№ 2711
гр. *, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110109601 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. А. П., ЕГН **********, с адрес: град *,
жк „*, срещу „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление; град * иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 260 лева,
представляваща административна такса за оценка на риска, предвидена в Договор за заем
CrediGo № * от 02.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска – 27.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че между ищцата и ответника е сключен Договор за заем
CrediGo № * от 02.01.2018 г. за общ размер на кредита от 3 300 лева. Общата сума, дължима
от потребителя по договора за кредит, била в размер на 3 643,90 лева, съгласно погасителен
план.
В чл. 15 от Общите условия към договора била предвидена еднократна такса за оценка
на риска в размер на 260 лева, която била дължима от потребителя в деня на подписване на
договора, но разсрочена от кредитора и включена в дължимите вноски по кредита. Излага
подробни твърдения, че тази клауза противоречи на добрите нрави, съобразно чл. 26, ал. 1
ЗЗД. Твърди, че по отношение на процесния договор следва да се прилагат правилата на
ЗПК, като излага доводи за нарушения по сключения договор съобразно същия. С оглед на
твърденията си счита, че процесната такса противоречи на добрите нрави и е уговорена във
вреда на потребителя, като същият не я дължи. Сочи се, че е изплатила изцяло задължението
по кредита, като таксата е заплатена на датата на сключване на договора за заем.
В открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В писмено
становище са изразени съображения за уважаване на предявения иск. Претендират се
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника „*.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище са
изложени съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Направено е възражение за погасяване на претендираното вземане по давност. Посочено е,
че от процесния договор ставало ясно за каква точно административна услуга била
начислена таксата от 260 лева, а именно: за оценка на риска. Оспорват се твърденията в
1
исковата молба за приложение в случая на разпоредбата на чл. 10а ЗПК, както и за
нищожност на процесната клауза.
По изложените съображения се иска отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора на искова молба, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ответното дружество по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин, в условията на пълно и
главно доказване, наличието на заемно правоотношение по сключен договор за кредит с
ответника и плащането на процесната сума от 260 лева към ответника.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже, че е получил търсената сума на валидно и годно правно основание, а при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е върнал на ищеца претендираната сума.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване наличието на сключен между страните Договор за заем CrediGo № * от 02.01.2018
г.
Видно е от съдържанието на приобщения по делото Договор за заем CrediGo № * от
02.01.2018 г. и Общи условия към него е, че освен заетата главница между страните е
договорено кредитополучателят да заплати и еднократна административна такса, за която
ответникът признава в писмения си отговор, че се дължи срещу насрещната престация на
кредитора да оцени кредитоспособността на ищцата, оттам и на риска от отпуснатия заем,
като таксата се удържа и приспада от подлежащите на предоставяне средства по сключения
договор за заем CrediGo. Уговореният годишен процент на разходите възлиза на 49,60 %, а
фиксираният лихвен процент възлиза на 22,13 %. Общата сума за погасяване по договора е 3
643,90 лева. Заетата сума е усвоена чрез банков превод. Договорена е месечна погасителна
вноска в размер от 364,39 лева с краен падеж 02.11.2018 г.
По доводите за нищожност на клаузата, уреждаща вземането на кредитора за
еднократна административна такса „оценка на риска“, настоящият съдебен състав намира
следното:
Съгласно трайната съдебна практика, съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни основания, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор, като при констатиране наличието на неравноправни клаузи съдът се
произнася преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят
изрично не се противопостави на това.
Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна характеристика
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и спрямо
същия намират приложение нормите на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 ЗПК – и
уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 - чл. 148 ЗЗП/.
Всякога кредиторът има интерес от длъжник, който да осигури точното изпълнение на
основното задължение за връщане на заетата сума, поради това проверката за
платежоспособността му предхожда сключването на договора. Като икономически по-силна
страна в правоотношениет кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране,
разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на
длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение /арг. от чл. 16 ЗПК/, като след анализ
на данните има възможност да прецени дали да сключи договора или да откаже
предоставянето на кредита /чл. 18 ЗПК/.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 1 ЗПК налагат извод за
ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря
2
условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се
обособи като предмет на специфична услуга, предоставяна на потребителя. Уговарянето на
цената на допълнителните услуги с необоснованите предимства, събирана по начин,
идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на еднократната такса като
средство за заобикаляне на забрани.
В този смисъл, съдът счита, че клаузата досежно допълнителната услуга е нищожна –
несъвместима с императивна нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска
защита при кредитиране. Такова договаряне противоречи на изискването към търговеца,
доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл. 16
ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на
получените гаранции. Такава уговорка поражда фактическо оскъпяване на ползвания
кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено
плащане. Очевидно е в случая, че таксата е предвидена за заплащане, без да се намира в
никакво отношение с изпълнение или неизпълнение на задължението на кредитополучателя
да върне заетата сума. Включена по този начин като падежно вземане, претендираната сума
по правната си същност не съставлява еднократна такса, а добавък към възнаградителната
лихва и на практика съставлява част от печалбата на кредитодателя, което е единствената
цел на начисляването й.
По отношение на възражението на ответника за погасяване на вземането по давност,
направено след изтичане на срока за отговор на искова молба и след постановяване на
определението по чл. 140 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното:
По силата на изричната разпоредба на чл. 133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането
на срока за отговор на искова молба се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент
факти. Правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност
се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, а и
изобщо тази преклузия се отнася до възраженията, основани на факти, осъществени и
узнати към този момент. /в този смисъл Решение № 106 от 12.10.2023 г. по гр.д. № 367 / 2023
г. на ВКС, 4-то гр. отделение/.
Поради посоченото, направеното едва със Становище от 05.07.2024 г. възражение за
погасяване на претендираното вземане по давност се явява преклудирано, поради което и не
подлежи на разглеждане в производството.
Крайният извод на настоящия съдебен състав е за нищожност на клаузата, от която
произтича вземането на кредитора за еднократна такса за оценка на риска на
кредитополучателя. Доколкото вземанията на ответника по процесния договор от 02.01.2018
г. са погасени от ищцата на същата дата, като чистата сума за получаване по договора е
останала в размер на 3 040 лева, то съдът счита, че в патримониума на ответното дружество
без основание е преминала процесната сума в размер на 260 лева – еднократна
административна такса за оценка на риска, която следва да бъде възстановена на ищцата.
Основателността на иска за присъждане на главница обуславя дължимостта на
акцесорното вземане за законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
27.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски от 50 лева за заплатена държавна
такса, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и ангажираните писмени документи,
3
удостоверяващи сторените разходи, и в полза на адв. П. Н. следва да се присъди сумата в
размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
От ответната страна е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за
неоснователно, доколкото е договорен хонорар в минимален размер, по аргумент от чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление; град * ДА ЗАПЛАТИ на
М. А. П., ЕГН **********, с адрес: с адрес: град *, жк „*, сумата от 260 (двеста и
шестдесет) лева, представляваща административна такса за оценка на риска, предвидена в
Договор за заем CrediGo № * от 02.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска – 27.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление; град * ДА ЗАПЛАТИ на
М. А. П., ЕГН **********, с адрес: с адрес: град *, жк „*, сумата от 50 (петдесет) лева –
разноски за заплатена държавна такса за настоящото производство, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление; град * ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П. Й. Н., АК - *, рег. № *, служебен адрес: гр. *, сумата от 400 (четиристотин)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени от ответника на ищцата
по следната бА. сметка: IBAN BG23BPBI79451069803601, с титуляр адв. П. Й. Н..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – * в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4