№ 167
гр. Пазарджик , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201639 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. В. В., ЕГН *** от гр.София против
Електронен фиш серия К, № 3065567 на ОД на МВР - Пазарджик, с който
на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.4 от ЗДП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300 лв.
/триста лева/.
В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и
материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща
процесуален представител. Не се изразява становище по съществото на спора.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.
Постъпва писмено становище от пълномощник на директора, с което се иска
потвърждаване на ЕФ, прави се възражение за прекомерност на разноските и
на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран като водач на МПС марка „Ауди А4
Олроуд куатро“ с рег. № ***, към инкриминираната дата. Това МПС на
17.10.2018 година, в 12:17 часа, на АМ „Тракия“, километър 69, в посока за
гр.Пловдив, се движело с превишена скорост от 179 км/ч, при максимално
разрешена за движение по автомагистрала от 140 км/ч. Скоростта била
установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна
радарна система ARH CAM S1, което отчело движение със скорост от 185
км/ч, т.е. превишение на скоростта от 45 км/ч, но от това превишение били
извадени 3%, т.е. 5.55 км/ч, закръглено на 6 км/ч, каквато е възможната
технически допустима грешка на техническото средство при засичане на
движение със скорост над 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се
формирало превишението на скоростта от 39 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Той бил връчен на
жалбоподателя на неустановена дата, при което следва да се приеме, че
жалбата на В.а против ЕФ бил подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при
което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна по следните съображения:
Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното
производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение
по чл.21 ал.1 от ЗДП от страна на жалбоподателя В.. Това е така, защото преди
да се издаде ЕФ срещу него, такъв е бил издадена против собственика на
процесното МПС – дружеството „Т.“ ЕООД- София, с ЕИК ***.
Представляващият това дружеството обаче- В. М. В. /вероятно баща на
2
жалбоподателя/ на 27.09.2019г. се възползвал от правото си по чл.189 ал.5 от
ЗДвП, като представил пред ОДМВР-Пазарджик писмена декларация с данни
за лицето, извършило нарушението, а именно Я. В. В., както и копие на
свидетелството му за управление на МПС. Въз основа на тази декларация
издаденият ЕФ против горепосоченото дружество бил анулиран, след което
бил издаден такъв на водача Явор Вълконов. В този смисъл авторството на
нарушението в лицето на санкционирания субект е безспорно доказано, а
възражения в противния смисъл се явяват неоснователни.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен
правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът
беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а
съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
3
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се
съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на
работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на
процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което
абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва
измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това
положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на
контролния орган. В този смисъл възраженията във въззивната жалба за
установяване на нарушението в присъствие на контролен орган са
несъстоятелни.
С оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице никакви,
дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване
на ЕФ.
Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата
на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против
ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от
него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и
информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко
това по настоящото дело е сторено, като в писменото становище на Началник
СПП при ОД на МВР-Пазарджик, съпровождащо преписката, горните
обстоятелства са посочени, респ. писмени доказателства са приложени. Отделно
от това и в самия ЕФ обаче е било посочено, че скоростта е била измерена с
АТСС – посочената по-горе мобилна радарна система ARH CAM S1 с №
11743bb. Също така мястото на нарушението – АМ „Тракия“, км 69, както и
посоката на движение – в посока на движение към гр.Пловдив.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в
рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово
съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е.
4
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотос /лист 14 от делото/. Описано е нарушението по време, място и
констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която
се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ
се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа
грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените
разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.1/, както и наложената глоба по размер, място,
начин и срок на плащане.
Като се има предвид фотосът с № 0073050 /лист 14 от делото/, направен от
ARH CAM S1 с № 11743bb, придружаващ ЕФ и имащ статут на веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се
заключи, че същият този фотос, заснет от техническото средство, с което е било
регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие с
техническите изисквания.
Визираните реквизити най-долу на фотоса, напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на
движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто
на фотосът е процесният автомобил. Установява се въведеното ограничение на
скоростта 140 км/ч, както и конкретно засечената скорост на процесния
автомобил. В средата на горния и долния, както и в двата странични края на
фотоса, се виждат малки бели стрелки, които като се свържат хоризонтално и
вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на пътното
платно е заснет процесният автомобил и по-точно в средата на неговата
предница, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че
засечената скорост е именно този автомобил, а не на друг, движещ се зад него.
Мястото на разположение на АТСС е било отразено и съставения
протокол за използване на АТСС /лист 16 от делото/. В този протокол, съставен
на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е
отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на
5
скоростта, както и че разрешената такава е било 140 км/ч. Отразено е мястото на
разположението на АТСС, както и че последното е било в режим на измерване
„С” – стационарен, с посока на действие „П” – приближаващ.
Установява се по делото, че не е било изпълнено изискването на чл.10 ал.3
от Наредба № 8121з-532, а именно да е била направена снимка, отразяваща на
разположението на АТСС на процесните дата, час и участък от пътя. В този
смисъл не се прави възражение с жалбата, нито в съдебно заседание за
опорочаване на процедурата по издаването на ЕФ, с което евентуално да се
обосновава и искане за неговата отмяна. Дори да бе направено възражение
обаче, то същото не би могло може да бъде удовлетворено. Това е така, защото
налице многобройна и безпротиворечива съдебна практика в смисъл, че липсата
на снимка към протокола за използване на мобилното АТСС е нарушение, но не
съществено такова и само по себе си не може да доведе до отмяна на атакувания
ЕФ. Практиката е категорична, че липсата на фотос към протокола при
достоверно отразена информация за разположението на мобилното АТСС в
протокола няма как да доведе до съмнение само по себе си за мястото на
разположение на системата. В тази връзка следва да са налице пропуски,
свързани със самия протокол, каквито в процесния обаче не се откриват.
Отделно от това следва да се държи сметка за обстоятелството, че използваната
мобилна система за контрол, при сработването й притежава техническа
възможност чрез външна антена да определя автоматично разположението на
уреда посредством GPS координати, които координати се отразяват на всяка
една изготвена снимка при работа на системата. Видно е от приложените
снимки към ЕФ (общо пет на брой), че на всяка от тях са посочени
тези GPS координати, т.е. всеки може свободно да ги въведе като данни
например в Гугъл карти /Google maps/ и да добие ясна представа къде точно е
била позиционирана системата. Едва ли има по-точен начин да се
индивидуализира мястото за контрол (разположението на техническото
средство). Така посочените координати ведно с изготвения протокол за
използване на АТСС сочат на единствения възможен извод – че по делото не
само няма съмнение къде точно е било позиционирано мобилното АТСС, но и
безспорно се установява, че мястото на контрол е именно посоченото в ЕФ. В
този смисъл си заслужава да бъде цитирано само едно решение от съдебната
практика, а именно Решение № 1018/16.12.2020г. по к.а.н.д. № 1138/2020г. на
6
Административен съд - Пазарджик.
ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен
физически издател и за дата на издаването му. Тук следва да се припомни, че
посочването на конкретното физическо лице - оператор на мобилната система,
както и датата, на която то е разпечатило на хартиен носител ЕФ не са сред
реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП. В този смисъл има
изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, а
в тази му част то не е загубило своята актуалност.
Процесното АТСС е одобрен тип средство за измерване на скоростта и
към момента на установяване на нарушението е било технически изправно /виж
приетите като писмени доказателства удостоверение и протокол от проверка за
техническа изправност на лист 21-23 от делото/.
Поради всичко казано до тук следва да се заключи, че възраженията във
въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/,
накърняващи правото на защита, респ. за нарушение на материалния закон, при
издаването на обжалвания ЕФ, се неоснователни.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като
водач на процесното МПС, с което е било извършено вмененото нарушение на
инкриминираната дата, доколкото за превишение на разрешената скорост за
движение от 140 км/ч в конкретния пътен участък, т.е. по магистрала, със
скорост от порядъка на 31-40 км/ч се налага глоба в размера на 300 лева.
При този изход от делото – потвърждаване на ЕФ, който е неблагоприятен
за жалбоподателя, то дори да имаше искане за присъждане на разноски в негова
полза, същото не би могло да бъде уважено.
При този изход от делото – потвърждаване на ЕФ, принципно ответната
страна – ОДМВР-Пазарджик, би имала право на разноски. В същото време обаче
искането на А. С. Г., в качеството му на пълномощник на директора на ОДМВР-
Пазарджик, от която териториална структура е издаден фишът, направено в
постъпило писмено становище по съществото на спора преди последното
съдебно заседание, а именно за присъждане на разноски на основание чл.63 ал.5
вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с чл.78 ал.8 във вр. с чл.32,
7
т.3, пр.2 от ГПК, не може да бъде уважено. Това е така, защото видно от
представеното пълномощно пълномощникът А. С. Г. – началник сектор „ПП“
при ОДМВР-Пазарджик е лице с юридическо образование.
Тук веднага следва да се каже, че отговорността за разноски е обективна и
невиновна, като на репариране подлежат само действително направените
разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Единственото
изключение, което законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78 ал.8 от
ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Това е единственото законоустановено изключение,
когато ще е законосъобразно присъждането на разноски, без същите да са
доказани по делото. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е
от публично-правен ред, визира изключение от общото правило за присъждане
на разноските и според настоящия състав не следва да се тълкува разширително
или да се прилага по аналогия и в хипотезите, когато страната по делото е
представлявана не от юрисконсулт, а от други служители с юридическо
образование по смисъла на чл. 32, т. 3, предл. 2 от ГПК.
В конкретния казус директорът на ОДМВР-Пазарджик е бил надлежно
представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“ при същата
дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, предл.2 от ГПК във
вр. с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е направил искане за
присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а изходът на спора е частично
благоприятен за представляваната от него страна, но липсва законово основание
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като ОДМВР-Пазарджик,
не е бил представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването на чл. 78, ал. 8 от
ГПК.
В този смисъл има достатъчно съдебна практика, като само за пример би
могло да се цитира Решение № 1739/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. №
14713/2015г., ІV отделение, в което е казано: „ Заплащането на юрисконсултско
възнаграждение е уредено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, който текст е субсидиарно приложим чрез
нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл. 78 от ГПК
законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на съдебния процес
разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с представяне на платежни
документи и с прилагане на списък. Единственото отклонение от този принцип е предвидено в
8
чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма е приложима само по отношение на възнаграждението на
юрисконсултите. Други лица с юридическо образование, представляващи съответния орган не
са посочени в нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че
горепосочената разпоредба представлява изключение от общото правило, поради което е
недопустимо разширителното й тълкуване и прилагането й по аналогия. Ето защо разноски на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения само при защита от юрисконсулт, но
не и от друго лице с юридическо образование, което е чл. на колективен административен
орган. Изложеното не противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. на Общото
събрание на колегиите във Върховния административен съд, постановено по тълкувателно
дело № 5/2009 г., на което се позовава касаторът. В него е направено разграничение между
едноличен административен орган - министър, областен управител, кмет, директор и др.;
колективен административен орган със статут на юридическо лице - Комисия за защита на
конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране и др.; колективен административен
орган без статут на ЮЛ. Посоченото тълкувателно решение се отнася до присъждане на
възнаграждение, в случай, че административният орган е представляван в съдебното
производство от юрисконсулт, а не от друго лице с юридическо образование“.
В аналогичен смисъл са и Решение № 1141/03.02.2016г. на ВАС по адм. д.
№ 13808/2015г., ІV отделение, Определение № 47/26.01.2017г. на
Административен съд София-област по адм. д. № 62/2017г., Решение №
80/08.02.2017г. на Административен съд София-област по адм. д. № 1059/2016г.,
Решение № 2192/17.12.2019г. на Административен съд Бургас по адм. д. №
3049/2019г. и др.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 3065567 на ОД на
МВР-Пазарджик, с който на Я. В. В., ЕГН *** от гр.София, на основание
чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.4 от ЗДП, за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300 лв. /триста лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
9
полза на ОДМВР-Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10