Мотиви на Присъда № 260002
от 08.02.2021 г. по н.о.х.д. № 230/2019 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Районна прокуратура гр.Л. предявила срещу подсъдимия А.А.И. *** обвинение за престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, във връзка с чл.129, ал.2, предл.5-то, хипот.2-ра,
във връзка с чл.20,
ал.2 от
НК, за това, че на 09.06.2013 г.,
около 20:20 часа, в
с.К., област Ловеч, на ул.„***********" №
1, в съучастие като извършител с Л.Р.Л., ЕГН: ********** и Н.Й.Л., ЕГН
: ********** ***, умишлено и по хулигански
подбуди, причинил средна телесна повреда на С.Ж.Б.,***,
изразяваща се в травма на гръдния
кош с данни за счупване на
едно ребро и за наличие на
кръв в лява гръдна кухина,
с извършване на торакоцентеза и евакуация на кръвта, довела
до разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Срещу подсъдимия Л.Р.Л. *** били предявени обвинения за престъпления по
чл.131, ал.1, т.4 и т.12, във връзка с чл.129, ал.2, предл.5-то,
хипот.2-ра, във връзка с чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2
от НК, за това, че на 09.06.201З г.,
около 20:20 часа,
в с.К., област Ловеч,
на ул."***********"
№ 1, умишлено и
по хулигански подбуди причинил телесни повреди на повече от
едно лице :
в съучастие като извършител с А.А.И., ЕГН : **********
и Н.Й.Л., ЕГН : **********
***, причинил средна телесна повреда на С.Ж.Б.,***,
изразяваща се в травма на гръдния
кош с данни за счупване на
едно ребро и за наличие на
кръв в лява гръдна кухина,
с извършване на торакоцентеза и евакуация на кръвта, довела
до разстройство на здравето временно
опасно за живота,
в съучастие като извършител с Н.Й.Л., ЕГН : ********** ***, причинил лека телесна повреда
на Д.Г.Г.,***, изразяваща се в кръвонасядания в областта на главата
и гърба, довела до болка и страдания
и сам причинил лека
телесна повреда на Ж.Й.Б.,***, изразяваща се в рана в областта на дясна мишница,
довела до временно и неопасно за живота разстройство
на здравето,
и за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, за това, че на 09.06.201З г.,
около 20:20 часа,
в с.К., област Ловеч, на ул.„***********" № 1, противозаконно унищожил чужда движима вещ
- задно ел.нагревно стъкло на лек
автомобил „*******“
с рег.№
ОВ 79-09 АТ, собственост на Ж.В.Б. ***, и повредил преден капак и предна лява врата
на същия автомобил, като причинил имуществени вреди в размер на 442.60 лева.
Районна прокуратура гр.Л. предявила обвинение и срещу подсъдимия Н.Й. ***,
за престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и
т.12, във връзка с чл.129, ал.2, предл.5-то, хипот.2-ра,
във връзка с чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 09.06.201З г., около 20:20 ч.,
в с.К., област Ловеч, на ул.„***********" № 1, умишлено и по хулигански
подбуди причинил телесни повреди на повече от
едно лице :
в съучастие като извършител с А.А.И., ЕГН: ********** и Л.Р.Л.,
ЕГН :
********** ***, причинил средна телесна повреда на С.Ж.Б.,***,
изразяваща се в травма на гръдният
кош с данни за счупване на
едно ребро и за наличие на
кръв в лява гръдна кухина,
с извършване на торакоцентеза и евакуация на кръвта, довела
до разстройство на здравето временно
опасно за живота, и
в съучастие като извършител с Л.Р.Л., ЕГН: **********, причинил
лека телесна повреда на Д.Г.Г.,***,
изразяваща се в кръвонасядания
в областта на главата и гърба, довела до болка
и страдания.
В хода на съдебното следствие по делото представителят на обвинението е
направил изменения на обвиненията срещу тримата подсъдими, които съдът на
основание чл.287, ал.1 от НПК е допуснал и същите, при по-нататъшния ход на
делото се считали предявени по следния начин :
по отношение на подсъдимия А.А.И. за това, че на 09.06.2013 г.,
около 20:20 часа, в
с.К., област Ловеч, на ул.„***********" №
1, в съучастие като съизвършител с Л.Р.Л.,
ЕГН:
********** и Н.Й.Л., ЕГН : **********
***, умишлено и по хулигански подбуди, причинил лека телесна
повреда на С.Ж.Б.,***,
изразяваща се в счупване на 11-то ребро от ляво, кръвоизлив в плевралното
пространство от ляво и охлузна рана по слепоочието от
дясно, с което му е причинено разстройство на здравето временно и неопасно за
живота – престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, във връзка с чл.130, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2
от НК.
По отношение на подсъдимия Л.Р.Л. за това, че на 09.06.201З г.,
около 20:20 часа,
в с.К., област Ловеч,
на ул."***********"
№ 1, умишлено и
по хулигански подбуди причинил телесни повреди на повече от
едно лице :
в съучастие като извършител с А.А.И., ЕГН : **********
и Н.Й.Л., ЕГН : **********
***, причинил лека телесна повреда
на С.Ж.Б.,***, изразяваща се в счупване на 11-то ребро от ляво, кръвоизлив в плевралното
пространство от ляво и охлузна рана по слепоочието от
дясно, с което му е причинено разстройство на здравето временно и неопасно за
живота,
в съучастие като извършител с Н.Й.Л., ЕГН : ********** ***, причинил лека телесна повреда
на Д.Г.Г.,***, изразяваща се в голям хематом 8/8 слепоочно, множество линейни кръвонасядания
по гърба в областта на двете лопатки, което е довело до разстройство
на здравето, временно и неопасно за живота
и сам причинил лека
телесна повреда на Ж.Й.Б.,***, изразяваща се в прободна рана в областта на дясна
мишница, довела до временно и неопасно
за живота разстройство на здравето – престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, във връзка с чл.130, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2
от НК.
По отношение на подсъдимия Н.Й.Л. за това, че на 09.06.201З г., около 20:20 ч.,
в с.К., област Ловеч, на ул.„***********" № 1, умишлено и по хулигански
подбуди причинил телесни повреди на повече от
едно лице :
в съучастие като извършител с А.А.И., ЕГН: ********** и Л.Р.Л.,
ЕГН :
********** ***, причинил лека телесна повреда
на С.Ж.Б.,***, изразяваща се в счупване на 11-то ребро от ляво, кръвоизлив в плевралното
пространство от ляво и охлузна рана по слепоочието от
дясно, с което му е причинено разстройство на здравето временно и неопасно за
живота,
и
в съучастие като извършител с Л.Р.Л., ЕГН: **********, причинил
лека телесна повреда на Д.Г.Г.,***, изразяваща се в голям хематом 8/8 слепоочно, множество линейни кръвонасядания
по гърба в областта на двете лопатки, което е довело до
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, във връзка с чл.130, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2
от НК.
Относно обвинението за престъпление по чл.216, ал.1 от НК срещу подсъдимия Л.Л., то същото е останало непроменено и производството по
делото е продължило в тази му част така, както е било предявено с обвинителния
акт.
С протоколно определение от 08.02.2021 г., на основание чл.289, ал.1, във
връзка с чл.24, ал.1, т.3 и чл.289, ал.3 от НПК, съдът е прекратил
наказателното производство срещу подсъдимите А.И., Н.Л. и Л.Л.
по обвиненията срещу тримата за престъпленията по чл.131,
ал.1,
т.4 и т.12, във връзка с чл.130,
ал.1, във връзка с чл.20,
ал.2 от
НК, поради изтекла на 09.12.2020 г. абсолютна погасителна
давност за тях. Производството по делото е продължило единствено срещу
подсъдимия Л.Л., за престъплението по чл.216, ал.1 от НК.
По така останалото за разглеждане обвинение представителят на Районна
прокуратура гр.Л. го поддържа, като счита, че фактическата обстановка по делото
е изяснена и че посоченото престъпление е извършено по начина описан в
обвинителния акт, като именно подсъдимият Л. е извършил престъплението по
чл.216, ал.1 от НК. Развива доводи в този смисъл. Изтъква, че от
доказателствата по делото безспорно се установява, че именно подсъдимият Л. по
време на сбиването е държал вещественото доказателство – вила, с която е
нанесъл щетите по лекия автомобил. Предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, като му се определи наказание при
условията на чл.55 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като такива сочи младата възраст на подсъдимия към момента на
извършване на деянието, предходните посегателства срещу него във връзка с
конфликта му с частния обвинител Д.Г. и обстоятелството, че Л. е възприел
автомобила като собственост на Г.. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
сочи и чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на
деянието, както и обстоятелството, че в рамките на случилият се конфликт и на
него са били нанесени наранявания. Счита, че следва да бъде отчетен и крайно
дългият период от време изминал от деянието до настоящия момент. Поради това
пледира за определяне на наказание пробация с двете задължителни пробационни
мерки за по една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на
150 часа, в рамките на две години.
Частните обвинители Д.Г., Ж.Б. и С.Б., конституирани при условията на
първоначално внесените обвинения, в хода на съдебните прения заявяват, че
поддържат казаното от прокурора.
Подсъдимият Л., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Дава
обяснения, като изтъква, че от години частният обвинител Д.Г. го е тормозил и
във въпросния ден е започнал да го бие без никаква причина. Твърди, че е бил
пребит от бой и единствено Н.Л. го е спасил, но пък на него са му счупили
ръката. При предявяването на веществените доказателства отрича да е виждал
вилата и отрича да е нанасял щети по лекия автомобил. Сочи, че подсъдимият А.И.
се сбил за нещо с частния обвинител С.Б. и първият впоследствие му казал, че
именно Б. е счупил автомобила, като е хвърлял по него камъни. В хода на
съдебните прения, в защита сочи, че А.И., при първото разглеждане на делото в
РС Л. е казал, че той е държал вилата и че С.Б. е счупил стъклото на лекия
автомобил. При дадената му последна дума изтъква, че никой от свидетелите не
сочи, че той е счупил автомобила. Не се счита за виновен и моли да бъде
оправдан.
Служебно назначеният му защитник – адвокат М.И. *** заявява, че не са били
събрани никакви доказателства, които да сочат подсъдимия Л. като извършител на
деянието по чл.216, ал.1 от НК. Счита, че единствените доказателства, които
могат да установят това деяние са гласните такива, но същите са противоречиви,
тъй като не се е установило по безспорен начин кой какво е носел по време на
инцидента. Изтъква, че не е изследван въпросът счупеното стъкло на автомобила
дали действително е било счупено с вилата, приложена като веществено доказателство.
Сочи, че абсолютно неизяснено е останало обстоятелството кой я е донесъл на
мястото, в кой момент кой от участниците в инцидента я е държал и как е
преминала в ръцете на Л., за да нанесе тази щета. В тази връзка изтъква, че
единствено показанията на частните обвинители не следва да бъдат кредитирани,
тъй като са заинтересовани. Поради тези съображения счита обвинението за
недоказано и пледира за оправдателна присъда. В допълнение изтъква, че с оглед
нанесената щета по автомобила, деянието не е следвало да се квалифицира по
чл.216, ал.1 от НК, а по ал.4 на същия текст, тъй като разкрива признаците на
маловажност и в такъв случай престъплението се преследва по тъжба на
пострадалия.
Алтернативно защитникът пледира, ако съдът прецени, че подсъдимият е
извършил деянието, да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, при наличието на
посочените от прокурора многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и
наложи наказание пробация в минималния предвиден от закона размер.
От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие
писмени доказателства, от свидетелските показания, включително и тези приобщени
към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК, от заключението на
вещото лице по назначената стоково-икономическа експертиза, както и от обясненията
на подсъдимия Л., съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Л.Р.Л., както и другите двама - А.А.И. и Н.Й.Л. (срещу които наказателното производство е прекратено по
давност) живеели в с.К., област Ловеч. Познавали се
помежду си, като Л. бил чичо на Л..
Свидетелите Д.Г.Г. и Ж.В.Б. ***, на семейни
начала. Вечерта на
09.06.2013 г. двамата отишли с лек автомобил марка
„*******" с рег.№ ** **** **до
заведението на свидетеля Г.Т.А.,***.
Автомобилът бил собственост на свидетелката Ж.Б.. Спрели автомобила пред заведението, пред което имало и маси на открито
и които още били празни. Застанали
отпред, като Г. позвънил по телефона на брат си. Вътре в заведението, като клиенти били свидетелите М.Ц.Й.
и Д.Б.Д..
В
същото време по улицата, към заведението на свидетеля А.
се движел с
висока скорост лек автомобил марка
„О.А.", червен на цвят. Автомобилът се управлявал от подсъдимия Л.Л., като на предната дясна седалка до него пътувал А.А.И..*** в същата посока се движел пеша и свидетелят П.Б.И..
Той чул идващият зад него автомобил, обърнал се и видял, че се управлявал от
подсъдимия Л., който в същия момент
извил рязко волана към него. За да се предпази И.
отскочил настрани към храстите. Тази ситуация била видяна от свидетелите Г. и Б..
Автомобилът
спрял пред заведението и от него слязъл
А.И., който искал да си
купи нещо от там. Поради стара вражда между
свидетеля Г.
и подсъдимия Л., двамата се скарали. Подсъдимият Л. потеглил
рязко с автомобила и стигнал до близкото кръстовище, където дръпнал ръчната спирачка на колата и
тя се завъртяла около оста си. В същия момент през кръстовището преминавал свидетеля С.Ж.Б., който за да не бъде
блъснат от занеслия се автомобил отскочил настрани и паднал на земята. Тази
ситуация също била видяна от свидетелите Б. и Г., на които се сторило, че
автомобилът ударил Б.. Затова и тръгнали към кръстовището, където междувременно
вече бил възникнал словесен конфликт между Л. и Б. по повод случилото се. Подсъдимият
Л., виждайки приближаващите се Б. и Г., започнал да хвърля по тях камъни. В
същия момент от към училището се появил А.И., който седнал на шофьорското място
в лекия автомобил „О.А.“, потеглил с него към тях, като направил няколко
маневри и се блъснал в парапета до училището. Подсъдимият Л. продължил да
хвърля камъни и да се заканва, след което се качил в лекия автомобил при И. и
двамата потеглили в посока центъра на селото.
Свидетелите Г., Б. и С.Б. се върнали пред заведението, където ги чакал
свидетеля П.И.. Започнали да обсъждат случилото се.
След няколко минути червеният „О.А." се върнал и от него
слезли А.И., Н.Й.Л. и Л. Л.. Първият държал в ръцете си
брадва, Л. – дебела тояга, а Л. – вила. Тримата нападнали свидетеля С.Б., който
се оказал най-близко до тях, като започнали да го удрят и го повалили на
земята. А.И. останал при Б., а Л. и Л. се насочили към свидетелите Б. и Г..
Последният също тръгнал към тях с цел да помогне на свидетеля Б.. В това време
подсъдимият Л.
замахнал с вилата, ударил и счупил задното стъкло на автомобила
собственост на свидетелката Ж.Б.. Отново замахнал и ударил
и задното ляво стъкло на автомобила, но не успял
да го строши. Нанесъл удари с вилата и по
купето на автомобила. След това, заедно с Л. се нахвърлили
да бият свидетеля Г..
Всичките тези действия били видени и от свидетелите М.Ц.Й. и Д.Б.Д., които
чувайки шума и виковете пред заведението излезли навън да видят какво става. Д.Д. повикал и собственика на заведението – свидетеля Г.А.,
който в този момент се намирал в двора на къщата зад заведението. А. се намесил
в конфликта, опитвайки се да разтърве биещите се. В същото време в сбиването се
включил и свидетелят Ж.Й.Б., който живеел наблизо и чул виковете на сина си –
свидетеля С.Б.. Виждайки го, подсъдимият Л. се насочил към него замахнал няколко пъти към тялото му с вилата, която
продължавал да държи. Успял да го прободе с нея в областта на дясната предмишница.
В
така създалата се суматоха, свидетелят Д.Г.
успял да вземе бухалката от ръцете на Н.Л. и започнал
да се защищава. Подсъдимият Р. пък
отново замахнал с вилата към него, целейки го в
главата, но не го улучил, а ударил в главата Н.Л., при което последният паднал
на земята. В този момент пристигнали и роднини на подсъдимите Л., Л. и И. – свидетелките Л.М. и Андриана Г. и сбиването било
преустановено.
Малко след това, след подаден сигнал на телефон 112, на мястото пристигнали
и служители на полицията, между които и свидетелите Л.Н.Й. и В.Н.И..
Свидетелите Г., Ж.Б., С.Б. и Н.Л. били откарани в болницата в гр.Л., тъй
като в следствие на сбиването получили различни наранявания.
При извършения оглед на местопроизшествието
/л.7-11 дос.п-во/ били огледани и описани повредите по лекия автомобил,
собственост на свидетелката Ж.Б.. Веднага след случилото
се тя предала
с протокол за доброволно предаване 1 брой вила с четири зъба и дървена
дръжка /л.12/, приобщена в настоящето
производство като веществено доказателство.
Свидетелят Ж.Б. е предал бялата тениска,
с която бил облечен по време на сбиването (също
приобщена като веществено доказателство по делото) и по
която личали 4 броя дупки на гърдите
и 2 броя
дупки на левия ръкав с петна
от кръв по
него.
Съгласно заключението на вещото лице Д.П. (починал в хода на наказателното производство) по
назначената и изготвената на досъдебното производство съдебно-автотехническа оценителна
експертиза /л.58-61/, потвърдено в хода на съдебното следствие със становището на вещото лице Н.К.
/л.247-249/, на лекия автомобил „*******“ с рег.№ ** **** **е било унищожено задното
електрически нагревно стъкло, както и са били причинени побитости
по предния капак на автомобила и надиране на предната лява врата и които щети
възлизат на 442,60 лева.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият
Л.Р.Л. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.216, ал.1 от НК, като на 09.06.201З г.,
около 20:20 часа
в с.К., област Ловеч, на ул.„***********" № 1, противозаконно унищожил чужда движима вещ
- задно ел.нагревно стъкло на лек
автомобил „*******“ с рег.№
ОВ 7909 АТ, собственост на Ж.В.Б. ***, и повредил преден капак и предна лява врата
на същия автомобил, като причинил имуществени вреди в размер на 442.60 лева.
Настоящата инстанция намира, че подсъдимият Л. е извършител на посоченото
деяние. Осъществил е изпълнителното деяние чрез действие, като чрез удари с
твърд предмет – вила, унищожил задното ел.нагревно стъкло на и повредил предния
капак и предната лява врата на автомобила собственост на свидетелката Ж.Б..
Събраните в хода на съдебното следствие писмени, гласни и веществени
доказателства категорично и еднозначно сочат, че при случилото се на 09.06.2013
г. в с.К., област Ловеч масово сбиване между група лица, именно подсъдимият Л.,
с конкретни, целенасочени действия е осъществил състава на престъплението по
чл.216, ал.1 от НК.
На първо място – голяма част от разпитаните по делото свидетели, вкл. и
тези чийто показания са били приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.281 от НПК са очевидци на ударите, които Л. нанесъл с вилата по автомобила.
Свидетелят Д.Г. сочи, че когато тримата (Л., Л. и И.)
са се върнали пред заведението, Л. е носел вила, с която първо е нанесъл удари
върху свидетеля С.Б., а след това, насочвайки се към него е нанесъл ударите по
лекия автомобил, единият от които е унищожил задното панорамно стъкло.
Категоричен е, че именно с тази вила подсъдимият Л. е нападнал и самия него, а
в последствие е видял и как е намушкал свидетеля Ж.Б.. Показанията му са
последователни и непротиворечиви, и въпреки значителния период от време, който
е изминал от случилото се на 09.06.2013 г. до разпита му пред съда (02.12.2019
г.), то същите категорично кореспондират и с тези дадени пред друг състав на
съда, при предходното разглеждане на делото (НОХД № 372/2014 г. по описа на РС Л.,
л.226-227), приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК. При
предявяването на вещественото доказателство – вила, също е категоричен, че с
нея подсъдимият Л. активно е участвал в сбиването, включително и като е нанесъл
ударите по автомобила на свидетелката Б.. Последната също е била очевидец на
случилото се и е категорична за това, че Л. е удрял по колата ѝ с вилата,
като счупил задното стъкло – показания на л.224-226 от НОХД № 372/2014 г. на РС
Л., прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК.
Съдът съобрази обстоятелството, че свидетелите Г. и Б. са и пострадали от
случая - първият е бил с причинени леки телесни повреди (за които наказателното
производство е било прекратено по давност), а на Б. е била повредена и
унищожена собственост. Съобрази и установения в хода на делото факт за
предхождащи случая влошени и обтегнати отношения между Д.Г. и Л. Л.. Но анализа
на показанията на Г. и Б. поотделно и в съвкупност с останалите доказателства
по делото (най-вече с другите свидетелски показания) обаче води до извода, че и
на двамата показанията са обективни и добросъвестно дадени, като не се
установиха данни или дори индиции за това, че по
някакъв начин са целели да уязвят подсъдимите, в частност Л. Л. в извършването
на престъпление. Поради това и съдът не споделя възраженията и доводите на
защитата в тази насока.
На следващо място – освен свидетелите Г. и Б., очевидци на действията на
подсъдимия Л., с които е извършил изпълнителното деяние на престъплението по
чл.216, ал.1 от НК са и свидетелите П.И., М.Й., Д.Д.
и Д.А.. Съдът няма основания да не кредитира показанията на тези свидетели, тъй
като освен, че кореспондират помежду си и еднозначно сочат едни и същи
обстоятелства относно деянието по чл.216 от НК, то тези четирима свидетели не
се намират в близки родствени или приятелски отношения с останалите свидетели
или подсъдимия, нито пък се установиха данни за предхождащи случая влошени
взаимоотношения на някой от тях с Л.. Тази група свидетели са се намирали
случайно на мястото на конфликта и са възприели безпристрастно фактите имащи
значение за изясняване на обективната фактическа обстановка, като добросъвестно
и последователно сочат и причината за възникване на конфликта. И четиримата
по-горе посочени свидетели са категорични в показанията си, вкл. и в тези от
досъдебното производство, четени по реда на чл.281 от НПК, че ясно са видели и
възприели как подсъдимият Л. е нанесъл удари с вилата по автомобила.
Непосредствено са видели и как с един от тези удари е било счупено и задното му
стъкло.
Косвено показанията на свидетелите очевидци се подкрепят и от показанията
на свидетелите Г.А., Ж.Б., С.Б., както и на полицейските служители пристигнали
на мястото на произшествието – Л.Й. и В.И.. Свидетелят Г.А. сочи, че когато е
бил извикан от свидетеля Д. е чул пръскане на стъкло и отивайки вече на мястото
е видял счупеното стъкло на автомобила, както и че Л. държи вила, с която е
нанасял удари при сбиването със свидетелите Г. и Ж.Б.. Свидетелите Ж.Б. и синът
му – С.Б. също потвърждават, че единствено подсъдимият Л. е нанасял удари с
вила. Двамата не са видели ударите по автомобила на Ж.Б., но са били потърпевши
от нанесените им с вилата удари, като С.Б. заявява, че е бил ударен от Л. през
кръста с вилата, а Ж.Б. е бил прободен в областта на дясната предмишница, отново от подсъдимия Л.. В тази им част
показанията им кореспондират и с тези на посочените по-горе свидетели и няма
основание да не бъдат кредитирани, още повече, че нанесените им телесни повреди
и начинът на получаването им, в частност тази на свидетеля Ж.Б., се
потвърждават и от заключенията на вещите лица по изготвените и изслушани
съдебно-медицински експертизи, както и от медицинските документи описващи
нараняванията им.
Във връзка с горното следва да се има предвид, че действията по
унищожаването и повреждането на елементи от автомобила на свидетелката Б. е
част от цялостната картина по възникването на конфликта и последвалото масово
сбиване, при което е имало причинени и телесни повреди на някои от участниците
в него. В този смисъл показанията на свидетелите кореспондират и взаимно се
допълват по отношение и на тези обстоятелства, който факт още веднъж навежда на
извода за достоверност и обективност и че няма причина да се счита, че в частта
им касаеща престъплението по чл.216, ал.1 от НК са
неверни или преднамерено дадени.
Като обобщение на така изложения анализ на свидетелските показания следва
да се отбележи, че никой от свидетелите в показанията си не навежда дори и
намек или съмнение, че някой друг, освен подсъдимия Л., да е държал и употребил
при сбиването иззетата като веществено доказателство вила.
Косвени данни в контекста на гореизложеното дават и показанията на първите
пристигнали на мястото полицейски служители – свидетелите Л.Й. и В.И.. И
двамата са възприели щетите по автомобила на Ж.Б., описани и фотографирани в
последствие с протокола за оглед и фотоалбума към него /л.7-11 дос.п-во/, както и са установили
на мястото на произшествието вилата, иззета като веществено доказателство с
протокол за доброволно предаване /л.12 дос.п-во/.
С оглед на изложеното до тук съдът приема обясненията на подсъдимия Л., в
които отрича да е удрял автомобила на свидетелката Б. и че не е виждал иззетата
като веществено доказателство вила, като израз единствено на защитна позиция. Анализа
на обсъдените по-горе доказателства категорично я опровергава.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал тяхното настъпване. Установените от свидетелските
показания последователност в действията на подсъдимия, както и разположението
на нанесените по автомобила щети ясно сочат, че волево Л. е целял именно този
ефект – причиняване на щети по автомобила и същите не са причинени от случайно
попаднал, в следствие на сбиването удар.
Предвид така изложените съображения съдът квалифицира
деянието, призна подсъдимият за виновен и го осъди.
Причините за извършване на престъплението са слабите морално-волеви
задръжки на подсъдимия Л., желанието за надмощие и себеизтъкване,
нежеланието да се съобразява с установения в страната режим за неприкосновеност
на частната собственост, както и ниската му правна култура.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимият Л.Р.Л. съдът
съобрази, като смекчаващи вината обстоятелства сравнително ниската стойност на
повреденото имущество, чистото му съдебно минало и младата му възраст към
момента на извършване на деянието. Въпреки това, не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, за да бъде определено наказанието
при условията на чл.55 от НК, в какъвто смисъл са доводите на прокурора и алтернативното
искане на защитника му. Не може да разсъждава и в посока маловажен случай, в
какъвто смисъл са доводите на защитника на Л., тъй като единствено размера на
причинените имуществени щети не е достатъчен да се обоснове извод за
маловажност. От съществено значение за обсъждания случай е отегчаващото
отговорността обстоятелство, че именно подсъдимият Л. с поведението си е станал
причина за възникването на конфликта и последвалото масово сбиване, в рамките
на което е причинил и щетите по автомобила на свидетелката Б.. В тази връзка,
съдът не приема като причина за случилото се сложилите се преди това във
времето влошени взаимоотношения със свидетеля Д.Г.. Още по-малко пък счита, че
това обстоятелства следва да се цени като смекчаващо вината му. Без да е бил предизвикан,
с демонстративното си и арогантно поведение при управлението на лекия автомобил
„О.А.“ е застрашил последователно живота и здравето на свидетелите П.И. и С.Б..
Няма данни с тези свидетели, преди този случай да е имал конфликтни ситуации и
които евентуално биха провокирали и обяснили агресията му спрямо тях. В
конфликт и разправия със свидетеля Г. е влязъл едва след като последният му е
отправил забележка за необмисленото му и опасно шофиране.
С оглед на тези съображения, съдът определи наказанието за престъплението
по чл.216, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно : лишаване от свобода в размер на шест
месеца.
Тъй като към момента на извършване на престъплението подсъдимият Л. не е
бил осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода и с оглед
данните по делото към момента на извършване на деянието, съдът прие, че същият
е с ниска степен на обществена опасност и за постигане целите на наказанието и
поправянето на осъдения не е наложително да го изтърпи ефективно, поради което
на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от
три години от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че така наложеното наказание на подсъдимия е справедливо, и
че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия Л.Р.Л. да
заплати на Ловешки районен съд сумата 146,67 лева, представляваща направени по
делото разноски, а на ОД на МВР Ловеч сумата от 81,00 лева, представляващи
разноски на досъдебното производство за изготвянето на автотехническата
оценителна експертиза. Съдът осъди подсъдимия Л. да заплати на Районен съд гр.Л.
сумата 249,67 лева, представляваща 1/3 от направените разноски при предходното
разглеждане на делото от състав на този съд.
Относно иззетите по делото веществени доказателства, на
основание чл.53, ал.1, б.„а“ от НК съдът постанови отнемането в полза на
държавата на един брой вила с четири зъба и дървена дръжка с размер от 110 см,
като вещ послужила за извършване на престъплението. Същата, след влизане на
присъдата в сила следва да бъде унищожена, като вещ с незначителна стойност.
Вещественото доказателство – 1 брой бяла тениска с яка и надпис „INTO“, след влизане на присъдата в сила следва да се върне на свидетеля Ж.Б..
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :