Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260103
гр. Троян, 27.08.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи състав
на двадесет и
седми юли две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка
Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело №
870 по описа на съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 27, пр.4 вр. чл.29,
ал.1 ЗЗД и чл.537, ал.2 ГПК
Съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание
чл.
27, пр.4 вр.чл.29, ал.1 от ЗЗД и чл.537, ал.2 от ГПК,
предявени от Н.М.М. ***, чрез пълномощника й адв.Б.П. *** против Д.М.Д. ***.
В ИМ се излага, че
ищцата и ответникът са брат и сестра, като са придобили по наследство от своя
дядо Д. П. Д.,***, починал на 08.06.1952г., недвижим имот с
идентификатор 53707.502.371, находящ се в *****, ведно с построените в имота
еднофамилна жилищна сграда, двуетажна селскостопанска сграда и едноетажна
селскостопанска сграда, за който ПИ нямало съставен нотариален акт.
Твърди се, че на 22.10.2019г. ответникът поискал от
ищцата да се снабдят с документ за собственост на процесния имот.
В ИМ се твърди, че когато страните
отишли при нотариус на 23.10.2019г., ищцата смятала, че
се снабдяват с документ за собственост на имота и сградите, тъй като ответникът
й заявил това. Ищцата подписала документа при нотариуса, като сочи, че не е
получавала никакви пари от ответника, който заплатил само нотариалните такси.
Ищцата твърди, че няколко месеца
по-късно ответникът й предложил сума от 1000.00 лева, която тя не приела. Това
обаче я усъмнило в действията му и помолила сина си да провери какъв документ е
подписала при нотариус. От сина си М.П.С. ищцата разбрала, че била подписала
договор за доброволна делба на процесния имот и построените в него сгради, в
който било отразено, че ищцата е получила 1000.00 лв. Сочи, че въз основа на
този договор нотариус ***** снабдил
ответника с нотариален акт за собственост на имота, придобит по
наследство, давност и делба. Впоследствие ответникът продал имота на трето лице.
Ищцата твърди, че подписала процесния договор за
доброволна делба, тъй като била подведена за това от ответника, който я уверил,
че се снабдяват с документ за собственост. Сочи също така, че данъчната оценка
на ПИ е 7255.00 лв., но пазарната му стойност е много по-висока. С оглед на
което излага, че сключеният договор за доброволна делба е сделка, сключена при
явно неизгодни за нея условия. Не обосновава обаче наличие на крайна нужда за
сключване на сделката.
Ищцата прави искане съдът да постанови решение, с което
да бъде обявен за унищожаем сключения между страните договор за доброволна
делба от 23.10.2019г.,
тъй като ищцата е била подведена от ответника да го сключи. По отношение на
акцесорната претенция по чл.537, ал.2 от ГПК е поискала да бъде отменен
нотариален акт № 199, том ІV, рег. № 5267, дело № 701/2019г. на нотариус ****.
Ответникът Д.М.Д. е представил отговор по реда на чл.131 ГПК чрез пълномощника си адв.Н.Х. от
АК-Русе, в който е взето становище за неоснователност на предявените искове.
Ответникът оспорва да е налице измама, тъй като договорът за доброволна делба е
бил прочетен от нотариуса в присъствие на съделителите. Адв. Х. е посочила, че
акцесорният иск е обусловен от изхода на главния иск, поради което счита и
същият за неоснователен. Направено е искане исковете да бъдат отхвърлени, като
на ответника да бъдат присъдени
направените разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание
ищцата се явява лично и със своя пълномощник адв.П. ***,
който поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени, като на ищцата
бъдат присъдени направените по делото разноски. В представена
писмена защита адв.П. е изложил подробно своите
доводи и правни аргументи.
В съдебно заседание ответникът Д.Д. не се явява, представлява се от адв.Н.Х.
от АК-Русе, която оспорва предявените
искове. В хода на производството и по съществото на спора пълномощникът
поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба. В представената по
делото писмена защита адв. Х. подробно е мотивирала своите аргументи в подкрепа на искането да бъдат
отхвърлени предявените искове и на ответника да бъдат присъдени направените
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с
чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не се спори, че страните са в близки
родствени отношения-брат и сестра. Не се спори и по обстоятелството, че са
наследници на Д. П. Д.,***, починал на 08.06.1952г., като са придобили
по наследство от него недвижим имот с идентификатор № 53707.502.371,
находящ се в с. *****, ведно с построените в имота
еднофамилна жилищна сграда, двуетажна селскостопанска сграда и едноетажна
селскостопанска сграда. Безспорно е и, че за този имот и построените в него
сгради те
не са имали нотариален акт за собственост, като за същия такъв не е бил
издаван.
Спорно между страните е обстоятелството подведена ли е била ищцата от
ответника при сключване на процесния договор за доброволна делба.
По делото е приет като доказателство
договор за доброволна делба на недвижим имот, сключен между страните на 23.19.2019г., от който е видно, че същите
са се явили пред нотариус Кожухаров,
рег. № 337 на НК с район на действие РС-Троян и като наследници на Д. П. Д.,***, починал на 08.06.1952г., са поделили своя съсобствен недвижим имот
с идентификатор № 53707.502.371, находящ се в с. *****, ведно с построените в
имота еднофамилна жилищна сграда, двуетажна селскостопанска сграда и едноетажна
селскостопанска сграда. В договора е отразено, че ответникът Д.М.Д. получава в
дял и става собственик на целия имот, а за уравнение на дяловете ищцата Н.М.
получава 1000.00 лв., заплатени й от ответника.
Представен и е нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по наследство, давност и делба от 24..10.2019г. №
199, том ІV, рег. № ******. на нотариус ******, от който се установява, че
ответникът е признат за собственик на процесния имот с идентификатор № 53707.502.371,
находящ се в с. ***** ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда,
двуетажна селскостопанска сграда и едноетажна селскостопанска сграда.
В подкрепа
на твърденията си, изложени в ИМ, ищцата е ангажирала гласни доказателства. Разпитан
е като свидетел нейния син М.П.С., който сочи в показанията си, че от майка си знаел, че вуйчо му- отв.Д.,
желаел да бъде продадена наследствената от дядо им Д. ***. Тъй като липсвали
документи за собственост на имота, майка му информирала свидетеля, че с
ответника ходили през 2019г. при нотариус, за да се снабдят с такива. През
2020г. свидетелят чул, че в с.Орешак се говорело, че процесната къща била
продадена, като преди това той виждал обяви за продажбата й. Твърди, че поради
това посетил кантората на нотариус **** заедно със своята майка и оттам
получили документа, сключен между страните, от който разбрали, че се касаело за
договор за доброволна делба. Савев сочи, че поискал да разговаря с ответника за
това, но той отказал да му даде каквито и да било обяснения.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел,
като ги съобразява с всички останали доказателства на основ. чл.172 ГПК,
предвид възможната негова заинтересованост като син на ищцата.
По искане на ищцата съдът е допуснал
съдебно-техническа експертиза, от чието заключението
се установява, че пазарната стойност на целия имот е 19 655.00
лева, като стойността на земята е 7 488 лева, а стойността на сградите,
съответно: жилищна сграда-11 477.00лв., сграда 2 (стопанска) – 480.00
лева, сграда 3
(стопанска) – 210.00 лева и сграда 5 - 2 065 лева.
По метода на вещната стойност вещото лице е
изчислило обща стойност на поземления имот със сградите в размер на 16 140
лева.
По метода на сравнителната стойност общата
стойност е определена на 23 170
лева.
Вещото лице е дало окончателно становище за
пазарна стойност на имота по приложените
два метода, като е определило същата в размер на 19 655.00 лева.
Съдът кредитира заключението като обосновано
и изготвено от лице със съответната компетентност.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предмет на спора е действителността на договора за доброволна делба на недвижим имот, сключен между страните на 23.10.2019г. , № 192***** ІV по
регистъра на нотариус ****-рег. **** на НК, с район на
действие района на РС-Троян.
Ищцата претендира обявяване на унищожаемост
на договора за доброволна делба на основание измама. Тя претендира унищожаемост и
на основание сключване на сделката при явно неизгодни
условия, но не обосновава наличие на крайна нужда за сключване на договора.
Искът по чл.27, пр.4
вр. чл.29, ал.1 от ЗЗД е допустим,тъй като ищцата има правен интерес да иска
унищожение, като е предявила иска в тригодишния срок по чл.32, ал.2 ЗЗД.
Доброволната делба се извършва под формата на
договор, който трябва да е в писмена форма и с нотариална заверка на подписите
– арг. чл. 35, ал. 1 ЗС. Тази форма е ad solemnitatem, т.е. форма
за действителност. С договора за доброволна делба се
цели прекратяване на съществуващата между страните съсобственост, като
отделните идеални части, които притежават съсобствениците, се концентрират и се
превръщат в право на собственост върху реално определени обекти.
По
правната си същност доброволната делба е близка до извънсъдебната спогодба, тъй
като съделителите правят помежду си взаимни отстъпки, за да получат своя дял в
натура, като неравенството се уравнява в пари – арг. чл. 69, ал. 2 ЗН. Законът
е поставил изискването съсобствеността при договора за доброволна делба да се
ликвидира, но с общото съгласие на всичките съсобственици.
С
договора за делба, който е сключен писмено с нотариална заверка на подписите,
вещнопрехвърлителният ефект настъпва по силата на обективираните в изискуемата
от закона форма волеизявления на страните.
В
случая ищцата твърди, че е сключила процесния договор за доброволната делба,
тъй като е била подведена от отоветника с твърдения, че се снабдяват с
нотариален акт за собственост на имота, като по този начин е била измамена.
Измамата е основание за унищожение
на договора, когато страната по сделката е била подведена от другата страна или
трето лице да я сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение – чрез създадена у
нея невярна представа за предмета на сделката, за съдържанието на насрещните
права и задължения и правните й последици. Действалата при измама страна е
сключила сделката именно в резултат на умишлено създадените у нея неверни
представи, с очаквания за други правни последици и не би я сключила ако не е
била въведена в заблуждение. Възможността да се създадат неверни представи у
едно лице е в зависимост от интелектуалните, психическите и емоционални
характеристики на личността му. Специфичните психически и емоционални
характеристики на лицето често способстват и улесняват изграждането на неверни
представи относно предмета и последиците на сделката, поради което при
преценката налице ли е фактическия състав на чл. 29 ЗЗД следва да бъдат съобразени
всички доказателства относно личността на страната. (Решение № 100 от
08.05.2018г. по гр.д. № 1737/2017г., четвърто г.о.).
Настоящият състав счита, че от
събраните доказателства се установява, че в случая ищцата
е била подведена от ответника да сключи
договор за доброволна делба чрез умишлено въвеждане в заблуждение, че сделката
при нотариуса е за снабдяване с нотариален акт за собственост на процесния
имот, какъвто за него не е имало издаден до момента. Именно въведеното спрямо
нея заблуждение е мотивирала ищцата да
подпише волеизявлението, обективирано в процесния договор. Това състояние на
заблуждение е предизвикано умишлено от ответника, който е заявил пред ищцата ,
че ще се снабдят с документ за собственост и именно тези представи са
мотивирали ищцата да се яви пред нотариус К******на 23.10.2019г., където същата
е била в заблуждение относно вида на договора, който сключва и с оглед на това
не е била наясно с правните последици на този вид договори, а именно, че
собствеността върху притежаваната от нея ½ ид.ч. върху процесния имот ще
излезе от нейния патримониум и ще премине в патримониума на нейния
брат-ответника Д.. Невярната представа /заблудата/, под която е действала
ищцата и която я е мотивирала да подпише договора за доброволна делба, се
изразява в създаденото у нея убеждение , че по този начин съсобствениците ще се
снабдят с документ за собственост. Налице е измама, тъй като сделката е
сключена именно поради заблуждението, формирано у ищцата.
Наличието на умишлено въвеждане в заблуждение на ищцата от страна на
ответника се извежда от цялостното поведение на Д. и постигнатия резултат. В договора за доброволна делба е отразено, че
за уравнение на своя дял ответникът е заплатил на ищцата сумата от 1000.00 лв.
Същевременно от заключението на допуснатата СТЕ, неоспорена от страните, е
видно, че пазарната стойност на имота е 19 655.00 лв., която сума
многократно надвишава посочената сума в договора, отразена като уравнение за
дела на ищцата.
Доказателство, че ищцата е могла да бъде поставена в заблуждение, се
явяват данните относно това, че същата е възрастна жена, която е сестра на ответника, който до момента на
сключване на процесния договор се занимавал с продажбите на съсобствените с ищцата
имоти. Тези обстоятелства обосновават отношения на доверие между ищцата спрямо
нейния по-млад брат, които отношения допринасят за нейната лесна внушаемост и манипулативност.
Предвид изложеното данните по
делото установяват изпълнен състав на хипотезата на чл. 29 ЗЗД.
Предвид
което извършената доброволна делба се явява унищожаема поради измама, с оглед
на което предявеният иск с правно основание чл.27, пр.4 вр. чл.29, ал.1 от ЗЗД
следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По иска с
правно основание чл. 573, ал. 2 от ГПК
Съгласно
чл. 537, ал.2 от ГПК, когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право,
се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от
акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.
Съгласно ТР № 11 от
21.03.2013г. на ВКС по тълк.д. № 11/2012г. на ОСГК, на отмяна по реда на
чл.537, ал.2 от ГПК подлежат констативните нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот.
В
настоящия случай не е разгледан спор за притежанието на право на собственост
между страните, за да може съдът да се произнесе по иска с правно основание
чл.537, ал.2 от ГПК. При оспорване в исково производство на право на собственост, признато със съставен по реда на чл.587 ГПК нотариален
акт, съдът не може да приеме за оборена доказателствената му сила относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, без да извърши преценка на доказателствата, установяващи правото на
собственост.
Отмяната на нотариален акт, издаден
в производство по чл. 537 ал.2 ГПК, не може да се релевира със самостоятелен
иск, тя винаги е последица от разрешаването на спор за собственост, с решението
по който се отричат правата на титуляра на нотариалния акт. В този случай съдът
е длъжен да отмени нотариалния акт, независимо от това дали ищецът,
предявявайки своите права, е поискал изрично той да бъде отменен, респ.изменен.
Нотариалният акт не може да се отмени без да се разреши породеният от
издаването му спор за материално право между лицето, което твърди, че е
собственик на конкретен недвижим имот, респ. притежава вещно право върху такъв
имот и лицето, което се легитимира с констативния нотариален акт.
По настоящото дело не е разрешен спор за
материално право по смисъла на чл. 53, ал.2 ГПК. Ето защо отмяната на
нотариалния акт в настоящото производство е недопустимо. (Решение № 24/27.04.2020г. по гр.д. № 1919/2019г.,
Първо г.о. на ВКС).
По горните съображения в частта на акцесорния иск по
чл.537, ал.2 от ГПК производството по делото, по отношение на това недопустимо
искане на ищцата, следва да бъде прекратено с настоящото решение.
И двете страни са претендирали присъждане на
направените по делото разноски. При този изход на процеса и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
от нея разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Ищцата е
заплатила държавна такса в размер на 115.00 лв., 400.00
лева депозит за вещо лице, както и 600.00 лв. адвокатско възнаграждение. Поради
което ответникът следва да бъде осъден да й заплати разноски размер на 557.50 лева.
Ответникът Д.Д. претендира разноски за адвокатско възнаграждение, но тъй
като в договора за правна помощ не е отбелязано уговорената сума от 600.00 лв.
за адвокатско възнаграждение как е платена – в брой или по сметка, съдът
намира, че не следва да присъжда разноски на ответника, които му се дължат
съразмерно с прекратената част от производството на осн. чл.78, ал.4 ГПК,
предвид недоказване извършването им и съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по
т.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
УНИЩОЖАВА като сключен при измама ДОГОВОР ЗА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА на недвижим имот № 192, рег. № *****
по регистъра на нотариус *****-рег. № ****** на НК, с район на действие района
на РС-Троян, сключен на 23.10.2019 г.
между Д.М.Д., ЕГН ********** и Н.М.М., ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. 870/2020 по описа на РС-Троян в частта на предявения иск по чл.537, ал.2
от ГПК, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Н.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ******, сумата 557.50 / петстотин петдесет и седем лв.
и 50 ст./ лева, представляваща заплатени разноски в
производството, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните, като в частта на прекратяване на производството решението има
значение на определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС –
Ловеч в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: