това нарушение е било квалифицирано като
такова по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, според която разпоредба неизпълнението на служебните
задължения представлява дисциплинарно нарушение. По мнение на настоящият съдебен състав, различно от
възприетото от другите съдебни състави по сходни дела, такова неизпълнение би
могло да бъде нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР но не и на т.
2 от същата разпоредба. Последното води и до извод за неправилна квалификация
на деянието от страна на административния орган, което също на самостоятелно
основание води до отмяна на оспорения акт.
По така изложените съображения оспореният акт
се явява издаден в нарушение формата на акта и в нарушения на материалния закон
и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на спора, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени
разноски по делото – 10 лева внесена държавна такса и 800 лева заплатено възнаграждение
за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 22.07.2020г.,
платими от ответника.
Водим
от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №272з-2022/10.07.2020г. на
Директор на Областна Дирекция на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да
заплати на П.Д.П.
***, разноски по делото в размер на 810 (осемстотин
и десет) лева.
Решението не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: