ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2392
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П. В. К.
като разгледа докладваното от П. В. К. Частно наказателно дело №
20241110208513 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.213, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба на Р. И. Г., ЕГН ********** срещу
постановление на прокурор при СРП от 09.11.2023 г. по пр. пр. № 35626/2023
г. по описа на СРП, потвърдено с постановление на прокурор при СГП от
02.04.2024 г. по пр. пр. № 7280/2024 г. по описа на СГП, с което е отказано
образуване на досъдебно производство.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на прокурорския акт на
СРП, като се иска неговата отмяна и връщане на преписката за
продължаването й и установяване на обективната истина.
Съдът, като се запозна с наличните по делото материали, обсъди
доводите и възраженията на жалбоподателя, намери следното:
Жалбата е допустима. Същата е насочена срещу подлежащ на съдебен
контрол акт - потвърдено от горестоящ прокурор постановление за отказ да
се образува досъдебно производство и е подадена от процесуално
легитимирано лице - лицето, подало жалба до прокуратурата. Жалбата е била
депозирана в законоустановения 7-дневен срок за обжалване.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Прокурорска преписка № 35626/2023 г. е била образувана по повод
постъпила в СРП жалба от Р. И. Г. срещу лицето Калоян Йорданов Йорданов,
1
в която се излагат твърдения за отправени закани и заплахи спрямо нея от
страна на Йорданов. Сочи се, че в края на месец октомври 2022 г. в кв.
„Казичене“ Г. се запознала с лицето Калоян Йорданов. Двамата започнали да
се срещат периодично и си комуникирали чрез приложението „Вайбър“, като
всички срещи и разговори между тях в периода от месец октомври 2022 г. до
месец април 2023 г. били кратки, като се провеждали в колата или дома на
Йорданов. В началото на месец април 2023 г. отношенията между Йорданов и
Г. се задълбочили, като срещите между тях винаги започвали с добър тон, но
завършвали с агресия и крясъци от страна на Йорданов почти всеки път. От
началото на месец април 2023 г. до 26.06.2023 г. комуникацията и общуването
между Г. и Йорданов била ежедневна и ежечасна. През този период Йорданов
искал да знае във всяка една минута къде и с кого се намира Г., като така
упражнявал непрекъснат психически тормоз над нея. Чрез приложението на
Айфон „Find Му“ следял локацията й по всяко време, като бил изисквал от Г.
да му изпраща снимки от всяко място, на което се задържала повече от 10
минути. Също така се случвало да й звъни директно за видео обаждане, за да
провери къде и с кого е тя. Йорданов бил настроен агресивно, подхождал с
недоверие и болна ревност във всяка една ситуация, като поведението му
било обсебващо. Звънял й на всеки 10-15 минути, когато не си била в
жилището, а ако не вдигнела, започвал да звъни и на двата й телефона, а след
това ставал скандал защо не се обаждала. По този начин се държал с Г. като с
негова собственост, като я обиждал с думите „курва, боклук, нещастница,
нищожество, мръсница“, а също така я бил заплашвал, че ще я убие и пребие.
Йорданов я заплашвал, че ще разкрие за техните отношения пред семейството
и близките й, както и че ще я компрометира на работното й място. Също така
не веднъж заснемал без нейно знание и съгласие клипове и снимки на
интимните им отношения, с които след това я бил заплашвал, че ще ги
покаже и публикува. Жалбоподателката твърди, че с Йорданов се виждали
всеки ден от април до края на месец юни 2023 г., като ежедневно тя
прекарвала в жилището му по минимум 2-3 часа. Пазарувала, готвела,
грижела се за дома му - била му нещо като съпруга. Освен вербалната агресия,
по данни на Г. Йорданов многократно упражнявал и физическо насилие
спрямо нея. Първия път било в дома му на 06.05.2023 г., когато я бил удрял с
юмруци и я ритал на леглото и по земята. Нанасял й многократни удари по
главата и тялото, отправял й обидни думи, заплахи за живота и здравето й.
2
Подобна ситуация имали седмица или две по-късно отново в жилището на
Йорданов. Тогава ударите, които й нанасял били с възглавница. Почти всяка
тяхна среща завършвала със скандал, заплахи, обиди и побой. На следващия
ден Йорданов се държал все едно нищо не било станало, като обикновено
обвинявал Г. за случилото се.
Последният случай, когато Калоян Йорданов бил пребил Р. Г. и я
заплашил, че ще я убие, било на 27 срещу 28 юни 2023 г., за който случай
била подадена и жалбата до СРП. За този случай Г. посочва, че на 27 срещу
28 юни 2023 г. през нощта около 02:00 часа била излязла с колата от дома си в
кв. „Казичене“ и отишла до денонощния магазин на ул. „Дюла“. Застанала
пред магазина и започнала да разговаря с неин съсед мъж за около 2-3
минути. Междувременно Йорданов я бил проследил чрез приложението, като
бил разбрал, че е излязла от дома си без да му каже или да му се обади. Домът
на Йорданов се намирал в непосредствена близост до магазина, където се
намирала Г.. Йорданов отишъл с колата си и след като я видял, че разговаря с
мъж се приближил и я попитал кой е този мъж и защо не му се е обадила.
Заставил Г. да отиде с колата си към двора на къщата му, за да я разпита по-
подробно. Тя първо отказала, но Йорданов с вербални заплахи я бил
принудил. Г. паркирала автомобила си в двора на Йорданов и той затворил
вратите на гаража си, след което я блъснал на земята до багажника на колата и
започнал да я души, удря и натиска, като крещял: „Ще те убия, ще те съсипя,
сега ще видиш боклук нещастен! Кой е този с когото говориш?“. Г. се опитала
да се измъкне и да стане от земята, като отвърнала на ударите на Калоян
Йорданов, но същият я бил вкарал вътре в коридора на къщата си, където
продължил да я бие, обижда и заплашва с думите: „Ще те убия!“. След това
Йорданов взел телефона на Г., като й казал, че всичко приключвало за нея и
щял да се обади на мъжа, с когото живеела на семейни начала и от когото
имала дете, като щял да разкрие отношенията им. Йорданов действително
позвънил на лицето Радослав Динчов и го извикал да отиде на адреса му. Там
Динчов видял жалбоподателката Г. цялата в синини и стресирана от
постоянните заплахи на Йорданов за живота й, както и от разкритието на
тяхната връзка. Тогава Радослав Динчов се обадил на своя приятел Йордан
Тодоров, който да отиде да му погне да успокоят Г. и Йорданов, както и да
прибере автомобила на Г.. Лицето Йордан Тодоров също отишъл на адреса на
Йорданов, където заварил Г. да лежи на земята, била изпаднала в шок и
3
постоянно повтаряла на Йорданов: „Хайде сега да ме биеш, когато те са
тука!“. Докато я качвали в колата Г. казала, че я боляло цялото тяло и не
можела да диша. На следващия ден Г. отишла в дома на Йордан Тодоров и
разказала за случилото се, била цялата в синини и подута от нанесения побой.
Казала, че това продължавало от няколко месеца, Йорданов постоянно я
заплашвал, тормозел и преследвал. Бил направил снимки и клипове по време
на техен полов акт, като заплашвал да ги пусне в интернет, ако тя не
изпълнявала неговите желания. Заплашвал също така да пребие и детето й,
което било на 6 години, ако Г. не му се подчинява.
В хода на възложената проверка са били снети писмени сведения от
лицата Р. Г., Калоян Йорданов, Радослав Динчов и Йордан Тодоров. Бил е
приложен и видеоматериал от процесната вечер, като е представено и
съдебномедицинско удостоверение от страна на жалбоподателката. С
постановление на прокурор при СРП от 09.11.2023 г. е било отказано
образуване на ДП, тъй като данните били на принципа „дума срещу дума“,
като липсвали данни за извършено престъпление от общ характер.
Прокурорът от СРП на няколко места е посочил, че нямало категорична,
безспорна и несъмнена доказаност на описаните в жалбата факти, а събраните
доказателства не можело да подкрепят по нужния несъмнен и категоричен
начин образуване на ДП, респ. обвинение. Събраните доказателства и
установената фактическа обстановка не давали основание да се направи
единствено възможен, непораждащ съмнение и категоричен извод, че
Йорданов е извършил инкриминирано деяние. Постановлението на прокурора
при СРП е било потвърдено с постановление на прокурор при СГП от
02.04.2024 г. по пр. пр. № 7280/2024 г. по описа на СГП.
Съдът намира, че изводите на прокурора от СРП за липса на достатъчно
данни за извършено престъпление от общ характер са неправилни,
необосновани, а от там и незаконосъобразни. Събраните по делото данни не
съответстват на правните изводи на прокурора, който е приел, че: „данните
били на принципа „дума срещу дума“, като липсвали данни за извършено
престъпление от общ характер. Нямало категорична, безспорна и несъмнена
доказаност на описаните в жалбата факти, а събраните доказателства не
можело да подкрепят по нужния несъмнен и категоричен начин образуване на
ДП, респ. обвинение. Събраните доказателства и установената фактическа
обстановка не давали основание да се направи единствено възможен,
4
непораждащ съмнение и категоричен извод, че Йорданов е извършил
инкриминирано деяние“.
Съгласно чл.207, ал.1 от НПК: „досъдебно производство се образува,
когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено
престъпление“, а в случая са налице и двете предпоставки. Законният повод е
подадената от Р. Г. жалба до СРП, а в сведенията на лицата Р. Г., Радослав
Динчов и Йордан Тодоров, както и в представеното съдебномедицинско
удостоверение на Г. се съдържат достатъчно данни за извършено
престъпление. Жалбоподателката Г. подробно е описала ситуацията, като
изрично е заявила как на 27 срещу 28 юни 2023 г. през нощта в дома на
Йорданов той я блъснал на земята до багажника на колата и започнал да я
души, удря и натиска, като крещял: „Ще те убия, ще те съсипя, сега ще видиш
боклук нещастен! Кой е този с когото говориш?“. Г. се опитала да се измъкне
и да стане от земята, като отвърнала на ударите на Калоян Йорданов, но
същият я вкарал вътре в коридора на къщата си, където продължил да я бие,
обижда и заплашва с думите: „Ще те убия!“. Макар Йорданов да отрича тези
твърдения, то не се касае за „дума срещу дума“, тъй като твърденията на Г.
намират опора в сведенията на лицата Радослав Динчов и Йордан Тодоров.
Динчов е видял жалбоподателката Г. цялата в синини и стресирана от
постоянните заплахи на Йорданов за живота й, както и от разкритието на
тяхната връзка. Йордан Тодоров заварил Г. да лежи на земята, изпаднала в
шок и постоянно повтаряла на Йорданов: „Хайде сега да ме биеш, когато те са
тука“. Докато я качвали в колата Г. казала, че я боляло цялото тяло и не
можела да диша. На следващия ден отишла в дома на Йордан Тодоров и
разказала за случилото се, била цялата в синини и подута от нанесения побой.
Казала, че това продължавало от няколко месеца, Йорданов постоянно я
заплашвал, тормозел и преследвал. Бил направил снимки и клипове по време
на техен полов акт, като щял да ги пусне в интернет, ако тя не изпълнявала
неговите желания. Заплашвал също така да пребие и детето й, което било на 6
години, ако Г. не му се подчинява. Думите на трите лица намират подкрепа и
в приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение на Г., от което е
видно, че при извършен на 28.06.2023 г. преглед на жалбоподателката са
установени хематоми, кръвонасядания, охлузвания, които се дължали на
множество удари и притискания, което изцяло подкрепя версията на Г.,
думите на Тодоров и Динчов. Не само това, но начина на отправяне на
5
заканите за убийство - съпроводени с побой и обиди, говори, че обективно
тези закани биха могли да възбудят основателен страх у пострадалото лице,
каквото е изискването на закона, а не задължително да са възбудили такъв. За
тази възможност говорят и предходните обиди, тормоз и побоища, за които
споделя Г., че се е чувствала застрашена, уплашена и тормозена от
поведението на Йорданов, тоест не става въпрос за нещо инцидентно,
мимолетно и случайно. Предвид на това версията на Йорданов остава
напълно изолирана и неподкрепена, което не може да се каже за сведенията
на Г., които се подкрепят от тези на Тодоров и Динчов, както и от
медицинските документи. Относно представения видеозапис, то става ясно,
че на същия се виждал финалът на случката при пристигането на Тодоров и
Динчов, а самият побой и заканите се твърди да са се случили на по-ранен
етап, за което обаче Йорданов не представя видеоматериали от момента
преди идването на Тодоров и Динчов. В тази връзка и след като жалбата е
насочена именно срещу Йорданов, то логично е същият да дава противни на
Г. сведения и да представя видеоматериал от края на инцидента, когато тя е
ядосана от разкритието на връзката им. Въпросът е обаче, защо не представя
видеоматериал от по-ранен момент, още от идването на Г. в къщата му и в
гаража, като пак трябва да се отбележи, че сведенията на Йорданов не
намират подкрепа в останалите данни, за разлика от сведенията на Г..
Впечатление прави и това, че прокурорът говори как: „нямало категорична,
безспорна и несъмнена доказаност на описаните в жалбата факти, а събраните
доказателства не можело да подкрепят по нужния несъмнен и категоричен
начин образуване на ДП, респ. обвинение. Събраните доказателства и
установената фактическа обстановка не давали основание да се направи
единствено възможен, непораждащ съмнение и категоричен извод, че
Йорданов е извършил инкриминирано деяние“. За несъмнена доказаност на
обвинението се говори чак в чл.303, ал.2 от НПК, но това вече е финалният
етап на първоинстанционното съдебно производство, когато се постановява
присъда. Предвид на това не е ясно, защо прокурорът говори за несъмнена и
категорична доказаност, след като чл.207, ал.1 от НПК изисква единствено
наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, а не категорична
доказаност на обвинението, каквато е необходима едва при постановяване на
осъдителна присъда. Прокурорът говори за доказаност, но в случая
доказателства по реда на НПК не са събирани и няма как да са били събрани
6
извън рамките на образувано ДП. Само след образуване на наказателно
производство могат да се събират годни доказателства и доказателствени
средства по реда на НПК, и едва във вече образувано ДП може да се говори за
доказаност или недоказаност на обвинението. В случая е налице
предварителна проверка, събрани данни и сведения, въз основа на които да се
прецени, дали следва да се образува ДП. Именно в тази връзка и на този етап
говорим за данни, а не за доказателства и доказаност на обвинението. В
случая данни за престъпление има достатъчно, предвид на което е следвало да
се образува ДП, а вече в хода на същото да бъдат извършени разпити на
свидетели, да се назначи видео-експертиза, евентуално да се изискат или
предоставят видеозаписи на по-ранен етап от случката и едва тогава
прокурорът може да говори за доказаност или недоказаност на обвинението,
респ. повдигане на обвинение. Тогава следва да се прецени, дали има
достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване
на престъпление от общ характер по смисъла на чл.219, ал.1 от НПК и да му
се повдигне обвинение или образуваното наказателно производство да се
прекрати. Едва на фаза изготвяне на обвинителен акт прокурорът преценява,
дали са събрани необходимите доказателства за повдигане на обвинение пред
съда или съответно прекратява наказателното производство, но дори там не се
говори за несъмнена и категорична доказаност на обвинението (такава трябва
единствено при постановяване на осъдителна присъда), а за такава
държавният обвинител в случая говори още на етап преценка за образуване на
ДП. Отново трябва да се подчертае, че законът изисква наличие на
достатъчно данни за извършено престъпление, каквито има в сведенията на
Г., подкрепени от сведенията на Тодоров и Динчов, както и от медицинските
документи. Това е достатъчно за образуване на ДП, а вече в образуваното
наказателно производство следва да се съберат доказателства по реда на
НПК, чрез разпити на свидетели, експертизи и т.н., за да се направи въз
основа на тях преценка, дали има достатъчно доказателства за виновността на
определено лице и за повдигане на обвинение пред съда или съответно следва
прекратяване на наказателното производство. На този етап обаче е
необходима единствено преценката за наличие на достатъчно данни за
извършено престъпление, каквито в случая има.
Предвид изложеното до тук, съдът намира, че отказът да се образува ДП
не е направен в съгласие със закона, а именно след детайлна и обективна
7
преценка на всички данни. Поради това, обжалваното постановление на СРП,
ведно с потвърдителното постановление на СГП следва да бъдат отменени, а
преписката върната на СРП за изпълнение на дадените указания.
Мотивиран от горното и на основание чл.213, ал.5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление на прокурор при СРП от 09.11.2023 г. по пр.
пр. № 35626/2023 г. по описа на СРП, ведно с постановление на прокурор при
СГП от 02.04.2024 г. по пр. пр. № 7280/2024 г. по описа на СГП, с които е
отказано образуване на досъдебно производство по подадена от Р. И. Г., ЕГН
********** жалба до СРП.
ВРЪЩА на Районна прокуратура – гр. София пр. пр. № 35626/2023 г. по
описа на СРП за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на
определението задължителни указания относно прилагането на закона.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателката Р. И. Г.
чрез адв. Стоян Мадин от САК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8