Определение по дело №68/2020 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№____92

гр. Варна, 07.02.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията М.Христова

в.т.д.№68 по описа за 2020г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, както следва: 1/ от И.С.А., Г.Р.И. и А.А.М., лично и като законен представител на децата И.Р.И., С.Р.И., Б.Р.И. и А.Р.И. срещу постановеното решение №513/11.06.2019г. по т.д.№1779/2018г. на ВОС в частите, с които са отхвърлени предявените от всеки един от въззивниците искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Р.И.А., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2015 г. на път І-2, км 146+207, между с. Белоградец, обл. Варна и с. Зайчино Ореше, обл. Шумен, в посока гр. Варна, с МПС - л.а. „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № В 9600 НК, управляван от водача Чакър Ибрям Аптараим, ЕГН **********, и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22111003123371, издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, със срок на действие от 20.12.2014г. до 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2015г. до 07.11.2018г., включително, за разликата над 100 000лв. до претендираните 200 000лв.

В жалбата се твърди, че решението в оспорените му части е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото на всеки един от ищците обезщетение. Не е направена правилна преценка на претърпените болки и страдания от загубата на сина, баща и съпруг, който е загинал внезапно и нелепо в разцвета на силите си, на 34 години. По делото са събрани достатъчно доказателства, от които се установяват изключително близките отношения между ищците и починалия, които след неговата смърт са преживели изключително тежко загубата. Семейството е било задружно, починалият е осигурявал издръжката, а ищцата А.М. се е грижила за домакинството. Двамата заедно са отглеждали общите си деца и дъщеря му от първата му жена – Г., като взаимно са били опора един на друг. Отношенията между ищците и починалия са били изключително близки и топли, основани на взаимна помощ и подкрепа. Събрани са доказателства за трудностите, болките и страданията на всеки един от тях и процеса на възстановяване, който не е приключил.

Излага се още, че определеният от съда размер на обезщетението не е съобразен с лимитите по застраховката „Гражданска отговорност“, икономическите условия в страната, както и трайно установената съдебна практика за определянето им.

По същество се претендира отмяна на решението в оспорените му части и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, редовно призована, не е депозирала писмен отговори не изразява становище по жалбата.

2/ от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, чрез адв.Р., срещу постановеното решение №513/11.06.2019г. по т.д.№1779/2018г. на ВОС в частите, с които въззивникът е осъден да заплати на всеки един от ищците И.С.А., Г.Р.И. и А.А.М., лично и като законен представител на децата И.Р.И., С.Р.И., Б.Р.И. и А.Р.И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Р.И.А., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2015 г. на път І-2, км 146+207, между с. Белоградец, обл. Варна и с. Зайчино Ореше, обл. Шумен, в посока гр. Варна, с МПС - л.а. „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № В 9600 НК, управляван от водача Чакър Ибрям Аптараим, ЕГН **********, и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22111003123371, издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД,  със срок на действие от 20.12.2014г. до 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2015г. до 07.11.2018г., включително, за разликата над 70 000лв. до присъдените 100 000лв

В жалбата се твръди, че решението в оспорените му части е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че съдът неправилно е приел за недоказано въведеното възражение за съпричиняване на произшествието от страна на пострадалото лице, поради липса на предпазен колан. В заключението по допуснатата комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза се установява по безспорен начин, че основния удар на пострадалия А. е в дясната слепочна част и че такава травма е възможно да се получи при политане на тялото без предпазен колан в посока напред и в дясно. Вещите лица посочват, че не може да се твърди, че конкретните увреждания не биха се получили, но може да се каже с голяма вероятност „80-90%, че същите биха били по-леки“. Вещите лица не са категорични дали при наличие на предпазен колан би се стигнало до летален изход.

Сочи се още, че при определяне размера на дължимото обезщетение съдът не е мотивирал приложението на критериите за определянето му. Не е извършил анализ, който да обоснове и въз основа на който да направи преценка за приноса спрямо увреждането. В решението липсва обсъждане на фактите и доказателствата основаващи счетения за справедлив размер, а именно сумата от 100 000лв. за всеки един от ищците.

По същество моли съда да отмени решението в оспорените му части и отхвърли предявените искове за разликата над 70 000лв. за всеки един от ищците. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемите страни И.С.А., Г.Р.И. и А.А.М., лично и като законен представител на децата И.Р.И., С.Р.И., Б.Р.И. и А.Р.И., с писмен отговор, чрез адв.М., оспорват жалбата като неоснователна. Излагат, че решението в оспорената му част е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. По делото не е проведено пълно и главно доказване на въведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, а именно, че същият е пътувал без колан. Има само индиция, че жертвата е пътувала на задната седалка без поставен колан, но не може да се направи категоричен извод за това. Не са събрани и доказателства за пряката причинно-следствена връзка между липсата на колан и настъпилия вредоносен резултат. Заключението по комплексната експертиза не дава такъв отговор. Според вещите лица ползването на ляв колан не винаги може да ограничи движението на горната дясна част на тялото странично /на дясно/, а предпазните функции на колана зависят от позицията на тялото към момента на удара.

Излага се още, че при определяне размера на дължимото на всеки един от ищците обезщетение съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, отчел е всички критерии имащи значение за определяне справедливия размер на обезщетението. Неоснователни са доводите във въззивната жалба за завишеност на същия, напротив присъденото не може да обезщети изцяло претърпените вреди.

По същество се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в оспорената му част. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕ №513/11.06.2019г. по т.д.№1779/2018г. на ВОС в частите, с които ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София е осъден да заплати на всеки един от ищците И.С.А., Г.Р.И. и А.А.М., лично и като законен представител на децата И.Р.И., С.Р.И., Б.Р.И. и А.Р.И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Р.И.А., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2015г., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22111003123371, в размер на 70 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2015г. до 07.11.2018г., включително, е влязло в законна сила.

Настоящият състав на съда намира, че жалбите, въз основа на които е образувано настоящото производство отговарят на изискванията на чл.260 от ГПК, поради което производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С оглед на горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.03.2020г. от 13:30.часа, за която дата и час да се призоват страните.

На страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: