Решение по дело №6359/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1576
Дата: 24 юли 2018 г. (в сила от 28 май 2019 г.)
Съдия: Нели Бойкова Алексиева
Дело: 20161100906359
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 август 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

  гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                          

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 6359 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с  обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422  ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Ф.к.Л.” АД твърди, че въз основа на договор за заем от 21.05.2015 г. е предоставил на ответника „Ф.ф.б.” ЕООД заем в размер на 47780.93 лв. /левовата равностойност на 24430 евро/, със срок на връщане на заема 21.03.2016 г. С договора страните уговорят и  заплащането на възнаградителна лихва в размер на месечна лихва в размер на 2.5 % от заетата сума, дължима на 21-во число на съответния месец. Останалите ответници К.Г.К., „С.” ЕООД и „К.Д.К.“ ЕАД са солидарни длъжници по този договор. Поддържа, че ответниците не са върнали в уговорения срок дадената в заем сума и не са платили седем последователни лихвени плащания, с падеж, съответно 21.09.2015 г.;  21.10.2015 г.; 21.11.2015 г.;   21.12.2015 г.;   21.01.2016 г.;     21.02.2016 г. и .;   21.03.2016 г., поради което  дължат и предвидената в чл. 10, ал. 1 от договора неустойка за забава в размер на 0.5 %, начислена върху заетата сума  и дължимите договорни лихви в общ размер от 9834.86 лева. Във връзка с тези задължения на ответниците е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу заемополучателя и солидарните длъжници, във връзка с което е образувано гр. дело № 20598/2016 г.по описа на СРС, 43 състав. По това дело в полза на ищеца  е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от  21.04.2016 г., с която ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 47780.93 лв., представляваща непогасени задължения по договор за заем от 21.05.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 14.04.2016 г. до изплащане на вземането; сумата от 8361.66 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.08.2015 г. до 21.03.2016 г.;  сумата от 9834.86 лева,  представляваща неустойка за забава за периода от 21.08.2015 г. до 11.04.2016 г. Правният си интерес от предявяване на настоящите искове, с предмет установяване съществуването на присъдените със заповедта вземания, ищецът обосновава с подадените от заемателя и солидарните длъжници  възражения срещу издадената заповед по реда на чл. 414 от ГПК. Ищецът претендира и направените в настоящето производство разноски,  както и разпределение на отговорността на направените разноски по заповедното производство.

Ответниците „Ф.ф.б.” ЕООД, К.Г.К., „С.” ЕООД и „К.Д.К.“ ЕАД оспорват основателността на исковете и техният размер. Твърдят, че дългът по процесния договор е погасен изцяло преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК чрез извършени плащания в общ размер от 60795.28 лева.  Твърди, че претендираните по настоящето дело суми са събрани повторно в хода на образуваното принудително изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист по заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.  Правят възражение за нищожност на уговорената с договора неустойка поради нейната прекомерност и несъответствие с действително настъпилите за кредитора вреди.  Ответникът К. поддържа, че спрямо него са приложими и разпоредбите на Закона за защита на потребителя и Закона за потребителския кредит. Правят възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, както в исковото, така и в заповедното производство.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

За установяване на вземанията си ищецът представя договор за заем от 21.05.2015 г., подписан от ответника „Ф.ф.б.” ЕООД в качеството на заемател и от ответниците К.Г.К., „С.” ЕООД и „К.Д.К.“ ЕАД като солидарни длъжници. Договорът е с нотариална заверка на подписите от 21.05.2015 г.  Съгласно договора ищецът се задължава да  предаде в собственост на заемателя парична сума равна на левовата равностойност на 24430 евро по фиксинга на БНБ в деня на плащането. Уговорено е, че заемната сума ще бъде преведена по конкретно посочена банкова сметка *** „ЦКБ“ АД. Заемателят поема задължение да върне заетата сума в срок до 21.03.2016 г., ведно с договорената месечна възнаградителна лихва в размер на 2.5%  от заетата сума. В чл. 10, ал. 1 от договора е постигнато съгласие, в случай на забава за връщане на заетата сума и/или лихвата, заемателят да дължи неустойка в размер на 0.5 % от размера на дължимата сума за всеки ден забава. В ал. 2 на чл. 10 от договора е прието, че общият размер на неустойките по договора не може да надвишава 30 % от размера на заема.

За изпълнението на задължението на заемодателя по договора е представено платежно нареждане от 25.05.2015 г., с което ищецът нарежда да се извърши паричен превод по посочената в договора банкова сметка ***.93 лева. Представено е и удостоверение от „ЦКБ” АД, с което е удостоверено, че на 25.05.2005 г. е извършен междуклонов превод за сумата от 47780.93 лева, с наредител „Ф.к.Л.” АД  и получател „Ф.ф.б.” ЕООД по посочената в договора банкова сметка ***, като преводът е осчетоводен /парите са преведени по сметката на получателя/ в същия ден.

Ответниците представят уведомление от 04.08.2016 г. на ЧСИ Дичев до ответника „К.Д.К.“ ЕАД, с което дружеството е уведомено, в качеството си на длъжник по изп. дело №  20167810400411, че делото е приключило с резолюция от 03.08.2016 г. поради събиране на дълга.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че в счетоводството на ищеца има осчетоводени плащания от ответниците, с които частично се погасяват вземания по процесния договор, както и по други договори за заем, сключени между страните /договор за заем от 05.11.2014 г. за 30 000 евро; договор за заем от 05.11.2014 г. за 45 000 евро; договор за заем от 02.12.2014 г. за 30 000 евро; договор за заем от 11.05.2015 г. за 23902.90 евро; договор за заем от 21.05.2015 г. за 24430 евро; договор за заем от 24.02.2015 г. за 86919.62 евро; договор за заем от 13.11.2015 г. за 30677.51 евро/. От плащанията на ответниците ищецът е осчетоводил по процесния договор следните  плащания: от 12.08.2015 г. в размер на 1194.52 лева лихва за периода от 21.05.2015 г. до 21.06.2015 г.; от 12.08.2015 г. в размер на 1194.52 лева лихва за периода от 21.06.2015 г. до 21.07.2015 г.; от 12.08.2015 г. в размер на 1194.52 лева лихва за периода от 21.07.2015 г. до 21.08.2015 г. Общо платените от ответника суми по процесния договор са 3583.56 лева. Задълженията на  ответниците по процесния договор са в размер на 33640.10 евро или 65794.32 лева, в това число: главница от 24430 евро – 47780.93 лева; договорна лихва 4275.24 евро- 8361.64 лева и неустойка 4934.86 евро-9651.75 лева. Главницата по договора е усвоена от заемателя, като няма извършено от ответниците плащане в процесния период за погасяване на главницата. Начислената лихва за процесния период е 11945.20 лева, като предвид направеното от ответниците плащане в размер на 3583.56 лева остава дължима сума в размер на 8361.64 лева за лихва. Начислената неустойка върху неплатената лихва е в размер на 4634.75 лева, а начислената неустойка върху неплатената главница е 5017 лева или общо 9651.75 лева. Законната лихва върху главницата, намислена за периода от 14.04.2016 г. до датата на исковата молба 02.08.2016 г. е 1474.28 лева.  Вещото лице дава вариант, при който направените от ответниците плащания се отнасят към погасяване първо на главницата, какъв е размерът на дължимата неустойка и възнаградителна лихва. Уговорената неустойка за забава надвишава 3 пъти законната лихва. Годишният лихвен процент на уговорената възнаградителна лихва е 30 %; месечният лихвен процент е 2.50, а дневният лихвен процент на тази  лихва е 0.083%.

От изпратения препис на ч.гр.д. № 20598/2016 г. по описа на СРС, 43 състав се установява, че на 14.04.2016 г. ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на договор за заем с нотариална заверка на подписите от 21.05.2015 г. срещу  „Ф.ф.б.” ЕООД, К.Г.К., „С.” ЕООД и „К.Д.К.“ ЕАД за сумите: 47780.93 лева главница, представляваща главница по договор за заем от 21.05.2015 г., ведно със законната лихва от 14.04.2016 г. до окончателното плащане; възнаградителна договорна лихва в размер на 8361.66 лева за периода от 21.08.2015 г. до 21.03.2016 г. и  неустойка по чл. 10, ал. 1 от договора в размер на 9834.86 лева, начислена за периода от 21.08.2015 г. до 11.04.2016 г. Заявителят претендира и направените в производството разноски.  По заявлението е образувано ч.гр.д. № 20598/2016 г. по описа на СРС, 43 състав, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2016 г., с които длъжниците са осъдени солидарно да платят на заявителя следните суми: 47780.93 лв., представляваща непогасени задължения по договор за заем от 21.05.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 14.04.2016 г. до изплащане на вземането; сумата от 8361.66 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.08.2015 г. до 21.03.2016 г.;  сумата от 9834.86 лева,  представляваща неустойка за забава за периода от 21.08.2015 г. до 11.04.2016 г., както и сумата 5879.55 лева разноски по делото, в това число 1319.55 лева държавна такса и 4560 лева възнаграждение за адвокат.   В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта   длъжниците възразяват срещу издадената заповед и съдът дава указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, във връзка с които указания в рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е образувано настоящето производство.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване по отношение на обстоятелството, че има валиден договор за заем, сключен между него и заемателя „Ф.ф.б.” ЕООД, по който е предоставен заем в размер на претендираната като главница сума, както и да установи наличието на клауза в договора за заем за дължимостта на претендираната неустойка и неиният размер. Следва да установи и обстоятелството, че останалите ответници са поели задължение с този договор да отговарят като солидарни длъжници за изпълнението на поетите от заемателя задължения.

От ангажираните доказателства се установява, че на 21.05.2015 г. между  страните е възникнала облигационна връзка с типичното за договор за заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД съдържание, при уговорка за дължимост на лихва, за която е спазено законовото изискване за писмена форма ad solemnitatem на чл. 240, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Установи се, че ответниците К.Г.К., „С.” ЕООД и „К.Д.К.“ ЕАД са встъпили в правоотношението като съдлижници и съгласно чл. 101 ЗЗД отговарят солидарно със заемателя „Ф.ф.б.” ЕООД към кредитора „Ф.к.Л.” АД за изпълнението на поетите с договора задължения. От тази договорна връзка възниква и претендираното право на ищеца срещу ответниците за реално изпълнение от последните на поетото с договора от 21.05.2015 г. задължение на заемателя да върне взетата в заем сума до 21.03.2016 г., заедно с уговорената върху нея възнаградителна лихва. Ответниците, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не установяват да са изпълнили това свое задължение изцяло, като остават да дължат главницата по взетия заем в размер на 47780.93 лева.  Направените от ответниците плащания по договора са погасили частично дължимата възнаградителна лихва, съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.

Предвид изложеното Съдът намира предявените установителни искове за дължимост на главницата и възнаградителните лихви за процесните периоди за доказани по основание. Предвид заключението на вещото лице предявеният установителен иск за  възнаградителната лихва следва да бъде уважен за сумата от 8361.64 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 8361.66 лева.

Установи се, че ответниците не са  платили в уговорения между страните срок  - 21.03.2016 г дължимия заем, поради което за тях е възникнало задължението за заплащане на мораторната неустойка по чл. 10 от договора. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД страните могат предварително да определят размера на обезщетението за предполагаемите вреди от неизпълнението, които вреди не е необходимо да се доказват, което е съществен елемент на неустойката. Това е сторено и в настоящия случай - налице е постигнато между страните съглашение, по силата на което неизправната страна се е задължила да даде на другата една парична сума, начинът на определяне на която е  посочен в 10, ал. 1 и ал. 2 от договора. Размерът на така дължимата неустойка, начислена за периода на забавата от 21.08.2015 г. до 11.04.2016 г., съобразно клаузите на ал. 1 на чл. 10 от договора,  възлиза  на 9651.75 лева /видно от заключението на вещото лице/.

Неоснователни са възраженията на ответната страна за нищожност на така предвидената неустоечна клауза, поради противоречието й с добрите нрави. За да се гарантира изпълнение в срок и да се обезщетят последиците от забавеното изпълнение с чл. 10, ал. 1 от договора, страните са уговорили в случай на забава за връщане на заетата сума и/или лихвата, заемателят да дължи неустойка в размер на 0.5 % от размера на дължимата сума за всеки ден забава, като в ал. 2 се уточнява, че  общият размер на неустойките по договора не може да надвишава 30 % от размера на заема.  Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, по т.д. № 1/2009 г., нищожна поради накърняване на добрите нрави е единствено клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. В случая съдът намира, че процесната неустоечна клауза не е уговорена извън тези функции и е съответна на целите, за които е предвидена,  поради което с нея не се накърняват добрите нрави. Страните са постигнали съгласие размерът на неустойката  да бъде определена в процентно съотношение от размера на дължимата сума за всеки ден забава, като са предвидили и максимален размер на дължимата неустойка, независимо от периода на забавата,  което по никакъв начин не нарушава принципа за справедливост. Процесната неустойка цели да обезщети вредите на заемодателя, причинени от забавеното изпълнение от страна на заемателя. Не се доказа и нереално съотношение между неизпълнението и договорената обезвреда на вредите, доколкото начина, по който е уговорено да се изчисли неустойката отчита действителната забава при изпълнението. В този смисъл не може да се приеме, че неустойката накърнява добрите нрави, съответно е в нарушение на установените  обичайни търговски практики.

Предвид изложеното Съдът намира установителният иск за неустойката за основателен по основание. Предвид заключението на вещото лице искът следва да бъде уважен за сумата от 9651.75 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 9834.86 лева.

Недоказан остана доводът на ответника К., че спрямо него трябва да намерят приложение разпоредбите на Закона за защита на потребителя и Закона за потребителския кредит. Съгласно постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС,І ТО № 38/23.06.2017 г., по т.д. № 2754/2015 г. и  № 84 от 20.07.2017 г., по т. д. № 1934/2015 г., физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството „потребител“. Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото. В случая физическото лице - съдлъжник К. има такива професионални връзки с дружеството заемател. Видно от справка в търговския регистър, К. е вписан като управител на дружеството заемател на 06.03.2012 г., заличен е на 17.07.2014 г. и пак е вписан като единствен управител  на дружеството на 19.12.2016 г. и към настоящия момент е такъв. Освен това К. е едноличен собственик на капитала и управител на съдлъжника „С.” ЕООД. Тези обстоятелства обосновават извод, че спрямо К., в качеството му на съдлъжник по процесния договор,  не са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителя и Закона за потребителския кредит.

Представените от ответниците доказателства за погасяване на суми в хода на образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист по заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК  принудително изпълнение не променя този извод, тъй като предмет на установяване в настоящето производство е съществуването на вземанията към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.

При този изход на производството, ответниците следва да бъдат осъдени да репарират направените от ищеца в настоящето производство разноски, съръзмерно на уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответниците правят искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение от 7500 лева  поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 7500 лева не в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /2509.32 лева/ и се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на ответниците за прекомерност е основателно  и дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение  следва да се определят на 3100 лева. Така определеният размер е  съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определянето на този размер съдът взе предвид  действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ищеца в настоящето производство процесуални действия. С оглед приетия за дължим размер на адвокатско възнаграждение, дължимите на ищеца разноски за настоящето производство, съразмерно уважената част на исковете възлизат на 4756.31 лева /в дължимите на ищеца разноски за настоящето производство са включени  1319.55 лева – заплатена довнасена държавна такса по предявените искове; 350 лева хонорар за вещо лице и 3100 лева дължимо  адвокатско възнаграждение/.

В отговора на исковата молба ответниците са заявили искане за присъждане на разноски. По делото има доказателства за направени от ответниците разноски в размер на 200 лева за депозит за вещо лице, съответно ищецът следва да бъда осъден, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ответниците сумата от 0.56 лева.

Съгласно разясненията, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 4/2013 г., съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и присъдените със заповедта по чл. 417 от ГПК разноски, съразмерно на уважената част на исковете,  в размер на 5863.23 лева разноски по делото, в това число 1315.89 лева държавна такса и 4547.34 лева възнаграждение за адвокат. Съдът намира, че не дължи произнасяне по направеното от ответниците  искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ищеца възнаграждение за заповедното производство поради прекомерност, доколкото ответниците не са установили, че такова възражение е направено своевременно в заповедното производство /такива указания са дадени от съда в определението за насрочване на делото, съдържащо и проект за доклад/. Съгласно изложените в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. д. № 4/2013 г. мотиви, ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 от ГПК /какъвто е настоящият случай/,  администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. В случая не е доказано, че такава частна жалба е подадена, съответно исковият съд дължи произнасяне по разпределението на разноските в заповедното производство, съгласно присъдения със заповедта размер и при съобразяване уважената част на исковете.

Без уважение следва да се остави искането на ищеца за присъждане на посочените в списъка по чл. 80 от ГПК разноски в размер на 5760 лева по ч.гр.д. № 2494/2017 г., тъй като не са представени доказателства за реалното извършване на тези разноски и връзката им с настоящето производство.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Ф.к.Л.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,  срещу „Ф.ф.б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, К.Г.К., ЕГН **********, „С.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и „К.Д.К.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, положителни установителни искове по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. 422 от ГПК, че „Ф.ф.б.” ЕООД, ЕИК ********,  К.Г.К., ЕГН **********, „С.” ЕООД, ЕИК ******** и „К.Д.К.“ ЕАД, ЕИК ********, дължат солидарно на „Ф.к.Л.” АД сумата от 47780.93 лв., представляваща дължима главница по договор за заем от 21.05.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 14.04.2016 г. до изплащане на вземането; сумата от 8361.64 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва  за периода от 21.08.2015 г. до 21.03.2016 г.;  сумата от  9651.75 лева,  представляваща неустойка за забава, уговорена в чл. 10 на договора, за периода от 21.08.2015 г. до 11.04.2016 г., за които суми  е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК  от 21.04.2016 г. , по гр.д. № 20598/2016 г. по описа на СРС, 43 състав, като ОТХВЪРЛЯ установителните искове за възнаградителната лихва за разликата над 8361.64 лева до присъдения със заповедта размер от 8361.66 лева и за неустойката за забава за разликата над 8361.64 лева до присъдения със заповедта размер от 8361.66 лева.

ОСЪЖДА „Ф.ф.б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, К.Г.К., ЕГН **********, „С.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и „К.Д.К.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплатят  на „Ф.к.Л.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по настоящето производство в размер на 4756.31 лева /четири хиляди седемстотин  петдесет и шест лева и 31 ст./.

ОСЪЖДА „Ф.к.Л.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Ф.ф.б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, К.Г.К., ЕГН **********, „С.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и „К.Д.К.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,  на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за настоящето производство в размер на 0.56 лева /петдесет и шест стотинки/.

ОСЪЖДА „Ф.ф.б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, К.Г.К., ЕГН **********, „С.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и „К.Д.К.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплатят  на „Ф.к.Л.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по заповедното производство - по гр.д. № 20598/2016 г. по описа на СРС, 43 състав, в размер на 5863.23 лева  /пет хиляди осемстотин шестдесет и три лева и 23 ст./.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

След влизане в сила на решението, да се изпрати заверен препис на СРС, 43 състав, по гр.д. № 20598/2016 г.

 

 

 

                                                                Съдия: