РЕШЕНИЕ
№158/05.04.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...............................................…..……….......и в присъствието на прокурор ……..………………………................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №118 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от А.И.А. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-1228-000019/05.01.2021г., издадена от младши автоконтрольор в група ОДПКПД, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, неправилна и издадена при грубо нарушение на процесуалните правила. Твърди, че не управлявал МПС след употреба на посочените забранени от закона вещества. Използвал медикаменти, които му били предписани по рецепта от лекар, същата щял да представи пред съда. Вероятно предписаните лекарства съдържали вещества, на които уредът реагирал. Сочи, че дал кръвна проба, от която се очаквали резултати по образувано наказателно производство, по което дори не бил привлечен като обвиняем. В този смисъл приложената мярка била незаконосъобразна и ограничавала правата му. От друга страна, дори и да се приемело, че мярката била коректно наложената, то срокът на лишаване от право да управлява МПС бил изключително дълъг, най-дългият, предвиден в закона. Заявява, че работи като шофьор на такси и изхранвал с тази професия освен себе си, съпругата си, която била безработна и тригодишната си дъщеря.
По изложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на оспорената ЗППАМ или намаляване срока на наложената принудителна административна мярка.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Изтъква, че баща му починал наскоро, което може би обяснявало състоянието, в което бил. Следвало да се има предвид и това, че протичало наказателно производство в гр.Стара Загора, по което предстояло предявяване на обвинение. Надява се, че ще се стигне до споразумение, по което срокът на евентуалното наказание да е много по-кратък, отколкото срокът на действие на заповедта. Поради това, за да не се стига до такава колизия, моли за редуциране срока на наложената ПАМ.
Ответникът – младши автоконтрольор в група ОДПКПД, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора (Т. Р. Т.) не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение серия GA №***от 05.01.2021г., съставен от К. Т.П., е констатирано, че на 05.01.2021г., в 19.10 часа в гр.Стара Загора, на ул.“Витоша“ до №113, в посока юг, А.И.А. управлява лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № ***, собственост на Х. Т. Х., след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Изпробван бил с техническо средство „Друг тест 5000“, с фабричен номер ARMF – 0096, който отчел положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. Посочено е, че проба №00023 била направена в 21.23 часа в 02 РУ при ОДМВР – Стара Загора, която била показана и видяна от водача. Връчен му бил талон за медицинско изследване №0060245. Записано е още, че водачът не представил талон към СУМПС. В АУАН е посочено, че А.И.А. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1, пр.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е връчен срещу подпис на лицето на 05.01.2021г.
По делото е представен издаденият талон за медицинско изследване, в който е отразено, че извършената предварителна качествена проба с Drug Test 3000 с фабричен номер ARMF – 0096, проба №00023 показва положителен резултат на амфетамин и метамфетамин. Талонът за медицинско изследване е бил връчен на жалбоподателя на 05.01.2021г., в 22.20 часа, видно от положения подпис за удостоверяване на това обстоятелство.
Като част от преписката по издаване на оспорени акт е представена и разпечатка от отчетения резултат от Дрегер Drug Test 5000, от който е виден положителният резултат за амфетамин и метамфетамин.
От младши автоконтрольор в група ОДПКПД, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора Т. Р. Т. е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №21-1228-000019/05.01.2021г., с която на оспорващия А.И.А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В заповедта от фактическа страна са възпроизведени обстоятелствата по съставения АУАН серия GA №***от 05.01.2021г., а от правна страна са посочени разпоредбите на чл.22 от ЗАНН, чл.172, ал.1 и чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
При извършената по реда на чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на
основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:
Заповедта изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №349з-2996/02.11.2020г. Директорът на ОДМВР – Стара Загора е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР – Стара Загора, (т.1) сектор „Пътна полиция при ОДМВР - полицейски органи по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.1 б.”б” от посочената разпоредба.
Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и чл.172 ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП, а от фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки за налагането на принудителната мярка, вкл. се съдържа препращане към съставен АУАН, което е напълно допустимо. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Не се установява при издаването на заповедта
да са допуснати съществени нарушения на производствените правила.
Оспорената заповед е съответна и на материалния закон. Приложимият закон в случая е разпоредбата на чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното отнемане на СУМПС на водача. Цитираната разпоредба правилно е приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
В случая ПАМ е приложена
във връзка с установеното управление от жалбоподателя на МПС след употреба на амфетамин
и метамфетамин, което обстоятелство е констатирано със съставения на 05.01.2021г.
АУАН серия GA, №304296 от 05.01.2021г. Жалбоподателят не оспорва описаната в същия
фактическа обстановка, вкл. че при извършената му проверка тестът е отчел
наличието на амфетамин и метамфетамин. Твърди обаче, че използвал медикаменти,
които му били предписани по рецепта от лекар и вероятно предписаните съдържали
вещества, на които уредът реагирал. В подкрепа на това си твърдение, въпреки
указаната му при насрочване на делото доказателствена тежест, жалбоподателят не
ангажира доказателства.
Процесната ПАМ е
наложена въз основа на констатациите по съставен АУАН, които в настоящото
производство могат да се оборват с всички доказателствени средства. В случая
жалбоподателят не оборва тези констатации, а АУАН е допустимо доказателствено средство по
смисъла на чл.39 от АПК, като съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното.
По изложените съображения, съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, включително и в частта на определения срок, за който е приложена ПАМ.
Не се споделя изразеното от пълномощника на оспорващия виждане, че при предявяване на обвинението на адресата на ПАМ по водено срещу него наказателно производство ще се стигне до споразумение, по силата на което срокът на евентуалното наказание щял да е много по-кратък, отколкото срокът на действие на заповедта. В ЗДвП изрично е предвидено прилагането на ПАМ за точно такова по вид поведение. Извършеното нарушение е безспорно доказано и с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. В тази връзка съдът намира, че е спазена целта на закона.
Производството по прилагане на принудителна административна мярка е самостоятелно и независимо от образуваното наказателно производство във връзка с извършено престъпление. Двете не са в условията на преюдициалност. Релевантната за случая материалноправна предпоставка, обуславяща приложението на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, е установеното по надлежен ред управление на МПС от водач след употреба на амфетамин и метамфетамин. Предписанието на правната норма е императивно и само при наличието на визираните материалноправни предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган прилага предвидената в закона ПАМ. В случая тази материалноправна предпоставка е доказана. Фактите, послужили като основание за налагане на процесната ПАМ, са установени с АУАН, съставен от компетентно длъжностно лице, в установената форма и ред.
Законодателят е определил времевите параметри на ПАМ, а именно до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, поради което за административния орган не е налице задължение да обосновава и мотивира срока на прилагане на същата. Следва да се отбележи, че съдът не е компетентен да измени определената от административният орган продължителност на приложената ПАМ. Определянето на срока е от компетентността на административния орган, а съдът проверява законосъобразно ли е определен този срок. В конкретната хипотеза относимо е, че изземването на СУМПС на адресата на заповедта е релевантно до решаване въпроса за отговорността, т. е. до евентуално издаване на НП за процесното нарушение, което да е влязло в сила, или до постановяване на присъда. Иначе казано, срокът на действие на наложената ПАМ е обусловен от датата на влизане в сила на евентуално издаденото наказателно постановление с наложено наказание или наложеното с присъда наказание, с което ще се реши отговорността на жалбоподателя за описаното нарушение. Разбира се, следва да се съобрази крайният срок за действието на издадената заповед - не повече от 18 месеца от постановяване на административния акт. От последното става ясно, че ако до изтичане на 18 месеца от дата на издаване на ЗППАМ въпросът за отговорността на лицето не бъде решен, следва СУМПС да бъде върнато.
Както се посочи по-горе в настоящото изложение, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Спазено е и изискването за форма на акта, като заповедта е обективирана в писмен вид с посочване на фактически и правни основания за издаването ѝ. Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт не противоречи на материалния закон и съответства на неговата цел.
Предвид изложеното
съдът намира, че атакуваната заповед съответства на всички изисквания за
законосъобразност, поради което
подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.
2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И. А. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000019/05.01.2021г., издадена от младши автоконтрольор в група ОДПКПД, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: