№ 187
гр. Перник, 12.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на дванадесети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231700100824 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М. Г. В. - Р. /уточнена с молба вх.№ 396 от 19.01.2024г./
срещу Частен съдебен изпълнител С. Б., с рег. № 753 в Камарата на ЧСИ, с район на
действие Окръжен съд Перник, с която са предявени искове за заплащане на: сумата 47 510
лева, представляваща главница от претърпяна вреда, следствие на неправомерни действия
на съдебния изпълнител по изп. д. № 2533/2018г. и по изп. д. № 235/2023г., изразяващи се в
невръчване на запорно съобщение и принудително събиране на суми от трето задължено
лице без наличие на изпълнителен лист и вместо изпълнение на процедурата по чл. 510 от
ГПК; сумата 2 597,21 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 25.07.2023г. до 21.12.2023г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата и уточнителна молба са изложени обстоятелства, че по описа на ЧСИ Б. са
образувани две изпълнителни дела- изп. д. № 2533/2018 г. и изпълнително дело №
235/2023г., като взискател по първото дело става М. Г. В. - Р. след като закупува по договор
за цесия от 01.12.2022г. вземането, предмет на изпълнителното дело от предходния
взискател С.Г., съответно взискател по второто дело е търговска банка, а длъжник е С.Г.,
след което със запорно съобщение ЧСИ Б. налага запор на вземането на С.Г., която е
предходния взискател по изп. д. № 2533/2018г. и същевременно длъжник по изп. д. №
235/2023г., по договора за цесия с ищцата. Ищцата се явява трето задължено лице, което има
задължение към длъжника по изп. д. № 235/2023г., като първото нарушение на ЧСИ Б. е, че
въпросното запорно съобщение не е връчено на ищцата като трето задължено лице по реда
на чл. 507 от ГПК, а второто съществено нарушение е, че вместо да спази процедурата по
чл. 510 от ГПК, съдебният изпълнител е събрал от ищцата парична сума, постъпила от
нейния длъжник по изп. д. № 2533/2018г. в размер на 47 510 лева като е разпределил и
изплатил тази сума на взискателя по изп. д. № 235/2023г. Съгласно чл. 510 от ГПК,
1
запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или по негово искане му се
дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се
предоставя за събиране на взискателя, по молба на който е образувано делото, а ако той не
желае - на друг взискател, който направи искане за това. След като се възложи вземането на
взискателя, последният следва да предяви иск по чл. 510 от ГПК за събиране на вземането
срещу третото задължено лице. Това означава, че в настоящия случай, съдебният
изпълнител е следвало да възложи запорираното вземане на банката взискател по изп. д. №
235/2023г. за събиране или вместо плащане и ако банката прецени- да заведе иск срещу
ищцата. Вместо това, съдебният изпълнител без да спази тази процедура и без да притежава
изпълнителен титул срещу ищцата, събира въпросната сума и я разпределя на банката
взискател по изп. д. № 235/2023г., по което дело М. В. не е длъжник. С исковата молба е
поискано да се задължи ответника да представи по делото копие на изпълнително дело №
2533/2018г. и копие на изпълнително дело 235/2023г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника с който
по подробно Частен съдебен изпълнител С. Б., с рег. № 753 в Камарата на ЧСИ, с район на
действие Окръжен съд Перник,изложени съображения оспорва предявената искова
претенция по основание и размер. Оспорва изцяло обстоятелствата описани в молбата.
Изпълнително дело № 2533/2018г по описа на ЧСИ Б. е образувано със страни: Взискател:
С.Г. и длъжник: „Фьоле груп” ООД за вземане в размер на 120 000 лева- главница по запис
на заповед издадена на 04.02.2016г с падеж 04.12.2017г, ведно със законната лихва върху
главницата , считано от 16.10.20218г до окончателното и изплащане и 2400 лева , направени
разноски по делото. На дружеството- длъжник е изпратена покана за доброволно изпълнение
на 12.11.2018г. По молба на взискателя от 09.11.2018 е наложен запор върху вземания на
длъжника от трети лица и запор върху банковите сметки на дружеството от 16.11.2018г. На
21.11.2018г е наложен запор и върху МПС- собственост на дружеството длъжник. С
Определение от 16.11 2018г по гр.д. № 7108 на ПОС, е прогласено спиране на
производството по изпълнителното дело по силата на закона. На 06.03.2023г по делото е
депозирана молба с представен към същата договор за цесия от 01.12.2022г , съгласно ,
който взискателя е цедирал вземането си, предмет на изпълнителното дело, на М. В.- Р.,
настоящ ищец. За всички е ясно, че цесията е извършена с цел осуетяване изпълнението по
изпълнително дело № 235/2023г. Посоченото дело е образувано на 20.01.2023г, а договорът
за цесия е от 10.12.2022г. Нещо повече , чак през месец март е направен опит за изпращане
на уведомление до длъжника относно цедиране на вземането, макар, че съгласно договорът
това действие следва да бъде извършено в рамките на 2 месеца, т.е. до 01.02.2023г.
Сумата, срещу която вземането се придобива е в размер на 50 000 лева, платима
както следва: 9 500 лева платени при подписване на договора и остатъка следва да се
заплати до 31.12.2028г. т.е. съгласно договора е налично вземане в полза на С.Г. в размер на
40 500 лева. Именно върху това вземане ЧСИ Б. налага запор, за събиране на суми по
изпълнителен титул издаден по гр.д. № 6277/2022г по описа на Пернишки районен съд,
предмет на изпълнително дело № 235/2023г. На 20.01.2023г по описа на ЧСИ Б. е
2
образувано посоченото изпълнително дело, със страни Взискател „ООБ” АД и длъжник
„Щрабе” ЕООД и С.Г.. Нарочно запорно съобщение, с което се налага запор върху
взимането на С.Г., произтичащо от договора за цесия, е изпратено до настоящата ищца на
адреса посочен от същата. Макар, че е търсена многократно на посоченият от самата нея
адрес, М. В.- Р. не е била открита , поради което и на основание чл. 41 ГПК ЧСИ Б. е приел
за редовно връчването на запорното съобщение.
За да може изпълнението по този способ да се насочи към определено вземане на
длъжника, не е нужно последното да е изискуемо. Допустимо и законосъобразно
изпълнението, респективно запорът могат да бъдат насочени и върху вземания, които са
условни, срочни, спорни и дори такива, изпълнението на които зависи от насрещна
престация на длъжника. Вземането не съществува като факт от обективната действителност,
поради което установяването му и правата върху него не може да бъде извършено чрез
проверка, подобна на тази по чл. 465 ГПК за движимите вещи и по чл. 483 ГПК за
недвижимите имоти. Затова при налагането на запора не се изисква предварителна проверка
за това дали вземането действително съществува. Запорът се счита наложен само с
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по
отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това
действие със съществуването на вземането.
Дадената по закон възможност с оглед нормата на чл.510 от ГПК едно вземане да
бъде възложено на взискателят по изпълнителното дело се приравнява от теорията на
принудителна цесия. Разработката по проблема направена в §172 от „Българско гражданско
процесулно право” на проф. Ж. Сталев и екип, 2012 г. (стр.1082 и сл.) дава отговор на
въпроса какви са възможностите на лицето придобило в качеството си на взискател, по реда
на чл.510 от ГПК, едно вземане. Посочено е изрично, че възлагането на вземане има
гражданските последици на цесия вместо плащане , като взискателят става притежател на
вземането и го упражнява в това качество, като може да извършва и действия на
разпореждане с вземането. Т.е. в настоящият казус следваше да се предприеме процедура по
чл. 510 ГПК, в случай, че настоящият ищец след запориране на вземането и макар наличието
на средства не изпълнеше запорното съобщение. Реално ЧСИ Б. не се е разпоредил със
средства на М. В.- Радкона, а с такива на С.Г., тъй като сумата по делото е повече от
достатъчна цесионера да изпълни задължението си да извърши разплащане по цесията.
Същевременно в резултат на наложените запори по изпълнително дело № 2533/2018г
постъпва цялата дължима сума. ЧСИ Б. превежда на взискателя и настояща ищца сумата в
размер на 87 051, 76 лева. В резултат на наложеният запор върху вземането на С.Г. ,
произтичащо от договора за цесия, ЧСИ Б. е превел на взискателя по изпълнително дело №
253/2023г банка ОББ за погасяване на задълженията на длъжника суми както следва : на
взискателя 37 320 лева и такси в полза на ЧСИ 2650 лева и 530 лева ДДС. Счита, че
действията на ЧСИ са правилни и законосъобразни. Налице е вземане в полза на С.Г., която
е и длъжник по изпълнително дело № 235/2023г. Налице е наложен запор върху същото и
3
постъпили суми, които са в размер годен да погаси запорираното взимане. От друга страна
не е налице и причинена вреда. Съгласно договорът за цесия, сумата, срещу която вземането
се придобива е в размер на 50 000 лева, платима както следва: 9 500 лева платени при
подписване на договора и остатъка следва да се заплати до 31.12.2028г.т.е. във всеки един
момент до крайната дата е налице възможност за заплащане на дължимата цена. Във
настоящият казус цената е дължима към момента на налагане на запора и реално е
извършено разплащане по договорът за цесия. ЧСИ е наложил запор и е гарантирал
заплащане на част от задълженията на С.Г., която явно се опитва със всички възможни
средства да осуети погасяването на дълга си по изп.д. № 235/2023г. От друга страна
настоящата ищца не търпи вреди , предвид фактът, че сумата по цесията е дължима и тя
реално следва да бъде заплатена във всеки един момент до 31.12.2028г. Обстоятелството, че
ЧСИ налага запор върху същата и я превежда за покриване на дълга на цесионера, не
променя патримониума на цедента и не води до нейното „неоснователно обедняване”. По
молба на настоящата ищца от 03.10.2023 г. изпълнително дело № 2533/2018г е прекратено и
на 15.11.2023г изпълнителните листа на върнати на взискателя. Оспорва и размера на
претендираните суми. Неясен остава и начина на формиране на претендираната главница.
Както по- горе бе посочено ЧСИ Б. е наложил запор върху остатъка от сумата, за която
вземането се придобива, а именно 40 500 лева. ЧСИ Б. е превел на взискателя по
изпълнително дело № 253/2023г банка ОББ за погасяване на задълженията на длъжника
суми както следва : на взискателя 37 320 лева и такси в полза на ЧСИ 2650 лева и 530 лева
ДДС. С отговора на исковата молба е поискано да бъдат приложени изп. Д. № 2533/2018г и
№ 235/2023г и да бъде допуснат при режим на довеждане един свидетел. На осн. чл. 219 от
ГПК е поискано конституирате на трето лице помагач на страната на ответника - ЗАД „Бул
Инс”, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, в качеството му на
застраховател по сключена с ответника валидна застраховка „Професионална отговорност”.
Счита, че за третото лице помагач възниква гаранционна- обезпечителна отговорност за
причинените от застрахования имуществени вреди на трети лица в границите на
определената в договора за застраховка сума. Привличането на посочената застрахователна
компания като трето лице- помагач е необходимо с оглед защитата на нейните права при
евентуално уважаване на исковата претенция.
На осн. чл. 219 от ГПК е поискано конституирате на трето лице помагач на страната
на ответника - Банка „ОББ” АД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. “Света София” № 5.
Сумата в размер на 37 320 лева е преведена в полза на банката по изпълнително дело №
253/2023г. Счита, че привличането на посочената банкова институция като трето лице-
помагач е необходимо с оглед защитата на нейните права при евентуално уважаване на
исковата претенция.
Доказателствена тежест:
Въз основа на фактическите обстоятелства и твърдения в ИМ и уточнителна молба,
съдът квалифицира обуславящия иск с пр. осн. чл. 441 ГПК, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45
ЗЗД.
