Р Е Ш
Е Н И Е
№ ІІІ-118 15.10.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен
граждански състав
на осми октомври две хиляди и деветнадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1330 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл.от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 1603/24.06.2019 год. по гр.д.№ 1979/2019 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, е прието
за установено че Д.Р.М. от гр.Б., ул.“О.“ № **, ЕГН **********, дължи на
„Фреш кредит” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.“Янко Комитов“ № 30, представлявано от Иван Николов, сумата 200 лева –
главница по договор за потребителски кредит с № 0002992 / 11.04.2018 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.11.2018 год. до
окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 8896 / 2018 год. на БРС е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като са отхвърлени исковете за договорна (възнаградителна) лихва от 2,80
лв. и лихва за забава от 11,59 лв. по договора за кредит, както и иска за
главница (възнаграждение за поръчител) по договора за допълнители услуги към
договора за кредит. Осъдена е Д.Р.М. да заплати на „Фреш кредит” ЕООД деловодни
разноски за производството по ч.гр.д. № 8896 / 2018 год. на БРС в размер на 17,33
лв., както и за производство пред БРС в размер на 87 лв.
Постъпила е въззивна жалба от „Фреш кредит” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“
№ 30, представлявано от управителя Петър Стоев, срещу решението в частта, с която исковите претенции на ищеца са
отхвърлени. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно като
постановено в противоречие с материалния закон – пар.1, т.1 от ДР на ЗПК.
Твърди се, че в случая договорът за допълнителна услуга /ДДУ/ не е предвиден
като задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит
/ДПК/ и не е нищожен, а има самостоятелен характер и валидно обвързва страните
дори ако се счете, че договорът за потребителски кредит е нищожен. Твърди се,
че кредиторът не е упражнил правото си по чл.3 от ДПК, а определянето на
възнаграждение на поръчителя е станало в рамките на договорености извън ДПК. Направено
е искане за отмяна на решението в обжалваната част, за пълно уважаване на
претенциите на ищеца и за присъждане на разноските за заповедното и исковите
производства изцяло.
В дадения срок не е
постъпил отговор по въззивната жалба
от насрещната страна Д.Р.М. от гр.Б., ул.“О.“ № **, ЕГН **********.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице - управител на
дружеството-жалбоподател, срещу акт на съда за който е предвидена възможност за
въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
С решението в
обжалваната част Бургаският районен съд се е произнесъл по искове с правни
основания чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обжалваното решение
е валидно и допустимо. Постановено е по исковата претенция на „Фреш кредит”
ЕООД срещу Д.Р.М. ЕГН **********, за установяване на вземанията за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 8896/2018 год. на
БРС следните суми: 200 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 2992
/ 11.04.2018 год., сключен между страните, 2,80 лв. - договорна лихва за
периода от 11.04.2018 год. до 29.11.2018 год., 11,56 лв. - мораторна лихва
върху главницата за периода от 15.05.2018 год. до 29.11.2018 год., 74,10 лв. -
главница по договор за допълнителни услуги от 11.04.2018 год., сключен между
страните, както и законната лихва върху всяка от главниците по двата договора, считано
от 30.11.2018 год. до окончателното плащане на сумите. Претендира се присъждане
на разноските направени в заповедното и в исковото производства, ангажирани са
доказателства.
Ответницата не се
явява пред съда, не взема становище по иска.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № 0002992/11.04.2018
год., по силата на който срещу разписка, ищецът е предоставил на
ответницата в заем сумата от 200 лв. Тя се е задължила да я върне в срок до
12.07.2018 год., ведно с договорна лихва в размер на 2,80 лв. или общо сумата
от 202,80 лв., на 3 равни месечни вноски. С чл.3 от договора, ответницата в
качеството и на кредитополучател се задължила в срок от 48 часа от подписване
на договора да осигури обезпечение по кредита, както следва: 1. Поръчителство
от две физически лица имащи безсрочни трудови договори с минимално месечно
трудово възнаграждение от 1500 лв. за всеки поръчител или 2. Неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка. Уговорено е, че
в случай, че кредитополучателя не предостави в срок обезпечението ще се счита,
че се съгласява и упълномощава кредитодателя да сключи от негово име и за
негова сметка, в т.ч. и при условията на чл.38 от ЗЗД договор за поръчителство
с одобрено от кредитодателя дружество - поръчител, което да предостави на
кредитодателя гаранционна услуга /поръчителство/ за обезпечение на задълженията на
кредитополучателя по договора, с възнаграждение за поръчителя на стойност 74,10
лв., като посоченото възнаграждение за поетото от поръчителя задължение се
заплаща разсрочено на равни месечни вноски. С чл.4 от ДПК кредитополучателят заявил, че желае да ползва
допълнителни услуги - чрез сключване на ДДУ да ползва допълнителни услуги предоставени
от кредитодателя, съгласно Тарифата за допълнителни услуги на кредитодателя,
както и да ползва финансиране на разсрочено плащане на възнаграждението за
поръчителство по чл.3 като декларира, че ползването на допълнителни услуги и на
финансирането не са задължителна предпоставка за предоставянето на кредита.
Страните са
сключили на същата дата – 11.04.2018 год. Договор за допълнителни услуги към Договор
за потребителски кредит № 0002992. Кредитодателят се е задължил да предостави
на кредитополучателя допълнителна услуга: “Финансиране, разсрочване и
заплащането на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за
възнаграждението по договор за поръчителство по кредита“ – 74,10 лв., платима
на 3 равни месечни вноски.
На 11.04.2018 год.
е сключен и Договор за поръчителство /ДП/ между “Фреш Кредит“ ЕООД - кредитор и
Д.А.А. – поръчител. С него поръчителят - физическо лице се е задължил спрямо
кредитодателя да отговаря солидарно с ответницата за изпълнението на всички
нейни задължения, произтичащи от договора за кредит. Твърденията на въззивника,
че Договорът за поръчителство е сключен лично от ответницата са в противоречие
с отразеното в представения договор за поръчителство, от който се установява,
че Договорът за поръчителство е сключен от кредитодателя с трето лице, при
условията на чл.3 от Договора за потребителски кредит.
По делото не са
ангажирани доказателства за извършени плащания по договорите от страна на
ответницата.
Съдът прилага служебно
императивните правни норми, поради което има правомощие да изследва въпроса за
нищожността на договорите, на които се основава претенцията на ищеца, дори при
липсата на направено възражение в този смисъл от ответника.
Отношенията между
страните са възникнали по повод сключването на договор за предоставяне на
потребителски кредит по Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 9,
ал. 1 от ЗПК, при договора за
предоставяне на потребителски кредит кредиторът предоставя, или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът за
потребителския кредит въвежда редица ограничения при договарянето за кредитора
с цел да се гарантират правата на икономически по- слабата страна – кредитополучателя.
Съгласно чл.10,
ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и
да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и
също действие. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. Съгласно разпоредбата на
чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
Според пар. 1, т.1
от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
С чл.4 от Договора за
потребителски кредит е уговорено заплащането на допълнителни услуги без същите
да са изрично посочени като вид и размер. Направено е некоректно препращане към
Тарифа на кредитодателя и към други договори, създаващи допълнителна финансова
тежест за кредитополучателя, което е в противоречие с изискванията на закона –
чл.10, ал.2, чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл.19 от ЗПК. Както е констатирал и районният
съд в процесния договор за потребителски кредит липсва изрично
посочване на действителната обща сума, дължима от потребителя.
В случая с договора
за допълнителни услуги длъжникът е поел задължение за заплащане на
възнаграждение за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което
е забранено от закона. С уговореното задължение за плащане на възнаграждение по
допълнителния договор се нарушава и разпоредбата на чл.19 от ЗПК относно
изискването за посочването в на точно определените параметри формиращи годишния
процент на разходите по кредита.
За Договора за
поръчителство, въз основа на който по чл.3
и чл.4 от Договора за потребителски кредит е предвидено задължение за
заплащане от страна на кредитополучателя на допълнително възнаграждение в полза
на кредитодателя, не се установи да осъществява функция по гарантиране и
обезпечаване на вземането на кредитодателя. Начинът по който са договорени и
поети задълженията по Договора за потребителски кредит и по Договора за
поръчителство сочи, че той цели единствено увеличаване на размера на общото
задължение на кредитополучателя по договора за потребителски кредит. По делото
не се установи, че за поръчителството третото лице е получило договореното
възнаграждение от 74,10 лв. начислено в тежест на кредитополучателя съгласно
чл.3 от ДПК.
От изложеното
по-горе става ясно, трите договора представени от ищеца обслужват едно и също
облигационно правоотношение и обща кауза – събиране от кредитополучателя на
суми над нормативно определените по Закона за потребителския кредит, поради
което следва да се счете, че са сключени в противоречие с изискванията на
закона, при заобикаляна на закона, в противоречие с добрите нрави, и са нищожни.
Както приема
съдебната практика добрите нрави са критерии за поведение, установени в
обществото и наложили се като норми на държание, с които хората се съобразяват
и ги зачитат, поради вътрешното си убеждение. Свободата на договарянето не може
да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на принципа на
добросъвестност при договарянето. В случая икономически по-силната страна е
упражнила натиск спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки допълнителни
условия за сключване на ДПК, на които е придала привидно доброволен характер и
привидно право на избор, които действия са в разрез с принципа на
добросъвестността и са обществено неприемливи.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Наред с това се прилагат и правилата за недействителност по
чл.26 и сл. от ЗЗД.
В съответствие с
чл.23 от ЗПК при недействителен договор потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид горното и
по съображенията изложени от районният съд по обжалваното решение, към които на
осн. чл.272 от ГПК настоящият съд препраща, искът на ищеца е основателен само
за чистата стойност на кредита от 200 лв. и за законната лихва, считано от
подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата. В останалата част
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно в полза на ищеца са
дължими направени в заповедното производство разноски от 17,33 лв. и пред
районния съд - 87 лв. – присъдени от районния съд.
Като е стигнал до
идентични правни изводи за частична основателност на предявения иск районният
съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение в обжалваната
част, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд в тази част.
Мотивиран от
горното и на осн. чл.271 от Гражданския процесуален кодекс, Бургаският окръжен
съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1603/24.06.2019 год. по гр.д. № 1979/2019 год.
по описа на Бургаския окръжен съд, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.