№ 88
гр. Сливен, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500110 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260002/14.01.2022г. по гр.д.
№428/2020г. на Котелски районен съд, с което: 1. е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3,
предл.1, вр. чл.4 от ЗОДОВ, вр. чл.52 от ЗЗД, Прокуратура на Република България да
заплати на ИЛ. ИЛ. ОЦ. сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат от незаконно обвинение за извършено по
чл.198, ал.1 от НК престъпление, за което е признат за невиновен и оправдан с присъда
№2/11.04.2018г. по НОХД №102/2017г. на РС Малко Търново, в сила от 27.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.04.2018г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част над уважения размер до пълния претендиран
размер от 5000лв., както и иска за лихва за периода от 21.10.2016г. до 26.04.2018г., са
отхвърлени; 2. Отхвърлен е иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1, вр. ал.4 от
ЗОДОВ, предявен от ИЛ. ИЛ. ОЦ. против Прокуратура на Република България за
заплащане на сумата от 400лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени в резултат от незаконно обвинение за извършено по чл.198, ал.1 от НК
престъпление, за което е признат за невиновен и оправдан с присъда №2/11.04.2018г.
по НОХД №102/2017г. на РС Малко Търново, в сила от 27.04.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2016г. до окончателното изплащане. С
1
Решението са присъдени разноски на ищеца по съразмерност в размер на 330лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство Прокуратура на Република България и с нея се атакува решението в
неговата осъдителна част.
В жалбата си въззивникът Прокуратура на Република България твърди, че
първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че ищецът не доказал претърпени вреди и пряката им
непосредствена последица от водното срещу него наказателно производство. Счита, че
съдът неправилно е кредитирал показанията на двамата, водени от ищеца свидетели,
тъй като те били заинтересовани от изхода на процеса – съответно съпруга на ищеца и
негов защитник в наказателното производство. Не се установили твърдените
дискомфорт, унижение, уплаха, стрес, влошено здравословно състояние и накърняване
на доброто му име. Не се установило негативните изживявания на ищеца да са в
резултат на воденото срещу него НОХД №102/2017г. на РС – Малко Търново, тъй като
в същия период от време срещу него се водило друго наказателно производство – АНД
№39/2019г. на РС – Карнобат за деяние, извършено на 22.11.2017г., за което било
постановено осъдително решение. Използваните способи на доказване – разпит като
свидетел, разпознаване и др. били законосъобразни и не накърнили правата на ищеца,
като към този момент той не бил обвиняем, а в наказателния процес не съществувала
фигурата на заподозрян. Посочва, че от момента на привличане на ищеца като
обвиняем на 22.10.2016г. до приключване на наказателното производство с влязла в
сила оправдателна присъда – 26.04.2018г. е изтекъл период от година и половина. На
ищеца била наложена най-леката мярка за процесуална принуда – подписка и
забавянето на производството се дължало на законодателни изменения – въвеждане на
разпоредително заседание. От друга страна посочва, че размерът на присъденото
обезщетение не бил съобразен с принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и се
явявал завишен. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна
част и да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция изцяло. Евентуално,
моли съда да намали присъденото обезщетение до размер от 500лв. и отхвърли иска в
останалата му част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна - ИЛ. ИЛ. ОЦ., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба въззиваемият И.О. чрез пълномощника адв. М.Р.
оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че районният съд не е допуснал
процесуални нарушения. Изяснил е пълно и правилно фактическата обстановка и е
2
извел правилни и законосъобразни правни изводи. Моли въззивният съд да остави
въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение.
Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В съдебно заседание, въззивникът Прокуратура на Република България, редовно
призована, се представлява от прокурор Руси Русев – прокурор в ОП – Сливен, който
посочва, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания.
Развива подробни аналогични такива. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение в неговата осъдителна част и да постанови ново, с което да отхвърли исковата
претенция, евентуално да намали размера на обезщетението.
В съдебно заседание, въззиваемият ИЛ. ИЛ. ОЦ., редовно призован, не се явява и
не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуалния му
представител по пълномощие адв. М.Р., която посочва, че оспорва въззивната жалба и
поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направените по делото пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването - и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния доказателства, намира, че
обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл.
272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от ИЛ. ИЛ. ОЦ. против
Прокуратура на Република България при условията на обективно кумулативно
съединяване искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 5000лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
400лв. в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на
3
престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда, с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3, предл. 1 от ЗОДОВ.
Предмет на въззивното производство е само частта от първоинстанционното
решение, с която иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен в размер на 4000лв.
Решението в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над размера от 4000лв. до пълния претендиран размер от 5000лв.
и в частта, с която е отхвърлен изцяло иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 400лв., ведно със законната лихва, считано от
21.10.2016г., не е обжалвано и е влязло в сила.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции,
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от
ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по
делото, по който страните не са направили възражения.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано.
В случая ищецът ИЛ. ИЛ. ОЦ. твърди вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл.198, ал.1 от НК, по което е оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД №102/2017г. по описа на Районен съд – Малко Търново.
Следователно, за да възникне отговорността на Държавата в лицето на
посочените органи, в случая на Прокуратурата, следва да са налице следните
кумулативни предпоставки, включени в сложния юридически състав: повдигнато
обвинение, по което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда, вреда и
причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и причинената вреда.
Отговорността на Държавата по този специален закон /ЗОДОВ/ е обективна, не зависи
от това дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице /чл.4 от ЗОДОВ/,
като се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
По делото безспорно е установено, че ищецът в първоинстанционното
производство И.О. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
4
чл.198, ал.1 от НК с постановление от 14.10.2016г., предявено му на 14.10.2016г. С
постановлението за привличане на обвиняем спрямо И.О. е взета мярка за
неотклонение „Подписка“.
Обвинителният акт е внесен в Районен съд – Малко Търново на 24.10.2017г. С
присъда №2/11.04.2018г. по НОХД №102/2017г. по описа на Районен съд – Малко
Търново, ИЛ. ИЛ. ОЦ. е оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата не е
протестирана и е влязла в сила на 27.04.2018г. Следователно, наказателното
производство спрямо ищеца е продължило общо 1 година и 6 месеца, като ищецът е
имал качеството обвиняем, съответно подсъдим.
Следва да се отбележи, че в тази насока е основателно възражението, изложено
във въззивната жалба от представителя на ПРБ, както относно продължителността на
наказателното производство спрямо ищеца – 1 година и 6 месеца, а не както е приел
районният съд – три години, както и относно качеството на лицето в хода на
наказателното производство. Наказателното производство в досъдебната му фаза не е
образувано спрямо конкретно лице/лица, в т.ч. ищеца. До привличане на ищеца в
качеството му на обвиняем с нарочно постановление на 14.10.2016г. той не е имал
качество на заподозрян, още по-малко на обвиняем по делото. Действително е
разпитван като свидетел и е участвал в извършване на процесуални действия по
разпознаване, но това не означава, че спрямо него е осъществено наказателно
преследване, наказателна репресия, от което понася вреди и които вреди подлежат на
обезщетяване, като е извън предвидените законови хипотези.
Влязлата в законна сила оправдателна присъда оправдава становището за
отсъствие на основание за осъществяване на наказателно преследване спрямо И.О. и
тя характеризира като незаконно повдигнатото и поддържаното обвинение в
извършване на престъпление. Независимо от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, след като наказателното производство е завършило с
оправдателен съдебен акт, законът приема, че повдигнатото обвинение е било
незаконосъобразно, поради което следва да се ангажира и отговорността на
Прокуратурата за обезщетяване на причинените на ищеца вреди от това обвинение.
С оглед изложеното, първите две предпоставка за ангажиране отговорността на
Държавата по чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ са налице, като тя следва да се
реализира чрез нейните органи, в случая – Прокуратурата на Република България.
По отношение другите две предпоставки – вреди и причинна връзка между тях и
обвинението в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан, съдът
приема, че същите са установени от събраните по делото гласни доказателства.
Установи се, че през периода на воденето срещу ищеца наказателно производство,
същият е търпял притеснения, напрежение и негативни емоции. След повдигане на
обвинението, О. се променил – бил доста притеснен; станал много раздразнителен,
5
изпокарал се с близките си; затворил се в себе си; изпитвал срам от съселяните си, че е
обвинен в сериозно престъпление, което не е извършил; странял дори от децата си;
започнал да взема антидепресанти; появили се проблеми със съня.
Въззивната инстанция кредитира показанията на разпитаните свидетели
Неделчев и О.а, като непротиворечиви, взаимно допълващи се, необорени от останалия
събран по делото доказателствен материал. Според съда свид. Неделчев не е
заинтересован от изхода на делото, а показанията на свид. О.а не са оборени с други
доказателствени средства, подкрепят се от тези на свид. Неделчев и независимо от
евентуалната й заинтересованост от изхода на делото, съдът ги кредитира, тъй като
касаят обстоятелства, спрямо които основно свидетелката има преки и непосредствени
впечатления.
Следва да се отбележи, че по делото са недоказани твърденията на ищеца, че в
резултат на повдигнатото му обвинение е изгубил работата си. Трудовото
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие и не се установи работодателят да е
знаел за повдигнатото обвинение и това обстоятелство да се е отразило върху
развитието на трудовото правоотношение. Действително, в резултат на негативните
изживявания във връзка с обвинението, ищецът започнал да не ходи на работа, нямал
желание да изпълнява трудовите си задължения, свързани с посещение на клиенти на
работодателя в района, с цел събиране на отпуснати парични кредити. Установи се, че
в с. Градец се разчуло за обвинението и това възпирало ищеца да обикаля хората и да
изпълнява задълженията си. Напускането на работата се дължи на субективните
усещания и изживявания на ищеца, на неговото нежелание за изпълнява трудовите си
задължения при тези обстоятелства, а не на самия факт, че му е повдигнато обвинение
в наказателното производство.
С оглед изложеното, съдът приема, че наказателното производство е дало
отражение върху поведението и начина на живот на ищеца. Съдът намира, че така
установените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена последица от
повдигнатото му незаконно обвинение и следва да бъдат обезщетени от ответника –
Прокуратура на Република България. Налице са всички елементи на фактическия
състав, водещ до възникване на правото за обезщетение за вреди. Искът е доказан по
основание.
Следва да се посочи, че при претендирана отговорност на държавата за
вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест
на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо (засягането на правото на
личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на
личностно развитие, на социална и професионална реализация, на общностна
интеграция и пр.), и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав
на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание.
6
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай
размерът му следва да се определя, съобразно конкретно претърпените вреди,
установени от материалите по делото. Целта на законовата разпоредба е да се
репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства,
които с оглед характера си, са трудно оценими. Съгласно трайно установената съдебна
практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки
отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със
състоянието на ищеца преди него.
В случая такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали
то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан /респ. -
наказателното производство е прекратено/ по всички обвинения или по част от тях, а
по други е осъден, продължителността на наказателното производство, включително
дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета
и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително
предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр.
При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид
установените конкретни неудобства, притеснения и негативни емоции, търпени от
ищеца, довели до негативна промяна в поведението му /нервност, напрежение,
притеснение, затвореност в себе си, раздразнителност, проблеми със съня, чувство на
унижение/.
Съдът взе предвид и обстоятелството, че ищецът е неосъждан, с наложено
административно наказание глоба по чл.78а от НК за деяние по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1
от НК. Съдът отчете характера и степента на претърпените вреди и взе предвид факта,
че ищецът е на 39 години, съответно към момента на наказателното производство е бил
34-годишен, като прецени възможностите му за възстановяване след причинения стрес,
намира, че е в състояние за сравнително бързо възстановяване от претърпените
негативни емоции, като не са установени трайни увреждащи последици от
преживяното – нито в емоционален, нито във функционален план.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът
7
отчете тежестта на повдигнатото обвинение по чл.198, ал.1 от НК – касае за тежко
престъпление по смисъла на НК с предвидено наказание повече от 5 години лишаване
от свобода.
Съдът отчете и безспорния факт, че само в съдебната фаза на производството, О.
поне 6 пъти е следвало да пътува до РС - Малко Търново /за заседания по НОХД
№257/2016г. и по НОХД №102/2017г./, а преди това за извършване на процесуални
действия по досъдебното производство – до гр. Малко Търново и гр. Сунгурларе.
Отчете и факта, че е повдигнато обвинение за едно престъпление, както и че
спрямо ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, която на
практика не променя кардинално начина на живот на лицето, спрямо което е взета.
Отчете продължителността на наказателното производство – 1 години и 6
месеца, като съобрази, че същото е в един разумен срок.
Освен това следва да се отчете и факта, че спрямо ищеца е било налице и друго
наказателно производство за деяние по чл.343в от НК и независимо от успокоенията на
защитника му /свид. Неделчев/, все пак приема, че е било налице и известно
безпокойство от хода и на това наказателно производство.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на
дължимото обезщетение и спазвайки принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД,
съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания -
неимуществени вреди, които не са извън обичайните негативни чувства и изживявания
в подобни случаи, възлиза на сумата от 2500лв. До този размер исковата претенция е
основателна и следва да се уважи. В останалата част до пълния претендиран размер
иска следва да се отхвърли.
Правилно районният съд е присъдил законната лихва за забава върху
главницата, считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 27.04.2218г.
Поради това решението на първоинстанционния съд в частта, с която е
присъдено обезщетение в размер над 2500лв. до размера от 4000лв. следва да се отмени
като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново решение, с което иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се отхвърли над посочения размер
от 2500лв. В останалата обжалвана част – до присъдения размер от 2500лв. решението
на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Както бе посочено, първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с
която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над
размера от 4000лв. до пълния претендиран размер от 5000лв. и в частта, с която е
отхвърлен изцяло иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 400лв., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2016г.
По отношение на разноските:
8
С оглед изхода на процеса, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца И.О.
се дължат разноски в първоинстанционното производство за платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 160лв. /базата е
320лв. за иска за неимуществени вреди/, както и пълен размер на внесената държавна
такса от 10лв., т.е разноски в общ размер от 180лв.
Тъй като районният съд е присъдил разноски на ищеца в размер на 330лв., то
решението в тази му част над размера от 180лв. следва да се отмени.
По отношение на разноските за въззивната инстанция, с оглед частичната
неоснователност на въззивната жалба, на въззиваемата страна следва да се присъдят по
съразмерност разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 375лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260002 от 14.01.2022г., постановено по гр.д. №428/2020г.
по описа на Котелски районен съд в частта, с която е осъдена на основание чл.2, ал.1,
т.3, предл.1, вр. чл.4 от ЗОДОВ, вр. чл.52 от ЗЗД, Прокуратура на Република България
да заплати на ИЛ. ИЛ. ОЦ. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат от незаконно обвинение за извършено по чл.198, ал.1 от НК
престъпление, за което е признат за невиновен и оправдан с присъда №2/11.04.2018г.
по НОХД №102/2017г. на РС Малко Търново, в сила от 27.04.2018г., над размера от
2500лв. до присъдения размер от 4000лв., както и в частта, с която е осъдена
Прокуратурата на Република България да заплати на ИЛ. ИЛ. ОЦ. разноски по делото
над размера от 180лв. до присъдения размер от 330лв., като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ,
предявен от ИЛ. ИЛ. ОЦ. с ЕГН ********** от с. Градец, общ. Котел, ул. „Даскал
Димитрий“ №10 против Прокуратура на Република България за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от незаконно обвинение
за извършено по чл.198, ал.1 от НК престъпление, за което е признат за невиновен и
оправдан с присъда №2/11.04.2018г. по НОХД №102/2017г. на РС Малко Търново, в
сила от 27.04.2018г. над размера от 2500лв. до размера от 4000лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260002 от 14.01.2022г., постановено по гр.д.
№428/2020г. по описа на Котелски районен съд в останалата обжалвана част.
9
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на ИЛ.
ИЛ. ОЦ. с ЕГН ********** от с. Градец, общ. Котел, ул. „Даскал Димитрий“ №10,
сумата от 375лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната
инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10