4
По иска с пр. осн. чл. 441 ГПК, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване: извършено от ответника в качеството
му на ЧСИ неправомерно действие –процесуално незаконосъобразно действие/бездействие
в изпълнителния процес; настъпилите имуществени вреди и техният действителен вид и
размер; причинна връзка между незаконосъобразните изпълнителни действия и
причинените вреди.
По обусловения иск с пр. осн.чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва ищецът следва да установи поставянето на ответника в
забава и нейният начален момент, пораждащ задължението на ответника за законната лихва
за забава и размерът на обезщетението за забава.
По доказателствените искания:
Искането на страните да се задължи ответникът да представи по делото копие на
изпълнително дело № 2533/2018г. и копие на изпълнително дело 235/2023г. са допустими и
относими, тъй като касаят факти от предмета на доказване в производството и поради това
следва да бъде уважено.
Искането на ответника за допускане разпит на свидетел – при довеждане, е
бланкетно, тъй като страната не е посочила за кои факти ще бъде разпитван /чл. 156, ал. 2
ГПК/, което препятства правомощието на съда за преценка, че исканият разпит на свидетел
касае факти и обстоятелствата включени в предмета на доказване по делото - за изясняване
на обстоятелства от съществено значение за спора, и оттук за допустимостта и относимостта
на доказателственото искане, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Искането на ответника по чл. 219, ал. 1 ГПК е допустимо и основателно, като
правният интерес от привличане на ЗАД „Бул Инс” като подпомагаща страна на страната на
ответника се обосновава с обвързващата сила на мотивите в отношенията между ответника
и помагача – чл. 223, ал. 2 ГПК и с оглед разпоредбата на чл. 430, ал. 2 КЗ, поради която
причина и посоченото лице следва да бъде конституирано като трето лице –помагач на
страната на ответника.
Искането на ответника по чл. 219, ал. 1 ГПК е допустимо и основателно, като
правният интерес от привличане на - Банка „ОББ” АД като подпомагаща страна на страната
на ответника се обосновава с обвързващата сила на мотивите в отношенията между
ответника и помагача – чл. 223, ал. 2 ГПК и качеството му на взискател мотивира интереса
му да встъпи, за да помага на ответника искът да бъде отхвърлен или поне да бъде уважен в
по-нисък размер, като превантивна защита срещу евентуална негова отговорност, а оттам
следва и че ответникът има интерес да иска привличането – чл. 219, ал. 1, вр. чл. 218 от
ГПК.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
КОНСТИТУИРА на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК Банка „ОББ” АД, ЕИК: *********, с
адрес: гр. София, ул. “Света София” № 5, като трето лице помагач на страната на ответника
Частен съдебен изпълнител С. Б., с рег. № 753 в Камарата на ЧСИ, с район на действие
Окръжен съд Перник, на което трето лице помагач се връчи препис от молбата за
конституиране, както и препис от настоящото определение на посочения адрес.
КОНСТИТУИРА на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК ЗАД „Бул Инс”, ЕИК: *********, с адрес:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, като трето лице помагач на страната на ответника
Частен съдебен изпълнител С. Б., с рег. № 753 в Камарата на ЧСИ, с район на действие
Окръжен съд Перник, на което трето лице помагач се връчи препис от молбата за
конституиране, както и препис от настоящото определение на посочения адрес.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 от ГПК ответника Частен съдебен изпълнител С. Б., с
рег. № 753 в Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд Перник да представи най-
късно в първото съдебно заседание по делото заверено копие на изпълнително дело №
2533/2018г. и заверено копие на изпълнително дело 235/2023г. – и двете по описа на Частен
съдебен изпълнител С. Б., с рег. № 753 в Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен
съд Перник.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ док. искане на ответника за допускане разпит на
свидетел – при довеждане.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, така както е посочено в мотивите на
определението като УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 от
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 10.04.2024г. от 13,30 часа,
за когато да се призоват страните /включително и третите лица помагачи/, като на страните
им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6